Преп. Марк, еп. Аретусийски и св. Кирил дякон
Житие на св. преподобни Марк, свещеник Аретусийски
В царуването на император Константин Велики (337 г.), когато християнската религия спечелила над езичеството, в доста градове били издигнати църкви, а капищата били разрушени. Мнозина християнски епископи получили тогава от царя право да разоряват идолските капища, сред които бил и аретусийския* свещеник Марк - човек благоверен, свят и ревнив в разпространяването на същинската религия.
Скоро в империята почнали страшни безредици: бойци умъртвили мнозина родственици на царя и желали да убият и племенниците му Гал и Юлиан. Аретусийският свещеник ги избавил, като ги скрил в църквата. След гибелта на Константин ставали доста безредици и от различен род; наследникът му Констанций покровителствал еретиците ариани и гонел правоверните.
* Император Юлиан Отстъпник управлявал Римската империя от 315 до 363 година
След Констанция встъпил на престола Юлиан*, оня същият, който избавил от гибел свещеник Марк. Юлиан от млади години ненавиждал християнската религия, която престорено изповядвал при Констанций. Като станал император, той незабавно оповестил, че поддържа езичеството. Той употребявал всички средства, с цел да унизи, угнети и оскърби християните. Юлиан издал декрет - идолските капища, разрушени от християните, да бъдат отново издигнати за сметка на тия, които ги разрушили.
Епископ в Аретуса бил все същият Марк, към този момент изнемощял и надълбоко уважаван от всички за благочестивия си и свят живот. Градските управляващи поискали от него средства за възобновяване на капищата, които той разрушил при Констанций. Епископът дал отговор, че той няма пари, само че в случай че даже да би имал, той не би дал нищо за езическо капище. Знаело се, че той фактически е безпаричен, и градските управляващи, като намалявали своите претенции, накрай му заповядали да внесе една оскъдна сума, като го заплашвали с наказване при положение на непокорство.
Тогава почнали страшни преследвания против християните от езичниците, които били подстрекавани от царя. В доста градове езическото население избивало християните и ги мъчело грубо. Престарелият свещеник не се уплашил от заплахата и повторил своя отвод. Тогава го предали на разярения народ. Биели светия дъртак, влачили го по улиците, хвърляли по него камъни, мъчили го до гибел, само че не могли да победят твърдостта му. Едва жив, старецът въпреки всичко не отстъпвал. Накрай шефът на града го избавил от ръцете на мъчителите. По думите на историка блажени Теодорит, мнозина от жителите на Аретуса, учудвайки се на твърдостта на светия дъртак, се обърнали към християнската религия.
В същото време потърпевш и дякон Кирил. Множество християни били мъчени в всякакви градове на Палестина, Египет и Сирия.
В царуването на император Константин Велики (337 г.), когато християнската религия спечелила над езичеството, в доста градове били издигнати църкви, а капищата били разрушени. Мнозина християнски епископи получили тогава от царя право да разоряват идолските капища, сред които бил и аретусийския* свещеник Марк - човек благоверен, свят и ревнив в разпространяването на същинската религия.
Скоро в империята почнали страшни безредици: бойци умъртвили мнозина родственици на царя и желали да убият и племенниците му Гал и Юлиан. Аретусийският свещеник ги избавил, като ги скрил в църквата. След гибелта на Константин ставали доста безредици и от различен род; наследникът му Констанций покровителствал еретиците ариани и гонел правоверните.
* Император Юлиан Отстъпник управлявал Римската империя от 315 до 363 година
След Констанция встъпил на престола Юлиан*, оня същият, който избавил от гибел свещеник Марк. Юлиан от млади години ненавиждал християнската религия, която престорено изповядвал при Констанций. Като станал император, той незабавно оповестил, че поддържа езичеството. Той употребявал всички средства, с цел да унизи, угнети и оскърби християните. Юлиан издал декрет - идолските капища, разрушени от християните, да бъдат отново издигнати за сметка на тия, които ги разрушили.
Епископ в Аретуса бил все същият Марк, към този момент изнемощял и надълбоко уважаван от всички за благочестивия си и свят живот. Градските управляващи поискали от него средства за възобновяване на капищата, които той разрушил при Констанций. Епископът дал отговор, че той няма пари, само че в случай че даже да би имал, той не би дал нищо за езическо капище. Знаело се, че той фактически е безпаричен, и градските управляващи, като намалявали своите претенции, накрай му заповядали да внесе една оскъдна сума, като го заплашвали с наказване при положение на непокорство.
Тогава почнали страшни преследвания против християните от езичниците, които били подстрекавани от царя. В доста градове езическото население избивало християните и ги мъчело грубо. Престарелият свещеник не се уплашил от заплахата и повторил своя отвод. Тогава го предали на разярения народ. Биели светия дъртак, влачили го по улиците, хвърляли по него камъни, мъчили го до гибел, само че не могли да победят твърдостта му. Едва жив, старецът въпреки всичко не отстъпвал. Накрай шефът на града го избавил от ръцете на мъчителите. По думите на историка блажени Теодорит, мнозина от жителите на Аретуса, учудвайки се на твърдостта на светия дъртак, се обърнали към християнската религия.
В същото време потърпевш и дякон Кирил. Множество християни били мъчени в всякакви градове на Палестина, Египет и Сирия.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ