Всяко щастие е шедьовър ♠ Император АДРИАН
Изповедта на римския император Адриан, споделена в романизираната биография „ Мемоарите на Адриан “ на френската писателка Маргьорит Юрсенар (1903-1987).
(Hadrian Visiting A Romano British Pottery’ (1884) by Lawrence Alma-Tadema)
♠ Saeculum aureum (Златен век - лат.)
Безоблачни дни, слънцестоене на моя живот… Далеч съм от мисълта да пресилвам тогавашното си щастие; в противен случай, би трябвало по-скоро да се боря против обезличаването му, но дори споменът за него е прекомерно ослепителен за мен през днешния ден. По-искрен от множеството хора, признавам ребром скритите аргументи за своето щастие; коства ми се, че спокойствието, по този начин благотворно за работа и умствени занимания, е една от най-прекрасните последствия от любовта. Учудвам се, че тези преходни наслади, толкоз рядко съвършени в течение на един човешки живот, под каквато и форма да сме ги търсили или получили, се посрещат с такова съмнение от мнимите мъдреци, които се опасяват от привикването към тях или от извращенията им, вместо да се боят от тяхното неявяване или загуба, и които, вместо да възвисят или вселят ред в душите си, прекарват времето си в мъчение на своята плът. По това време полагах същото усърдие да подсилвам щастието си, да му се любувам и да го преценям, с каквото постоянно съм се отнасял и към най-незначителните си постъпки; какво е самият любовен акт в същина, в случай че не момент на буйно внимание от страна на тялото ни? Всяко благополучие е шедьовър: най-малката неточност го разстройва, най-лекото съмнение го помрачава, най-обикновената непохватност го лишава от очарованието му, а най-незначителната нелепост го загрозява. Моето благополучие не е отговорно за нито едно от неблагоразумията, които по-късно го разрушиха, а постъпките ми бяха смислени, до момента в който се ръководеха от него. Все още имам вяра, че един по-мъдър от мен човек би могъл да бъде благополучен до последния си ден.
Известно време по-късно, във Фригия, на границата, където Гърция се прелива в Азия, получих най-ясна и цялостна визия за моето благополучие. Бяхме на лагер в пуста и дива околност - лобното място на Алкивиад, станал жертва на сатрапски интриги. Бях наредил да слагат на изоставения от епохи гроб скулптура от пароски мрамор с изображението на този човек - един от най-обичаните синове на Гърция. Бях дал и разпореждане всяка година да се празнуват възпоменателни обреди на това място; жителите от прилежащото село се причислиха към свитата ми за първата сходна церемония; принесоха в жертва млад бик, а част от месото му бе заделено за вечерното угощение. Импровизирахме конни надбягвания в степта и танци, в които Антиной взе присъединяване с присъщата си необуздана грация; по-късно, седнал край тлеещия огън, отметнал обратно красивата си и мощна глава, той пя. Обичам да седнал съм край мъртвите, с цел да измеря личната си големина: същата вечер съпоставих живота си с живота на великия стар фен на насладите, който бе умрял, пронизан от стрели на това място, бранен от младия си приятел и оплакван от една атинска куртизанка. Като младеж нямах претенцията да реализира славата на младия Алкивиад, само че многообразието на моя характер беше равно на неговия и даже го надминаваше. Бях се наслаждавал колкото него, бях размишлявал повече и работил доста повече; също като него бях познал невероятното благополучие да бъда обичан. Алкивиад бе съблазнил всички и всичко, в това число историята, и въпреки всичко той остави след себе си грамади от мъртви атиняни, захвърлени в кариерите на Сиракуза, разтърсено родно място и неразумно осакатени от личните му ръце скулптури на богове край пътищата. Бях властвал над безпределно по-обширен свят от този, в който бе живял атинянинът; бях запазил мира; бях съоръжил света като хубав транспортен съд, подготвен да предприеме корабоплаване, което щеше да трае векове; бях се борил с всички сили да предизвиквам възприятието за божествено у индивида, без да жертвам човешкото. Щастието бе моята компенсация.
Източник: Маргьорит Юрсенар - „ Мемоарите на Адриан ”, превод Нели Захариева, Народна просвета, София, 1983
Картина: Hadrian Visiting A Romano British Pottery’ (1884) by Lawrence Alma-Tadema, chinaoilpaintinggallery
