Конституционалисти: Двойното гражданство отваря възможност за външно влияние
Изменението в Конституцията за двойното поданство е доста обезпокоителен въпрос - хората няма да го одобрят. Около това мнение се сплотиха конституционалистите доцент Наталия Киселова и доцент Борислав Цеков в студиото на " Денят стартира ".
" Така се отстранява един от детайлите на националната страна - формален език, възбрана за двойно поданство за висши конституционни постове. Това отваря страната за външно въздействие ", уточни Цеков.
Киселова даде образец със съседките ни Гърция и Румъния, където всеки, който желае да заема каквато и да е обществена служба, би трябвало да има единствено национално поданство.
" От влизането в действие на закона през 1998 година се отваря опцията лица, които аплайват за българско поданство, да запазят и другото си поданство. Българската страна не знае какъв брой лица, които са придобили нейно поданство, имат и друго. Няма и условие в случай че български жител след това придобие друго поданство, да уведоми за това българската страна "
Промените, които през днешния ден се чака да бъдат дефинитивно признати, ще имат съществено значение, тъй като засягат много разпореждания и правни институти в българското право, считат двамата специалисти. По думите им Конституционният съд към този момент няма да поправя грешките на политиците:
" Ако Конституционен съд се намеси, ще е по някой от детайлите, които няма да трансформират фундаменталното ", счита Наталия Киселова. По думите ѝ измененията в правосъдната власт са на правилото " проба - неточност ". На сходно мнение е и Борислав Цеков, който разяснява и разделянето на Висш съдебен съвет на две:
" След 2-3 години като се види още веднъж, че няма резултат върху качеството на правораздаването, тогава несъмнено тези същите хора ще кажат: " Дайте да го разделим на три - и следователите да са настрана ".
Цеков дефинира като положително усилването на парламентарния надзор върху служебното държавно управление и определянето на съответни периоди за назначението на " тримата огромни " в правосъдната власт.
Разбирането, че ще има непрекъснато настоящ парламент даже при оставка на държавното управление, е нож с две остриета, разяснява още Наталия Киселова.
" Ако се стигне до това ръководителят на Народно събрание да е длъжностен министър председател, той няма по какъв начин да бъде по едно и също време и ръководител, и длъжностен министър председател, тъй като самичък на себе си ще си написа надзор. По-скоро се надявам Народно събрание, което си отива, да не злоупотребява и да прави такива промени в законите, които да вържат ръцете на служебното държавно управление ".
Ако нещо се оспорва всъщност пред Конституционния съд, евентуално ще е фактът, че процедурата по промените на главния закон е била прекомерно бърза и на второ четене е трябвало да се търсят 180 гласа, а не 160. Вторият въпрос е разделянето на Висш съдебен съвет, считат Киселова и Цеков.
Вижте диалога във видеото
" Така се отстранява един от детайлите на националната страна - формален език, възбрана за двойно поданство за висши конституционни постове. Това отваря страната за външно въздействие ", уточни Цеков.
Киселова даде образец със съседките ни Гърция и Румъния, където всеки, който желае да заема каквато и да е обществена служба, би трябвало да има единствено национално поданство.
" От влизането в действие на закона през 1998 година се отваря опцията лица, които аплайват за българско поданство, да запазят и другото си поданство. Българската страна не знае какъв брой лица, които са придобили нейно поданство, имат и друго. Няма и условие в случай че български жител след това придобие друго поданство, да уведоми за това българската страна "
Промените, които през днешния ден се чака да бъдат дефинитивно признати, ще имат съществено значение, тъй като засягат много разпореждания и правни институти в българското право, считат двамата специалисти. По думите им Конституционният съд към този момент няма да поправя грешките на политиците:
" Ако Конституционен съд се намеси, ще е по някой от детайлите, които няма да трансформират фундаменталното ", счита Наталия Киселова. По думите ѝ измененията в правосъдната власт са на правилото " проба - неточност ". На сходно мнение е и Борислав Цеков, който разяснява и разделянето на Висш съдебен съвет на две:
" След 2-3 години като се види още веднъж, че няма резултат върху качеството на правораздаването, тогава несъмнено тези същите хора ще кажат: " Дайте да го разделим на три - и следователите да са настрана ".
Цеков дефинира като положително усилването на парламентарния надзор върху служебното държавно управление и определянето на съответни периоди за назначението на " тримата огромни " в правосъдната власт.
Разбирането, че ще има непрекъснато настоящ парламент даже при оставка на държавното управление, е нож с две остриета, разяснява още Наталия Киселова.
" Ако се стигне до това ръководителят на Народно събрание да е длъжностен министър председател, той няма по какъв начин да бъде по едно и също време и ръководител, и длъжностен министър председател, тъй като самичък на себе си ще си написа надзор. По-скоро се надявам Народно събрание, което си отива, да не злоупотребява и да прави такива промени в законите, които да вържат ръцете на служебното държавно управление ".
Ако нещо се оспорва всъщност пред Конституционния съд, евентуално ще е фактът, че процедурата по промените на главния закон е била прекомерно бърза и на второ четене е трябвало да се търсят 180 гласа, а не 160. Вторият въпрос е разделянето на Висш съдебен съвет, считат Киселова и Цеков.
Вижте диалога във видеото
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ