Как България от земеделска страна се превърна във вносител на

Как България от земеделска страна се трансформира във вносител на храни? Защо макар естествените дадености и европейските дотации не можем да си произведем задоволително храна?

" В това ни се състои нещастието. Истината е, че парите, които получихме в миналите два програмни интервала, с два стратегически проекта, бяха изхарчени. Не бяха вложени вярно, нямаше надзор през годините. Не се построи развой да се следи тези пари какво създават. Липсваше разбор на това къде отиват тия пари. "

Това сподели в изявление за БНР заместник-министърът на земеделието Тодор Джиков, който има дълготраен опит като картофопроизводител.

Огромен % от дотациите се концентрираха в дребен брой стопанства. Изхарчихме 20 милиарда и внасяме 60% от плодовете и зеленчуците, заключи Тодор Джиков.

Бизнесът търси най-малкото противодействие. Много комфортно и администрацията, и бизнесът си затварят очите, разяснява заместник-министърът на земеделието в предаването " Преди всички " по стратегия " Хоризонт ".

" Продължавамхе да си затваряме очите години наред за това, че се влагат пари, а влизайки в магазините, българските плодове и зеленчуци, млечни творби, не стават повече, " изясни Джиков.

Ако да вземем за пример поради разгръщане на спора в Украйна прекъсне логистиката в Европа, след месец и половина ще ядем единствено самун, няма да имаме месо, мляко, плодове и зеленчуци, направи равносметка той.

Като различен проблем Джиков очерта намаляването на работната ръка и обезлюдяването на районите.

" Не можем да възстановим бранш плодове и зеленчуци, мляко, тревопасно отглеждане на животни и месо, тъй като към този момент няма служащи. Трябва да докараме служащи по някакъв метод. Да, ние може да внасяме плодове и зеленчуци, само че ще обезлюдим териториите. Една страна е страна тогава, когато има население. Когато има обезлюдени села, планини, това е територия.

Българските производители нямат съответен достъп до пазари. Затова ще се основат 6 районни държавни борси със сериозен държавен надзор, в това число лаборатории и " там ще има ред на търговията ", изясни Джиков.

Има едвам 19 организации на производители у нас, което е смешно, посочи той.

Според него " страната би трябвало да направи кооперирането атрактивно ".

" 1990 година завари България в доста стройна организация на разпространение на цялата създадена храна. Имахме " Булгарплод ", с неговите поделения по общини и области, имахме " Родопа ", имахме " Сердика ". Във всяко обитаемо място имаше пункт за изкупуване на мляко, имаше пунктове за изкупуване на плодове и зеленчуци. Кооперативите на Западна Европа копираха от страната, само че не са държавни, а са благосъстоятелност на земеделските производители, " заключи заместник-министърът на земеделието Тодор Джиков.

 

Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в  и !