Мери Шели - „Началото е винаги днес“
“Животът, въпреки че той може да бъде само струпване на тъга, ми е безценен, и аз ще се боря за него ”
Мери Уолстънкрафт Шели е британска писателка, създател на разкази, есета и драми. Своята известност печели най-много с романа си „ Франкенщайн или новият Прометей “ (1818 г.), който след това се трансформира в класическо произведение, определян за един от първите опити за научна фантастика.
Авторката е родена на 30 август 1797 година в Лондон, Англия в фамилията на радикалния мъдрец и политически публицист Уилям Годуин и известната феминистка Мери Уолстънкрафт, която умира малко след раждането на щерка си. Момичето израства с по-голямата си полусестра Фани (дъщеря на Мери Уолстънкрафт и американския ѝ ухажор Гилбърт Имлей Уолстънкрафт, която Годуин осиновява и отглежда като свое дете). Отношенията в семейство се усложняват с втория брак на бащата на Мери през 1801 година (той се дами за овдовялата Мери-Джейн Клеърмонт, майка на две деца - Чарлз и Клеър Клеърмонт, а по-късно двамата имат и наследник Уилям младши).
Петте деца получават доста положително обучение главно у дома под предписанията на Годуин. На десетгодишна възраст Мери прави първия си опит в писането, когато локална, юношеска библиотека отпечатва нейното стихотворение „ Mounseer Nongtongpaw “ или „ Откритията на Джон Бул ".
“В живота няма нищо по-променливо от човешките усеща. ”
През 1814 година Мери стартира сантиментална връзка с един от политическите почитатели на татко ѝ, поетът Пърси Биш Шели, който по това време е женен. Двамата напущат Англия, придружавани от доведената сестра на Мери – Клеър и стартират да обикалят из Европа. Действията на Мери я отчуждават от татко ѝ, който известно време даже не ѝ приказва поради постъпката ѝ. В този интервал двамата влюбени се борят с разнообразни проблеми, финансови задължения, претърпяват и загуба на първото си дете.
През лятото на 1816 година, покрай Женева, Швейцария, младата двойка прекарва прелестно време в компанията на Джордж Байрон, Джон Уилям Полидори и Клеър Клеърмонт. В един дъждовен ден до момента в който групата се забавлява, четейки книга с приказки за призраци, Лорд Байрон предлага всички да напишат по една лична история на ужасите. Именно по това време Мери стартира да обмисля сюжета и да работи по своя предстоящ разказ без да подозира, че той ще се трансформира в най-известната ѝ творба със съществено въздействие в международната литература.
“…, когато лъжата може толкоз да наподобява на истина, кой може да бъде сигурен в щастието си? ”
По-късно същата година, влюбената двойка е изправена пред печални събития - Мери губи своята доведена сестра Фани, умира и брачната половинка на Пърси Шели откакто и двете дами вземат решение сами да сложат завършек на живота си. Въпреки тези трагични моменти, двамата съумяват да сключат брак през декември, само че въпреки да наподобява отдадена на брачна половинка си, връзки сред Мери и поета са белязани от болежка и невярност, в това число и гибелта на още две деца. През 1819 година се ражда техният наследник Пърси Флорънс, единственото им дете, което доживява зрелост. През 1822 година животът на Мери е разтресен от друга покруса – брачният партньор ѝ умира от удавяне по време на корабоплаване. Останала вдовица на 24-годишна възраст, Мери Шели работи интензивно, с цел да устоя себе си и сина си. Тя продължава да написа, посвещава времето си и за разпространение, и опазване на поезията на своя починал брачен партньор в литературната история.
„ Колко променливи и непостоянни са нашите усеща и какъв брой странна е тази прилепчива обич, която имаме към живота, даже когато сме в най-тежко злощастие. “
Интересен факт е, че макар дейната отбрана на правата на дамите за независимост и пълноправие, която майка ѝ отстоява, Мери е феминистка дотолкоз, че е следвала майчините си хрумвания за безкрайно обучение за дамите и тъждество в брака. Тя обаче утвърждава идеала на буржоазното семейство и не може да си показа себе си отвън него. Придържайки се към този блян, тя автоматизирано приема присъщата подчиненост, претенцията за предимство на мъжете и неравното систематизиране на властта сред родителите и децата.
“Пожелавам на дамите не да имат превъзходство над мъжете, а над себе си. ”
Мери Шели стартира като на смешка писането на романа „ Франкенщайн “ (1818 г.) - цялостното заглавие е „ Франкенщайн или новият Прометей “, едвам когато е на 18 години без даже да допуска за огромния триумф на своето произведение. Готически трилър, буйна романтика и предупредителна история за заплахите на науката и следствията от болната упоритост, разказани с майсторство и вълнуващ, богат език, което впечатлява поради нежната възраст на писателката. Великият бестселър и значим предходник на жанровете за ужаси и научна фантастика, освен споделя страшна история, само че и повдига дълбоки, даже метафизичен въпроси за самото естество на живота и мястото на човечеството в космоса: Какво значи да бъдеш човек? Какви отговорности имаме един към различен? Колко надалеч можем да стигнем, намесвайки се в природата? В романа са преплетени и претекстовете за изолацията и самотата, злото и отмъщението. Историята за битката сред чудовището и неговия основател се трансформира в известна част и от модерната просвета – романът на Мери Шели е ентусиазъм за няколко екранизации, театрални постановки и даже анимационен филм, основан от Тим Бъртън (анимацията е номинирана и за Оскар). Спектакъл на Стайко Мурджев (от Ник Диър по романа на британската писателка), който съставлява една по-съвременна, съвременна приказка, разказваща за „ малформациите и абнормалността, настъпващи в човешките душа и тяло, когато бъде прогонена любовта “, може да бъде гледан и на сцената на Театър „ София “.
“..., тъй като нищо не способства толкоз доста за успокояването на мозъка, колкото твърдата цел - точката, върху която духът може да концентрира интелектуалните си въжделения. ”
Други нейни произведения са „ Матилда (1819), „ Последният човек “ (1826), „ Фолкнър “ (1837) и други Любопитно е, че Мери Шели написа и истории за деца – преведена на български език, в книжарниците може да се откри „ Морис, или къщичката на рибаря “ – история за едно незабравимо премеждие, която писателката основава като подарък за едно момиченце.
Майката на „ Франкенщайн “, както постоянно е наричана Шели, страда от разнообразни психосоматични болести и нервни сривове, както и частична парализа на тялото. Умира от мозъчен израстък на 1 февруари, 1851 година в Лондон.
„ Франкенщайн “ – Преводач: Жана Тотева
„ Морис, или къщичката на рибаря “ – Преводач: Боряна Даракчиева
Мери Уолстънкрафт Шели е британска писателка, създател на разкази, есета и драми. Своята известност печели най-много с романа си „ Франкенщайн или новият Прометей “ (1818 г.), който след това се трансформира в класическо произведение, определян за един от първите опити за научна фантастика.
Авторката е родена на 30 август 1797 година в Лондон, Англия в фамилията на радикалния мъдрец и политически публицист Уилям Годуин и известната феминистка Мери Уолстънкрафт, която умира малко след раждането на щерка си. Момичето израства с по-голямата си полусестра Фани (дъщеря на Мери Уолстънкрафт и американския ѝ ухажор Гилбърт Имлей Уолстънкрафт, която Годуин осиновява и отглежда като свое дете). Отношенията в семейство се усложняват с втория брак на бащата на Мери през 1801 година (той се дами за овдовялата Мери-Джейн Клеърмонт, майка на две деца - Чарлз и Клеър Клеърмонт, а по-късно двамата имат и наследник Уилям младши).
Петте деца получават доста положително обучение главно у дома под предписанията на Годуин. На десетгодишна възраст Мери прави първия си опит в писането, когато локална, юношеска библиотека отпечатва нейното стихотворение „ Mounseer Nongtongpaw “ или „ Откритията на Джон Бул ".
“В живота няма нищо по-променливо от човешките усеща. ”
През 1814 година Мери стартира сантиментална връзка с един от политическите почитатели на татко ѝ, поетът Пърси Биш Шели, който по това време е женен. Двамата напущат Англия, придружавани от доведената сестра на Мери – Клеър и стартират да обикалят из Европа. Действията на Мери я отчуждават от татко ѝ, който известно време даже не ѝ приказва поради постъпката ѝ. В този интервал двамата влюбени се борят с разнообразни проблеми, финансови задължения, претърпяват и загуба на първото си дете.
През лятото на 1816 година, покрай Женева, Швейцария, младата двойка прекарва прелестно време в компанията на Джордж Байрон, Джон Уилям Полидори и Клеър Клеърмонт. В един дъждовен ден до момента в който групата се забавлява, четейки книга с приказки за призраци, Лорд Байрон предлага всички да напишат по една лична история на ужасите. Именно по това време Мери стартира да обмисля сюжета и да работи по своя предстоящ разказ без да подозира, че той ще се трансформира в най-известната ѝ творба със съществено въздействие в международната литература.
“…, когато лъжата може толкоз да наподобява на истина, кой може да бъде сигурен в щастието си? ”
По-късно същата година, влюбената двойка е изправена пред печални събития - Мери губи своята доведена сестра Фани, умира и брачната половинка на Пърси Шели откакто и двете дами вземат решение сами да сложат завършек на живота си. Въпреки тези трагични моменти, двамата съумяват да сключат брак през декември, само че въпреки да наподобява отдадена на брачна половинка си, връзки сред Мери и поета са белязани от болежка и невярност, в това число и гибелта на още две деца. През 1819 година се ражда техният наследник Пърси Флорънс, единственото им дете, което доживява зрелост. През 1822 година животът на Мери е разтресен от друга покруса – брачният партньор ѝ умира от удавяне по време на корабоплаване. Останала вдовица на 24-годишна възраст, Мери Шели работи интензивно, с цел да устоя себе си и сина си. Тя продължава да написа, посвещава времето си и за разпространение, и опазване на поезията на своя починал брачен партньор в литературната история.
„ Колко променливи и непостоянни са нашите усеща и какъв брой странна е тази прилепчива обич, която имаме към живота, даже когато сме в най-тежко злощастие. “
Интересен факт е, че макар дейната отбрана на правата на дамите за независимост и пълноправие, която майка ѝ отстоява, Мери е феминистка дотолкоз, че е следвала майчините си хрумвания за безкрайно обучение за дамите и тъждество в брака. Тя обаче утвърждава идеала на буржоазното семейство и не може да си показа себе си отвън него. Придържайки се към този блян, тя автоматизирано приема присъщата подчиненост, претенцията за предимство на мъжете и неравното систематизиране на властта сред родителите и децата.
“Пожелавам на дамите не да имат превъзходство над мъжете, а над себе си. ”
Мери Шели стартира като на смешка писането на романа „ Франкенщайн “ (1818 г.) - цялостното заглавие е „ Франкенщайн или новият Прометей “, едвам когато е на 18 години без даже да допуска за огромния триумф на своето произведение. Готически трилър, буйна романтика и предупредителна история за заплахите на науката и следствията от болната упоритост, разказани с майсторство и вълнуващ, богат език, което впечатлява поради нежната възраст на писателката. Великият бестселър и значим предходник на жанровете за ужаси и научна фантастика, освен споделя страшна история, само че и повдига дълбоки, даже метафизичен въпроси за самото естество на живота и мястото на човечеството в космоса: Какво значи да бъдеш човек? Какви отговорности имаме един към различен? Колко надалеч можем да стигнем, намесвайки се в природата? В романа са преплетени и претекстовете за изолацията и самотата, злото и отмъщението. Историята за битката сред чудовището и неговия основател се трансформира в известна част и от модерната просвета – романът на Мери Шели е ентусиазъм за няколко екранизации, театрални постановки и даже анимационен филм, основан от Тим Бъртън (анимацията е номинирана и за Оскар). Спектакъл на Стайко Мурджев (от Ник Диър по романа на британската писателка), който съставлява една по-съвременна, съвременна приказка, разказваща за „ малформациите и абнормалността, настъпващи в човешките душа и тяло, когато бъде прогонена любовта “, може да бъде гледан и на сцената на Театър „ София “.
“..., тъй като нищо не способства толкоз доста за успокояването на мозъка, колкото твърдата цел - точката, върху която духът може да концентрира интелектуалните си въжделения. ”
Други нейни произведения са „ Матилда (1819), „ Последният човек “ (1826), „ Фолкнър “ (1837) и други Любопитно е, че Мери Шели написа и истории за деца – преведена на български език, в книжарниците може да се откри „ Морис, или къщичката на рибаря “ – история за едно незабравимо премеждие, която писателката основава като подарък за едно момиченце.
Майката на „ Франкенщайн “, както постоянно е наричана Шели, страда от разнообразни психосоматични болести и нервни сривове, както и частична парализа на тялото. Умира от мозъчен израстък на 1 февруари, 1851 година в Лондон.
„ Франкенщайн “ – Преводач: Жана Тотева
„ Морис, или къщичката на рибаря “ – Преводач: Боряна Даракчиева
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ