Как да постигнем енергийна ефективност в новото европейско законодателство и

Как да реализираме енергийна успеваемост в новото европейско законодателство и по какъв начин България да промени досегашния си метод, с цел да усили енергийната си успеваемост по стопански оневинен метод. Това е въпрос, който преглежда юристът Павлин Стоянов в разбор за. Той е приключил е СУ “Св. Климент Охридски ”, специализирал e британско и европейско право към Кеймбридж. Развива правни технологии и специализира в областите енергетика и климат от съвсем 15 години. Павлин е началник за България на екипа, съветвал моделирането на Интегрирания проект в региона на енергетиката и климата на Република България 2021 – 2030 година (ИНПЕК). Има два регламентирани метода за поощряване и увеличение на енергийната успеваемост – скица за самостоятелни отговорности на енергийни предприятия, които би трябвало да реализират енергийни спестявания при клиентите си; и различни ограничения. Почти всички страни в Европейски Съюз се пробват да намерят баланс сред двата метода, който да работи без непропорционална икономическа и обществена тежест. В България от 2017 година насам главната тежест беше сложена върху първия метод, само че не беше реализиран на практика резултат. Алтернативните ограничения значат всевъзможни други вероятни политически, финансови, стопански, нормативни и обществени принадлежности, които могат да подтикват и усилят енергийната успеваемост.  “Енергийната успеваемост преди всичко ” в законодателството на Европейски Съюз   “Енергийната успеваемост преди всичко ” е принцип, който е развъртян нормативно с съответни ограничения и условия в новата Директива за енергийната успеваемост (№ 2023/1791). Той беше изведен политически още при проектирането на Енергийния съюз и на Зелената договорка. За да разберем “първото ” му място, би трябвало да разгледаме и останалите съществени колони в актуалните енергийни и климатични политики на Европейския съюз (ЕС).  Европейският съвет е сложил амбициозна цел за Европейски Съюз – понижаване на излъчванията на парникови газове с най-малко 55% до 2030 година по отношение на равнищата от 1990 година и реализиране на климатична индиферентност до 2050 година Законодателството на Европейски Съюз ясно показва, че тези цели са наложителни за Европейски Съюз и неговите държави-членки. За да се ориентираме до каква степен сме с тези цели – към 2020 година, излъчванията на парникови газове в Европейски Съюз са намалели с почти 30% от 1990 година насам. За да се реализиран огромните цели на Зелената договорка, има няколко различни пътя: оптималната енергийна успеваемост и кръгова стопанска система, оптималната електрификация посредством ВЕИ мощности, водородът като краен енергоносител въглеродно неутрално потребление на газ и горива (вкл. посредством складове на CO2).  Всеки един от тези пътища независимо наподобява съвсем неосъществим – или тъй като е прекомерно скъпо, или е софтуерно невероятно, или тъй като е неприложимо в дадена икономическа и обществена среда. Затова в повечето случаи е нужна композиция от всички или най-малко няколко от четирите нереални пътя. Именно в този подтекст, енергийната успеваемост е изведена като първо и главно належащо изискване за реализиране на всички останали вероятни метода. Това е по този начин, тъй като по този метод при всички положения се понижава цената за всички други ограничения, както и обществения резултат при свръхголяма потребност от сила, която не всеки може да си разреши.  В подтекста на Енергийния съюз, стратегическите насочни точки са пет – декарбонизация, енергийна успеваемост, енергийна сигурност, вътрешен енергиен пазар, нововъведения и развойна активност. 
В Регламента за ръководство на Енергийния съюз (№ 2018/1999) правилото за “енергийната успеваемост преди всичко “ е нормативно дефиниран – отчитане във допустимо най-голяма степен в енергийното обмисляне и в решенията в региона на политиките и вложенията на различни разходо-ефективни ограничения за енергийна успеваемост. Видяно в действен порядък, правилото значи, че всяка нова икономическа активност или инфраструктурно развиване би трябвало да регистрира преди всичко по какъв начин да се реализира допустимо най-високо равнище на енергийна успеваемост, да вземем за пример: какви индустриални мощности да се инсталират; по какъв начин постройката да използва допустимо минимум енергия; по какъв начин превозът да изразходва минимум гориво и т.н.  Енергийната успеваемост обаче значи дълбока софтуерна смяна в производството, услугите, в превоза, в строителството. Не е на ниска цена и явно не се реализира от единствено себе си.  Защо е нужна европейска и национална политика за енергийна успеваемост?
Както посочихме нагоре, енергийната успеваемост в Европа е нужна за понижаване на въглеродния отпечатък на континента – реализиране на климатичните цели, както и за понижаване на зависимостта от външни доставки на сила. Затова Директивата за енергийна успеваемост слага съответни цели за реализиране на нови годишни спестявания в целия съюз. С новата Директива от тази година, към 2028 година равнището на нови годишни спестявания в Европейски Съюз е 1,9%, което е повече от двойно по-висока цел от тази, която е използвана към сегашния миг (0,8%). В момента задачите за нови годишни спестявания са следните: