Изолацията заради пандемията от коронавирус ни остави у дома и

Изолацията поради пандемията от ковид ни остави вкъщи и това е моментът, в който да обърнем повече внимание на изкуството. Какво имат да ни кажат създателите? Actualno.com реши да се обърне към хората на изкуството, с цел да ни опишат по какъв начин изживяват те този сложен миг, какво ги избавя. Добромир Банев споделя своите мисли, усеща и очаквания в особено изявление за читателите на Actualno.com .
Как желаете да се чувствате сега?
Като всеки естествен човек бих желал да изляза от положението на подтиснатост. Когато възприятието за независимост е лимитирано по някаква причина, човек излиза и от зоната си на нравствен комфорт. Искам да се видя с моите близки, липсва ми директният контакт и с приятелите, тъй че е напълно естествено да си напомня насладата от тези елементарни удоволствия.
Какво Ви избавя в този момент?
Четенето. Препрочитам обичани книги и с изненада откривам, че от позицията на времето откривам толкоз доста нови неща в тях. Продължавам и да пиша, това е естествено за мен положение. Много читатели в този момент ми изпращат посредством куриерски компании копия от последната ми книга „ Обичай ме постепенно “ за подпис. Повечето книжарници са затворени, по тази причина за момента си я набират посредством онлайн магазините. И, несъмнено, сготвям. Смея да настоявам, че имам положителни кулинарни умения. Готвенето е отличен метод да запълниш времето.
Усещането, че нещата отново ще си дойдат на мястото. Гледам на изолацията като на нещо потребно за общността, нещо, което би трябвало да преживеем, с цел да бъдем по-скоро още веднъж дружно.
Какво Ви липсва най-вече?
Липсват ми разходките в планината. Обичам природата и ми е погрешно, че не мога да бъда очевидец на това по какъв начин пролетно безусловно избухва с цялата си хубост.
Ще загубим или ще намерим повече?
Всяко нещо в нашия свят има две страни. Аз съм оптимист и имам вяра, че още веднъж ще се върнем към положения като добрина, състрадание и приемливост. Изолацията несъмнено ни припомня, че ние сме обществени същества и не бихме могли да живеем без останалите хора, без значение от техните недостатъци.
Кое ще е първото нещо, което ще извършите след края на изолацията?
Да се видя с моята майка, да я прегърна. Чуваме се по телефона всекидневно, само че избирам да не поемам непотребен риск, не бих желал да я посрамвам на непотребна заплаха. Другото, което ще направя, е да прегърна приятелите си. Те също са значима част от живота ми.
Вашият съвет като създател към хората?
Да бъдат рационални и да не се поддават на подправени вести. Да проявят самообладание и схващане, защото колкото по-съвестни сме всички, толкоз по-бързо ще отмине неприятното, с цел да се завърне положителното. Изолацията е тестване, което ще преодолеем още веднъж дружно посредством съвест, твърдоглавие и религия, че хубавото следва.
Имате ли избавителен стих за сложни моменти като този?
Мисля, че последният куплет от стихотворението, което написах преди дни, прави работа:
Една въздишка деликатност ни дели
от синьото на лятото горещо.
Най-чаканата пролет!
Сняг вали.
А с теб занапред
има да се срещаме!