Най-голямата грешка, която направих, преди да стана на 30 години
Животът минава толкоз бързо, че е мъчно да осезаем всеки един миг и да го създадем идеален. В препускането напред позволяваме доста неточности, множеството от които осъзнаваме чак когато към този момент е късно.
Това са шест същински истории на хора, дали отговор на въпроса „ Коя беше най-голямата неточност, която направихте до 30-та си година и какво научихте от нея? "
1. Най-голямата ми неточност беше, че когато имах една страхотна жена до себе си, я одобрявах за даденост. И най-лошото от всичко е, че изцяло съзнавах това, само че гордостта ми не ми позволяваше да го трансформира.
Тази жена непрестанно даваше нов късмет на нашите връзки, само че най-после, безусловно рационално от нейна страна, ме напусна. И в този момент тя е омъжена за различен.
Ние към момента сме положителни другари с нея и може би има мъничка искра сред нас, само че към този момент всичко е свършило и окончателно изгубено.
Осъзнавам го и за мен това се трансформира в същински пъкъл. Но въпреки всичко избирам да е по този начин, в сравнение с тя да изчезне от живота ми вечно.
Какво разбрах ли? Не бъдете идиоти. Покажете на своя сътрудник какъв брой го цените и в случай че ви мине през мозъка да извършите някоя нелепост, изхвърлете глупавата си горделивост колкото може по-далече.
Дейвид Сторс, фрийлансър
2. Не знам дали очаквате тъкмо подобен отговор, само че моята най-голяма неточност беше гневът. Сега си давам сметка какъв брой време съм изгубил да се нервирам на шефа, на сътрудниците си, на политиците, на личния състав в заведенията, на дамата, която ме напусна, на хората, които са ме лъгали, и даже на родителите ми.
Знам, че моят яд не е бил неоснователен – постоянно е имало съответна причина. Даже в този момент като се връщам обратно и се пробвам да оценя нещата, виждам, че това са били разумни реакции от моя страна.
Но този яд е цялостна загуба на време и също така, аз съм нанесъл доста повече щета на себе си, в сравнение с всеки от тези хора.
Сега, когато съм на 40 години, престанах да се нервирам и да се гневя на хората. И знаете ли, в този момент дремя по-добре, доста по-продуктивен съм в работата си и съм заобиколен от прелестни хора.
Тим Ромеро, бизнесмен
3. Когато бях на 30, аз направих четири огромни неточности:
Първа неточност. Прекалено дълго отлагах забременяването си. Най-напред все чаках подобаващия миг. Когато той пристигна обаче, получих ужасно предложение за работа и кариера и взех решение, че ще е неуместно да изляза в майчинство незабавно откакто стартира новата си работа.
След няколко години, когато към този момент бях сигурна, че е пристигнал най-подходящият миг – не можех да забременея. Проведох в допълнение лекуване и въпреки всичко забременях, само че...
Втора неточност. Мислех си, че откакто съм в положително здраве, по време на бременността мога да продължа да търча по през целия ден както до тогава. И родих прибързано в шестия месец.
Тогава пристигна третата неточност. Аз не се борих задоволително за своето бебе. Със брачна половинка ми бяхме уверени, че получаваме най-хубавия съвет, когато просто ни споделиха, че бебето няма никакъв късмет да оцелее.
По време на раждането ми сложиха морфин и аз не помня нищо от това, което се е случило... Изобщо не знам какво стана с моето дете. И до момента се срамя от всичко това.
