Изминаха 34 години от 10 ноември 1989-а и всички участници

Изминаха 34 години от 10 ноември 1989-а и всички участници в събитията, довели до свалянето на Тодор Живков от власт, към този момент са покойници. Последен от превратаджиите си отиде Георги Атанасов – той издъхна на 88 по-миналата пролет. На финала на земния си път някогашният министър председател бе прикрепен на легло, мъчеше го инсулинозависим диабет, а имаше и сърдечно заболяване, спомни си „ Уикенд ”.

Атанасов е от големците, взели участие най-активно във вътрешнопартийния пуч против Тато. В мемоарната си книга някогашният консултант на правешкия водач – Нико Яхиел, загатва, че министър-председателят възнамерявал да желае оставката на вожда от Правец още на 3 ноември. До сходен ход обаче не се стигнало.

10 ноември 1989 година, 23.27 ч. Посланикът на Съединени американски щати в Народна република България Сол Полански изпраща незабавен отчет до началника си във Вашингтон – държавния секретар Джеймс Бейкър, за одеве осъществения в страната ни прелом. „ В 18 ч. локално време БНР сервира известие на Българска телеграфна агенция за решението на пленума на Централен комитет, което утвърждава рекомендацията на Политбюро да одобри молбата на Тодор Живков да бъде освободен от поста си на общоприет секретар на Българска комунистическа партия ”, написа в рапорта.

Само ден по-рано, Полански е пуснал друга депеша, с която е заблудил щатското държавно управление, че по върховете на комунистическото ни управление не се чакат огромни промени. Излиза, че е US посолството и настоящите на наша територия сътрудници на Централно разузнавателно управление на САЩ са проспали подготовката за вътрешнопартийния пуч.

„ Изборът на Петър Младенов за нов генсек на Българска комунистическа партия идва изненадващо. Западните наблюдаващи не го причисляваха към кръга от близки съидейници на Живков ”, отбелязал в депешата си от 10 ноември ръководителят на американската амбасада, който през днешния ден също е мъртвец. За разлика от него доста други непознати дипломати у нас били наясно, че от месеци тече подготовка за свалянето на Тато.

Петър Младенов разказваше приживе, че мисълта да бутне Бай Тошо от власт му предходна за пръв път през април 1989 година Тогава със брачната половинка му Галя гостували у сем. Луканови на вилата им в Мала черква. Дългогодишният ни външен министър разискал в детайли с домакина си Андрей Карлович чистката, която Горбачов направил измежду консервативните фрагменти в руското Политбюро, и стигнал до извода, че и у нас е пристигнало време за решителни дейности.

На 7 юли посланик №1 на Народна република България Петър Младенов се видял в Букурещ със руския водач Горбачов. Двамата с Михаил Сергеевич се засекли на среща на делегации от страните членки на Варшавския контракт. Усамотили се в един ъгъл и българинът уведомил руснака, че с сътрудници от партията имат намерение да отстранят Живков. Горби дал цялостен картбланш с думите „ Вам виднее ”. Властелинът на Кремъл изпитвал нетърпимост към Тато още от средата на 80-те.

Получил поддръжката на руското управление, посланик №1 на България задействал самоуверено сюжета за свалянето на Живков. В края на октомври 1989-а Младенов се изявил като вътрешнопартиен опозиционер, подал оставка от постовете си и написал скандално писмо до членовете и кандидат-членовете на Политбюро. В посланието си той отправял безмилостна рецензия към Тато. Обвинявал го за икономическата рецесия и интернационалната изолираност на страната, в липса на морал, престореност и увъртане, в опити да бетонира на власт себе си и родата си. Споделил и че по никакъв начин не му е леко да бъде външен министър на страна, ръководена от деспот. Накрая позволил и опцията да бъде погубен.

Писмото било сътворено на 24 октомври. Копие създателят връчил на ръководителя на Народното събрание Станко Тодоров и на завеждащия отдел „ Деловодство ” в партията Продан Стоянов. Молбата му била документът незабавно да бъдел придвижен по реда си. За да се застрахова против вероятно нападение, Младенов съумял да пласира образец и зад граница – в Съветския съюз.

Макар и подал оставка, от 5 до 7 ноември 1989 година Петър Младенов посетил Китай в качеството си на външен министър на Народна република България. На връщане се отбил през Москва. В съветската столица направил последно координиране на преврата.

Малко преди преломната за българската история дата 10 ноември съпартизаните на Тодор Живков Добри Джуров, Димитър Станишев и Йордан Йотов почнали да го уговорят да подаде оставка от поста общоприет секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия и да остане единствено ръководител на Държавния съвет. Притиснат от най-близките си хора – бойните приятели, от ситуацията в партията и от ненавистта на Михаил Горбачов, Първия склонил да слезе от партийния връх. Пък и нали не губел всичко.

Уви, Живков се оказал излъган. Когато на пленума на 10 ноември 1989 година Петър Младенов лицемерно му благодарил за сдаването на длъжностите общоприет секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия и ръководител на Държавния съвет, Станишев и Йотов безусловно зинали от изненада. Те недоумявали за какво, макар сделката, Тато е натирен от всички постове. Самият Живков също бил изумен, само че изглеждал и объркан, несъответстващ, даже неподвижен. Дали пък не е бил замаян?

Реклама

„ Имаше нещо неправилно. Аз и ген. Милушев отидохме на обяд с него в жилището в Бояна. Направи ми усещане, че началникът на Управление безопасност и охрана (Пето управление н не се докосна изобщо до храната. През цялото време беше смутен. Това беше в обедната отмора сред двете съвещания на 10-ноемврийския пленум. После Живков отиде да полегне. Помоли ме да му дам половин лексотан, тъй като се чувствал мощно под напрежение. Лексотан той си употребяваше и не в това лекарство е казусът. Всяка вечер Живков пиеше приспивателно. Не може от половин таблетка лексотан да стане несъответстващ ”, споделяла е в изявление за „ Уикенд ” майор Ани Младенова – именитата здравна сестра на някогашния Първи.

Докато взел участие в подготовката на вътрешнопартийния пуч против Тато, Добри Джуров имал копнеж да получи президентския пост, ангажиран на 17 ноември от Петър Младенов. Когато обаче в седмицата след 10 ноември министърът на защитата се допитал до военните аташета на соцстраните дали да оглави Държавния съвет, те го разубедили. „ Ако вие, генерале, се нагърбите с това, мнозина ще останат с усещането, че превратът не е бил анемичен ”, споделили му чужденците. 

Можеше ли Тодор Живков да избави властта си през есента на 1989 година и 10 ноември да не е специфична дата в календара на българите? Може би да, в случай че един от най-верните хора на Тато, индивидът на който бе поверил сигурността си, не бе запазил в загадка информацията, че в партията му кроят прелом. Ген. Милушев, шефът на Управление безопасност и охрана (Пето управление н, научил инцидентно за подготвяния пуч, само че си замълчал. Така охранител №1 на Народна република България дефакто съдействал за свалянето на своя шеф.

Ако висшият офицер беше споделил с вожда за съзаклятието, Петър Младенов, Добри Джуров, Андрей Луканов и компания евентуално щяха да гният в затвор. А други куражлии да бутат Бай Тошо от върха на държавното ръководство надали скоро щяха да се намерят. При такова развиване на обстановката България като нищо щеше да остане последният бастион на комунизма в Европа. 

Лятото на 1989-а Живков прекарва край морето – в резиденция „ Евксиноград ”, заобиколен от антуража си и медицински лица, измежду които и доктор Чирков. Отпускът му завършва на 28 август, същия ден Първия би трябвало да отлети от Варна за София със своя Ту-154. На тази дата завършва и ваканцията на Добри Джуров.

На летището в морската столица един до различен са паркирани два държавни самолета. По-малкият – Ту-134, е очакван за министъра на защитата, брачната половинка му Елена и Велко Палин – завеждащ военния отдел на Централен комитет на Българска комунистическа партия.

Когато Тато се настанява в салона на крилатата машина, армейският военачалник се провиква от пистата към шефа на Управление безопасност и охрана (Пето управление н: „ Питайте другаря Живков дали можем да пътуваме с вас. ”. Бай Тошо дава единодушие Джурови и Палин да се качат в самолета му, след което Добри сяда в предния отсек при огромния шеф – на по-луксозните места, а Велко и ген. Милушев заемат две кресла в опашката.

Полетът от Варна до София продължава към час. Времето е малко за сънливост, по тази причина пасажерите го запълват с приказки. „ Излитайки, Велко сподели, че щели да пътуват за Плевен, само че се наложило да трансформират проекта си, защото министър Джуров получил позвъняване. Ген. Семерджиев съобщил, че някакъв жител, представящ се за деен герой против фашизма и капитализма, му споделил, че членове на Политбюро готвят прелом против Живков. „ Това е задоволително сериозен сигнал, по тази причина бързаме за столицата “, изясни Палин. Попитах го знае ли какъв е този човек. „ Не “, гласеше отговорът ”, разправя някогашният охранител, който по демокрацията сътвори огромна комерсиална верига за техника.

Самолетът каца в София в пороен дъжд, Тодор Живков се качва в очакващата го лимузина, а Милушев е пернат настана от Добри Джуров. „ Другарю военачалник, Велко Палин нещо се е изпуснал пред вас… Не е трябвало да ви тревожи, само че апелирам ви, не споделяйте чутото с другаря Живков. Той е доста зает, не трябва да го травмираме, да го тормозим. Ние ще създадем всичко допустимо да почистим нещата и тогава ще му докладваме “, декларира с обезпокоен глас военният министър. Ръководителят на Управление безопасност и охрана (Пето управление н обаче не може току по този начин да подсигурява мълчанието си – при съществуване на сериозен сигнал е задължен да заяви на Първия.

В идващите дни и нощи Милушев все си блъска главата над алтернативата дали да уведоми Бай Тошо или да удовлетвори молбата на Джуров. „ На теб ти е поверена защитата, в твои ръце е сигурността на партийния и държавен началник. Получил си информация, знаеш, че нещо се готви, а я затаяваш. Но пък в случай че най-малко малко от тази информация се даде на Живков, при неговата подозрителност може да стане нещо извънредно неприятно… “ – такива мисли му минават в оня интервал.

В последна сметка генералът взема решение да си мълчи. А когато схваща, че Михаил Горбачов контактува с министрите Добри Джуров и Петър Младенов без знанието на Тато, подозренията му за кроен скрит план против правешкия водач се ускоряват. И преценя, че най-хубавият му ход е да си подаде оставката.

Намерението да се отдръпна Милушев споделя с Димитър Стоянов – член на могъщото Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия, досегашен началник на Министерство на вътрешните работи. Пред него разкрива и за какво желае да се раздели с поста си. Онзи пък го разубеждава, поучава го да продължи да пази тайната. „ Сакън, въобще да не си продумал! Задръж информацията единствено за себе си и си отивай на работа, все едно нищо не се е случило “, гласи заръката на родения в Стражица генерал-полковник.

След като завзема властта на 10 ноември 1989 година, Петър Младенов благодари на Милушев, че не е осведомил Тато за готвения прелом. „ Слава Богу, че сте си мълчали, генерале. Били сме на косъм от неуспеха! Ако беше схванал Тодор Живков, какво му се готви, горко ни – главите ни щяха да отидат! “, споделя новият държавен началник на шефа на Управление безопасност и охрана (Пето управление н. Скоро по-късно обаче уволнява началника на службата за защита и назначава на мястото му човек от Държавна сигурност.