Изложба с непоказвани архиви за строежа на паметника на Шипка готвят в Казанлък
Изложба „ Строителите на Паметника на Свободата ” с скъпи документи и движимости, някои от които непоказвани до момента, приготвят от Националния парк-музей (НПМ) „ Шипка - Бузлуджа ” със съдействието на Държавен списък - Търговище, и Националния военноисторически музей.
Експонатите, включени в изложбата, са свързани със строителството, освещаването и откриването на Паметника на Свободата. Сред тях са ножицата, с която е прерязана лентата при откриването му, чертежи на градежа и на лъвската фигура, скица на разположението и други документи и движимости.
Изложбата се провежда във връзка 85-годишнината от формалното разкриване на монумента . Според шефа на Национален природонаучен музей „ Шипка - Бузлуджа ” доктор Чавдар Ангелов концепцията е с изложбата да се покажат хората, работили на градежа на паметника при тежки метеорологични условия, и напъните, които са положили за градежа му. Изложбата се открива на 23 юли от 18 часа в Художествена изложба - Казанлък .
Идеята за монумент, който да увековечи подвига на съветските воини и българските опълченци, взели участие в боевете под Шипка, е на народните представители от Учредителното заседание на 13 април 1879 година Петко Каравелов, Петър Берон и Петко Р. Славейков. Решението за полагането на основите му обаче се взема през 1921-ва на конгрес на Опълченското поборническо сдружение „ Шипка ” , когато се избира и мястото - най-високата точка в покрайнината връх Свети Никола. Година по-късно - на 24 август 1922 година, по случай 45 години от Шипченската епопея, се поставя и главният камък на монумента.
Конкурс за план на паметника се афишира едвам през 1924-та, резултатите му обаче са анулирани, а вторият се организира чак на 30 ноември идната година. На него планът на проектант Атанас Донков и скулптора Александър Андреев получава най-високата оценка и при започване на февруари 1926 година с тях се подписва контракт за започване на строителството.
Градежът започва напролет, управляват го инж. Богдан Горанов, арх. Минчо Заеков и инж. Иван Данчов. Заради тежките условия на работа хората на основния занаятчия Илия Мъглов изоставят градежа, откакто са го издигнали единствено до равнището на костницата.
На негово място за нов основен занаятчия инж. Данчов назначава Пеньо Атанасов Колев от с. Дралфа, Търговищко. Под управлението на известния с прякора Бомбето строител, тъй като не свалял шапката от главата си, три следващи лета - на 1927, 1928 и 1929 година, тече интензивно строителство . Работи се в извънредно тежки условия - камъните се карат от кариерата до върха с две особено направени железни коли, теглени от по чифт биволи. Камъните се дялат на място на ръка. Майстор на ваденето на камъни е Кънчо Кавръков от близкото с. Шипка, а майсторите каменоделци Генчо Ваков, Илия Рашков, Георги Иванов, братята Христо и Георги Димитрови и още десетина души от Габровско оформят с длета камъните за паметника.
Пясъкът се докарва от Мъглиж и Енина с каруци, само че до върха се придвижва в сандъци от каракачански катъри. Заради ерозията остарелият път до върха не проличава, по тази причина хората от Шипка и Мъглиж непринудено вършат нов . С камиони от Казанлък до с. Шипка транспортират цимент, бетонно желязо и дървен материал, само че до върха материалите стигат с катърите и волски и конски коли. Грубият градеж на каменната кула на паметника приключва през лятото на 1929 година, само че по политически аргументи строителните действия стопират през септември същата година.
Проблеми има и поради 8-метровия лъв, който по план трябвало да е на върха на високата 31,5 метра пресечена пирамида и да гледа на север. Той е отлят в Софийския боен боеприпас от група майстори отпред със Стефан Вежански по план на скулптора Кирил Шиваров. До върха е пренесен на части с мулета и катъри, където е съединен. Разполагането му на върха на паметника се оказва проблем, поради който тогавашното държавно управление взема решение лъвската фигура да е над северната врата, където е и през днешния ден, и да гледа на изток - посоката, от която пристигнали освободителите.
Паметникът на Свободата е открит от цар Борис III на 26 август 1934 година, а за тържеството на връх Шипка се изкачват повече от 100 хиляди души . Сред тях са и 80 живи опълченци. Проведен е обзор на войнските елементи, а на випускниците на военните учебни заведения са присвоени офицерски звания.
Любопитен факт е, че на освещаването, осъществено от старозагорския митрополит Павел и оповестено със 101 топовни изстрела, основният занаятчия Пеньо Атанасов - Бомбето и строителите на монумента не били измежду поканените. Гледат откриването на Паметника на Свободата, построен с техния тежък и безрезервен труд, отдалече.
Експонатите, включени в изложбата, са свързани със строителството, освещаването и откриването на Паметника на Свободата. Сред тях са ножицата, с която е прерязана лентата при откриването му, чертежи на градежа и на лъвската фигура, скица на разположението и други документи и движимости.
Изложбата се провежда във връзка 85-годишнината от формалното разкриване на монумента . Според шефа на Национален природонаучен музей „ Шипка - Бузлуджа ” доктор Чавдар Ангелов концепцията е с изложбата да се покажат хората, работили на градежа на паметника при тежки метеорологични условия, и напъните, които са положили за градежа му. Изложбата се открива на 23 юли от 18 часа в Художествена изложба - Казанлък .
Идеята за монумент, който да увековечи подвига на съветските воини и българските опълченци, взели участие в боевете под Шипка, е на народните представители от Учредителното заседание на 13 април 1879 година Петко Каравелов, Петър Берон и Петко Р. Славейков. Решението за полагането на основите му обаче се взема през 1921-ва на конгрес на Опълченското поборническо сдружение „ Шипка ” , когато се избира и мястото - най-високата точка в покрайнината връх Свети Никола. Година по-късно - на 24 август 1922 година, по случай 45 години от Шипченската епопея, се поставя и главният камък на монумента.
Конкурс за план на паметника се афишира едвам през 1924-та, резултатите му обаче са анулирани, а вторият се организира чак на 30 ноември идната година. На него планът на проектант Атанас Донков и скулптора Александър Андреев получава най-високата оценка и при започване на февруари 1926 година с тях се подписва контракт за започване на строителството.
Градежът започва напролет, управляват го инж. Богдан Горанов, арх. Минчо Заеков и инж. Иван Данчов. Заради тежките условия на работа хората на основния занаятчия Илия Мъглов изоставят градежа, откакто са го издигнали единствено до равнището на костницата.
На негово място за нов основен занаятчия инж. Данчов назначава Пеньо Атанасов Колев от с. Дралфа, Търговищко. Под управлението на известния с прякора Бомбето строител, тъй като не свалял шапката от главата си, три следващи лета - на 1927, 1928 и 1929 година, тече интензивно строителство . Работи се в извънредно тежки условия - камъните се карат от кариерата до върха с две особено направени железни коли, теглени от по чифт биволи. Камъните се дялат на място на ръка. Майстор на ваденето на камъни е Кънчо Кавръков от близкото с. Шипка, а майсторите каменоделци Генчо Ваков, Илия Рашков, Георги Иванов, братята Христо и Георги Димитрови и още десетина души от Габровско оформят с длета камъните за паметника. Пясъкът се докарва от Мъглиж и Енина с каруци, само че до върха се придвижва в сандъци от каракачански катъри. Заради ерозията остарелият път до върха не проличава, по тази причина хората от Шипка и Мъглиж непринудено вършат нов . С камиони от Казанлък до с. Шипка транспортират цимент, бетонно желязо и дървен материал, само че до върха материалите стигат с катърите и волски и конски коли. Грубият градеж на каменната кула на паметника приключва през лятото на 1929 година, само че по политически аргументи строителните действия стопират през септември същата година.
Проблеми има и поради 8-метровия лъв, който по план трябвало да е на върха на високата 31,5 метра пресечена пирамида и да гледа на север. Той е отлят в Софийския боен боеприпас от група майстори отпред със Стефан Вежански по план на скулптора Кирил Шиваров. До върха е пренесен на части с мулета и катъри, където е съединен. Разполагането му на върха на паметника се оказва проблем, поради който тогавашното държавно управление взема решение лъвската фигура да е над северната врата, където е и през днешния ден, и да гледа на изток - посоката, от която пристигнали освободителите.
Паметникът на Свободата е открит от цар Борис III на 26 август 1934 година, а за тържеството на връх Шипка се изкачват повече от 100 хиляди души . Сред тях са и 80 живи опълченци. Проведен е обзор на войнските елементи, а на випускниците на военните учебни заведения са присвоени офицерски звания.
Любопитен факт е, че на освещаването, осъществено от старозагорския митрополит Павел и оповестено със 101 топовни изстрела, основният занаятчия Пеньо Атанасов - Бомбето и строителите на монумента не били измежду поканените. Гледат откриването на Паметника на Свободата, построен с техния тежък и безрезервен труд, отдалече.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ