Изкуственият интелект (ИИ) вече реално променя нашия живот и в

Изкуственият разсъдък (ИИ) към този момент действително трансформира нашия живот и в частност икономическите, обществените и културните връзки. Няма сфера, в която той не навлиза и не трансформира.

България, в частност, и Европа като цяло изостават в реакцията на този вид технологии и регулациите.

Няма да изчезнат цели специалности, само че обособени сегменти ще бъдат сменени технологията.

Това съобщи в изявление за БГНЕС доктор Мариана Тодорова, футуролог, доцент в Института по философия и социология към Българска академия на науките.

Доц. Тодорова даде образци за последствията от революционната технология в редица сфери и браншове.

„ В медицината следим напълно позитивен резултат – опция за ранно диагностициране, напълно различен вид хирургически интервенции и преобразуването на медицината от реактивна към превантивна. Към това се стреми човечеството от много дълго време. Променят се земеделието, бизнеса и се основава нов вид действителност посредством така наречен явления на цифровите близнаци. Цялата наша материална инфраструктура има свои двойници в цифрова среда и към този момент се оказва по-сложно да опазим сигурността на тези двойници, в сравнение с действителната ни инфраструктура “, акцентира футурологът.

Доц. Тодорова означи, че технологията може да нападна всички сетива, защото софтуерните компании внедряват концепцията за смесена и виртуална действителност.

„ Последният шлагер, протичащ се с помощта на ИИ, е по какъв начин феновете могат да следят съревнование от формула 1 посредством цифрови близнаци. Много от огромните софтуерни компании внедряват концепцията за смесена и виртуална действителност. Така ние можем да забележим какво вижда водача в кабината, какви страсти изпитва. По-забавно и по-интересно е, само че в същото време задълбочава казуса с пристрастяването – ние прекарваме повече време освен пред екрана, само че и в новата действителност “, съобщи доцент Тодорова.

Тя изясни, че в международен мащаб през предходната година 55% от фирмите към този момент са употребявали огромните езикови модели за разнообразни решения. За България няма ясна статистика, само че по отношение на международния мащаб, използването е с 50% по-малко и сред 17 и 35 на 100 според от размера на бизнеса.

Доц. доктор Мариана Тодорова води уебинар на тематика „ Новите трендове в игралната промишленост “, проведен от Фондация „ Отговорна игра “.

Тодорова уточни, че игралния бранш има няколко правилото, измежду които персонализацията. Създават се игри със съответните сюжети. Ако играчът е младеж, сюжетът наподобява по един метод, в случай че е представител на междинната възраст, по различен, тъй че ползата да бъде по-голям.

Навлиза и правилото на така наречен принцип на геймификация или игровизация със комплицирани, занимателни сюжети, в който има превъзмогване на провокации и решение на задания. Най-модерните игри търсят да дадат на играча някакъв вид създаване на умеене, т.е. игралната промишленост се съюзява с просветителната и фокусът се реалокира към образованието.

Мариана Тодорова посочи, че благодарение на ИИ могат да се предотвратяват измами и да се спомага битката със зависимостите в хазартния бранш. Изкуственият разсъдък може да регистрира времето, което играчът е прекарал в съответната платформа, средствата, които е изразходвал, държанието му и какъв брой часа е прекарал пред екрана без да става.

„ ИИ може да спре евентуална взаимозависимост, в това число като осведоми както самия състезател, по този начин и операторите за нахлуване в „ рисковата зона “, акцентира доцент Тодорова

Тя уточни, че рискът от ИИ е събирането на доста данни, които са чувствителни за самите нас:

„ Например, в случай че желаеме да изберем артикули от цифров магазин, който употребява ИИ, платформата би могла да наблюдава нашия взор и по лицевата експресия да проучва нашето държание и склонността ни към правене на избор за дадена стока. На един второстепенен проект платформата може да ни демонстрира разнообразни реклами, тъй че да ни склони да купим съответен артикул. “

Мариана Тодорова уточни, че този принцип може да бъде прилаган и в политическите акции.

„ Ако един политик желае да доближи до нас посредством обществените медии, свързани с ИИ, ние може да бъдем доста добре профилирани и да получаваме персонализирани послания от съответен политик, тъй че той да ни завоюва на своя страна “, изясни тя.

Цяла нова страница се отваря и посредством така наречен дълбоки имитации, в това число в България.

Тодорова акцентира, че с цел да се оправим с въздействието на ИИ, би трябвало да имаме особена цифрова просветеност.

„ Можем да срещнем опасности от подправени вести, персони и послания. Ползвайки езиковите модели като ChatGPT, би трябвало да знаем, че те доста постоянно оферират подправена информация, халюцинират просто тъй като не са тренирани на съответните данни, или репродуцират предубеждения – расови, полови и други “, сподели още тя.

Съществуват и други екзистенциални опасности. В Пентагона от няколко години тече спор дали ИИ би трябвало да бъде обвързван с самостоятелни и в последна сметка нуклеарни оръжия. По този метод се основава несъгласие, тъй като в случай че една от страните употребява технологията, и другата би трябвало да го направи, тъй че да резервира конкурентното си преимущество.

На въпрос на БГНЕС кой специалности са най-застрашени от ИИ, Тодорова уточни медийната сфера, образованието, основателите на наличие, земеделието и длъжности, които не изискват неповторими умения.

„ Редица медии в медийния бранш редуцираха хиляди младши публицисти, които просто превеждаха или пишеха наличие, което е чисто осведомително и в него няма сериозен разбор, не е журналистика или проверяваща публицистика. Това се случи, тъй като ИИ прави тези задания великолепно. Същото пролича и в просветителна система, когато внезапно учителите и професорите в американските университети видяха какъв брой се е подобрило качеството на писане на текстове от студентите, а по-късно се разбра, че това е работа на ChatGPT 3 “, напомни доктор Тодорова, като предизвести, че са застрашени всевъзможен вид основатели на наличие, редактори, чиновници в прът центрове, хора, които се занимават с вид превод, който не изисква виртуозно притежаване на езика, охранители, и други съответни специалности, които не изискват някакви специфични умения.

ИИ обаче не навлиза единствено в сфери, които изискват обикновен или повтарящ се труд. Висококвалифицирани процеси също са застрашени. При правните анализатори и юридическата работа в Америка също има съществено редуциране, тъй като там правото е прецедентно и надлежно образованието на ИИ е по-лесно. В медицината също се чака понижаване на персоналните лекари, тъй като ИИ може да се оправи с тривиалните диагнози при хора в положително здраве.

„ И въпреки всичко не става въпрос за изгубване на цели специалности, а за подмяна на обособени сегменти от страна на технологията. В същото време ИИ ще сътвори нови специалности като промпт-инженер, който уточни какво тъкмо питаме ИИ, тъй че да получим най-хубавия и прецизен отговор. Вече има такива експерти и в англосаксонския свят те взимат към 220 хиляди $ на годишна база. Тенденцията е да се върви към преквалификация и надграждане на уменията “, означи Тородова.

Тя акцентира, че националните политики и държавните решения са основни за решение на този към този момент действителен спор, изключително за младши експерти.

На въпрос на БГНЕС дали българската страна си дава сметка за последствията от Изкуствения разсъдък, Тодорова отговори:

„ Политиците към момента не схващат в дълбочина сложността на този проблем. Въпросът касае една сериозна полемика сред бизнеси, академии, общество и политици. Хора като Сам Алтман и различен вид софтуерни водачи сами пожелаха от Конгреса на Съединени американски щати и други значими институции регулация, тъй като осъзнават голямото задължение, в случай че единствено те носят отговорността “.

Според Тодорова България в частност и Европа като цяло изостават в реакцията на този вид технологии, а просветителната система се нуждае от напълно нов метод.

„ До скоро Европа изоставаше и в регулациите, въпреки че от началото на тази година Европейската комисия предложи пакет, който към момента е ориентировъчен. Все още обаче не виждаме съответни ограничения. Този толкоз мощен инструмент като генеративния изкуствен интелект дава на децата голям брой отговори и доста по-улеснен и скъсен път, в сравнение с Гугъл и Wikipedia. Вече има модел и на български език – BGGPT на Insight, който може да направи обстоен разбор на всяка тематика. Децата би трябвало да бъдат научени на дългия път, да прочетат истинските творби, да ревизират източниците, и да запазят сериозното си мислене. Това изисква нов метод в просветителната ни система. Не може със средствата на 19 век да кара децата да запаметяват някакви данни и обстоятелства, а изисква сериозна обработка на информацията и креативен решения на проблемите “, съобщи футурологът.

Тодорова сподели още, че информацията към този момент е налична и не е належащо да се съхранява в нашата памет. „ Тя към този момент е в тази групова просветеност – интернета и изкуствения разсъдък. Можем да бъдем конкурентни на ИИ с сложно мислене, асоциации, транспорт на логичен връзки сред обособени системи и креативност. Необходима е метаморфоза на просветителната система и по-гъвкав пазар на труда. Ние ще би трябвало да се самоактуализираме на всеки две-три години и това няма по какъв начин да бъде подчинено на сегашните класификатори и законодателство “, добави тя.

Доц. Тодорова е „ за “ сериозните регулации на изкуствения разсъдък.

„ Не приказваме просто за технология, която прилича първите три индустриални революции. Например генералния изкуствен интелект би могъл да има вероятно схващане и би могъл да си слага цели, тактики и задания, тъй че да прилича хората. Преди да стигнем до тази технология би трябвало да имаме визия дали можем да я направляваме. Необходим е световен консенсус, с цел да няма разлики в регулациите “, сподели тя, като акцентира, че е значимо съблюдаване на салдото сред полезността на технологията и по какъв начин тя може да ни лиши от основни умения. /БГНЕС