Това, което тази българка изтърпя от мъжа си 30 години, е ужасяващо, но накрая...
Жена на 51 години се оплака,че е жертва на психическо и физическо принуждение от страна на брачна половинка си. В брак са от 30 година и имат две огромни деца – момиче и момче.
Още през първите месеци след брака брачният партньор е упражнявал икономическо и психическо принуждение над дамата. Държал е финансовите средства на фамилията да бъдат в него и единствено той да разполага с тях. Жената предоставяла заплатата си, а в следствие и цялата сума от възнаграждението по майчинство на мъжа си, като той и предоставял единствено толкоз, едвам закупи хранителни артикули и постоянно държал тя да му дава касовата записка от покупката.
Обиждал я, че е толкоз „ проста”, че в случай че й даде парите няма да може да си направи сметката.
Обиждал я, унижавал я пред другари, не й разрешавал да се среща с приятелки, а по- късно даже и с близки родственици.
Мъжът постоянно злоупотребявал с алкохол, след което ставал още по-агресивен. Жената помни доста добре първия побой, когато той я праща в 1 часа през нощта да му купи водка и тя отхвърля, тъй като се опасява да излезе на открито сама.
Последва нечовечен побой, за който тя не сезира никого, не споделя с околните си. Според нея тогава е било срамно да споделиш такова нещо, а и никой нямало да й обърне внимание. Въобще и не се замисляла за бракоразвод, тъй като знаела, че околните й ще бъдат срещу.
Така траяла да живее по този метод, като първоначално мъжът й и се е извинявал след всеки побой, а в следствие към този момент не го правил.
В множеството случаи децата били очевидци на насилието против нея, само че тя считала, че е по-добре децата да порастват с татко си, в сравнение с да го изостави и те да отраснат без него. Тя самата е пораснала без татко си и знае какъв брой е мъчно това. Майка й я отглежда сама след гибелта на татко й. След всеки побой тя си мислила да го напусне най-малко за известно време, с цел да види по какъв начин той ще се оправи без нея, само че се е отказвала незабавно, тъй като нямала никакви финансови средства за независим живот, а и околните й съгласно нея нямало да я поддържат. Така изминават 30 година
Децата порастват, стават независими. Дъщеря й към този момент е фамилна, синът и е студент в различен град. Един ден след следващ скандал, насилникът я блъска в стената, от което тя губи схващане. Свестява се след известно време и вижда по какъв начин брачният партньор й стои безучастно, без да има никакво желание да и помогне и потърси здравна помощ.
В този миг осъзнава, че има сериозна опасност за живота й, в случай че продължи да живее по този метод. Търси подпомагане от близка съседка, която я насочва към спешен център. Жената мъчно приказва за казуса си, привикнала е дълго време „ да я пази” единствено са себе си.
След извършените психични съвещания, дамата се съгласи да предприеме ограничения за своя отбрана. Страхуваше се доста от следствията и се наложи да бъде настанена в „ Кризисен център”. Съвместно със обществен служащ подава сигнал в полицията за последния акт на принуждение. Юрист изготвя взаимно с дамата молба с искане за ограничаващи ограничения. И макар насилието, дамата изрично не желае да изисква отстраняването на мъжа й от тяхното общо жилище. Предпочита да остане известно време в предпазеното жилище, с цел да реши какво да прави от тук нататък. Районен съд постанова мярка: „ … насилникът да не приближава дамата на по-малко от 100 метра” за интервал от година и половина.
В първите дни на настаняването в центъра, мъжът непрекъснато звъни по телефона й, тъй като тя не влиза в контакт с него, праща й есемеси със закани и нецензурни думи.
Социален служащ търси връзка с дъщерята на дамата, която с изненада схваща за всичко, което е преживявала майка й през годините. Порасналото момиче дава обещание подпомагане с финансови средства за пускане на бракоразводно дело, за преустановяване на брака сред майка й и татко й.
В сегашния миг дамата към момента е в Кризисен център, работи с нея психолог. Пострадалата счита след бракоразводното дело и имотната подялба да си наеме независима квартира.
Още през първите месеци след брака брачният партньор е упражнявал икономическо и психическо принуждение над дамата. Държал е финансовите средства на фамилията да бъдат в него и единствено той да разполага с тях. Жената предоставяла заплатата си, а в следствие и цялата сума от възнаграждението по майчинство на мъжа си, като той и предоставял единствено толкоз, едвам закупи хранителни артикули и постоянно държал тя да му дава касовата записка от покупката.
Обиждал я, че е толкоз „ проста”, че в случай че й даде парите няма да може да си направи сметката.
Обиждал я, унижавал я пред другари, не й разрешавал да се среща с приятелки, а по- късно даже и с близки родственици.
Мъжът постоянно злоупотребявал с алкохол, след което ставал още по-агресивен. Жената помни доста добре първия побой, когато той я праща в 1 часа през нощта да му купи водка и тя отхвърля, тъй като се опасява да излезе на открито сама.
Последва нечовечен побой, за който тя не сезира никого, не споделя с околните си. Според нея тогава е било срамно да споделиш такова нещо, а и никой нямало да й обърне внимание. Въобще и не се замисляла за бракоразвод, тъй като знаела, че околните й ще бъдат срещу.
Така траяла да живее по този метод, като първоначално мъжът й и се е извинявал след всеки побой, а в следствие към този момент не го правил.
В множеството случаи децата били очевидци на насилието против нея, само че тя считала, че е по-добре децата да порастват с татко си, в сравнение с да го изостави и те да отраснат без него. Тя самата е пораснала без татко си и знае какъв брой е мъчно това. Майка й я отглежда сама след гибелта на татко й. След всеки побой тя си мислила да го напусне най-малко за известно време, с цел да види по какъв начин той ще се оправи без нея, само че се е отказвала незабавно, тъй като нямала никакви финансови средства за независим живот, а и околните й съгласно нея нямало да я поддържат. Така изминават 30 година
Децата порастват, стават независими. Дъщеря й към този момент е фамилна, синът и е студент в различен град. Един ден след следващ скандал, насилникът я блъска в стената, от което тя губи схващане. Свестява се след известно време и вижда по какъв начин брачният партньор й стои безучастно, без да има никакво желание да и помогне и потърси здравна помощ.
В този миг осъзнава, че има сериозна опасност за живота й, в случай че продължи да живее по този метод. Търси подпомагане от близка съседка, която я насочва към спешен център. Жената мъчно приказва за казуса си, привикнала е дълго време „ да я пази” единствено са себе си.
След извършените психични съвещания, дамата се съгласи да предприеме ограничения за своя отбрана. Страхуваше се доста от следствията и се наложи да бъде настанена в „ Кризисен център”. Съвместно със обществен служащ подава сигнал в полицията за последния акт на принуждение. Юрист изготвя взаимно с дамата молба с искане за ограничаващи ограничения. И макар насилието, дамата изрично не желае да изисква отстраняването на мъжа й от тяхното общо жилище. Предпочита да остане известно време в предпазеното жилище, с цел да реши какво да прави от тук нататък. Районен съд постанова мярка: „ … насилникът да не приближава дамата на по-малко от 100 метра” за интервал от година и половина.
В първите дни на настаняването в центъра, мъжът непрекъснато звъни по телефона й, тъй като тя не влиза в контакт с него, праща й есемеси със закани и нецензурни думи.
Социален служащ търси връзка с дъщерята на дамата, която с изненада схваща за всичко, което е преживявала майка й през годините. Порасналото момиче дава обещание подпомагане с финансови средства за пускане на бракоразводно дело, за преустановяване на брака сред майка й и татко й.
В сегашния миг дамата към момента е в Кризисен център, работи с нея психолог. Пострадалата счита след бракоразводното дело и имотната подялба да си наеме независима квартира.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ