Анна Заркова: Безработна съм
Журналистката Анна Заркова, чието име се свързваше с в. "Труд " повече от 25 години макар промяната на притежателите му, през днешния ден е безработна. Това заяви самата тя в профила си във фейсбук. Отново там през май Заркова заяви и че е напуснала изданието.
Това е обявата на журналистката, която провокира стотици реакции в профила й в обществената мрежа:
От през вчерашния ден съм проведена безработна № 10054088 с мярка подписка по разказа на Агенцията по заетостта. Регистрирах се в Бюрото по труда и ме обзе успокоение и наслада.
И каква наслада! Иде ми да фръкна дори, тъй като от Борисов знам, че „ тая регистрация е необичаен късмет “, че „ големи пари стоят, стотици милиони за безработни и да не се сърди, който не ги употребява “, а също и че „ тук, в България безработни са единствено тия, които не желаят работа “ („ Труд “, 2011 г.)
Имам най-малко две благоприятни условия, които Премиера – да се свети името Му и четвъртият Му мандат - в други програмни речи е обрисувал. Едната е, "ако нямам пари, да си насадя картофи, като Неговото семейство, в което цялостен живот не са купували картофи, а са си ги сели “. Другата е да паса овце, тъй като „ все за безработица се приказва, а се търсят доста овчари “ („ Труд “, 2013). Журналисти не се търсят, правилно, търсят се чиновници в медиите на факторите, само че пък отново от Борисов узнаваме, че „ при нас е най-голямата народна власт и кой каквото се сети, си драска “ - единствено дето не получава заплата, само че това към свободата на словото не се отнася.
Както виждате, аз грижа нямам, още повече, че одобриха Правителствен проект - 2017 с финансирана мениджърска стратегия за „ Активиране на неактивни лица “.
В Бюрото по труда една блага жена с тъжни очи (богослов била по специалност, сред другото) прегледа длъжностите ми (от коректор в Българска телеграфна агенция до виновен редактор в „ Труд “ ) и попита:
- Е, по какъв начин е публицистиката?
- Ами...как...като четец вие ще кажете – крещя. А тя:
- Аз от 6 години вестник не чета, а откогато щерка ми се пресели в Германия, по малкия екран виждам филми единствено.
- Защо по този начин?
- Разбрах, че в новините има единствено убийства, наводнения и пожари, а другото са празни приказки, боядисване на черното в бяло и поцелуване на големци с посрани гащи.
Замълчах. Репортерската специалност ме е отучила да се изчервявам от позор...Ако някой може да добави нещо по тематиката след казаното от тази жена, да заповяда. Аз не можах.
Анна Заркова приключва Софийския университет „ Климент Охридски”, компетентност Българска лингвистика. Работи като коректор в Българската телеграфна организация (1982–1983); публицист във в. „ Ком” (1984–1986); публицист във в. „ Транспортен глас” (1987–1989); във в. „ 166” (1989–1991); виновен редактор на отдел „ Криминален и правосъдни новини” във в. „ Труд” от 1992 година Носителка е на званието „ Журналист на годината” на в. „ Труд” за 1992, 1993, 1997 година Удостоена е с премията „ Кристален орел” на Международния съюз на публицистите със седалище Ню Йорк (1998); носителка на премията „ Първенец в професията” на интернационалната асоциация на дамите журналистки със седалище Вашингтон (1999).
Това е обявата на журналистката, която провокира стотици реакции в профила й в обществената мрежа:
От през вчерашния ден съм проведена безработна № 10054088 с мярка подписка по разказа на Агенцията по заетостта. Регистрирах се в Бюрото по труда и ме обзе успокоение и наслада.
И каква наслада! Иде ми да фръкна дори, тъй като от Борисов знам, че „ тая регистрация е необичаен късмет “, че „ големи пари стоят, стотици милиони за безработни и да не се сърди, който не ги употребява “, а също и че „ тук, в България безработни са единствено тия, които не желаят работа “ („ Труд “, 2011 г.)
Имам най-малко две благоприятни условия, които Премиера – да се свети името Му и четвъртият Му мандат - в други програмни речи е обрисувал. Едната е, "ако нямам пари, да си насадя картофи, като Неговото семейство, в което цялостен живот не са купували картофи, а са си ги сели “. Другата е да паса овце, тъй като „ все за безработица се приказва, а се търсят доста овчари “ („ Труд “, 2013). Журналисти не се търсят, правилно, търсят се чиновници в медиите на факторите, само че пък отново от Борисов узнаваме, че „ при нас е най-голямата народна власт и кой каквото се сети, си драска “ - единствено дето не получава заплата, само че това към свободата на словото не се отнася.
Както виждате, аз грижа нямам, още повече, че одобриха Правителствен проект - 2017 с финансирана мениджърска стратегия за „ Активиране на неактивни лица “.
В Бюрото по труда една блага жена с тъжни очи (богослов била по специалност, сред другото) прегледа длъжностите ми (от коректор в Българска телеграфна агенция до виновен редактор в „ Труд “ ) и попита:
- Е, по какъв начин е публицистиката?
- Ами...как...като четец вие ще кажете – крещя. А тя:
- Аз от 6 години вестник не чета, а откогато щерка ми се пресели в Германия, по малкия екран виждам филми единствено.
- Защо по този начин?
- Разбрах, че в новините има единствено убийства, наводнения и пожари, а другото са празни приказки, боядисване на черното в бяло и поцелуване на големци с посрани гащи.
Замълчах. Репортерската специалност ме е отучила да се изчервявам от позор...Ако някой може да добави нещо по тематиката след казаното от тази жена, да заповяда. Аз не можах.
Анна Заркова приключва Софийския университет „ Климент Охридски”, компетентност Българска лингвистика. Работи като коректор в Българската телеграфна организация (1982–1983); публицист във в. „ Ком” (1984–1986); публицист във в. „ Транспортен глас” (1987–1989); във в. „ 166” (1989–1991); виновен редактор на отдел „ Криминален и правосъдни новини” във в. „ Труд” от 1992 година Носителка е на званието „ Журналист на годината” на в. „ Труд” за 1992, 1993, 1997 година Удостоена е с премията „ Кристален орел” на Международния съюз на публицистите със седалище Ню Йорк (1998); носителка на премията „ Първенец в професията” на интернационалната асоциация на дамите журналистки със седалище Вашингтон (1999).
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ