Сашо Морфов – талант като френско шампанско
„ Измисляч на театър, който наподобява на френско шампанско “ – по този начин огромният съветски артист Александър Калягин назовава своя съименник и безценен другар Александър Морфов, който чества 60. Думите на Калягин, пуснати в уеб страницата на ръководения от него московски спектакъл „ Et Cetera “, са представени от Площад Славейков. „ Днес, 9 ноември, своя 60-годишен празник отбелязва българският и съветски сценичен и кинорежисьор, сценарист и артист, огромен другар на нашия спектакъл Александър Морфов.
През 1996 година се сдобихме със свое помещение на Новия Арбат, не напълно пригодено за спектакъл, някаква някогашна конферентна зала, само че бяхме щастливи. Скоро, след две години, там се появи ти – Млад, Красив, Потресаващо Талантлив. Даже лекият ти европейски акцент те разкрасяваше, макар че съветският ти постоянно е бил безукорен. В теб се влюби цялата женска половина от трупата (и аз). Трябва да ти кажа, че ти покори освен актрисите, само че и всички останали дами в театъра. А когато стартира да работиш, влюбеността в теб стана безусловно тотална – самостоятелна от пол, възраст и състояние.
Ти предложи да сложим „ Дон Кихот ” на Сервантес, а на мен предложи да изиграя Рицаря на печалния облик. Неведнъж са ми предложили ролята на Санчо и това не ми беше забавно, а ти ме обезоръжи. Разказа ми концепцията си и ме възхити до дъно. За ролята на Санчо беше поканен Владимир Симонов. Ти измисли интригата на тази театрална история и увлече всички ни.
С теб беше необикновено забавно да се работи, само че не и елементарно. Ти репетираше безпределно, мъчеше ни безпощадно, само че ние разбирахме, че повече от всичко мъчиш себе си. А по какъв начин отлетя за София, без да предупредиш никого! Всичко помня! Това беше надали не в навечерието на премиерата! Но понасяхме всичко, тъй като разбирахме: ражда се популярен театър. И го правиш ти.
Ти си режисьор, творящ собствен авторски спектакъл. За теб не съществува литературно произведение, непригодно за спектакъл, ти всяко произведение можеш да преведеш на сценичен език, да го направиш театрално. Ти си популярен режисьор! Ти се стараеш да направиш артистите съавтори, дружно с тях съчиняваш спектакъла.
Точно по същия метод ти работи над различен театър – това беше непоставяният в нашата страна „ Крал Юбю ” на Алфред Жари. Ти с всеки книжовен текст се отнасяш напълно свободно. И сложи най-хулиганския театър, заплашителен по смисъл и необикновено комичен. Убеден съм, че и „ Крал Юбю ” е един от най-големите ти шедьоври.
След две години ти направи при нас още един прелестен театър – „ Люсиет Готие или Стреляй незабавно! ” на Жорж Фейдо. Талантлив сценичен измисляч, ти съчини театър, който – както сподели някой – наподобява на френско шампанско. И през днешния ден си мисля какъв брой хубаво би било в този момент да се направи сходен театър, по този начин запълнен с неудържимо забавление, музика, любовна неразбория и интриги.
После те чакахме доста години, само че какво да се прави, ти стана режисьор със международно име, канеха те разнообразни театри в Москва, Русия и света.
Но през 2018 година най-сетне ти се появи в спектакъл „ Et Cetera “ и сложи при нас „ Декамерон ” по новелите на Бокачо. В известна степен спектакълът се оказа божество за актуалната пандемия и за това през днешния ден го гледат друго.
Скъпи Саша! В деня на твоя празник желая да ти кажа какъв брой съм благополучен, че преди доста години ни срещна Давид Смелянски. Точно той, видният продуцент, научавайки, че в България работи надарен режисьор, без доста да му мисли, се качи на самолета и отлетя за София. Благодаря му!
Благодаря и на теб, тъй като работеше с нас, тъй като стана мой другар и другар на театъра. Вярвам, че нашият „ разказ ” не е дописан още, до финала има още доста. Бъди здрав, бъди благополучен! Ние постоянно те чакаме. Предай поздрави и нашата огромна обич на цялото си семейство. Ти направи доста за нашия спектакъл, влезе в неговата история. Прегръщам те мощно. Появи се! Твой Саша Калягин и целият спектакъл „ Et Cetera “.
През 1996 година се сдобихме със свое помещение на Новия Арбат, не напълно пригодено за спектакъл, някаква някогашна конферентна зала, само че бяхме щастливи. Скоро, след две години, там се появи ти – Млад, Красив, Потресаващо Талантлив. Даже лекият ти европейски акцент те разкрасяваше, макар че съветският ти постоянно е бил безукорен. В теб се влюби цялата женска половина от трупата (и аз). Трябва да ти кажа, че ти покори освен актрисите, само че и всички останали дами в театъра. А когато стартира да работиш, влюбеността в теб стана безусловно тотална – самостоятелна от пол, възраст и състояние.
Ти предложи да сложим „ Дон Кихот ” на Сервантес, а на мен предложи да изиграя Рицаря на печалния облик. Неведнъж са ми предложили ролята на Санчо и това не ми беше забавно, а ти ме обезоръжи. Разказа ми концепцията си и ме възхити до дъно. За ролята на Санчо беше поканен Владимир Симонов. Ти измисли интригата на тази театрална история и увлече всички ни.
С теб беше необикновено забавно да се работи, само че не и елементарно. Ти репетираше безпределно, мъчеше ни безпощадно, само че ние разбирахме, че повече от всичко мъчиш себе си. А по какъв начин отлетя за София, без да предупредиш никого! Всичко помня! Това беше надали не в навечерието на премиерата! Но понасяхме всичко, тъй като разбирахме: ражда се популярен театър. И го правиш ти.
Ти си режисьор, творящ собствен авторски спектакъл. За теб не съществува литературно произведение, непригодно за спектакъл, ти всяко произведение можеш да преведеш на сценичен език, да го направиш театрално. Ти си популярен режисьор! Ти се стараеш да направиш артистите съавтори, дружно с тях съчиняваш спектакъла.
Точно по същия метод ти работи над различен театър – това беше непоставяният в нашата страна „ Крал Юбю ” на Алфред Жари. Ти с всеки книжовен текст се отнасяш напълно свободно. И сложи най-хулиганския театър, заплашителен по смисъл и необикновено комичен. Убеден съм, че и „ Крал Юбю ” е един от най-големите ти шедьоври.
След две години ти направи при нас още един прелестен театър – „ Люсиет Готие или Стреляй незабавно! ” на Жорж Фейдо. Талантлив сценичен измисляч, ти съчини театър, който – както сподели някой – наподобява на френско шампанско. И през днешния ден си мисля какъв брой хубаво би било в този момент да се направи сходен театър, по този начин запълнен с неудържимо забавление, музика, любовна неразбория и интриги.
После те чакахме доста години, само че какво да се прави, ти стана режисьор със международно име, канеха те разнообразни театри в Москва, Русия и света.
Но през 2018 година най-сетне ти се появи в спектакъл „ Et Cetera “ и сложи при нас „ Декамерон ” по новелите на Бокачо. В известна степен спектакълът се оказа божество за актуалната пандемия и за това през днешния ден го гледат друго.
Скъпи Саша! В деня на твоя празник желая да ти кажа какъв брой съм благополучен, че преди доста години ни срещна Давид Смелянски. Точно той, видният продуцент, научавайки, че в България работи надарен режисьор, без доста да му мисли, се качи на самолета и отлетя за София. Благодаря му!
Благодаря и на теб, тъй като работеше с нас, тъй като стана мой другар и другар на театъра. Вярвам, че нашият „ разказ ” не е дописан още, до финала има още доста. Бъди здрав, бъди благополучен! Ние постоянно те чакаме. Предай поздрави и нашата огромна обич на цялото си семейство. Ти направи доста за нашия спектакъл, влезе в неговата история. Прегръщам те мощно. Появи се! Твой Саша Калягин и целият спектакъл „ Et Cetera “.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ