Изминаха 10 години от израелско-ливанската война. Преди две години беше

Изминаха 10 години от израелско-ливанската война. Преди две години беше преустановен и въоръженият спор в линията Газа. И до момента в който в прилежаща Сирия боевете не престават с неотслабваща мощ, в Израел сега всичко е умерено - както рядко преди този момент.

Сирийската войска беше последният сериозен съперник на израелските въоръжени сили, само че от нея на процедура не остана съвсем нищо. Иранската нуклеарна стратегия също не е толкоз огромна опасност за Израел, каквато беше допреди една година: даже израелските военни и силите за сигурност признават, че към този момент Техеран се придържа към интернационалното съглашение.

Десетилетия наред Израел се усещаше като фронтова страна, която трябваше всекидневно да бъде подготвена да пази съществуванието си. Но откогато арабските революции и терористичните милиции на " Ислямска страна " (ИД) хвърлиха в безпорядък този регион на света, Израел е заобиколен от нови сътрудници.

Кои са новите другари?

В Египет ръководи армията, а генералите и шефовете на тайните служби на двете страни се схващат доста добре. С изключение на Египет и Йордания, с които Израел подписа мир, Тел Авив не поддържа дипломатически връзки с други арабски страни. Но в нуклеарния спор с Иран доста арабски държавни управления споделят загрижеността на Израел и неговите рецензии против Запада, че е подготвен на взаимни отстъпки по отношение на Техеран. Вследствие на това освен умерените арабски страни от Персийския залив, само че също и Саудитска Арабия се сближи с Израел и ускори неофициалните си контакти с него. Някои от властниците в страните от Персийския залив биха предпочели Израел да бомбардира иранските нуклеарни съоръжения, вместо да се задоволява с едно съглашение с неразбираемо бъдеще. Израелската войска позволи Катар да стане най-важната страна в помощите за развиване в линията Газа. В края на юни Израел се сдобри и с Турция. Шест години след случая с турския филантропичен транспортен съд " Мави Мармара ", двете страни заровиха томахавките и в този момент даже разискват построяването на газопровод за транспорт на израелски природен газ през Турция към Европа.

Израел остана непокътнат от терора на ИД. Вместо това ислямистите взеха на прицел Турция и Западна Европа. Това, несъмнено, може де се промени, само че Израел има повече опит с атентати спрямо Германия, Франция и Белгия. Страхът от ИД и нейните районни съдружници даже спомогна да бъдат обновени остарели другарства в Африка. След шестдневната война и израелската окупация на палестинските области, множеството африкански страни скъсаха тесните си връзки с Тел Авив. Междувременно обаче над 40 африкански държавни управления отвориха още веднъж дипломатическите си задачи в Израел. При това Африка е единствено един образец. Същото развиване на връзките се следи и във връзка с Азия.

През май 2010 година израелски командоси щурмуваха турския транспортен съд " Мави Мармара " поради нарушение на блокадата на линията ГазаСнимка: picture-alliance/Botschaft Israel

Опасността дебне от вътрешната страна

Израел стартира да се отдалечава от Америка и Западна Европа, където се усеща постоянно неразбираем и незаслужено подложен на критика. През предходната година израелският министър председател Нетаняху имаше повече срещи с съветския президент Владимир Путин, в сравнение с с американския президент Барак Обама или с немската канцлерка Ангела Меркел. На мнозина в Израел им е пристигнало до гуша, че на Запад всичко се върти към нерешения близкоизточен спор. Все по-малко израелци схващат задграничното отвращение от окупацията на палестинските територии. Много постоянно се приказва за " противоречиви области " или за " Юдея и Самария ", когато става дума за Западния бряг на река Йордан. Интересът към палестинците се ускорява за малко време единствено когато се стигне до нови набези. Но армията и тайните служби бързо съумяват да потушат всяко ново припламване на насилието.

Това мъртвило обаче е най-голямата заплаха, която не идва извън, а дебне от вътрешната страна. Господството над няколко милиона обезправени палестинци гризе самата същина на Израел, който се счита за еврейска и демократична правова страна. През юли 2017 година ще се навършат 50 години от началото на окупацията. Повечето израелци са привикнали със статуквото. Не обаче и палестинците. Същото се отнася и до доста хора в арабските и мюсюлманските страни. Техният интерес към близкоизточния спор може и да е намалял, само че без справедливото му решение, те надали ще открият цялостни дипломатически връзки с Израел. Въпреки настоящето доближаване посред им.

Ханс-Кристиан Рьослер, „ Франкфуртер Алгемайне Цайтунг ”

www.faz.net

Всички права непокътнати! Frankfurter Allgemeine Zeitung, Frankfurt am Main