ЕРНСТ МУЛДАШЕВ: ЛАБИРИНТЪТ НА МИНОТАВЪРА
Изследванията на Е. Мулдашев могат да се преглеждат по разнообразни способи. Не можете да се доверите и да се съмнявате в правилността на неговите заключения. Струва си да се помни обаче, че „ формалната академична просвета “все още не дава пояснения за произхода на доста загадъчни места, които съществуват на Земята, като избира да не ги вижда и по всевъзможен вероятен метод притиска информация за тяхното битие.Благодарение на ентусиазма на откриватели като Е. Мулдашев, можем да имаме визия за съществуващи аномални феномени и мистериозни места и посредством сравняване на доста обстоятелства, прилагайки методология, с цел да създадем подобаващи заключения.Проф Мулдашев е член на Американската академия на офталмолозите и на Международната академия на науките. Той е създал над 80 напълно нови пластични интервенции, създател е на над 300 научни разработки, патентовани в Русия, Съединени американски щати, Германия, Франция, Италия и Швейцария. Изобретенията му са революционни за регенеративна хирургия.
Те към момента живеят в Лабиринта на Минотавър в Крит.Според древногръцките митове на остров Крит е съществувал Лабиринт, в който е живял индивида бик, наименуван Минотавър.Синът на Минос, Андрогей, бил погубен от атиняните, които му завидели за успехите на Панатинските игри. За да отмъсти за сина си, Минос повел война и спечелил. Волята му била седем атински младежи и девойки да бъдат изпращани на всеки девет години в двореца му и там да бъдат давани като жертва на Минотавъра. На третото изпращане, Тезей непринудено поискал да бъде изпратен при чудовището.
Ариадна, дъщерята на Минос, се влюбила в Тезей и му помогнала да излезе от лабиринта като му дала кълбо прежда, с което той маркирал пътя си и съумял да откри пътя назад. Тезей умъртвил Минотавъра с вълшебен меч, даден му отново от Ариадна и извел останалите атински младежи вън от Лабиринта.
От десетилетия се вършат опити за намиране на Лабиринта, само че безуспешно. Експедиция от съветски учени отпред с Ернст Мулдашев влезе в бърлогата на Минотавъра. Какво откриха там? Професорът в изявление за кореспонденти отговори на този и на доста други въпроси.Всичко стартира с едно необичайно гробище, което ни беше показано на остров Крит. Там видяхме стотици, може би хиляди гробове. Но тези гробове не бяха обикновенни. Всеки от тях представляваше подземна камера, обвързвана с повърхността посредством разширяваща се каменна бездна, сходна на рог. Размерите на камерите бяха разнообразни, достигайки 5 × 5 × 5 метра. Всяка килия имаше тежка каменна врата. Дължината на роговите входове от време на време доближаваше 20 метра, дълбочината – 10 метра.Още при влизане човек можеше да почувства замаяност, гадене и уязвимост, които се ускориха вътре в камерите. Цифровите камери постоянно засичаха летящи„ топки “ към нас, които ни нападнаха, създавайки отрицателни усеща. Компютърът и другото съоръжение отхвърлиха да работят. Не намерихме скелети или кости.Значи това не бяха гробове или нещо сходно?Тези странни структури наподобяваха на гигантските саркофази, които видяхме в Баалбек (Ливан).Думата „ саркофаг “се превежда от гръцки като „ ядящ плът “. От легендите излиза наяве, че тялото на човек или животно, сложени в саркофага,като се изрича скрито проклинание, се разпада в границите на тъкмо 40 дни и се трансформира в безплодна енергийна топка, т.е. се дематериализира.Нещо повече, надареният инженер Юрий Василиев видя в роговия каменен вход, водещ към камерата, един тип рогова антена, способна да събира избран набор талази в камерата, евентуално да поправя процеса на дематериализация.Защо е належащо да се съберат толкоз саркофази на едно място?Веднага помислихме, че не е инцидентно. В допълнение, доста човешки или други тела могат да бъдат сложени в един подобен саркофаг. Отговорът пристигна, когато открихме, че камерите и “рогата ” от разнообразни саркофази са свързани с гладки тунели с диаметър към 20 см, т.е. със същия размер като топките, които цифровата камера записа.От това можеше да се заключи, че цялата система саркофази е една и е предопределена, евентуално, за превозване на енергийни съсиреци под формата на топчета, формирани по време на дематериализацията на телата в саркофазите. И къде водят? В лабиринта?Интуицията ни сподели, че той е някъде близо.
Разговорите с локалните ни доведоха до село, прикрито в Критските планини, където живееше „ пещерният вълшебник “.Убедихме този човек да ни заведе в една от пещерите. Преди да влезе, той сподели, че можем да бъдем там тъкмо 20 минути. В пещерата видяхме доста „ топки “на екраните на цифрови камери, само че те не ни нападнаха. Умишлено закъснях малко повече от 20 минути и незабавно усетих офанзивата на „ топките “. Явно магията на „ пещерният вълшебник “ да стопира топките беше завършила.Магьосникът ни сподели, че можем да проникнем в Лабиринта единствено на мястото, където се е случило свлачище и част от него е излязъл навън, на всички останали места, без да знаем заклинанието, „ топките “ ще ни убият. Не уточни съответно място.И по този начин, какво следва?В хода на нашето търсене ние стигнахме до тясно било, ограндено от скали, преминахме някаква странна кула и намерихме мястото, което търсихме. Приближавайки се до него, незабавно усетихме въздействието на „ топките “: главата ми стартира да се върти, а Венера Гафарова стартира да се разболява.На стръмен скат видяхме три входа на подземието. По-скоро това бяха местата, където се бяха разкрили от свлачища. Странният сив материал, който покриваше земята на тези входове, беше доста хлъзгав.Радик Галиахметов и аз първи стъпихме вътре и видях големи колони, имаше доста от тях. Те бяха едни и същи а всяка от тях имаше квадратна основа с размери към 5 × 5 метра и беше висока към 10 метра. Усещаше се, че колоните са издълбани от корав камък. Всички бяха непокътнати.Колоните бяха ситуирани в подземни зали с размери почти 100 × 150 метра. Залите бяха разграничени между тях с гладки стени, в които на места се виждаха овални ниши. Но нишите бяха затворени, тъй че беше невероятно да се стигне от една зала в друга през тях. Влязохме и в другите зали през дупките,които се бяха отворили в срутения скат.Таванът и пода също бяха равни и в тях се виждаха овални затворени ниши.На едно място на пода пластът материал, покриващ нишата, се срути и се образува дупка. Аз светнах с фенерче и видях, че има друга зала със същите колони изпод.Оказва се, че в случай че наклонът не се беше срутил, тогава нямаше да можете да проникнете от една зала в друга през нишите?Нямаше порти в нишите? Не видяхме вратите. Останахме с усещането, че нишите, водещи от една зала в друга, се отварят по някакъв чужд метод благодарение на вълшебства. Между другото, видях сходно нещо в Тибет в Града на боговете, където в един от паметниците има голяма ниша, наречена „ Врата към Шамбала “. Тибетските лами описаха, че тази “врата ” се отваря със проклинание … като “Сим-сал ал бин, отвори! ”Колоните, пода и таванът бяха покрити с извънредно сивкаво покритие като пепел. Изстъргах с ноктите малко от тази плака и я хвърлих във въздуха покрай колоната – тя незабавно притегли,като магнит праха към нея.Напълно допустимо е колоните не просто да укрепват многоетажната конструкция, а да стоят като тип енергийни стълбове.В съзнанието на множеството хора Лабиринтът е комплицирана мрежа от проходи, а не подземна колонада.Да, по този начин е. Ако обаче разгледаме древногръцкото обрисуване на Лабиринта на Минотавъра, ще забележим два съставния елемент – комплицирана мрежа от проходи и … зали с квадратни колони.Но имахме още по-голям шанс – открихме освен колонадата, само че и под земята кулоар, който може да води до начало на лабиринта.Лабиринти и мутантиКогато напуснахме последната зала с колони, взехме решение да си починем на тревата. Всички се усещаха зле. Амир Шарипов изиска позволение за оглед на отсрещната страна на билото. Няколко минути по-късно ни се обади. Имаше още един проход подземен.Каменен кулоар водеше към отсрещната страна на билото с лек надолнище надолу. Вървяхме към 200 м. Цифровите камери не посочваха съществуването на „ топки “. И внезапно, когато коридорът направи внезапен завой, почувствах замаяност и гадене. Радик Галиахметов изкрещя, че над главата ми виси „ топка “.Аз, преодолявайки виене на свят и задържайки се за стената, огледах завоя на коридора и видях, че коридорът прави нов завой.Освен това начело видях нещо,което наподобява на огромна дупка в пода. Но не съм сигурен в това – главата ми се въртеше. В тази дупка някак видях нещо алено, само че неприятното здравословно положение не ми разреши ясно да го осъзная. Изплашихме се. Върнахме се назад.След експедицията до Великденските остров казахте, че там, в една от изкуствените пещери, също сте видели нещо алено пред вас?Да, по този начин беше. На остров Великден има фетиш към човека-птица, който се счита за строител на подземия и има червени очи. Човекът-птица се уважава и в Алтай и Монголия.Не може да се изключи, че тук, на остров Крит, Лабиринтът и други подземни проходи също са били построени от именитите птици.Всички ли излязоха от лабиринта здрави?Да. И когато си тръгвахме, Алексей Савелиев видя чудноват триъгълен знак. По-късно, когато стигнахме до Атина, видяхме тъкмо същия знак в Партенона.
Разстоянието сред двете триъгълни марки, измерено посредством GPS, беше тъкмо 333 км. А цифрата “333 ” е половината от цифрата “666 ”, което е директно обвързвано с мистичната геометрия на Земята(разстоянието от връх Кайлаш до паметника на Стоунхендж е 6666 км, дистанцията от пирамидата на Хеопс до Северния полюс е 6666 км…и доста други).Лабиринтът е многоетажен и никой не знае до каква степен стига подземен. Разбира се, сходно строителство е отвън контрола на актуалното равнище на технологии. Човек може единствено да мисли, че Лабиринтът е издигнат от силите на подземния свят.Древногръцките митове настояват, че Лабиринтът е издигнат за Минотавър или човека-бик.„ Мисля, че не бъркам доста, в случай че кажа, че легендите постоянно са по-мъдри от науката.Що се отнася до минотавърския човек-бик, би трябвало да признаем, че той е бил мутант. От тибетските текстове излиза наяве, че преди към 12-13 хиляди години Земята безусловно е била обитаема с мутанти. Всички са разказан от гръцките митове: това са горгоните (змии), и ехидните (е полужена, полузмия), и дриадите (човешки дървета), и кентаврите (хора-коне), и циклопите!..Хелена Блаватски написа, че тези чудовища са били генетично основани от атлантите, които са живели на Земята по това време.Те са имали технологии за клониране, които са доста по-добри от нашите. Възможно е атлантите да са имали положителни планове (като нас да вземем за пример, създавайки генетично модифицирана соя за увеличение на добивите).Но това най-вероятно е разстроило салдото, основан от Бог. Последицата от несъответствието, както написа Платон, било това,че преди 12 хиляди години имало световна злополука, която унищожила всички атланти, а оживелите арийци (тоест ние) вечно изгубиха знанията си за вълшебства и, като се развихриха, последователно се развиха, посредством война и страдания, достигайки равнището на актуалния човек. Само в легендите, пренесени през хилядолетия, имаше информация за тези времена, когато Земята е населявана от мутанти.Ернст Рифгатович, апелирам, припомнете си резултатите от първата ви експедиция.Тогава имахме огромен шанс. Открихме две подземни зали с повърхност към 15-20 хиляди м2 и височина към 10 м всяка, в които имаше доста квадратни колони. Всичко това изненадващо приличаше на древногръцкия облик на Лабиринта, в който постоянно участват зали с колони и криволичещи проходи.Открихме и лъкатушен корубест проход с височина към 2,5 м,като вървяхме по него повече от 200 м. Освен това успяхме да намерим място, където доста саркофази с форма на рог, обвързвана освен сред себе си, само че най-вероятно с Лабиринта. Всичко това ни разреши да изложим догадка за антимутантната роля на Лабиринта: всички типове мутанти били пренесени в тези рогообразни саркофази за дематериализация. Там, в дематериализирана форма, те претърпели генетично филтриране в Лабиринта (Чистилището), след което, прелитайки през входовете до повърхността на земята, биха могли да насочат “генетичен мор ” върху към момента живите мутанти.Успяхте ли да потвърдите тази догадка по време на новата експедиция до остров Крит?Останахме с усещането, че функционалностите, които Лабиринтът извършва, са доста по-сложни и това е било антимутантно “чистилище ” единствено в интервала на “доминиране ” на мутанти. Открихме още няколко входа на Лабиринта, открихме многочислени долмени, свързани с него.И най-после се разбра, че Лабиринтът (или по-скоро верига от 24 лабиринта на земното кълбо) извършва най-вече енергийна роля, без която самото битие на живота на Земята би било подозрително. Виждайки величието на подземните творения, волно-неволно стартирате да навеждате глава към подземния свят – Шамбала, дебатът за съществуването на който към момента продължава.Но не хората диктуват волята си към Лабиринта. Нека ви дам образец. По време на първата вси експедиция през януари 2008 година открихме криволичещия проход под формата на корубест кулоар с височина към 2,5 м и широчина към 1,5 м. Радик Галиахметов и аз вървяхме по него повече от 200 м, само че бяхме принудени да се върнем назад поради здравето си, обвързвано с енергийното въздействие на Лабиринта.Има и друга версия: през януари 2008 година вие просто не стигнахте толкоз надалеч.Първият път, когато прекарахме 25 минути вътре в коридора преминахме към 220 м, без да срещнем никаква бариера, а вторият път стигнахме до голяма каменна бариера издялана на ръка след 43 м от входа.(следите от резачите могат да се видят навсякъде)Тежеше очевидно съвсем 5-6 тона и беше поставена там с цел да ни попречи да преминем.И по този начин, стигнахте до извода, че тази солидна бариера е издигната от някой в периода от януари до ноември 2008 година и е издигната вътре в Лабиринта. Кой и за какво я поставя навръх пътя ни?Виждайки всичко това, би трябвало да признаем, волно-неволно, че някъде подземен има цивилизация, която е доста по-добра от нашата във връзка с развиването и има такива технологии, които са непознати за нас.И за какво в тази връзка да не си представим, че хората от подземна Шамбала имат апарати или биороботи, способни да материализират камък в умствен облик, както, евентуално, това се е случило по време на построяването на тази бариера. Или може би тази стена сама по себе си има свойството да се дематериализира и материализира и взема решение да пусне човек, след което да го спре …Руският офталмолог професор Ернст Мулдашев стана първият офталмолог в света, направил очна трансплантация. В края на предишния век той изобретява биологичния материал Alloplant. Получава се от тъканите на умряли хора, които се подлагат на комплицирана химическа обработка в лабораторни условия. За разлика от трансплантациите на органи, тези тъкани не се отхвърлят от организма. Именно това свойство на алоплантанта се употребява в очната хирургия. Така изобретяването на съветски офталмолог избавя доста хора от безконечната мрачевина. Мулдашев споделя, че концепцията за Alplaplant е пристигнала от горната страна. Руският академик е уверен, че науката и вярата в Бога са двете страни на познанието и че тяхното взаимоотношение може да отвори нови вероятности за науката. Затова той провежда четири поредни експедиции в Индия,Непал и Тибет под егидата на Международната академия на науките на Организация на обединените нации.Проф Мулдашев е член на Американската академия на офталмолозите и на Международната академия на науките. Той е създал над 80 напълно нови пластични интервенции, създател е на над 300 научни разработки, патентовани в Русия, Съединени американски щати, Германия, Франция, Италия и Швейцария. Изобретенията му са революционни за регенеративна хирургия. Алоплантантите се употребяват както в офталмологията, по този начин и в лицево-челюстната хирургия, стоматологията, пластичната и гръдната хирургия, неврохирургията, травматологията и други Професорът твърди, че благодарение на алоплантанта е допустимо да се лекуват редица болести, които са неизлечими за стандартната медицина.Във Всеруския център за очна и пластична хирургия в Уфа, основан от Мулдашев, е изобретен и алоплант, който оказва помощ против стрес и боязън. Проф Мулдашев към този момент е посетил повече от 40 страни, в които оперира хиляди безнадеждно заболели пациенти. Хората от цялостен свят идват в центъра в Уфа за лекуване. Там се лекуват и доста български пациенти. Професорът има особено отношение към тях.
Те към момента живеят в Лабиринта на Минотавър в Крит.Според древногръцките митове на остров Крит е съществувал Лабиринт, в който е живял индивида бик, наименуван Минотавър.Синът на Минос, Андрогей, бил погубен от атиняните, които му завидели за успехите на Панатинските игри. За да отмъсти за сина си, Минос повел война и спечелил. Волята му била седем атински младежи и девойки да бъдат изпращани на всеки девет години в двореца му и там да бъдат давани като жертва на Минотавъра. На третото изпращане, Тезей непринудено поискал да бъде изпратен при чудовището.
Ариадна, дъщерята на Минос, се влюбила в Тезей и му помогнала да излезе от лабиринта като му дала кълбо прежда, с което той маркирал пътя си и съумял да откри пътя назад. Тезей умъртвил Минотавъра с вълшебен меч, даден му отново от Ариадна и извел останалите атински младежи вън от Лабиринта.
От десетилетия се вършат опити за намиране на Лабиринта, само че безуспешно. Експедиция от съветски учени отпред с Ернст Мулдашев влезе в бърлогата на Минотавъра. Какво откриха там? Професорът в изявление за кореспонденти отговори на този и на доста други въпроси.Всичко стартира с едно необичайно гробище, което ни беше показано на остров Крит. Там видяхме стотици, може би хиляди гробове. Но тези гробове не бяха обикновенни. Всеки от тях представляваше подземна камера, обвързвана с повърхността посредством разширяваща се каменна бездна, сходна на рог. Размерите на камерите бяха разнообразни, достигайки 5 × 5 × 5 метра. Всяка килия имаше тежка каменна врата. Дължината на роговите входове от време на време доближаваше 20 метра, дълбочината – 10 метра.Още при влизане човек можеше да почувства замаяност, гадене и уязвимост, които се ускориха вътре в камерите. Цифровите камери постоянно засичаха летящи„ топки “ към нас, които ни нападнаха, създавайки отрицателни усеща. Компютърът и другото съоръжение отхвърлиха да работят. Не намерихме скелети или кости.Значи това не бяха гробове или нещо сходно?Тези странни структури наподобяваха на гигантските саркофази, които видяхме в Баалбек (Ливан).Думата „ саркофаг “се превежда от гръцки като „ ядящ плът “. От легендите излиза наяве, че тялото на човек или животно, сложени в саркофага,като се изрича скрито проклинание, се разпада в границите на тъкмо 40 дни и се трансформира в безплодна енергийна топка, т.е. се дематериализира.Нещо повече, надареният инженер Юрий Василиев видя в роговия каменен вход, водещ към камерата, един тип рогова антена, способна да събира избран набор талази в камерата, евентуално да поправя процеса на дематериализация.Защо е належащо да се съберат толкоз саркофази на едно място?Веднага помислихме, че не е инцидентно. В допълнение, доста човешки или други тела могат да бъдат сложени в един подобен саркофаг. Отговорът пристигна, когато открихме, че камерите и “рогата ” от разнообразни саркофази са свързани с гладки тунели с диаметър към 20 см, т.е. със същия размер като топките, които цифровата камера записа.От това можеше да се заключи, че цялата система саркофази е една и е предопределена, евентуално, за превозване на енергийни съсиреци под формата на топчета, формирани по време на дематериализацията на телата в саркофазите. И къде водят? В лабиринта?Интуицията ни сподели, че той е някъде близо.
Разговорите с локалните ни доведоха до село, прикрито в Критските планини, където живееше „ пещерният вълшебник “.Убедихме този човек да ни заведе в една от пещерите. Преди да влезе, той сподели, че можем да бъдем там тъкмо 20 минути. В пещерата видяхме доста „ топки “на екраните на цифрови камери, само че те не ни нападнаха. Умишлено закъснях малко повече от 20 минути и незабавно усетих офанзивата на „ топките “. Явно магията на „ пещерният вълшебник “ да стопира топките беше завършила.Магьосникът ни сподели, че можем да проникнем в Лабиринта единствено на мястото, където се е случило свлачище и част от него е излязъл навън, на всички останали места, без да знаем заклинанието, „ топките “ ще ни убият. Не уточни съответно място.И по този начин, какво следва?В хода на нашето търсене ние стигнахме до тясно било, ограндено от скали, преминахме някаква странна кула и намерихме мястото, което търсихме. Приближавайки се до него, незабавно усетихме въздействието на „ топките “: главата ми стартира да се върти, а Венера Гафарова стартира да се разболява.На стръмен скат видяхме три входа на подземието. По-скоро това бяха местата, където се бяха разкрили от свлачища. Странният сив материал, който покриваше земята на тези входове, беше доста хлъзгав.Радик Галиахметов и аз първи стъпихме вътре и видях големи колони, имаше доста от тях. Те бяха едни и същи а всяка от тях имаше квадратна основа с размери към 5 × 5 метра и беше висока към 10 метра. Усещаше се, че колоните са издълбани от корав камък. Всички бяха непокътнати.Колоните бяха ситуирани в подземни зали с размери почти 100 × 150 метра. Залите бяха разграничени между тях с гладки стени, в които на места се виждаха овални ниши. Но нишите бяха затворени, тъй че беше невероятно да се стигне от една зала в друга през тях. Влязохме и в другите зали през дупките,които се бяха отворили в срутения скат.Таванът и пода също бяха равни и в тях се виждаха овални затворени ниши.На едно място на пода пластът материал, покриващ нишата, се срути и се образува дупка. Аз светнах с фенерче и видях, че има друга зала със същите колони изпод.Оказва се, че в случай че наклонът не се беше срутил, тогава нямаше да можете да проникнете от една зала в друга през нишите?Нямаше порти в нишите? Не видяхме вратите. Останахме с усещането, че нишите, водещи от една зала в друга, се отварят по някакъв чужд метод благодарение на вълшебства. Между другото, видях сходно нещо в Тибет в Града на боговете, където в един от паметниците има голяма ниша, наречена „ Врата към Шамбала “. Тибетските лами описаха, че тази “врата ” се отваря със проклинание … като “Сим-сал ал бин, отвори! ”Колоните, пода и таванът бяха покрити с извънредно сивкаво покритие като пепел. Изстъргах с ноктите малко от тази плака и я хвърлих във въздуха покрай колоната – тя незабавно притегли,като магнит праха към нея.Напълно допустимо е колоните не просто да укрепват многоетажната конструкция, а да стоят като тип енергийни стълбове.В съзнанието на множеството хора Лабиринтът е комплицирана мрежа от проходи, а не подземна колонада.Да, по този начин е. Ако обаче разгледаме древногръцкото обрисуване на Лабиринта на Минотавъра, ще забележим два съставния елемент – комплицирана мрежа от проходи и … зали с квадратни колони.Но имахме още по-голям шанс – открихме освен колонадата, само че и под земята кулоар, който може да води до начало на лабиринта.Лабиринти и мутантиКогато напуснахме последната зала с колони, взехме решение да си починем на тревата. Всички се усещаха зле. Амир Шарипов изиска позволение за оглед на отсрещната страна на билото. Няколко минути по-късно ни се обади. Имаше още един проход подземен.Каменен кулоар водеше към отсрещната страна на билото с лек надолнище надолу. Вървяхме към 200 м. Цифровите камери не посочваха съществуването на „ топки “. И внезапно, когато коридорът направи внезапен завой, почувствах замаяност и гадене. Радик Галиахметов изкрещя, че над главата ми виси „ топка “.Аз, преодолявайки виене на свят и задържайки се за стената, огледах завоя на коридора и видях, че коридорът прави нов завой.Освен това начело видях нещо,което наподобява на огромна дупка в пода. Но не съм сигурен в това – главата ми се въртеше. В тази дупка някак видях нещо алено, само че неприятното здравословно положение не ми разреши ясно да го осъзная. Изплашихме се. Върнахме се назад.След експедицията до Великденските остров казахте, че там, в една от изкуствените пещери, също сте видели нещо алено пред вас?Да, по този начин беше. На остров Великден има фетиш към човека-птица, който се счита за строител на подземия и има червени очи. Човекът-птица се уважава и в Алтай и Монголия.Не може да се изключи, че тук, на остров Крит, Лабиринтът и други подземни проходи също са били построени от именитите птици.Всички ли излязоха от лабиринта здрави?Да. И когато си тръгвахме, Алексей Савелиев видя чудноват триъгълен знак. По-късно, когато стигнахме до Атина, видяхме тъкмо същия знак в Партенона.
Разстоянието сред двете триъгълни марки, измерено посредством GPS, беше тъкмо 333 км. А цифрата “333 ” е половината от цифрата “666 ”, което е директно обвързвано с мистичната геометрия на Земята(разстоянието от връх Кайлаш до паметника на Стоунхендж е 6666 км, дистанцията от пирамидата на Хеопс до Северния полюс е 6666 км…и доста други).Лабиринтът е многоетажен и никой не знае до каква степен стига подземен. Разбира се, сходно строителство е отвън контрола на актуалното равнище на технологии. Човек може единствено да мисли, че Лабиринтът е издигнат от силите на подземния свят.Древногръцките митове настояват, че Лабиринтът е издигнат за Минотавър или човека-бик.„ Мисля, че не бъркам доста, в случай че кажа, че легендите постоянно са по-мъдри от науката.Що се отнася до минотавърския човек-бик, би трябвало да признаем, че той е бил мутант. От тибетските текстове излиза наяве, че преди към 12-13 хиляди години Земята безусловно е била обитаема с мутанти. Всички са разказан от гръцките митове: това са горгоните (змии), и ехидните (е полужена, полузмия), и дриадите (човешки дървета), и кентаврите (хора-коне), и циклопите!..Хелена Блаватски написа, че тези чудовища са били генетично основани от атлантите, които са живели на Земята по това време.Те са имали технологии за клониране, които са доста по-добри от нашите. Възможно е атлантите да са имали положителни планове (като нас да вземем за пример, създавайки генетично модифицирана соя за увеличение на добивите).Но това най-вероятно е разстроило салдото, основан от Бог. Последицата от несъответствието, както написа Платон, било това,че преди 12 хиляди години имало световна злополука, която унищожила всички атланти, а оживелите арийци (тоест ние) вечно изгубиха знанията си за вълшебства и, като се развихриха, последователно се развиха, посредством война и страдания, достигайки равнището на актуалния човек. Само в легендите, пренесени през хилядолетия, имаше информация за тези времена, когато Земята е населявана от мутанти.Ернст Рифгатович, апелирам, припомнете си резултатите от първата ви експедиция.Тогава имахме огромен шанс. Открихме две подземни зали с повърхност към 15-20 хиляди м2 и височина към 10 м всяка, в които имаше доста квадратни колони. Всичко това изненадващо приличаше на древногръцкия облик на Лабиринта, в който постоянно участват зали с колони и криволичещи проходи.Открихме и лъкатушен корубест проход с височина към 2,5 м,като вървяхме по него повече от 200 м. Освен това успяхме да намерим място, където доста саркофази с форма на рог, обвързвана освен сред себе си, само че най-вероятно с Лабиринта. Всичко това ни разреши да изложим догадка за антимутантната роля на Лабиринта: всички типове мутанти били пренесени в тези рогообразни саркофази за дематериализация. Там, в дематериализирана форма, те претърпели генетично филтриране в Лабиринта (Чистилището), след което, прелитайки през входовете до повърхността на земята, биха могли да насочат “генетичен мор ” върху към момента живите мутанти.Успяхте ли да потвърдите тази догадка по време на новата експедиция до остров Крит?Останахме с усещането, че функционалностите, които Лабиринтът извършва, са доста по-сложни и това е било антимутантно “чистилище ” единствено в интервала на “доминиране ” на мутанти. Открихме още няколко входа на Лабиринта, открихме многочислени долмени, свързани с него.И най-после се разбра, че Лабиринтът (или по-скоро верига от 24 лабиринта на земното кълбо) извършва най-вече енергийна роля, без която самото битие на живота на Земята би било подозрително. Виждайки величието на подземните творения, волно-неволно стартирате да навеждате глава към подземния свят – Шамбала, дебатът за съществуването на който към момента продължава.Но не хората диктуват волята си към Лабиринта. Нека ви дам образец. По време на първата вси експедиция през януари 2008 година открихме криволичещия проход под формата на корубест кулоар с височина към 2,5 м и широчина към 1,5 м. Радик Галиахметов и аз вървяхме по него повече от 200 м, само че бяхме принудени да се върнем назад поради здравето си, обвързвано с енергийното въздействие на Лабиринта.Има и друга версия: през януари 2008 година вие просто не стигнахте толкоз надалеч.Първият път, когато прекарахме 25 минути вътре в коридора преминахме към 220 м, без да срещнем никаква бариера, а вторият път стигнахме до голяма каменна бариера издялана на ръка след 43 м от входа.(следите от резачите могат да се видят навсякъде)Тежеше очевидно съвсем 5-6 тона и беше поставена там с цел да ни попречи да преминем.И по този начин, стигнахте до извода, че тази солидна бариера е издигната от някой в периода от януари до ноември 2008 година и е издигната вътре в Лабиринта. Кой и за какво я поставя навръх пътя ни?Виждайки всичко това, би трябвало да признаем, волно-неволно, че някъде подземен има цивилизация, която е доста по-добра от нашата във връзка с развиването и има такива технологии, които са непознати за нас.И за какво в тази връзка да не си представим, че хората от подземна Шамбала имат апарати или биороботи, способни да материализират камък в умствен облик, както, евентуално, това се е случило по време на построяването на тази бариера. Или може би тази стена сама по себе си има свойството да се дематериализира и материализира и взема решение да пусне човек, след което да го спре …Руският офталмолог професор Ернст Мулдашев стана първият офталмолог в света, направил очна трансплантация. В края на предишния век той изобретява биологичния материал Alloplant. Получава се от тъканите на умряли хора, които се подлагат на комплицирана химическа обработка в лабораторни условия. За разлика от трансплантациите на органи, тези тъкани не се отхвърлят от организма. Именно това свойство на алоплантанта се употребява в очната хирургия. Така изобретяването на съветски офталмолог избавя доста хора от безконечната мрачевина. Мулдашев споделя, че концепцията за Alplaplant е пристигнала от горната страна. Руският академик е уверен, че науката и вярата в Бога са двете страни на познанието и че тяхното взаимоотношение може да отвори нови вероятности за науката. Затова той провежда четири поредни експедиции в Индия,Непал и Тибет под егидата на Международната академия на науките на Организация на обединените нации.Проф Мулдашев е член на Американската академия на офталмолозите и на Международната академия на науките. Той е създал над 80 напълно нови пластични интервенции, създател е на над 300 научни разработки, патентовани в Русия, Съединени американски щати, Германия, Франция, Италия и Швейцария. Изобретенията му са революционни за регенеративна хирургия. Алоплантантите се употребяват както в офталмологията, по този начин и в лицево-челюстната хирургия, стоматологията, пластичната и гръдната хирургия, неврохирургията, травматологията и други Професорът твърди, че благодарение на алоплантанта е допустимо да се лекуват редица болести, които са неизлечими за стандартната медицина.Във Всеруския център за очна и пластична хирургия в Уфа, основан от Мулдашев, е изобретен и алоплант, който оказва помощ против стрес и боязън. Проф Мулдашев към този момент е посетил повече от 40 страни, в които оперира хиляди безнадеждно заболели пациенти. Хората от цялостен свят идват в центъра в Уфа за лекуване. Там се лекуват и доста български пациенти. Професорът има особено отношение към тях.
Източник: hiddentruth.site
КОМЕНТАРИ