Съдебният кадровик Вероника Имова пред „Труд“: Вечни ищци водят по стотици дела, даже и срещу съдии
Известен ли е на Висшия правосъден съвет (ВСС) позорният факт, че арестанти с прякори и престъпни престижи, съдени за убийства, обири, измами и грабежи, тероризират съдии, прокурори и служители на реда в правосъдните зали – ругаят ги и ги унижават с цинични закани, и освен това парадоксално, от своя страна водят стотици каузи против тях? Да, декларира правосъдният кадровик Вероника Имова. Тази нагла насмешка с правовия ред у нас е позната и на държавното управление на правосъдната власт, и на правосъдните кореспонденти, и на пострадалите магистрати. Според Имова, чийто опит в правораздаването е непререкаем, става дума за „ феномен, който ражда франкенщайнови сюжети и персонажи“, само че той може и би трябвало да бъде спрян.“
– Не е за поверие, г-жо Имова. Един престъпен вид с прякор на влечуго, прекарал половината си живот зад решетките, бил завел над 600 (!) каузи против магистрати, правосъдни специалисти, надзиратели и чиновници на Министерство на вътрешните работи, които имат неприятния шанс да вземат участие в наказателното му гонене. Като просител той твърди, че е жертва на клюки и обиди. Наклеветен бил в обвинителните актове, афектиран бил, че загатват прякора му…Кажете,лудост някаква ли е това? Или съзнателна корист с право?
– Едно право може да се използва добросъвестно или недобросъвестно. Във втория случай е налице корист с право. Има и трети случай, когато се надвишават рамките на злоупотребата – това е деликт (непозволено увреждане -б.а) В образеца, който давате, участва евентуално и полуда, и корист с право. Но освен това. Присъства и желание, и предумисъл за подигравка с правораздаването, и тормоз над съдиите. Това трансформира радикално обстановката. Изправени сме не пред практикуване на обезпечената на всеки опция да търси възобновяване на нарушеното си право, а пред дейности, целящи да унижат съдията, да затруднят и даже да блокират работата на съда. Има типични в това отношение каузи, формирани в софийските и в по-големите районни и окръжни съдилища. Има едни безконечни ищци и жалбоподатели, множеството от които с прякори – Емил Милев, Момчил Добрев, Николай Николов и други. От информация в Софийски градски съд (СГС) се вижда, че към 5 декември м.г. Емил Милев е завел 649 цивилен и 94 наказателни каузи против магистрати, движимости лица и публицисти, отразяващи работата на правосъдната власт. Не по-различна е картината с Момчил Добрев, който е завел 329 цивилен и 39 наказателни каузи, и с Николай Николов – 515 цивилен и 54 наказателни каузи. Има и други господа – безконечни ищци и жалбоподатели, които основават умишлен юридически интерес, с цел да упражняват всеобщо правото на отказ против съдии и правосъдни сформира. Повечето от тези отводи са уважавани от съдиите.
– „Уважавани“ ли казахте? Защо съдиите въобще демонстрират почитание към тия „господа“, които показно се подиграват с правото?
– Защото те са сложени и в качеството на ответници, обвинени по заведените цивилен или наказателни от частен темперамент каузи. Рекордният брой каузи против магистрати за засегнатост или клюка, или за компенсации за вреди от дейностите им при практикуване на правосъдната власт е неуместен! Защото според член 132 от Конституцията съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за служебните си дейности и постановените актове, в случай че осъщественото е съзнателно закононарушение от общ темперамент. Престъпленията от общ темперамент обаче се преследват по умря и компетентността на прокуратурата, а не по обвиняване от частно лице. Магистратите имат функционален имунитет. Той е една от гаранциите за тяхната самостоятелност и справедлив симптом за самостоятелност. И тази форма на процесуална интензивност против магистрати, за която приказваме с вас в този момент, не е нищо друго, с изключение на корист с право. Злонамерено и преднамерено се водят процеси от частен темперамент за причиняване на щета и реализиране на персонална полза от лица, които са страни по каузи. Така се водят и каузи против публицисти в границите на резонната им активност по информиране на обществото за новините от правосъдната власт.
– Знам от опит това. И против мен от килията на един задържан са заведени две каузи – гражданско и наказателно. И той е безконечен просител по стотици каузи, множеството против магистрати.
– Тези процеси следва да се смятат за неприемливо посягане, както против престижа и независимостта на правосъдната власт, по този начин и против свободата на словото и специалността на журналиста.
– Има искове по тия парадоксални каузи, които изобилстват от цинизми и закани към ответника и към съда. Защо съдиите се занимават с тях, като че ли те са нещо обикновено?
– Проблемът с неприемливия правосъден език беше разискван от правната комисия на Висш съдебен съвет преди няколко дни. Исковата молба и жалбата да не се позволяват и делото да се приключва при потребление на подобен език! – това беше една от концепциите, която съветът прегледа с твърдото желание против злоупотребата с право да бъдат подхванати ефикасни ограничения.
– Безобразно е да се чете на глас в правосъдна зала иск, от който ще се изплашен и изчервят евентуално и 40-те разбойници на Али Баба! Вие по какъв начин смятате?
– Изглежда съдилищата демонстрират непотребна благосклонност и несъразмерна приемливост, откакто има стотици каузи, формирани с явното желание да се навреди някому. Разглеждането им се позволява, с цел да не се откаже правораздаване. Но никакъв оневинен интерес на оправомощения не се удовлетворява при практикуване на правото с такава цел. Това събитие – да се оказва всякакъв напън върху магистратите, в това число посредством неприемлив език в процесуални документи, е скандално! То би трябвало да се пресече с напъните на Висш съдебен съвет и с промени в процесуалните закони. С искови молби, тъжби и частни тъжби по каузи, които съдържат хулителни и оскърбителен изказвания, обиди, цинични изрази, ориентирани против магистрати и правосъдни специалисти, се прави посягане против независимостта на съдиите и престижа на правораздаването! Често исковете, жалбите и тъжбите, които са цялостни със злостни нападки, с обети към съдията и околните му и със закани и клюки, са съпроводени с претенции за отказ на съдията или на всички съдии от съответния съд. Така съдиите се подлагат на стрес – душевен и прочувствен, който е тестване за тяхната безпристрастност и самостоятелност. Поради естеството на работата си – решение на правни разногласия при конфликт на спорни ползи – съдиите редовно понасят неудобства и ограничавания. Да, етичните правила изискват от тях висок предел толерантност на неодобрение, рецензия, упреци, скандални и несправедливи изявления. Към съдиите обаче няма условие да понасят унижения и закани.
– Един безконечен просител и жалбоподател, който е и безконечен обвиняем и обвинен, свалил гащите си в залата и посочил дирника си на съдията. Това, г-жо Имова, ми го описа една млада адвокатка и се разплака. Нямало последици за безобразника!
– Такива случаи на игнориране на правовия ред от лица със занижено правосъзнание, съчетано с неефективни, закъснели ограничения или с бездействия на правоохранителните, правозащитните и правораздавателните органи, са ми известни от изявления и сигнали от сътрудници съдии, изпратени до Висш съдебен съвет. Аз няма да приема с безразличие този феномен! Лица, известни на правораздаването с многочислените висящи против тях каузи за закононарушения срещу личността и собствеността на жителите, злоупотребяват с правото си на отбрана, шиканират правосъдните процеси и те не завършват с години. В това време тия лица не престават да се усещат отвън закона. Използват оптимално правните благоприятни условия и слабите страни на процесуалните закони и ползват всевъзможни начини за отсрочване на процеса: от откровеното укриване, което лишава време за търсене, тъй като е наложително присъединяване им в наказателните процеси за тежки закононарушения – до формалните извинителни аргументи ( здравословни проблеми персонални или на бранителите им, фамилни нещастия, произшествия.) Делата се проточват с години и освен това някои лица не престават с криминогенните си прояви, само че и за тях осъждания не се произнасят. И лицата остават с чисто правосъдно минало.
– Чисто правосъдно минало?! И мръсно настояще. Това е…думи нямам!
– Това е последица, удобна за обвинените и неподходяща за обществото. Защото първите ще печелят делата против страната, които водят за забавено правораздаване в Европейския съд по правата на индивида. А жителите, някои от които са жертви на техните закононарушения, ще заплащат присъдените им компенсации. Ползвайки презумпцията за невиновност по проточилите се наказателни производства, систематичните извършители на закона добиват самочувствие на недосегаеми и се трансформират в непримирими ищци против представители на правосъдната власт и проверяващи публицисти.
– Един от тия видове явно се забавлява, разхождайки се под защита сред килията и правосъдните зали и забогатявайки от извоюваните каузи. Той забавлява и други пандизчии, като ги води за очевидци на страданията, които бил претърпял от споменаването на прякора му. На съдиите, които гледат тия каузи или са ответници по тях, евентуално не им е занимателно. Те за какво търпят тогава тая подигравка със самите тях и с правораздаването в България?
– Тревогата за пошлостта, която трови публичния морал, е огромна! Аз няма да разясня висящи правосъдни производства, тъй като е неприемливо преди постановяването на окончателния правосъден акт да се проучват дейностите на съда. Но считам, че когато едно лице се разпознава с одобрен от самия него в обществото прякор, то използването на този прякор от трети лица по отношение на него не следва да се смята за държание, засягащо персоналната му чест и достолепие, т.е. за засегнатост. При разглеждането и решаването на делата съдиите са длъжни да съблюдават всички стандарти за самостоятелен и неутрален развой. Когато са и ответници или обвинени по каузи, заведени от страни в процесите, които са им инцидентно разпределени за разглеждане, те би трябвало законосъобразно да се водят от тях. И практиката е тъкмо такава. Но паниката е, че правото на отказ се упражнява недобросъвестно, като подигравка, отвън предназначението на този институт на процесуалното право. Често то е предумишлено и изкуствено провокирано, като цели отстраняването на съответен арбитър от процеса. Като последица се нарушава правилото за инцидентен асортимент на съдия-докладчик и се минира справедливостта на процеса. Този метод освен разрушава доверието на непредубедения наблюдаващ към обективната безпристрастност на съдията, само че и провокира дисбаланс в натовареността на едни съдии по отношение на други и основателно неодобрение измежду магистратите.
– Въпросът е за какво този номер минава? В спецсъда разговарях с една чистачка за един рецидивист, прочут с това, че води всеки прокурор и арбитър, който го погне за действията му. „ Свършиха се магистратите, остава аз да го погна с метлата “, смееше се дамата.
– Това, което вие наричате „ номер “, ние назоваваме „ Модела Добрев “. „ Лорда “ Момчил Добрев и сходните му подават разнообразни недоволства против съдиите, а по-късно им вършат отводи или ги принуждават да си вършат самоотводи. Подобни отводи са неоснователни. Извършващите юридическата активност би трябвало да съблюдават разпоредбите на логиката, с цел да вземат верни решения. Отводът е законосъобразен и аргументиран, когато той самият и основанието за него се намират в съответствие „ причина-следствие “ – когато настояването за отказ е разумно обусловено от фактическо събитие, зародило без значение и независимо преди или в най-хубавия случай по едно и също време със следствието. Това събитие основава подозрението, че съдията е привързан и преднамерен. Следствието не може да предхожда повода. А при „ модела Добрев “ е тъкмо противоположното. Първо се появява замисълът да се изиска отказ, а след това се основава повода. И защото липсва причина, лицето изкуствено и целеустремено я основава, като подава някакво недоволство или сигнал против съдията – да вземем за пример в Национална агенция за приходите, в съда или прокуратурата, с цел да може да я съобщи след това, че съдията е заинтригуван.
Логически парадокс е повода да се основава след следствието. Тезисът –предметът на доказване не може да се слага пред аргумента – събитието, служещо за доказване. Тезисът е извод от аргумента. Не се позволява доказване на тезиса с предумишлено и изкуствено провокирани причини. Логиката не разрешава сходни структури, тъй като са неправилни и нездравословни, и водят до погрешни заключения и неправилни решения. Те припомнят оня виц, в който една баба на село се молела всеки ден лъвове и тигри да не изядат козичката й. Веднъж я чул неин съселянин и й споделил: – Молитвите ти са безсмислени, тъй като в България тигри и лъвове няма. Ето, виждаш ли – рекла бабата – значи молбите ми дават резултат!
– Хубава работа!
– Впрочем, вие грешите, в случай че мислите, че съдиите не се опълчват на тази подигравка със самите тях и с правораздаването в България. Те са наясно с дефинирането на казуса като корист с право. Във Висш съдебен съвет се търси позволение на тоя проблем, който те самите слагат. Още при започване на 2018 година Комисията по правни и институционални въпроси насочи искане до органите на правосъдната власт – за оферти за законодателни промени по отношение на неприемливия правосъден език в процесуалните документи и обвързваните с това отводи, както и с други форми на корист с права по цивилен и наказателни каузи. През април тези оферти, както и отговорите от Европейската мрежа на правосъдните препоръки, бяха изпратени в Министерство на правораздаването – за иницииране на промени в законодателството. Докато не се състоят тези промени, злоупотребата ще се мултиплицира.
– А до тогава? Съдиите ще стоят със скръстени ръце пред гаврата с правото, по този начин ли?
– Аз мисля, че и в в този момент настоящата правна уредба са налице законови форми за опълчване на злоупотребата с право. Съдиите могат да ползват в този момент настоящите процесуални начини против недобросъвестните страни по делата. Да бъдат по-смели и решителни! Член 3 от Гражданско процесуалния кодекс (ГПК) предписва съдът да следи за добросъвестното практикуване на процесуалните права. Когато от исковата молба може да се направи извод за непочтеност, тя е нередовна по смисъла на член 127 и член 129 от Граждански процесуален кодекс – тя е неприемлива по смисъла на член 130 Граждански процесуален кодекс. Няма спънка съдът да приложи и процедурните правила за работата на евросъда по правата на индивида. Според член 35,&3, б. “а “от европейската конвенцията за правата на индивида, жалбата е неприемлива, в случай че с нея се преследват недобросъвестни цели и когато е написана на унизителен, застрашителен, провокативен език, надхвърлящ законната форма на изложение пред съд. Необоснованите отводи ще се сведат до най-малко, в случай че аргументите за тях се основават на действителни, проверими и достоверни обстоятелства, а не да вземем за пример единствено на събитието, че е проявено съмнение към съдията или към правосъдната система, или са основани преднамерени учредения за това. Злоупотребата с други процесуални права също може да бъде лимитирана. Например, с налагането на по-високи санкции за шиканиране на процеса. С премахване от правосъдната зала при непочтено държание. Със сигнализиране на полицията и прокуратурата за хулигански прояви и санкциониране по Указа за дребното безчинство, а при по-тежки похищения и по реда на Бързото произвеждане по Глава ХХVI по Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), както и в наказателни процеси по общия ред.
– А по етичния кодекс?
– Според етичните стандарти поначало е желателно съдиите да имат висок предел на толерантност против рецензия, нападки и злостни обвинявания, които сами по себе си да не ги предизвикват към незабавни отводи. Когато нападките са погрешни, неистинен и непреднамерени, те не биха разрушили обективната безпристрастност на магистратите. Но това не значи, че съдиите би трябвало постоянно да са пасивни пострадали от злонамерените и голословни рецензии, изключително при напън, ругатни и позорящи ги погрешни оскърбителен условия. Системните злостни офанзиви против съдии и техни близки би трябвало да намерят отпор и противопоставяне посредством взаимност и съпричастност в магистратската общественост. Да бранят персоналната самостоятелност на магистратите и престижа на правораздаването, са длъжни и административните ръководители в правосъдната власт. При фрапантни или систематични нападки, засягащи устоите на независимостта на правораздаването, са задължени да се намесват и колегиите при Висш съдебен съвет – тяхната функционалността е да отстояват независимостта и престижа на съда и прокуратурата.
Що се отнася до зачестилите похищения против свободното слово, настоящото законодателство пази упражняващите журналистическата специалност против ограничение конституционното им право да събират и популяризират информация. Защитава ги от злостни нападки, целящи заплашване и вцепеняващ резултат. Но правораздаването у нас би трябвало да завиши чувствителността си към тях. И навреме и съразмерно на тежестта на нарушаванията да ползва закона в отбрана на личността и правата на представителите на четвъртата власт.
– В американските филми съдията удря с чукчето и споделя:„ Няма да разреша това! Напуснете незабавно моята зала! “ Натъжавам се, като сравня неговото самочувствие с унижението на българската съдийка Виржиния Петрова, на която подсъдимият с екзотичния прякор викна ( с извинение) в залата: „ Да ти го туря в устата! “ После нейна колежка го оправда за това. Вашият коментар?
– Това е мерзка хулиганска постъпка, осъществена с изключителна смелост и цинизъм. Освен сама по себе си, тя е изключително възмутителна за обществото, тъй като е осъществена в храма на правото – правосъдната зала. И тъй като е по отношение на жена, облечена в роба. И тъй като зад нея се намира гербът на България. Следвало е прокуратурата да притегли дееца по член 325, алинея 2 Наказателен кодекс. Подобно безучастие е непростимо.
– Злоупотреба с право, и то скандална, има освен у нас, а и в други страни, в случай че не бъркам?
– „ Правото приключва там, където стартира злоупотребата с права “- тази поговорка е на френският цивилист Марсел Платиньол. Българската Конституция в член 57 прокламира неотменимост на главните права на жителите, само че и афишира за неприемлива злоупотребата с права, както и тяхното практикуване, в случай че то накърнява правата и законните ползи на други. Злоупотреба с право е зловредното му практикуване, друго от задачата, за която е основано. Примерите, посочени от вас, са жестоко нарушаване на предоставени от закона субективни права, каквото и правото на иск.
В правната теория злоупотребата с права е обсъждана в началото с демонстрация в гражданския развой и гражданското право, след което се признава и злоупотребата с правото на отбрана и в наказателния развой. В гражданското право – правото на иск е обществено прието от закона и не зависи от допустимостта или основателността на желае. То е правомерно деяние, когато е добросъвестно упражнено. И противоположното, недобросъвестно е упражнено тогава, когато ищецът знае, че няма нарушено право, само че предявява иск за да аргументи щета или други неподходящи последствия на насрещната страна или за да извлече някаква полза. Когато последица от шиканьозното водене на делото е отговорно породена щета на противната страна, злоупотребата с право прераства в цивилен деликт, от който произтича правото на цялостна обезвреда за претърпялата щета страна в процеса. И противоположното, когато неприемливият или безпочвен иск не е предявен заради непочтеност, т.е. той е резултат на правомерно деяние – тогава ищецът поема единствено отговорността за сторените в процеса разходи. Злоупотреба с право е и потреблението на език на омраза и ненавист против съда и неговите решения в сезиращите го процесуални документи. Използването на подобен език е несъвместимо с търсената от страните и дължима от съда отбрана, заради което нарушава правилото на почтеност по член 3 от Граждански процесуален кодекс.
– А няма ли ефикасна законова възбрана за злоупотребата с права?
– Принципът на възбраната за корист с права е прокламиран в член 57, ал.1 от Конституцията, както и в член 17 от Европейската спогодба за отбрана правата на индивида и главните свободи. Съгласно член 35, &3, б. “а “от конвенцията, неприемлива е всяка тъжба, която съставлява корист с право на тъжба. Злоупотребата може да се реализира в описаните в конвенцията форми, като да вземем за пример: „ заблуждение на съда “,„ афектиран език “ и когато жалбата „ е лишена от действителна цел “.
– Като арбитър вие сте следила от близко вероятно какви ли не злоупотреби с процесуални права?
Злоупотреба с право в наказателния развой има при недобросъвестно практикуване от страните на приети от закона процесуални права. Шиканиране на процеса е, когато юристът и подсъдимият се договорят да се редуват в представянето на уважителни аргументи: един път бранителят ще е болен, различен път – подсъдимият. Но с постоянни болнични листове. Съдът е заставен да отсрочи делото. После следва явяване на бранителя в различен правосъден регион, по друго дело, по-късно пътешестване, присъединяване в семинар, отпуск и прочие. Визирам случаите, когато както „ болестта “, по този начин и пътуването обективно не са представлявали спънка за явяване в зала, само че формалното съображение е налице. В други случаи подсъдимият официално се отхвърля от услугите на определен от него юрист, респективно – на назначен от съда длъжностен бранител и моли съда да си обезпечи различен юрист, само че прави това в правосъдна зала, преди съвещанието, не авансово. И съдът отсрочва делото, освен това – неведнъж.
– Адвокатите са калпазаните, които шиканират делата. Това приказка на едро ли е, или е действителност?
– Несъмнено, по отношение на наказателния развой злоупотребата е обвързвана с правото на отбрана. То е предопределено в полза на справедливото правораздаване и е от голяма важност за обезпечаване състезателност и присъединяване на страните при равни благоприятни условия в наказателния развой. Субект на правото на отбрана не е единствено обвиненият, само че и потърпевшият, частният обвинител, частният ищец, гражданският просител. Когато някоя от страните, прикрита зад официално уважителни житейски аргументи, неведнъж и редовно инициира отсрочване на делото, когато без проверими и достоверни обстоятелства води членове на правосъдния състав, когато прави голословни претенции за събиране на неотносими доказателства, когато неведнъж се отхвърля от определен от нея или служебно назначен юрист при нужна служебна отбрана и така нататък, е налице корист с правото на отбрана. То цели препятстване на качественото, дейно и навременно правораздаване и като краен резултат поврежда ползите на очакващите правораздаване.
– Аз се сещам за един- единствен случай, в който съдът наложи 1000 лева санкция за отсрочване на дело. То беше за шофиране с алкохол, отлагано неведнъж, като подсъдимият – шефа на Българска национална телевизия Каменаров, в никакъв случай не се явяваше. „ Това граничи със корист с право “, сподели съдията от Софийски градски съд Руси Алексиев.
– Споделям безусловно извода на арбитър Алексиев.
– Злоупотреба с право ли е, когато някой подава до няколко юрисдикции няколко идентични искови молби, с користната цел да избере по-късно мечтан от него арбитър?
– Категорично да. Това деяние е ориентирано към игнориране на инцидентното систематизиране на делата и е съзнателна корист с правото. Защото се желае решение на противоречивото материално право посредством личен избор на арбитър, а не посредством избора на инцидентен принцип, който законът е регламентирал според член 9 от Закона за правосъдната власт.
– А корист с право ли е, когато някой подаде до Министерство на вътрешните работи сигнал за кражба, осъществена от съседа му, примерно казано, която е измислил самичък, без да се е състояла?
– Това е типичен в действителност състав на закононарушението набедяване. Да, тук злоупотребата с право се трансформира в деликт, който в тази ситуация изпълва и състав на закононарушение по член 268 от Наказателен кодекс.
– Има ли метод на злоупотребите с право да се постави един път вечно край? Или най-малко да се сведат в прилични граници?
– Предложенията на съдиите за промени в процесуалните закони, надлежно в Закона за правосъдната власт, са обединени от правилата за почтеност по чл.3 от Граждански процесуален кодекс и от правилото на възбрана за корист с права по чл.57, ал.2 от Конституцията на България. Уместно е да се основат експлицитни разпореждания в Граждански процесуален кодекс, Наказателно-процесуален кодекс и Административнопроцесуален кодекс, в които да се планува недопустимост за разглеждане на отправени към съда писмени или устни изказвания, съдържащи афектиран и застрашителен правосъден език, характеризиращ се с враждебна тирада, със слова на омразата – език, който визира и правото на личността на положително име, и известност, и разрушава престижа и безпристрастността на правораздаването. Използването на подобен език следва да се разгласи за нарушение на правилото на почтеност, върху който е построено упражняването на субективните права от техните титуляри. Като неподходяща последица от недобросъвестно практикуване на субективни права на иск и тъжба посредством нарушение на тези условия за законовата им форма, следва да бъде планувана опция съдът да връща процесуалните документи на подателя. Това ще работи предупредително и възпиращо за непозволените податели и ще ограничи преднамерените, насилствени отводи измежду съдиите. А във връзка с хулиганските прояви в правосъдните зали, настоящото законодателство основава необятна опция за реакция: от търсене на административна отговорност до търсене на строга наказателна отговорност от хулиганите.
Нашият посетител
Вероника Имова е родена в София. Завършила е Юридическия факултет на СУ „ Кл.Охридски “ през 1980 година Професионалният й опит е насъбран в съда: младши арбитър (1982-1984), арбитър в Софийския областен съд, в Софийския градски съд и в наказателната гилдия на Върховния касационен съд (1984-2017). От октомври м.г. е член на Съдийската гилдия на Висшия правосъден съвет.
– Не е за поверие, г-жо Имова. Един престъпен вид с прякор на влечуго, прекарал половината си живот зад решетките, бил завел над 600 (!) каузи против магистрати, правосъдни специалисти, надзиратели и чиновници на Министерство на вътрешните работи, които имат неприятния шанс да вземат участие в наказателното му гонене. Като просител той твърди, че е жертва на клюки и обиди. Наклеветен бил в обвинителните актове, афектиран бил, че загатват прякора му…Кажете,лудост някаква ли е това? Или съзнателна корист с право?
– Едно право може да се използва добросъвестно или недобросъвестно. Във втория случай е налице корист с право. Има и трети случай, когато се надвишават рамките на злоупотребата – това е деликт (непозволено увреждане -б.а) В образеца, който давате, участва евентуално и полуда, и корист с право. Но освен това. Присъства и желание, и предумисъл за подигравка с правораздаването, и тормоз над съдиите. Това трансформира радикално обстановката. Изправени сме не пред практикуване на обезпечената на всеки опция да търси възобновяване на нарушеното си право, а пред дейности, целящи да унижат съдията, да затруднят и даже да блокират работата на съда. Има типични в това отношение каузи, формирани в софийските и в по-големите районни и окръжни съдилища. Има едни безконечни ищци и жалбоподатели, множеството от които с прякори – Емил Милев, Момчил Добрев, Николай Николов и други. От информация в Софийски градски съд (СГС) се вижда, че към 5 декември м.г. Емил Милев е завел 649 цивилен и 94 наказателни каузи против магистрати, движимости лица и публицисти, отразяващи работата на правосъдната власт. Не по-различна е картината с Момчил Добрев, който е завел 329 цивилен и 39 наказателни каузи, и с Николай Николов – 515 цивилен и 54 наказателни каузи. Има и други господа – безконечни ищци и жалбоподатели, които основават умишлен юридически интерес, с цел да упражняват всеобщо правото на отказ против съдии и правосъдни сформира. Повечето от тези отводи са уважавани от съдиите.
– „Уважавани“ ли казахте? Защо съдиите въобще демонстрират почитание към тия „господа“, които показно се подиграват с правото?
– Защото те са сложени и в качеството на ответници, обвинени по заведените цивилен или наказателни от частен темперамент каузи. Рекордният брой каузи против магистрати за засегнатост или клюка, или за компенсации за вреди от дейностите им при практикуване на правосъдната власт е неуместен! Защото според член 132 от Конституцията съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за служебните си дейности и постановените актове, в случай че осъщественото е съзнателно закононарушение от общ темперамент. Престъпленията от общ темперамент обаче се преследват по умря и компетентността на прокуратурата, а не по обвиняване от частно лице. Магистратите имат функционален имунитет. Той е една от гаранциите за тяхната самостоятелност и справедлив симптом за самостоятелност. И тази форма на процесуална интензивност против магистрати, за която приказваме с вас в този момент, не е нищо друго, с изключение на корист с право. Злонамерено и преднамерено се водят процеси от частен темперамент за причиняване на щета и реализиране на персонална полза от лица, които са страни по каузи. Така се водят и каузи против публицисти в границите на резонната им активност по информиране на обществото за новините от правосъдната власт.
– Знам от опит това. И против мен от килията на един задържан са заведени две каузи – гражданско и наказателно. И той е безконечен просител по стотици каузи, множеството против магистрати.
– Тези процеси следва да се смятат за неприемливо посягане, както против престижа и независимостта на правосъдната власт, по този начин и против свободата на словото и специалността на журналиста.
– Има искове по тия парадоксални каузи, които изобилстват от цинизми и закани към ответника и към съда. Защо съдиите се занимават с тях, като че ли те са нещо обикновено?
– Проблемът с неприемливия правосъден език беше разискван от правната комисия на Висш съдебен съвет преди няколко дни. Исковата молба и жалбата да не се позволяват и делото да се приключва при потребление на подобен език! – това беше една от концепциите, която съветът прегледа с твърдото желание против злоупотребата с право да бъдат подхванати ефикасни ограничения.
– Безобразно е да се чете на глас в правосъдна зала иск, от който ще се изплашен и изчервят евентуално и 40-те разбойници на Али Баба! Вие по какъв начин смятате?
– Изглежда съдилищата демонстрират непотребна благосклонност и несъразмерна приемливост, откакто има стотици каузи, формирани с явното желание да се навреди някому. Разглеждането им се позволява, с цел да не се откаже правораздаване. Но никакъв оневинен интерес на оправомощения не се удовлетворява при практикуване на правото с такава цел. Това събитие – да се оказва всякакъв напън върху магистратите, в това число посредством неприемлив език в процесуални документи, е скандално! То би трябвало да се пресече с напъните на Висш съдебен съвет и с промени в процесуалните закони. С искови молби, тъжби и частни тъжби по каузи, които съдържат хулителни и оскърбителен изказвания, обиди, цинични изрази, ориентирани против магистрати и правосъдни специалисти, се прави посягане против независимостта на съдиите и престижа на правораздаването! Често исковете, жалбите и тъжбите, които са цялостни със злостни нападки, с обети към съдията и околните му и със закани и клюки, са съпроводени с претенции за отказ на съдията или на всички съдии от съответния съд. Така съдиите се подлагат на стрес – душевен и прочувствен, който е тестване за тяхната безпристрастност и самостоятелност. Поради естеството на работата си – решение на правни разногласия при конфликт на спорни ползи – съдиите редовно понасят неудобства и ограничавания. Да, етичните правила изискват от тях висок предел толерантност на неодобрение, рецензия, упреци, скандални и несправедливи изявления. Към съдиите обаче няма условие да понасят унижения и закани.
– Един безконечен просител и жалбоподател, който е и безконечен обвиняем и обвинен, свалил гащите си в залата и посочил дирника си на съдията. Това, г-жо Имова, ми го описа една млада адвокатка и се разплака. Нямало последици за безобразника!
– Такива случаи на игнориране на правовия ред от лица със занижено правосъзнание, съчетано с неефективни, закъснели ограничения или с бездействия на правоохранителните, правозащитните и правораздавателните органи, са ми известни от изявления и сигнали от сътрудници съдии, изпратени до Висш съдебен съвет. Аз няма да приема с безразличие този феномен! Лица, известни на правораздаването с многочислените висящи против тях каузи за закононарушения срещу личността и собствеността на жителите, злоупотребяват с правото си на отбрана, шиканират правосъдните процеси и те не завършват с години. В това време тия лица не престават да се усещат отвън закона. Използват оптимално правните благоприятни условия и слабите страни на процесуалните закони и ползват всевъзможни начини за отсрочване на процеса: от откровеното укриване, което лишава време за търсене, тъй като е наложително присъединяване им в наказателните процеси за тежки закононарушения – до формалните извинителни аргументи ( здравословни проблеми персонални или на бранителите им, фамилни нещастия, произшествия.) Делата се проточват с години и освен това някои лица не престават с криминогенните си прояви, само че и за тях осъждания не се произнасят. И лицата остават с чисто правосъдно минало.
– Чисто правосъдно минало?! И мръсно настояще. Това е…думи нямам!
– Това е последица, удобна за обвинените и неподходяща за обществото. Защото първите ще печелят делата против страната, които водят за забавено правораздаване в Европейския съд по правата на индивида. А жителите, някои от които са жертви на техните закононарушения, ще заплащат присъдените им компенсации. Ползвайки презумпцията за невиновност по проточилите се наказателни производства, систематичните извършители на закона добиват самочувствие на недосегаеми и се трансформират в непримирими ищци против представители на правосъдната власт и проверяващи публицисти.
– Един от тия видове явно се забавлява, разхождайки се под защита сред килията и правосъдните зали и забогатявайки от извоюваните каузи. Той забавлява и други пандизчии, като ги води за очевидци на страданията, които бил претърпял от споменаването на прякора му. На съдиите, които гледат тия каузи или са ответници по тях, евентуално не им е занимателно. Те за какво търпят тогава тая подигравка със самите тях и с правораздаването в България?
– Тревогата за пошлостта, която трови публичния морал, е огромна! Аз няма да разясня висящи правосъдни производства, тъй като е неприемливо преди постановяването на окончателния правосъден акт да се проучват дейностите на съда. Но считам, че когато едно лице се разпознава с одобрен от самия него в обществото прякор, то използването на този прякор от трети лица по отношение на него не следва да се смята за държание, засягащо персоналната му чест и достолепие, т.е. за засегнатост. При разглеждането и решаването на делата съдиите са длъжни да съблюдават всички стандарти за самостоятелен и неутрален развой. Когато са и ответници или обвинени по каузи, заведени от страни в процесите, които са им инцидентно разпределени за разглеждане, те би трябвало законосъобразно да се водят от тях. И практиката е тъкмо такава. Но паниката е, че правото на отказ се упражнява недобросъвестно, като подигравка, отвън предназначението на този институт на процесуалното право. Често то е предумишлено и изкуствено провокирано, като цели отстраняването на съответен арбитър от процеса. Като последица се нарушава правилото за инцидентен асортимент на съдия-докладчик и се минира справедливостта на процеса. Този метод освен разрушава доверието на непредубедения наблюдаващ към обективната безпристрастност на съдията, само че и провокира дисбаланс в натовареността на едни съдии по отношение на други и основателно неодобрение измежду магистратите.
– Въпросът е за какво този номер минава? В спецсъда разговарях с една чистачка за един рецидивист, прочут с това, че води всеки прокурор и арбитър, който го погне за действията му. „ Свършиха се магистратите, остава аз да го погна с метлата “, смееше се дамата.
– Това, което вие наричате „ номер “, ние назоваваме „ Модела Добрев “. „ Лорда “ Момчил Добрев и сходните му подават разнообразни недоволства против съдиите, а по-късно им вършат отводи или ги принуждават да си вършат самоотводи. Подобни отводи са неоснователни. Извършващите юридическата активност би трябвало да съблюдават разпоредбите на логиката, с цел да вземат верни решения. Отводът е законосъобразен и аргументиран, когато той самият и основанието за него се намират в съответствие „ причина-следствие “ – когато настояването за отказ е разумно обусловено от фактическо събитие, зародило без значение и независимо преди или в най-хубавия случай по едно и също време със следствието. Това събитие основава подозрението, че съдията е привързан и преднамерен. Следствието не може да предхожда повода. А при „ модела Добрев “ е тъкмо противоположното. Първо се появява замисълът да се изиска отказ, а след това се основава повода. И защото липсва причина, лицето изкуствено и целеустремено я основава, като подава някакво недоволство или сигнал против съдията – да вземем за пример в Национална агенция за приходите, в съда или прокуратурата, с цел да може да я съобщи след това, че съдията е заинтригуван.
Логически парадокс е повода да се основава след следствието. Тезисът –предметът на доказване не може да се слага пред аргумента – събитието, служещо за доказване. Тезисът е извод от аргумента. Не се позволява доказване на тезиса с предумишлено и изкуствено провокирани причини. Логиката не разрешава сходни структури, тъй като са неправилни и нездравословни, и водят до погрешни заключения и неправилни решения. Те припомнят оня виц, в който една баба на село се молела всеки ден лъвове и тигри да не изядат козичката й. Веднъж я чул неин съселянин и й споделил: – Молитвите ти са безсмислени, тъй като в България тигри и лъвове няма. Ето, виждаш ли – рекла бабата – значи молбите ми дават резултат!
– Хубава работа!
– Впрочем, вие грешите, в случай че мислите, че съдиите не се опълчват на тази подигравка със самите тях и с правораздаването в България. Те са наясно с дефинирането на казуса като корист с право. Във Висш съдебен съвет се търси позволение на тоя проблем, който те самите слагат. Още при започване на 2018 година Комисията по правни и институционални въпроси насочи искане до органите на правосъдната власт – за оферти за законодателни промени по отношение на неприемливия правосъден език в процесуалните документи и обвързваните с това отводи, както и с други форми на корист с права по цивилен и наказателни каузи. През април тези оферти, както и отговорите от Европейската мрежа на правосъдните препоръки, бяха изпратени в Министерство на правораздаването – за иницииране на промени в законодателството. Докато не се състоят тези промени, злоупотребата ще се мултиплицира.
– А до тогава? Съдиите ще стоят със скръстени ръце пред гаврата с правото, по този начин ли?
– Аз мисля, че и в в този момент настоящата правна уредба са налице законови форми за опълчване на злоупотребата с право. Съдиите могат да ползват в този момент настоящите процесуални начини против недобросъвестните страни по делата. Да бъдат по-смели и решителни! Член 3 от Гражданско процесуалния кодекс (ГПК) предписва съдът да следи за добросъвестното практикуване на процесуалните права. Когато от исковата молба може да се направи извод за непочтеност, тя е нередовна по смисъла на член 127 и член 129 от Граждански процесуален кодекс – тя е неприемлива по смисъла на член 130 Граждански процесуален кодекс. Няма спънка съдът да приложи и процедурните правила за работата на евросъда по правата на индивида. Според член 35,&3, б. “а “от европейската конвенцията за правата на индивида, жалбата е неприемлива, в случай че с нея се преследват недобросъвестни цели и когато е написана на унизителен, застрашителен, провокативен език, надхвърлящ законната форма на изложение пред съд. Необоснованите отводи ще се сведат до най-малко, в случай че аргументите за тях се основават на действителни, проверими и достоверни обстоятелства, а не да вземем за пример единствено на събитието, че е проявено съмнение към съдията или към правосъдната система, или са основани преднамерени учредения за това. Злоупотребата с други процесуални права също може да бъде лимитирана. Например, с налагането на по-високи санкции за шиканиране на процеса. С премахване от правосъдната зала при непочтено държание. Със сигнализиране на полицията и прокуратурата за хулигански прояви и санкциониране по Указа за дребното безчинство, а при по-тежки похищения и по реда на Бързото произвеждане по Глава ХХVI по Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), както и в наказателни процеси по общия ред.
– А по етичния кодекс?
– Според етичните стандарти поначало е желателно съдиите да имат висок предел на толерантност против рецензия, нападки и злостни обвинявания, които сами по себе си да не ги предизвикват към незабавни отводи. Когато нападките са погрешни, неистинен и непреднамерени, те не биха разрушили обективната безпристрастност на магистратите. Но това не значи, че съдиите би трябвало постоянно да са пасивни пострадали от злонамерените и голословни рецензии, изключително при напън, ругатни и позорящи ги погрешни оскърбителен условия. Системните злостни офанзиви против съдии и техни близки би трябвало да намерят отпор и противопоставяне посредством взаимност и съпричастност в магистратската общественост. Да бранят персоналната самостоятелност на магистратите и престижа на правораздаването, са длъжни и административните ръководители в правосъдната власт. При фрапантни или систематични нападки, засягащи устоите на независимостта на правораздаването, са задължени да се намесват и колегиите при Висш съдебен съвет – тяхната функционалността е да отстояват независимостта и престижа на съда и прокуратурата.
Що се отнася до зачестилите похищения против свободното слово, настоящото законодателство пази упражняващите журналистическата специалност против ограничение конституционното им право да събират и популяризират информация. Защитава ги от злостни нападки, целящи заплашване и вцепеняващ резултат. Но правораздаването у нас би трябвало да завиши чувствителността си към тях. И навреме и съразмерно на тежестта на нарушаванията да ползва закона в отбрана на личността и правата на представителите на четвъртата власт.
– В американските филми съдията удря с чукчето и споделя:„ Няма да разреша това! Напуснете незабавно моята зала! “ Натъжавам се, като сравня неговото самочувствие с унижението на българската съдийка Виржиния Петрова, на която подсъдимият с екзотичния прякор викна ( с извинение) в залата: „ Да ти го туря в устата! “ После нейна колежка го оправда за това. Вашият коментар?
– Това е мерзка хулиганска постъпка, осъществена с изключителна смелост и цинизъм. Освен сама по себе си, тя е изключително възмутителна за обществото, тъй като е осъществена в храма на правото – правосъдната зала. И тъй като е по отношение на жена, облечена в роба. И тъй като зад нея се намира гербът на България. Следвало е прокуратурата да притегли дееца по член 325, алинея 2 Наказателен кодекс. Подобно безучастие е непростимо.
– Злоупотреба с право, и то скандална, има освен у нас, а и в други страни, в случай че не бъркам?
– „ Правото приключва там, където стартира злоупотребата с права “- тази поговорка е на френският цивилист Марсел Платиньол. Българската Конституция в член 57 прокламира неотменимост на главните права на жителите, само че и афишира за неприемлива злоупотребата с права, както и тяхното практикуване, в случай че то накърнява правата и законните ползи на други. Злоупотреба с право е зловредното му практикуване, друго от задачата, за която е основано. Примерите, посочени от вас, са жестоко нарушаване на предоставени от закона субективни права, каквото и правото на иск.
В правната теория злоупотребата с права е обсъждана в началото с демонстрация в гражданския развой и гражданското право, след което се признава и злоупотребата с правото на отбрана и в наказателния развой. В гражданското право – правото на иск е обществено прието от закона и не зависи от допустимостта или основателността на желае. То е правомерно деяние, когато е добросъвестно упражнено. И противоположното, недобросъвестно е упражнено тогава, когато ищецът знае, че няма нарушено право, само че предявява иск за да аргументи щета или други неподходящи последствия на насрещната страна или за да извлече някаква полза. Когато последица от шиканьозното водене на делото е отговорно породена щета на противната страна, злоупотребата с право прераства в цивилен деликт, от който произтича правото на цялостна обезвреда за претърпялата щета страна в процеса. И противоположното, когато неприемливият или безпочвен иск не е предявен заради непочтеност, т.е. той е резултат на правомерно деяние – тогава ищецът поема единствено отговорността за сторените в процеса разходи. Злоупотреба с право е и потреблението на език на омраза и ненавист против съда и неговите решения в сезиращите го процесуални документи. Използването на подобен език е несъвместимо с търсената от страните и дължима от съда отбрана, заради което нарушава правилото на почтеност по член 3 от Граждански процесуален кодекс.
– А няма ли ефикасна законова възбрана за злоупотребата с права?
– Принципът на възбраната за корист с права е прокламиран в член 57, ал.1 от Конституцията, както и в член 17 от Европейската спогодба за отбрана правата на индивида и главните свободи. Съгласно член 35, &3, б. “а “от конвенцията, неприемлива е всяка тъжба, която съставлява корист с право на тъжба. Злоупотребата може да се реализира в описаните в конвенцията форми, като да вземем за пример: „ заблуждение на съда “,„ афектиран език “ и когато жалбата „ е лишена от действителна цел “.
– Като арбитър вие сте следила от близко вероятно какви ли не злоупотреби с процесуални права?
Злоупотреба с право в наказателния развой има при недобросъвестно практикуване от страните на приети от закона процесуални права. Шиканиране на процеса е, когато юристът и подсъдимият се договорят да се редуват в представянето на уважителни аргументи: един път бранителят ще е болен, различен път – подсъдимият. Но с постоянни болнични листове. Съдът е заставен да отсрочи делото. После следва явяване на бранителя в различен правосъден регион, по друго дело, по-късно пътешестване, присъединяване в семинар, отпуск и прочие. Визирам случаите, когато както „ болестта “, по този начин и пътуването обективно не са представлявали спънка за явяване в зала, само че формалното съображение е налице. В други случаи подсъдимият официално се отхвърля от услугите на определен от него юрист, респективно – на назначен от съда длъжностен бранител и моли съда да си обезпечи различен юрист, само че прави това в правосъдна зала, преди съвещанието, не авансово. И съдът отсрочва делото, освен това – неведнъж.
– Адвокатите са калпазаните, които шиканират делата. Това приказка на едро ли е, или е действителност?
– Несъмнено, по отношение на наказателния развой злоупотребата е обвързвана с правото на отбрана. То е предопределено в полза на справедливото правораздаване и е от голяма важност за обезпечаване състезателност и присъединяване на страните при равни благоприятни условия в наказателния развой. Субект на правото на отбрана не е единствено обвиненият, само че и потърпевшият, частният обвинител, частният ищец, гражданският просител. Когато някоя от страните, прикрита зад официално уважителни житейски аргументи, неведнъж и редовно инициира отсрочване на делото, когато без проверими и достоверни обстоятелства води членове на правосъдния състав, когато прави голословни претенции за събиране на неотносими доказателства, когато неведнъж се отхвърля от определен от нея или служебно назначен юрист при нужна служебна отбрана и така нататък, е налице корист с правото на отбрана. То цели препятстване на качественото, дейно и навременно правораздаване и като краен резултат поврежда ползите на очакващите правораздаване.
– Аз се сещам за един- единствен случай, в който съдът наложи 1000 лева санкция за отсрочване на дело. То беше за шофиране с алкохол, отлагано неведнъж, като подсъдимият – шефа на Българска национална телевизия Каменаров, в никакъв случай не се явяваше. „ Това граничи със корист с право “, сподели съдията от Софийски градски съд Руси Алексиев.
– Споделям безусловно извода на арбитър Алексиев.
– Злоупотреба с право ли е, когато някой подава до няколко юрисдикции няколко идентични искови молби, с користната цел да избере по-късно мечтан от него арбитър?
– Категорично да. Това деяние е ориентирано към игнориране на инцидентното систематизиране на делата и е съзнателна корист с правото. Защото се желае решение на противоречивото материално право посредством личен избор на арбитър, а не посредством избора на инцидентен принцип, който законът е регламентирал според член 9 от Закона за правосъдната власт.
– А корист с право ли е, когато някой подаде до Министерство на вътрешните работи сигнал за кражба, осъществена от съседа му, примерно казано, която е измислил самичък, без да се е състояла?
– Това е типичен в действителност състав на закононарушението набедяване. Да, тук злоупотребата с право се трансформира в деликт, който в тази ситуация изпълва и състав на закононарушение по член 268 от Наказателен кодекс.
– Има ли метод на злоупотребите с право да се постави един път вечно край? Или най-малко да се сведат в прилични граници?
– Предложенията на съдиите за промени в процесуалните закони, надлежно в Закона за правосъдната власт, са обединени от правилата за почтеност по чл.3 от Граждански процесуален кодекс и от правилото на възбрана за корист с права по чл.57, ал.2 от Конституцията на България. Уместно е да се основат експлицитни разпореждания в Граждански процесуален кодекс, Наказателно-процесуален кодекс и Административнопроцесуален кодекс, в които да се планува недопустимост за разглеждане на отправени към съда писмени или устни изказвания, съдържащи афектиран и застрашителен правосъден език, характеризиращ се с враждебна тирада, със слова на омразата – език, който визира и правото на личността на положително име, и известност, и разрушава престижа и безпристрастността на правораздаването. Използването на подобен език следва да се разгласи за нарушение на правилото на почтеност, върху който е построено упражняването на субективните права от техните титуляри. Като неподходяща последица от недобросъвестно практикуване на субективни права на иск и тъжба посредством нарушение на тези условия за законовата им форма, следва да бъде планувана опция съдът да връща процесуалните документи на подателя. Това ще работи предупредително и възпиращо за непозволените податели и ще ограничи преднамерените, насилствени отводи измежду съдиите. А във връзка с хулиганските прояви в правосъдните зали, настоящото законодателство основава необятна опция за реакция: от търсене на административна отговорност до търсене на строга наказателна отговорност от хулиганите.
Нашият посетител
Вероника Имова е родена в София. Завършила е Юридическия факултет на СУ „ Кл.Охридски “ през 1980 година Професионалният й опит е насъбран в съда: младши арбитър (1982-1984), арбитър в Софийския областен съд, в Софийския градски съд и в наказателната гилдия на Върховния касационен съд (1984-2017). От октомври м.г. е член на Съдийската гилдия на Висшия правосъден съвет.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ