Живеем в особени времена. В ситуация, в която едва ли

Живеем в особени времена. В обстановка, в която надали сме очаквали да попаднем. Колкото и да ни се желае, не можем да изолираме себе си или децата си от протичащото се. Но би трябвало да открием подобаващ метод да беседваме с тях. А вие разговаряте ли с децата си за войната?

Децата свързват родителите си със сигурност, разтуха . Търсят ги, когато са тъжни, напрегнати, гневни, изплашени. Всички тези страсти могат да се разсънят у едно дете в сходна конюнктура. Родителите не трябва да премълчават или да увъртат. Трябва да приказват откровено, само че умерено, с цел да ги успокоят и да им оказват помощ да схванат.

Най-малките надали ще задават каквито и да било въпроси изключително в случай че вкъщи не повдигате тематиката. Но с малчуганите в учебна възраст е друго. Те евентуално са прочели онлайн, чули и разбрали в новините или от учебно заведение. Ето няколко съвета от UNICEF по какъв начин да методите.

1. Какво знае детето и по какъв начин се усеща
Изберете уместно време и място , с цел да говорите с детето и да го изслушате, без да ви прекъсват или разсейват. Не е желателно да е късно вечер или рано заран.

Разберете какво знае детето ви, от кое място го е научило и по какъв начин се усеща. Не опитвайте да подценявате страстите на детето. Не го ангажирайте със своите. Когато говорите за войната, избягвайте да вмъквате политическите си пристрастия, в случай че имате такива.