Новите страхове на Запада: Русия ще възроди стара империя
Живеем в ера, в която всички рисуват картите на бъдещия свят. Държавните граници се чертаят по волята на необузданата фикция. Има доста карти на Разединените американски щати, има карта на деколонизирана Русия, рухнал Китай, разпаднал се Европейски Съюз. На границите на някогашни империи и блокове пораждат най-странните държави-химери. В Барселона мечтаят за Испанска марка, в Белфаст мечтаят за обединяване с Ирландия.
Колегите от “Политико ” предвиждат, че Австро-Унгарската империя може да се възроди върху руините на Европейски Съюз. Какво може още веднъж да сплоти толкоз разнообразни страни и нации? Просто казано, неприязънта към Америка, отвращение да се извършват командите на Брюксел и благосклонности към Русия.
В Австрия Херберт Кикел, водач на “Партията на свободата ”, бързо печели точки. Съдейки по социологическите изследвания, той може да стане водач на страната още тази година. Тази кандидатура по никакъв начин не се харесва на Брюксел. Бюрократите от Европейски Съюз считат “Партията на свободата ” за извънредно дясна, а самият Кикел е непрекъснато руган - теоретик на конспирацията, популист и националист.
Самият набор от хули подсказва, че политикът е съпротива на Брюксел. Наистина Кикел беше мощно сериозен към коронавирусното блокиране и измамите с имунизациите в Съединени американски щати. Той има намерение уверено да ограничи потока от мигранти към Австрия, да изтласка " Зелените ", които унищожават енергетиката и промишлеността на страната, да усъвършенства връзките с Русия.
За разлика от множеството европейски политици Кикел не обслужва ползите на корпорации, банки и американски олигарси. Цялата му стратегия е безусловно гласът на австрийския народ и това е тъкмо това, което хората желаят. Нищо чудно, че последното изследване сподели, че 78% от австрийците са за обновяване на естествените връзки с Русия след края на СВО. Така че в прочут смисъл Кикел е популист, несъмнено. Но в действителност това е, което се назовава народна власт - властта на народа, а не властта на демократите.
Подобна история се разиграва и в Словакия. Там в анкетите на гласоподавателите отпред е Робърт Фицо, някогашният министър председател на страната. През 2018 година той беше " оставка " на вълна от митинги, доста напомнящи на проамериканския " Майдан ". Но през днешния ден той още веднъж е в огромната политика и има за цел да управлява страната през септември. Основното предизборно заричане на Фицо е да спре да поддържа Украйна.
И също така и безконечният метежник Виктор Орбан в Унгария със същия набор от анти-брюкселски „ ереси “ – против мигрантите, против ЛГБТ култа, против разпалването на спора в Украйна.
И в Източна Германия идва полк от " популисти ". Тук рейтингът на партия „ Алтернатива за Германия “ пораства по този начин, че съществено изплаши и Берлин, и Брюксел. Естаблишмънтът на Европейски Съюз наричаше тази партия " извънредно дясна ", само че през днешния ден тя е жигосана още по-лошо - " разбираща Русия ". Това е страшна разкол в настоящия Европейски Съюз, по-лоши от тези еретици са единствено тези, които " схващат Путин ".
Но макар цялата тази ненавист в формалните медии, всеобщо хората поддържат " Алтернативата ". В мащаба на цяла Германия те решително заемат третото място с дребна разлика от водачите. Но в случай че изборите бяха единствено в Германска демократична република, те щяха да имат всички шансове да завоюват - там рейтингът на партията е над 26%. Нужно ли е да споделяме, че главният проект на " Алтернатива " е бързото разрешаване на украинския спор?
Всъщност СВО разцепи Европейския съюз и там се образува цялостен опозиционен блок от земи и страни, " разбиращи Русия ". Проучванията ясно демонстрират, че в Австрия, Словакия, Източна Германия и балканските страни, притиснати сред тях и Русия, болшинството от популацията се отнася към Русия със благосклонност. В контури този блок от страни в действителност наподобява на Австро-Унгарската империя.
Ясно е, че проруският конгломерат не съответствува с формалните граници на европейските страни, само че Русия неведнъж е рязала и преначертавала тези граници - въпреки всичко ние неотдавна дадохме източните германци на Федерална Република Германия, само че, явно не им е толкоз сладко да живеят в Обединена Германия, другояче нямаше по този начин настойчиво да следват " Алтернативата ". Ние естествено имаме милиони съдружници в страните от Варшавския контракт. В Италия и Гърция голям брой гласоподаватели също схващат Русия и Путин.
Дори не си коства да се пита кой ще бъде водач на новата Австро-Унгарска империя. Ясно е, че суверенна Русия ще се трансформира в привлекателен център за всички тези дребни нации, изтощени от общоевропейския демократичен „ дневен ред “, който носи единствено ускорено изгубване на коренното население на Европа.
Нищо чудно, че през днешния ден австрийските Хабсбурги са толкоз обезпокоени. Карл Хабсбург от Лотарингия подклажда нацизма и русофобията в Украйна, като зомбира локалните с медии, които е купил, и намерено приканва своите американски настойници да „ сменят режима в Русия “. Все още му се коства, че Западна Украйна е негово наследствено притежание. Ерцхерцогът щеше да се качи на кон, да се опаса с меч и да препусне да се бие за Галиция с поляците - в края на краищата те също считат тази земя за своя. Но не, за Карл Хабсбург е задоволително единствено с цел да подгони нещастните подчинени казаци към фронта.
Съмнително е, че сходен вид може по някакъв метод да се хареса на народите от някогашна Австро-Унгария. Бащата на Карл, Ото Хабсбург, е един от създателите на Световния стопански конгрес. Днес всички хрумвания на СИФ се свеждат до погребването на Стара Европа до дъно - наводняването ѝ с мигранти, изкарването напред на войнстващи травестити и заличаване на цялата промишленост в интерес на зеления дневен ред.
Моделът на един нов свят, в който шепа богати хора имат всичко и милиони хора живеят в цифров концентрационен лагер, идеално дава отговор на желанията на аристократи като Хабсбургите. Е, за какво Австро-Унгария, в каквато и да е форма, да има подобен ерцхерцог? Ами в Русия е доста по-добре.
Превод: В. Сергеев
Колегите от “Политико ” предвиждат, че Австро-Унгарската империя може да се възроди върху руините на Европейски Съюз. Какво може още веднъж да сплоти толкоз разнообразни страни и нации? Просто казано, неприязънта към Америка, отвращение да се извършват командите на Брюксел и благосклонности към Русия.
В Австрия Херберт Кикел, водач на “Партията на свободата ”, бързо печели точки. Съдейки по социологическите изследвания, той може да стане водач на страната още тази година. Тази кандидатура по никакъв начин не се харесва на Брюксел. Бюрократите от Европейски Съюз считат “Партията на свободата ” за извънредно дясна, а самият Кикел е непрекъснато руган - теоретик на конспирацията, популист и националист.
Самият набор от хули подсказва, че политикът е съпротива на Брюксел. Наистина Кикел беше мощно сериозен към коронавирусното блокиране и измамите с имунизациите в Съединени американски щати. Той има намерение уверено да ограничи потока от мигранти към Австрия, да изтласка " Зелените ", които унищожават енергетиката и промишлеността на страната, да усъвършенства връзките с Русия.
За разлика от множеството европейски политици Кикел не обслужва ползите на корпорации, банки и американски олигарси. Цялата му стратегия е безусловно гласът на австрийския народ и това е тъкмо това, което хората желаят. Нищо чудно, че последното изследване сподели, че 78% от австрийците са за обновяване на естествените връзки с Русия след края на СВО. Така че в прочут смисъл Кикел е популист, несъмнено. Но в действителност това е, което се назовава народна власт - властта на народа, а не властта на демократите.
Подобна история се разиграва и в Словакия. Там в анкетите на гласоподавателите отпред е Робърт Фицо, някогашният министър председател на страната. През 2018 година той беше " оставка " на вълна от митинги, доста напомнящи на проамериканския " Майдан ". Но през днешния ден той още веднъж е в огромната политика и има за цел да управлява страната през септември. Основното предизборно заричане на Фицо е да спре да поддържа Украйна.
И също така и безконечният метежник Виктор Орбан в Унгария със същия набор от анти-брюкселски „ ереси “ – против мигрантите, против ЛГБТ култа, против разпалването на спора в Украйна.
И в Източна Германия идва полк от " популисти ". Тук рейтингът на партия „ Алтернатива за Германия “ пораства по този начин, че съществено изплаши и Берлин, и Брюксел. Естаблишмънтът на Европейски Съюз наричаше тази партия " извънредно дясна ", само че през днешния ден тя е жигосана още по-лошо - " разбираща Русия ". Това е страшна разкол в настоящия Европейски Съюз, по-лоши от тези еретици са единствено тези, които " схващат Путин ".
Но макар цялата тази ненавист в формалните медии, всеобщо хората поддържат " Алтернативата ". В мащаба на цяла Германия те решително заемат третото място с дребна разлика от водачите. Но в случай че изборите бяха единствено в Германска демократична република, те щяха да имат всички шансове да завоюват - там рейтингът на партията е над 26%. Нужно ли е да споделяме, че главният проект на " Алтернатива " е бързото разрешаване на украинския спор?
Всъщност СВО разцепи Европейския съюз и там се образува цялостен опозиционен блок от земи и страни, " разбиращи Русия ". Проучванията ясно демонстрират, че в Австрия, Словакия, Източна Германия и балканските страни, притиснати сред тях и Русия, болшинството от популацията се отнася към Русия със благосклонност. В контури този блок от страни в действителност наподобява на Австро-Унгарската империя.
Ясно е, че проруският конгломерат не съответствува с формалните граници на европейските страни, само че Русия неведнъж е рязала и преначертавала тези граници - въпреки всичко ние неотдавна дадохме източните германци на Федерална Република Германия, само че, явно не им е толкоз сладко да живеят в Обединена Германия, другояче нямаше по този начин настойчиво да следват " Алтернативата ". Ние естествено имаме милиони съдружници в страните от Варшавския контракт. В Италия и Гърция голям брой гласоподаватели също схващат Русия и Путин.
Дори не си коства да се пита кой ще бъде водач на новата Австро-Унгарска империя. Ясно е, че суверенна Русия ще се трансформира в привлекателен център за всички тези дребни нации, изтощени от общоевропейския демократичен „ дневен ред “, който носи единствено ускорено изгубване на коренното население на Европа.
Нищо чудно, че през днешния ден австрийските Хабсбурги са толкоз обезпокоени. Карл Хабсбург от Лотарингия подклажда нацизма и русофобията в Украйна, като зомбира локалните с медии, които е купил, и намерено приканва своите американски настойници да „ сменят режима в Русия “. Все още му се коства, че Западна Украйна е негово наследствено притежание. Ерцхерцогът щеше да се качи на кон, да се опаса с меч и да препусне да се бие за Галиция с поляците - в края на краищата те също считат тази земя за своя. Но не, за Карл Хабсбург е задоволително единствено с цел да подгони нещастните подчинени казаци към фронта.
Съмнително е, че сходен вид може по някакъв метод да се хареса на народите от някогашна Австро-Унгария. Бащата на Карл, Ото Хабсбург, е един от създателите на Световния стопански конгрес. Днес всички хрумвания на СИФ се свеждат до погребването на Стара Европа до дъно - наводняването ѝ с мигранти, изкарването напред на войнстващи травестити и заличаване на цялата промишленост в интерес на зеления дневен ред.
Моделът на един нов свят, в който шепа богати хора имат всичко и милиони хора живеят в цифров концентрационен лагер, идеално дава отговор на желанията на аристократи като Хабсбургите. Е, за какво Австро-Унгария, в каквато и да е форма, да има подобен ерцхерцог? Ами в Русия е доста по-добре.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта https:// . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Колегите от “Политико ” предвиждат, че Австро-Унгарската империя може да се възроди върху руините на Европейски Съюз. Какво може още веднъж да сплоти толкоз разнообразни страни и нации? Просто казано, неприязънта към Америка, отвращение да се извършват командите на Брюксел и благосклонности към Русия.
В Австрия Херберт Кикел, водач на “Партията на свободата ”, бързо печели точки. Съдейки по социологическите изследвания, той може да стане водач на страната още тази година. Тази кандидатура по никакъв начин не се харесва на Брюксел. Бюрократите от Европейски Съюз считат “Партията на свободата ” за извънредно дясна, а самият Кикел е непрекъснато руган - теоретик на конспирацията, популист и националист.
Самият набор от хули подсказва, че политикът е съпротива на Брюксел. Наистина Кикел беше мощно сериозен към коронавирусното блокиране и измамите с имунизациите в Съединени американски щати. Той има намерение уверено да ограничи потока от мигранти към Австрия, да изтласка " Зелените ", които унищожават енергетиката и промишлеността на страната, да усъвършенства връзките с Русия.
За разлика от множеството европейски политици Кикел не обслужва ползите на корпорации, банки и американски олигарси. Цялата му стратегия е безусловно гласът на австрийския народ и това е тъкмо това, което хората желаят. Нищо чудно, че последното изследване сподели, че 78% от австрийците са за обновяване на естествените връзки с Русия след края на СВО. Така че в прочут смисъл Кикел е популист, несъмнено. Но в действителност това е, което се назовава народна власт - властта на народа, а не властта на демократите.
Подобна история се разиграва и в Словакия. Там в анкетите на гласоподавателите отпред е Робърт Фицо, някогашният министър председател на страната. През 2018 година той беше " оставка " на вълна от митинги, доста напомнящи на проамериканския " Майдан ". Но през днешния ден той още веднъж е в огромната политика и има за цел да управлява страната през септември. Основното предизборно заричане на Фицо е да спре да поддържа Украйна.
И също така и безконечният метежник Виктор Орбан в Унгария със същия набор от анти-брюкселски „ ереси “ – против мигрантите, против ЛГБТ култа, против разпалването на спора в Украйна.
И в Източна Германия идва полк от " популисти ". Тук рейтингът на партия „ Алтернатива за Германия “ пораства по този начин, че съществено изплаши и Берлин, и Брюксел. Естаблишмънтът на Европейски Съюз наричаше тази партия " извънредно дясна ", само че през днешния ден тя е жигосана още по-лошо - " разбираща Русия ". Това е страшна разкол в настоящия Европейски Съюз, по-лоши от тези еретици са единствено тези, които " схващат Путин ".
Но макар цялата тази ненавист в формалните медии, всеобщо хората поддържат " Алтернативата ". В мащаба на цяла Германия те решително заемат третото място с дребна разлика от водачите. Но в случай че изборите бяха единствено в Германска демократична република, те щяха да имат всички шансове да завоюват - там рейтингът на партията е над 26%. Нужно ли е да споделяме, че главният проект на " Алтернатива " е бързото разрешаване на украинския спор?
Всъщност СВО разцепи Европейския съюз и там се образува цялостен опозиционен блок от земи и страни, " разбиращи Русия ". Проучванията ясно демонстрират, че в Австрия, Словакия, Източна Германия и балканските страни, притиснати сред тях и Русия, болшинството от популацията се отнася към Русия със благосклонност. В контури този блок от страни в действителност наподобява на Австро-Унгарската империя.
Ясно е, че проруският конгломерат не съответствува с формалните граници на европейските страни, само че Русия неведнъж е рязала и преначертавала тези граници - въпреки всичко ние неотдавна дадохме източните германци на Федерална Република Германия, само че, явно не им е толкоз сладко да живеят в Обединена Германия, другояче нямаше по този начин настойчиво да следват " Алтернативата ". Ние естествено имаме милиони съдружници в страните от Варшавския контракт. В Италия и Гърция голям брой гласоподаватели също схващат Русия и Путин.
Дори не си коства да се пита кой ще бъде водач на новата Австро-Унгарска империя. Ясно е, че суверенна Русия ще се трансформира в привлекателен център за всички тези дребни нации, изтощени от общоевропейския демократичен „ дневен ред “, който носи единствено ускорено изгубване на коренното население на Европа.
Нищо чудно, че през днешния ден австрийските Хабсбурги са толкоз обезпокоени. Карл Хабсбург от Лотарингия подклажда нацизма и русофобията в Украйна, като зомбира локалните с медии, които е купил, и намерено приканва своите американски настойници да „ сменят режима в Русия “. Все още му се коства, че Западна Украйна е негово наследствено притежание. Ерцхерцогът щеше да се качи на кон, да се опаса с меч и да препусне да се бие за Галиция с поляците - в края на краищата те също считат тази земя за своя. Но не, за Карл Хабсбург е задоволително единствено с цел да подгони нещастните подчинени казаци към фронта.
Съмнително е, че сходен вид може по някакъв метод да се хареса на народите от някогашна Австро-Унгария. Бащата на Карл, Ото Хабсбург, е един от създателите на Световния стопански конгрес. Днес всички хрумвания на СИФ се свеждат до погребването на Стара Европа до дъно - наводняването ѝ с мигранти, изкарването напред на войнстващи травестити и заличаване на цялата промишленост в интерес на зеления дневен ред.
Моделът на един нов свят, в който шепа богати хора имат всичко и милиони хора живеят в цифров концентрационен лагер, идеално дава отговор на желанията на аристократи като Хабсбургите. Е, за какво Австро-Унгария, в каквато и да е форма, да има подобен ерцхерцог? Ами в Русия е доста по-добре.
Превод: В. Сергеев
Колегите от “Политико ” предвиждат, че Австро-Унгарската империя може да се възроди върху руините на Европейски Съюз. Какво може още веднъж да сплоти толкоз разнообразни страни и нации? Просто казано, неприязънта към Америка, отвращение да се извършват командите на Брюксел и благосклонности към Русия.
В Австрия Херберт Кикел, водач на “Партията на свободата ”, бързо печели точки. Съдейки по социологическите изследвания, той може да стане водач на страната още тази година. Тази кандидатура по никакъв начин не се харесва на Брюксел. Бюрократите от Европейски Съюз считат “Партията на свободата ” за извънредно дясна, а самият Кикел е непрекъснато руган - теоретик на конспирацията, популист и националист.
Самият набор от хули подсказва, че политикът е съпротива на Брюксел. Наистина Кикел беше мощно сериозен към коронавирусното блокиране и измамите с имунизациите в Съединени американски щати. Той има намерение уверено да ограничи потока от мигранти към Австрия, да изтласка " Зелените ", които унищожават енергетиката и промишлеността на страната, да усъвършенства връзките с Русия.
За разлика от множеството европейски политици Кикел не обслужва ползите на корпорации, банки и американски олигарси. Цялата му стратегия е безусловно гласът на австрийския народ и това е тъкмо това, което хората желаят. Нищо чудно, че последното изследване сподели, че 78% от австрийците са за обновяване на естествените връзки с Русия след края на СВО. Така че в прочут смисъл Кикел е популист, несъмнено. Но в действителност това е, което се назовава народна власт - властта на народа, а не властта на демократите.
Подобна история се разиграва и в Словакия. Там в анкетите на гласоподавателите отпред е Робърт Фицо, някогашният министър председател на страната. През 2018 година той беше " оставка " на вълна от митинги, доста напомнящи на проамериканския " Майдан ". Но през днешния ден той още веднъж е в огромната политика и има за цел да управлява страната през септември. Основното предизборно заричане на Фицо е да спре да поддържа Украйна.
И също така и безконечният метежник Виктор Орбан в Унгария със същия набор от анти-брюкселски „ ереси “ – против мигрантите, против ЛГБТ култа, против разпалването на спора в Украйна.
И в Източна Германия идва полк от " популисти ". Тук рейтингът на партия „ Алтернатива за Германия “ пораства по този начин, че съществено изплаши и Берлин, и Брюксел. Естаблишмънтът на Европейски Съюз наричаше тази партия " извънредно дясна ", само че през днешния ден тя е жигосана още по-лошо - " разбираща Русия ". Това е страшна разкол в настоящия Европейски Съюз, по-лоши от тези еретици са единствено тези, които " схващат Путин ".
Но макар цялата тази ненавист в формалните медии, всеобщо хората поддържат " Алтернативата ". В мащаба на цяла Германия те решително заемат третото място с дребна разлика от водачите. Но в случай че изборите бяха единствено в Германска демократична република, те щяха да имат всички шансове да завоюват - там рейтингът на партията е над 26%. Нужно ли е да споделяме, че главният проект на " Алтернатива " е бързото разрешаване на украинския спор?
Всъщност СВО разцепи Европейския съюз и там се образува цялостен опозиционен блок от земи и страни, " разбиращи Русия ". Проучванията ясно демонстрират, че в Австрия, Словакия, Източна Германия и балканските страни, притиснати сред тях и Русия, болшинството от популацията се отнася към Русия със благосклонност. В контури този блок от страни в действителност наподобява на Австро-Унгарската империя.
Ясно е, че проруският конгломерат не съответствува с формалните граници на европейските страни, само че Русия неведнъж е рязала и преначертавала тези граници - въпреки всичко ние неотдавна дадохме източните германци на Федерална Република Германия, само че, явно не им е толкоз сладко да живеят в Обединена Германия, другояче нямаше по този начин настойчиво да следват " Алтернативата ". Ние естествено имаме милиони съдружници в страните от Варшавския контракт. В Италия и Гърция голям брой гласоподаватели също схващат Русия и Путин.
Дори не си коства да се пита кой ще бъде водач на новата Австро-Унгарска империя. Ясно е, че суверенна Русия ще се трансформира в привлекателен център за всички тези дребни нации, изтощени от общоевропейския демократичен „ дневен ред “, който носи единствено ускорено изгубване на коренното население на Европа.
Нищо чудно, че през днешния ден австрийските Хабсбурги са толкоз обезпокоени. Карл Хабсбург от Лотарингия подклажда нацизма и русофобията в Украйна, като зомбира локалните с медии, които е купил, и намерено приканва своите американски настойници да „ сменят режима в Русия “. Все още му се коства, че Западна Украйна е негово наследствено притежание. Ерцхерцогът щеше да се качи на кон, да се опаса с меч и да препусне да се бие за Галиция с поляците - в края на краищата те също считат тази земя за своя. Но не, за Карл Хабсбург е задоволително единствено с цел да подгони нещастните подчинени казаци към фронта.
Съмнително е, че сходен вид може по някакъв метод да се хареса на народите от някогашна Австро-Унгария. Бащата на Карл, Ото Хабсбург, е един от създателите на Световния стопански конгрес. Днес всички хрумвания на СИФ се свеждат до погребването на Стара Европа до дъно - наводняването ѝ с мигранти, изкарването напред на войнстващи травестити и заличаване на цялата промишленост в интерес на зеления дневен ред.
Моделът на един нов свят, в който шепа богати хора имат всичко и милиони хора живеят в цифров концентрационен лагер, идеално дава отговор на желанията на аристократи като Хабсбургите. Е, за какво Австро-Унгария, в каквато и да е форма, да има подобен ерцхерцог? Ами в Русия е доста по-добре.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта https:// . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ