Известният режисьор Галин Стоев, който е и директор на френския

Известният режисьор Галин Стоев, който е и шеф на френския Théâtre de la Cité в Тулуза, се обърна към публиката и гилдията. Текстът е оповестен в последния засега бюлетин на ръководената от него институция.  

Останах безмълвен известно време, тъй като ми беше мъчно да се ориентирам в тази нова обстановка. Нямах нито задоволително забавна позиция, нито относително свястно решение, с което да допринеса. Особено когато всички поставят неимоверни старания да останат свързани, съзнавайки в това време, че токът е спрян.  Давам си сметка, че изкуството се намира в някаква интелектуална застиналост, в дълбока тишина. Тишина, която всеки от нас според от личната си сензитивност, третира друго. От това да създава звук, с цел да я заглуши, до това да си измисля бягства, с цел да я опитоми. Всеки със тактиката си. Питам се дали в последно време някой е чул или чел вест, която да не е обвързвана с ковид. Това е едно от страшните лица на Глобализацията. Като че ли концепцията за свободно придвижване на хора, артикули и капитали разкри извратения си облик в лицето на незабележим с просто око вирус, който дръпна шалета, изпращайки всеки в стаята му. Днес ние сме в карантина, затворени сами или с околните си и принудени да преразгледаме отношението си към пространството, към времето и към придвижването на интимно равнище. Заставени сме да изследваме връзките си със свободата, която другояче одобряваме за подразбираща се от единствено себе си. И се оказа, че свободата е комплицирано нещо, обвързвано както със свободното придвижване, по този начин и с процеса на непринудено заробване, посредством който делегираме отговорността за личните си избори на политици, на мултинационални компании, на финансовата система или на саморегулиращи се логаритми. И всичко това с единствена цел – да се усили облагата на всяко едно равнище на обществения конструкт. Днешната обстановка ни убягва дотам, че сме длъжни да търсим и прилагаме един или няколко прочита на протичащото се, с цел да го създадем разбираемо, осезаемо и обяснимо. Защото в противоположен случай ще полудеем. Трудността идва, когато противоположни гледни точки се сблъскват върху лимитирана повърхност в пространството и във времето. Това основава земетресения с друга мощ, които сигурно ще пренаредят системата ни и ще актуализират нашия програмен продукт. В последна сметка значение ще има не формалният разказ, а персоналната история, която всеки от нас ще опише, преминавайки през този опит. Изолацията неизбежно ни изправя пред нас самите. Ето за какво е значимо тя да се преживее умишлено. Остава ни да изживяваме всеки един миг изцяло и изцяло, без наложително да пресмятаме какво бихме правили, когато всичко това свърши. Защото, дано си го признаем, на едно друго равнище на схващане „ всичко това “ продължава и може би не свършва в никакъв случай. Ето за какво е значимо да извлечем най-хубавото от него. И когато „ всичко това “ свърши, и когато (силно се надявам) се забележим още веднъж, не трябва да забравяме, че в никакъв случай към този момент няма да сме същите. Опитът от претърпяното ще ни е трансформирал вечно. Цялото това време в изолираност, в целофан - зад стъклени загради и зад „ жестовете на обществена раздалеченост “ - ще е предиздвикало други, невидими и неуловими бариери да паднат.  Може би ще сме се научили да усещаме и да виждаме другия, да декодираме страховете и очакванията му по нов метод. Може би ще сме съумели да си отговорим на значимия въпрос: подготвени ли сме да си тръгнем, да напуснем тази действителност умерено и без страдание, провокирано от неизпълнена задача или от провалила се задача. Отношението ни към смисъла на нещата и към смисъла на живота корено ще се е трансформирало. Може би ще сме усетили с цялото си създание доколко алчността на консуматорството става токсична, когато ѝ се даде командния пулт. Ще сме преформулирали отношението си към цялото, към планетата, към ресурсите ѝ и към многочислените ѝ жители. Може би световно ще се е трансформирало отношението ни към творението. Чувствата ни евентуално ще са еволюирали, ставайки по-благородни, по-заземени и по-мъдри. Може би даже любовта ни ще е станала друга. Така или другояче ние сме и ще бъдем всички дружно изправени пред човешката си обстановка. Точно както в зрителната зала по време на зрелище, ние ще бъдем равноправните основатели на сегашния миг. Дано го създадем с прозорливост и с достолепие.