Св. вмчк Прокопий. Преп. Теофил Мироточиви
Житие на свети великомъченик Прокопий
Св. Прокопий е роден в Йерусалим. Като богохулник носел името Неаний. Майка му го възпитала в езичество и го дала на работа при цар Диоклетиан, който го оставил в своя замък. След време царя го направил воевода и му заповядал да отиде в Александрия да преследва християните - да ги лишава от парцел и да ги предава на съд. Тогава Неаний споделил на царя:
" Чух за тия люде, че почитат някой си Христос, наследник Божий, че по манталитет са твърди и по религия крепки и че избират да умрат, в сравнение с да принесат жертва на нашите богове. Затова, коства ми се, неловко да ги принуждаваме да извършват нашите закони. " Изричайки хулни думи за християнската религия, Диоклетиан убедил Неаний в законността да се преследват християните и го изпратил в Александрия.
На път за Александрия се извила мощна стихия. Неаний видял във въздуха ярък кръст и чул глас да го приканва към вярата в Христа и да му споделя: " Чрез тоя знак побеждавай враговете си! " Като стигнал в Скитопол, той повикал златар и поръчал да направи кръст, наподобяващ на оня, който видял във въздуха. Златарят изначало не се съгласявал да извърши поръчката, тъй като се боял да не би да се изложи на заплаха, в случай че направи знака на галилеяните, т.е. на християните. Неаний го успокоил, като го уверил, че за това никой няма да узнае. Тогава златарят скрито направил кръст от злато и сребро по напътствията на воеводата. Когато кръстът бил подготвен, на него незабавно се появили облиците на три лица с еврейски надпис: на горната част бил обликът на Спасителя, а от страни - архангелите Михаил и Гавриил. Воеводата запитал: " Чии са тия облици? " Но златарят дал отговор, че не знае, и разказал, че не е могъл по никакъв начин да ги изличи. Неаний схванал, че кръстът има божествена мощ, поклонил му се, целунал го и го взел да го пази у себе си.
Когато Неаний дошъл в Йерусалим, жителите го помолили да ги избави от разбойнически чети, които ограбвали пасажери и отвличали дами. Неаний с армия отишъл да гони разбойниците, поразил ги и върнал всички отведени от тях. Майка му го посъветвала да благодари на боговете за този собствен триумф. Но Неаний й споделил, че не бездушните идоли, а неговият Бог му оказал помощ да съкруши разбойниците. И той изпочупил всички идоли в дома на майка си. Ужасена от това, майката отишла в Антиохия при царя да се оплаче от сина, загдето презрял боговете и оскърбил самата нея. Диоклетиан се разгневил и заповядал на Юст, шеф на Палестина, да вразуми отклонилия се в християнството Неаний, а в случай че не го послуша да го съобщи на мъчения.
Юст дошъл от Кесария и съобщил царската заръка. Неаний признал, че е християнин и декларирал, че е подготвен да отиде на гибел поради вярата си. След това отвързал войнския си пояс и го хвърлил в символ на отказване от царската работа и идолското нечестие. Управителят заповядал да го съблекат гол, да го окачат на дърво и да стържат тялото му с стоманени нокти, а по-късно да го затворят в тюрма. Подкрепен във вярата посредством небесно събитие, Неаний в същата нощ приел своето кръщение с име Прокопий (което значи " преуспяващ). Като видели мъжеството и доблестта на изповедника, някои бойци също по този начин се обърнали към Христа. Те били кръстени от свещеник Леонтий и на другия ден намерено изповядали вярата си в Христа. Управителят заповядал да им отсекат главите в наличието на Прокопий.
В същия ден до тъмницата се доближили дванадесет дами. От прозореца те споделили на мъченика: " И ние сме рабини Христови! " Донесли за това на шефа и той заповядал да ги затворят в тъмницата. На следния ден дамите били подложени на жестоки мъчения - бичували ги, опалвали ги с огън и им рязали гърдите. В тълпата стояла майката на Прокопий и плачела. Тя гледала лютите страдания и търпението на дамите и внезапно се доближила до съдията и му споделила: " И аз съм рабиня на разпнатия Христос! " Управителят дълго я убеждавал да се откаже от своите думи. Като не съумял, заповядал да я отведат с другите дами в тъмницата. Като видял майка си, Прокопий се зарадвал и посредством свещеник Леонтий я кръстил дружно с другите дами. Когато по-късно изповедничките отначало били изведени на съд те останали твърди във вярата, макар че били грубо бичувани. Накрая били обезглавени.
Управителят Юст скоропостижно починал. Неговият правоприемник извикал Прокопий в Кесария (главен град в провинцията). Там правилният Христов почитател бил подложен на жестоки страдания - бичували го, опалвали го с огън и разтягали тялото му. Най-сетне бил посечен с меч. Така приключил земния си живот св. великомъченик Прокопий. Това станало в 303 година.
Житие на св. преподобни Теофил Мироточиви
Преподобни Теофил бил родом от с. Зиляхово (по гръцки Зихна), ситуирано по средата на пътя сред градовете Драма и Серес. А общоизвестно е, че до Балканската война, 1912 - 1913 година, всички села към тези градове били обитаеми с българи.
Получил положително обучение, той обичал да чете Свещеното Писание, житията и творенията на светите отци, на които се стараел да подражава в добродетелите. Заради високите си достолепия той се удостоил със свещенство. Преподобни Теофил мощно се привързал към рендинийския свещеник Акакий, другар на цариградския патриарх св. Нифонт.
Веднъж свещеник Акакий бил изпратен от патриарха в Александрия, с цел да ревизира със лични очи чудесата на александрийския патриарх св. Йоаким. В това пътешестване го придружил и преподобни Теофил. За да посрами мохамеданските и еврейските врагове на християнството и с цел да се потвърдят думите на Евангелието, св. Йоаким с името Христово преместил планината близо до Кайро и изпил цялостна чаша с отрова, без да претърпи щета.
Връщайки се от Александрия, свещеник Ананий и преподобни Теофил посетили Синайската планина и светия град Йерусалим, където Акакий умрял. Като се върнал в Цариград, преподобни Теофил заварил към този момент новия патриарх Пахомий на мястото на отдръпналия се патриарх св. Нифонт. Заради високото му благочестие и начетеност новият патриарх го задържал да извършва писмените каузи на патриаршията. Но отегчен от доволството на външния живот и от почитта на народа, Теофил напуснал длъжността и се отдръпнал в Атонския манастир Ватопед. Там той отдал своя нравствен живот под управлението на намиращия се в манастира свещеник и всеки ден правил божествена литургия.
Подир гибелта на епископа той се поселил в манастира Ивер, гдето му упълномощили монашеско смирение да преписва книги. Славата за него се разнесла освен по Света гора, само че и в далечните покрайнини. Жителите на Солун упорито го молели да одобри тяхната архиепископска катедра. По това време патриархът инцидентно се намирал в Солун. С писмо той повикал Теофила за рандеву. Преподобни Теофил обаче побързал да одобри велика схима, с цел да няма - съгласно каноните - право да свещенодейства. Така отклонил молбата на солунчани. С благословението на игумена на Иверската обител той си построил дребна барака покрай подвижника Дионисий, с който почнал да споделя трудовете на строгото отшелничество.
Оттук отишъл в гр. Карея при други прославени подвижници, Кирил и Серафим. Най-после се поселил в килията " Св. Василий " дружно с ученика си Исак. Тук неговият извънреден героизъм бил духовният труд или концентриране на мозъка посредством непрекъсната сърдечна молитва. По този метод преподобни Теофил стигнал положението на деятел Павел: " Вече не аз пребивавам, а Христос живее в мен ". Като очистил сърцето си от пристрастености и неприятни намерения, той станал чист съсъд на Светия Дух.
Като предузнал своята близка кончина, Теофил написал вероизповедание на вярата и духовно наследство. След това се дал прошка с всички, приел пречистите Христови Тайни, лежащ на одъра си и изрекъл последни слова: " Господи Иисусе Христе, приеми духа ми! " Преподобни Теофил починал на 8 юли 1548 година От неговите мощи родословие благовонно миро, по тази причина преподобни Теофил се назовава мироточиви. При тях ставали чудеса на изцерение.
Св. Прокопий е роден в Йерусалим. Като богохулник носел името Неаний. Майка му го възпитала в езичество и го дала на работа при цар Диоклетиан, който го оставил в своя замък. След време царя го направил воевода и му заповядал да отиде в Александрия да преследва християните - да ги лишава от парцел и да ги предава на съд. Тогава Неаний споделил на царя:
" Чух за тия люде, че почитат някой си Христос, наследник Божий, че по манталитет са твърди и по религия крепки и че избират да умрат, в сравнение с да принесат жертва на нашите богове. Затова, коства ми се, неловко да ги принуждаваме да извършват нашите закони. " Изричайки хулни думи за християнската религия, Диоклетиан убедил Неаний в законността да се преследват християните и го изпратил в Александрия.
На път за Александрия се извила мощна стихия. Неаний видял във въздуха ярък кръст и чул глас да го приканва към вярата в Христа и да му споделя: " Чрез тоя знак побеждавай враговете си! " Като стигнал в Скитопол, той повикал златар и поръчал да направи кръст, наподобяващ на оня, който видял във въздуха. Златарят изначало не се съгласявал да извърши поръчката, тъй като се боял да не би да се изложи на заплаха, в случай че направи знака на галилеяните, т.е. на християните. Неаний го успокоил, като го уверил, че за това никой няма да узнае. Тогава златарят скрито направил кръст от злато и сребро по напътствията на воеводата. Когато кръстът бил подготвен, на него незабавно се появили облиците на три лица с еврейски надпис: на горната част бил обликът на Спасителя, а от страни - архангелите Михаил и Гавриил. Воеводата запитал: " Чии са тия облици? " Но златарят дал отговор, че не знае, и разказал, че не е могъл по никакъв начин да ги изличи. Неаний схванал, че кръстът има божествена мощ, поклонил му се, целунал го и го взел да го пази у себе си.
Когато Неаний дошъл в Йерусалим, жителите го помолили да ги избави от разбойнически чети, които ограбвали пасажери и отвличали дами. Неаний с армия отишъл да гони разбойниците, поразил ги и върнал всички отведени от тях. Майка му го посъветвала да благодари на боговете за този собствен триумф. Но Неаний й споделил, че не бездушните идоли, а неговият Бог му оказал помощ да съкруши разбойниците. И той изпочупил всички идоли в дома на майка си. Ужасена от това, майката отишла в Антиохия при царя да се оплаче от сина, загдето презрял боговете и оскърбил самата нея. Диоклетиан се разгневил и заповядал на Юст, шеф на Палестина, да вразуми отклонилия се в християнството Неаний, а в случай че не го послуша да го съобщи на мъчения.
Юст дошъл от Кесария и съобщил царската заръка. Неаний признал, че е християнин и декларирал, че е подготвен да отиде на гибел поради вярата си. След това отвързал войнския си пояс и го хвърлил в символ на отказване от царската работа и идолското нечестие. Управителят заповядал да го съблекат гол, да го окачат на дърво и да стържат тялото му с стоманени нокти, а по-късно да го затворят в тюрма. Подкрепен във вярата посредством небесно събитие, Неаний в същата нощ приел своето кръщение с име Прокопий (което значи " преуспяващ). Като видели мъжеството и доблестта на изповедника, някои бойци също по този начин се обърнали към Христа. Те били кръстени от свещеник Леонтий и на другия ден намерено изповядали вярата си в Христа. Управителят заповядал да им отсекат главите в наличието на Прокопий.
В същия ден до тъмницата се доближили дванадесет дами. От прозореца те споделили на мъченика: " И ние сме рабини Христови! " Донесли за това на шефа и той заповядал да ги затворят в тъмницата. На следния ден дамите били подложени на жестоки мъчения - бичували ги, опалвали ги с огън и им рязали гърдите. В тълпата стояла майката на Прокопий и плачела. Тя гледала лютите страдания и търпението на дамите и внезапно се доближила до съдията и му споделила: " И аз съм рабиня на разпнатия Христос! " Управителят дълго я убеждавал да се откаже от своите думи. Като не съумял, заповядал да я отведат с другите дами в тъмницата. Като видял майка си, Прокопий се зарадвал и посредством свещеник Леонтий я кръстил дружно с другите дами. Когато по-късно изповедничките отначало били изведени на съд те останали твърди във вярата, макар че били грубо бичувани. Накрая били обезглавени.
Управителят Юст скоропостижно починал. Неговият правоприемник извикал Прокопий в Кесария (главен град в провинцията). Там правилният Христов почитател бил подложен на жестоки страдания - бичували го, опалвали го с огън и разтягали тялото му. Най-сетне бил посечен с меч. Така приключил земния си живот св. великомъченик Прокопий. Това станало в 303 година.
Житие на св. преподобни Теофил Мироточиви
Преподобни Теофил бил родом от с. Зиляхово (по гръцки Зихна), ситуирано по средата на пътя сред градовете Драма и Серес. А общоизвестно е, че до Балканската война, 1912 - 1913 година, всички села към тези градове били обитаеми с българи.
Получил положително обучение, той обичал да чете Свещеното Писание, житията и творенията на светите отци, на които се стараел да подражава в добродетелите. Заради високите си достолепия той се удостоил със свещенство. Преподобни Теофил мощно се привързал към рендинийския свещеник Акакий, другар на цариградския патриарх св. Нифонт.
Веднъж свещеник Акакий бил изпратен от патриарха в Александрия, с цел да ревизира със лични очи чудесата на александрийския патриарх св. Йоаким. В това пътешестване го придружил и преподобни Теофил. За да посрами мохамеданските и еврейските врагове на християнството и с цел да се потвърдят думите на Евангелието, св. Йоаким с името Христово преместил планината близо до Кайро и изпил цялостна чаша с отрова, без да претърпи щета.
Връщайки се от Александрия, свещеник Ананий и преподобни Теофил посетили Синайската планина и светия град Йерусалим, където Акакий умрял. Като се върнал в Цариград, преподобни Теофил заварил към този момент новия патриарх Пахомий на мястото на отдръпналия се патриарх св. Нифонт. Заради високото му благочестие и начетеност новият патриарх го задържал да извършва писмените каузи на патриаршията. Но отегчен от доволството на външния живот и от почитта на народа, Теофил напуснал длъжността и се отдръпнал в Атонския манастир Ватопед. Там той отдал своя нравствен живот под управлението на намиращия се в манастира свещеник и всеки ден правил божествена литургия.
Подир гибелта на епископа той се поселил в манастира Ивер, гдето му упълномощили монашеско смирение да преписва книги. Славата за него се разнесла освен по Света гора, само че и в далечните покрайнини. Жителите на Солун упорито го молели да одобри тяхната архиепископска катедра. По това време патриархът инцидентно се намирал в Солун. С писмо той повикал Теофила за рандеву. Преподобни Теофил обаче побързал да одобри велика схима, с цел да няма - съгласно каноните - право да свещенодейства. Така отклонил молбата на солунчани. С благословението на игумена на Иверската обител той си построил дребна барака покрай подвижника Дионисий, с който почнал да споделя трудовете на строгото отшелничество.
Оттук отишъл в гр. Карея при други прославени подвижници, Кирил и Серафим. Най-после се поселил в килията " Св. Василий " дружно с ученика си Исак. Тук неговият извънреден героизъм бил духовният труд или концентриране на мозъка посредством непрекъсната сърдечна молитва. По този метод преподобни Теофил стигнал положението на деятел Павел: " Вече не аз пребивавам, а Христос живее в мен ". Като очистил сърцето си от пристрастености и неприятни намерения, той станал чист съсъд на Светия Дух.
Като предузнал своята близка кончина, Теофил написал вероизповедание на вярата и духовно наследство. След това се дал прошка с всички, приел пречистите Христови Тайни, лежащ на одъра си и изрекъл последни слова: " Господи Иисусе Христе, приеми духа ми! " Преподобни Теофил починал на 8 юли 1548 година От неговите мощи родословие благовонно миро, по тази причина преподобни Теофил се назовава мироточиви. При тях ставали чудеса на изцерение.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ