В началото бяха кебапчетата на Берьозка
Известният като Дон Портокал бизнесмен Сотир Янков е почнал преди време бизнеса си не с цитруси, а с кебапчета. По времето на соца работел като водач в Асеновград. След отприщването на частната самодейност в края на 80-те години обаче той съумява да вземе под аренда вървежното по това време заведение „ Берьозка “, обслужващо Дома на българо-съветската дружба в Пловдив.
То било едно от дребното тогава под тепетата, където се сервирали аламинути, бира и кафе. Сотир въртял ресторанта самичък, защото първоначално не можел да си разреши да наеме служащи. Постепенно натрупал капитал и почнал да наема хора, които да му работят.
По-късно, около бизнеса си с цитрусови плодове, Дон Портокал дава самун на 200 души. Пътят му в бизнеса обаче не е напълно безметежен. През 1993 година Сотир бил цел на рекетьори. Бандитите желали да им трансферира част от бизнеса си, в противоположен случай заплашвали да го убият. В продължение на 40 дни прохождащият още Дон Портокал бил в тотална меланхолия поради изнудването. Не знаел какво да прави, а и не смеел да се обърне към полицията, тъй като се страхувал за фамилията си. Дори стигнал до мисълта за самоубийство.
" Обаче бях задължен да остана и да работя поради околните си и хората във компанията. Показах им междинен пръст на рекетьорите и разбрах, че не са толкоз рискови ", описа в изявление пред в. " Марица " години по-късно предприемачът. В диалога той разказва себе си като нравствен човек, не държи непременно да е богат.
Действията му по-късно обаче опровергават неговите думи. Вероятно поради рецесията Дон Портокал взема решение да бръкне в кацата с Данък добавена стойност. Според заетите с следствието на данъчната спекулация, Сотир Янков и сие влезнали в схемата за точене на хазната посредством компании бушони в края на 2009 година, когато сдруженията му почнали да натрупат загуби.
То било едно от дребното тогава под тепетата, където се сервирали аламинути, бира и кафе. Сотир въртял ресторанта самичък, защото първоначално не можел да си разреши да наеме служащи. Постепенно натрупал капитал и почнал да наема хора, които да му работят.
По-късно, около бизнеса си с цитрусови плодове, Дон Портокал дава самун на 200 души. Пътят му в бизнеса обаче не е напълно безметежен. През 1993 година Сотир бил цел на рекетьори. Бандитите желали да им трансферира част от бизнеса си, в противоположен случай заплашвали да го убият. В продължение на 40 дни прохождащият още Дон Портокал бил в тотална меланхолия поради изнудването. Не знаел какво да прави, а и не смеел да се обърне към полицията, тъй като се страхувал за фамилията си. Дори стигнал до мисълта за самоубийство.
" Обаче бях задължен да остана и да работя поради околните си и хората във компанията. Показах им междинен пръст на рекетьорите и разбрах, че не са толкоз рискови ", описа в изявление пред в. " Марица " години по-късно предприемачът. В диалога той разказва себе си като нравствен човек, не държи непременно да е богат.
Действията му по-късно обаче опровергават неговите думи. Вероятно поради рецесията Дон Портокал взема решение да бръкне в кацата с Данък добавена стойност. Според заетите с следствието на данъчната спекулация, Сотир Янков и сие влезнали в схемата за точене на хазната посредством компании бушони в края на 2009 година, когато сдруженията му почнали да натрупат загуби.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ