Измина четвърт век от великия триумф на Парк де Пренс
Измина тъкмо четвърт век от популярната победа над Франция с 2:1 посред " Парк де Пренс ".
Благодарение на този успех изживяхме това велико американско лято и накарахме международните сили да приказват с почитание за България.
Всичко това нямаше да бъде допустимо, в случай че не бе кинжалният изстрел на Емил Костадинов в последната, 90-ата минута. Мигът, в който Господ стана българин, а нападателят бе наименуван Екзекутор.
През тази седмица ТОПСПОРТ Ви напомни за този футболен героизъм на държавния ни отбор, провеждайки диалози с трима от героите на " Парк де Пренс ".
Започваме с основния персонаж от приказката - Емил Костадинов , който вярно съобщи, че второто му попадение в мрежата на " петлите " е най-важното в историята на българския футбол:
" Незабравимо е. Наистина. Вярно е, че звучи клиширано, само че това е от моментите, които помниш цялостен живот. Все по този начин ясно и характерно. Сякаш беше през вчерашния ден, както се споделя. Много беше елементарно. След успеха към този момент всичко ни се струваше доста леко и постижимо. Започнахме да мечтаем за освен това, само че постоянно сме вярвали, че можем да победим Франция ".
Костадинов пред ТОПСПОРТ: Вторият ми гол на " Парк де Пренс " е може би най-важният в историята на футбола ни
" Ще е добре, в случай че някой от сътрудниците от това потомство се ангажира с детско-юношеския футбол "
Не по-малко страст в думите си влага и Красимир Балъков :
" 17.11. 1993 - това остава незабравима дата за всички нас. Наистина неповторимо чувство. Пожелавам го на всички. Знаете детайлностите, претърпели сте с нас всяка минутка, тъй че сигурно сте наясно с детайлите от мача. Събраха се разнообразни по качество състезатели, които образуваха една неразривна целокупност. Един превъзходен колектив. От една страна може би попаднахме в такова печелившо потомство, от друга е допустимо да става дума и за съвършено стичане на събитията. А и да не забравяме, че действителността беше друга ".
Балъков пред ТОПСПОРТ: Върнах се в България, тъй като ме е грижа за футбола ни, спомените за " Парк де Пренс " остават вечно
" Няма по какъв начин да се случат нещата от разстояние, единствено с приказки. Трябват дейности и доста работа "
Носталгично му беше и на Емил Кременлиев , който добави, че главният фактор за триумфа е била огромната класа на тогавашните тартори в селекцията на Димитър Пенев.
" Ако кажа, че сме били сигурни в успеха си над Франция, ще звучи несериозно. И в действителност е по този начин. Като обмислям в този момент, ние тогава като футболисти не сме се замисляли дотам: " Ей, какво ще стане? Имаме ли късмет, нямаме ли? Те са мощни, ние сме слаби ". Напротив! При нас имаше такива футболисти, които играеха във водещи европейски тимове и бяха най-хубавите там. Те всеки мач излизаха за победа. Не ги интересуваше дали играят против Франция, Германия, или който и да е. Те бяха с такова самочувствие, че въобще не се влияеха. Знаеха, че са по-добри от множеството футболисти, играещи в огромните европейски грандове. Ние по-младите, които тогава играехме в България, израствахме около тях. Те ни дърпаха напред, наливаха ни самочувствие и на нас. В никакъв случай не сме се чувствали обречени, против който и да е противник. Излизахме и каквото стане! "
Емил Кременлиев пред ТОПСПОРТ: Сещам се с носталгия за " Парк де Пренс ", примирението е обхванало българския футбол
" Петър Хубчев е точният човек за националния ни тим, прояви опциите си в точния миг "
Остава ни да се надяваме, че скоро още веднъж ще изпитаме сходни мигове висша наслада с националния ни тим по футбол.
Благодарение на този успех изживяхме това велико американско лято и накарахме международните сили да приказват с почитание за България.
Всичко това нямаше да бъде допустимо, в случай че не бе кинжалният изстрел на Емил Костадинов в последната, 90-ата минута. Мигът, в който Господ стана българин, а нападателят бе наименуван Екзекутор.
През тази седмица ТОПСПОРТ Ви напомни за този футболен героизъм на държавния ни отбор, провеждайки диалози с трима от героите на " Парк де Пренс ".
Започваме с основния персонаж от приказката - Емил Костадинов , който вярно съобщи, че второто му попадение в мрежата на " петлите " е най-важното в историята на българския футбол:
" Незабравимо е. Наистина. Вярно е, че звучи клиширано, само че това е от моментите, които помниш цялостен живот. Все по този начин ясно и характерно. Сякаш беше през вчерашния ден, както се споделя. Много беше елементарно. След успеха към този момент всичко ни се струваше доста леко и постижимо. Започнахме да мечтаем за освен това, само че постоянно сме вярвали, че можем да победим Франция ".
Костадинов пред ТОПСПОРТ: Вторият ми гол на " Парк де Пренс " е може би най-важният в историята на футбола ни
" Ще е добре, в случай че някой от сътрудниците от това потомство се ангажира с детско-юношеския футбол "
Не по-малко страст в думите си влага и Красимир Балъков :
" 17.11. 1993 - това остава незабравима дата за всички нас. Наистина неповторимо чувство. Пожелавам го на всички. Знаете детайлностите, претърпели сте с нас всяка минутка, тъй че сигурно сте наясно с детайлите от мача. Събраха се разнообразни по качество състезатели, които образуваха една неразривна целокупност. Един превъзходен колектив. От една страна може би попаднахме в такова печелившо потомство, от друга е допустимо да става дума и за съвършено стичане на събитията. А и да не забравяме, че действителността беше друга ".
Балъков пред ТОПСПОРТ: Върнах се в България, тъй като ме е грижа за футбола ни, спомените за " Парк де Пренс " остават вечно
" Няма по какъв начин да се случат нещата от разстояние, единствено с приказки. Трябват дейности и доста работа "
Носталгично му беше и на Емил Кременлиев , който добави, че главният фактор за триумфа е била огромната класа на тогавашните тартори в селекцията на Димитър Пенев.
" Ако кажа, че сме били сигурни в успеха си над Франция, ще звучи несериозно. И в действителност е по този начин. Като обмислям в този момент, ние тогава като футболисти не сме се замисляли дотам: " Ей, какво ще стане? Имаме ли късмет, нямаме ли? Те са мощни, ние сме слаби ". Напротив! При нас имаше такива футболисти, които играеха във водещи европейски тимове и бяха най-хубавите там. Те всеки мач излизаха за победа. Не ги интересуваше дали играят против Франция, Германия, или който и да е. Те бяха с такова самочувствие, че въобще не се влияеха. Знаеха, че са по-добри от множеството футболисти, играещи в огромните европейски грандове. Ние по-младите, които тогава играехме в България, израствахме около тях. Те ни дърпаха напред, наливаха ни самочувствие и на нас. В никакъв случай не сме се чувствали обречени, против който и да е противник. Излизахме и каквото стане! "
Емил Кременлиев пред ТОПСПОРТ: Сещам се с носталгия за " Парк де Пренс ", примирението е обхванало българския футбол
" Петър Хубчев е точният човек за националния ни тим, прояви опциите си в точния миг "
Остава ни да се надяваме, че скоро още веднъж ще изпитаме сходни мигове висша наслада с националния ни тим по футбол.
Източник: topsport.bg
КОМЕНТАРИ