Изложбата Католиците в България XVII – XXI в.“ представя ценни

Изложбата „ Католиците в България XVII – XXI в. “ показва скъпи документи за книжовното завещание на българите католици. Включените документи са на италиански, латински, български и османотурски език, като някои от тях демонстрират непознати досега обстоятелства, съобщи кореспондент на БГНЕС.

Директорът на Националната библиотека доцент доктор Красимира Александрова откри изложбата с думите, че през 2024 година се навършват 350 година от гибелта на тримата бележити български католици – Петър Богдан, Филип Станиславов, Петър Парчевич. Тя открои, че през своята активност те способстват за развиването на културните процеси през XVII в., поддържат запазването на българската народностна еднаквост и образуват кръг от почитатели, които през идващите епохи не престават започнатото от тях.

„ Общото сред личностите, включени в изложбата, е тяхното извънредно високо за времето си обучение, което дава посока и за тяхната активност, ориентирана към даване на опция народът да получи допир до модерната просвета на остарелия континент в интервала XVII – ХХ в. “, съобщи Александрова.

Така да вземем за пример, уточни тя, ръкописът на Петър Богдан е първото проучване за предишното на българския народ, което е основано на научна основа през XVII в. „ Католическият свещеник от български генезис употребява достиженията на историческата просвета през епохата на новото време, с цел да разгласява изследване за българската история на латински език и да я разпространява измежду образованите кръгове “, съобщи Александрова и добави, че трактатът изпреварва с близо век „ История славянобългарска “ на Паисий Хилендарски, която е основополагаща за интервала на Българското Възраждане.

Директорът на Националната библиотека добави, че трудът на Петър Богдан придобива извънредно значение както за българската, а по този начин също и за европейската просвета.

Историкът доцент Радослав Спасов означи, че тези извънредно скъпи книги и документи се съхраняват единствено и само във фондовете на Националната библиотека. Той описа, че Илия Маринов е първият български католически свещеник. „ Самият Петър Богдан става негов асистент през 1638 година и поема поста от него през 1640 година “, сподели доцент Спасов и посочи, че с помощта на напъните на Петър Богдан през 1641 година Софийската епископия е издигната в сан на архиепископия.

Филип Станиславов, известният създател на „ Абагар “-а от 1651 година, се оказва, съгласно всички експерти, е основател на първата печатна книга с новобългарски детайли в нашата история. „ Изключително скъп документ. Ние разполагаме с образец от тази книга. На таблата може да се види по какъв начин е изглеждала тази книга, тъй като тя не е класическата книга, а съставлява един свитък, който е сгънат на руло “, добави доцент Спасов.

В изложбата са включени също и карти, които пресъздават обсега на активността на българските дейци от XVII в. изключително по връзките им със Западна Европа.

Българските католици имат извънредно високо за времето си обучение, което са получили в папските колежи и университети. „ Благодарение на това обучение те основават една доста мощна книжовна традиция и приближават, въпреки и още през XVII в., българския народ до най-високите постижения на европейското обучение и просвета “, описа още историкът, като посочи, че точно това се вижда и в „ Абагар “-а.

Филип Станиславов е прочут и с това, че прави през 1651 година първото католическо учебно заведение за павликяните в село Трънчовица по модела и образеца, който познава от Западна Европа.

Историкът заяви, че тези скъпи и редки документи трансформират част от съществуващите до този миг обстоятелства и данни по отношение на житието на Павел Дуванлията. „ Първото нещо, което излезе като информация до този миг е, че евентуално той е роден в селото, от което произлиза семейството – село Дуванлии, тъй като до този миг от първите проучвания от края на XIX – началото на XX в. се смяташе, че той е роден в Пловдив. Днес тук пред вас променяме част от биографията на Павел Дуванлията “, показа той.

Доц. Спасов изясни, че до неотдавна се смяташе и че през 1788 година Павел Дуванлията прави едно от визитите си в Рим. „ Това са подобен вид визити, които всеки един католически свещеник би трябвало да направи през 5 година и да се поклони на гробовете на Св. Петър и Св. Павел. Смяташе се, че той е бил в Рим по това време. Благодарение на копията на тези скъпи документи, ние, в действителност, разбрахме, че това посещаване не е осъществено както се смяташе до момента, а е осъществено от неговия прокурист Винченцо Радинович “, описа още той и добави, че по това време Павел Дуванлията се е намирал в Букурещ.

От изложбата излиза наяве и че Павел Дуванлията има доста дейна активност във връзка с книжовността. Освен това той е може би най-известният български стихотворец от края на XVIII в.

„ Все повече се обрисува и неговата и дипломатическа активност в Букурещ, сходна каквато има и Св. Софроний Врачански. Активно, въпреки и в напреднала възраст, към този момент доста болен, работи в тези сложни и смутни времена за Европа и съответно за Балканите за развиването на книжовността и одобряването на българщината “, съобщи историкът.

Доц. Спасов акцентира, че до последния си миг никой от българските католици не се отхвърля от това, че е българин. „ Винаги всички наши българи католици се гордеят с българския си генезис и работят освен в региона на религията, освен в региона на книжовността, само че и в региона на политиката, с цел да могат по един или различен метод да се опитат да основат политически обединения за освобождението на България “, означи той.

Именно в подтекста на тези събития Павел Дуванлията влиза в дипломатически контакти с представителите на едни от огромните европейски сили по това време, а точно Англия и Русия. „ По това време е възходът на Бонапарт и на процедура отношението на дипломатите на огромните сили, които сега образуват коалиция срещу Франция, демонстрират смисъла на Павел Дуванлията освен в балкански, само че и в общоевропейски мащаб “, обърна внимание историкът.

Когато умира през 1804 година, погребението му става едно от знаменателните събития на Букурещ от този интервал. Освен хилядите хора, формалните представители на влашките ръководещи кръгове, на погребението идват генералните консули и на Англия, и на Русия, което демонстрира голямото значение и активността на Павел Дуванлията освен като литератор, само че и като политическо лице.

„ До този миг тези неща не бяха ясни и аз се веселя и като историк, а и като българин, че успяхме по този метод посредством нашите табла да очертаем в общоевропейски аспект активността на българите католици от края на XII и XVIII в. “, заключи доцент Спасов. /БГНЕС