Изложба представя спасени от иманяри и кражби артефакти
Изложбата "Спасени съкровища на България " ще бъде открита довечера в Националния археологически институт с музей при Българска академия на науките /НАИМ-БАН/.
Целта на експозицията не е просто да се покажат едни забавни предмети, да се характеризира един интервал или етнос, а да концентрира публичното мнение върху един сериозен проблем - иманярството, сподели шефът на НАИМ-БАН доцент доктор Людмил Вагалински.
Изложбата показва над 300 експоната от НАИМ-БАН и 18 музеи в страната, които обгръщат всички интервали в хилядолетната история на днешните български земи - от късния халколит до Възраждането. Тя може да бъде забелязана в Залата за краткотрайни експозиции от 7 ноември до 27 януари 2019 година Сред тях има и предмети, които са освен иманярски находки, само че и откраднати от музеи или настоящи църковни храмове. Акцент са груповите находки от медни брадви от късния халколит, групова находка от Месамбрия /днешен Несебър/, находки от римски колесници от Пловдив и НАИМ, както и средновековно накитно богатство. Това са предмети, които провокират внимание и удивление, само че са извадени от подтекста, в който са открити, и по този метод е изгубена скъпа информация за тях, която спомага реконструирането на историята, съгласно експертите.
Тези артефакти са конфискувани от началото на 90-те години на предишния век досега. Това са предмети, по които са минали правосъдните каузи и те са отсъдени в интерес на страната и към този момент са включени в музейните сбирки, означи гл. контрольор Ангел Папалезов, шеф на бранш "Трафик на "Културно-исторически полезности " в Групово дело "Национална полиция ". В отговор на репортерски въпрос Папалезов уточни, че съгласно оперативните данни дейните иманяри са сред 25 000 и 30 000, за които изкараните средства от тази активност, са главен доход за живот.
Целта на експозицията не е просто да се покажат едни забавни предмети, да се характеризира един интервал или етнос, а да концентрира публичното мнение върху един сериозен проблем - иманярството, сподели шефът на НАИМ-БАН доцент доктор Людмил Вагалински.
Изложбата показва над 300 експоната от НАИМ-БАН и 18 музеи в страната, които обгръщат всички интервали в хилядолетната история на днешните български земи - от късния халколит до Възраждането. Тя може да бъде забелязана в Залата за краткотрайни експозиции от 7 ноември до 27 януари 2019 година Сред тях има и предмети, които са освен иманярски находки, само че и откраднати от музеи или настоящи църковни храмове. Акцент са груповите находки от медни брадви от късния халколит, групова находка от Месамбрия /днешен Несебър/, находки от римски колесници от Пловдив и НАИМ, както и средновековно накитно богатство. Това са предмети, които провокират внимание и удивление, само че са извадени от подтекста, в който са открити, и по този метод е изгубена скъпа информация за тях, която спомага реконструирането на историята, съгласно експертите.
Тези артефакти са конфискувани от началото на 90-те години на предишния век досега. Това са предмети, по които са минали правосъдните каузи и те са отсъдени в интерес на страната и към този момент са включени в музейните сбирки, означи гл. контрольор Ангел Папалезов, шеф на бранш "Трафик на "Културно-исторически полезности " в Групово дело "Национална полиция ". В отговор на репортерски въпрос Папалезов уточни, че съгласно оперативните данни дейните иманяри са сред 25 000 и 30 000, за които изкараните средства от тази активност, са главен доход за живот.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ