Колко са безопасни изкуствените подсладители?
Изкуствените подсладители са едно от най-важните открития в хранителната просвета. Те се употребяват за подслаждане на разнообразни храни и питиета, само че за разлика от захарта, при изкуствените подсладители калориите са сведени до най-малко.
Широко публикувано е изказванието, че изкуствените подсладители в действителност вредят на здравето. Специалистите обаче оборват това изказване. Според техните изследвания подсладителите са изцяло безвредни за здравето на хората.
Както всяко хранително вещество, преди да излязат на пазара, и изкуствените подсладители са минали през редица проучвания, които да ревизират дали са годни за изразходване. Изследванията се организират от най-различни организации, които са виновни за сигурността на храните.
Такива организации са СЕКХД (Съвместен експертен комитет на ФАО/СЗО по хранителни довабки), EFSA (Европейски орган по сигурност на храните). Едва след приемането на мечтаните резултати изкуствените подсладители са пуснати на пазара.
Изкуствените подсладители са потребни за хората, които желаят или би трябвало да понижат количеството на одобряваните калории, стига да ги одобряват с мярка. Голяма част от тях са безвредни за приложимост даже от бременни, родилки, деца и диабетици. Ето и едни от най-известните изкуствени подсладители:
Захарин
Захаринът е един от най-старите и най-изследвани изкуствени оцветители. Открит е още през 1879 година През годините няколко пъти е бил в допълнение тестван заради разнообразни подозрения, само че постоянно е бил обявяван за безвреден. Захаринът е 300 пъти по-сладък от захарта. Среща се в редица газирани питиета, сладки произведения, дресинги и други. Препоръчителният му дневен банкет е до 0. 2 гр.
Суклароза
Сукларозата е влезнала в приложимост през 60-те години на XX век. Преди това е била подложена на над 100 разнообразни проучвания, всяко от които потвърдило безвредността ѝ. Сукларозата се среща в замразени десерти, сиропи, вафли и други. Препоръчителният ѝ дневен банкет е същият като при захарина - до 0. 2 гр.
Аспартам
Аспартамът е утвърден за приложимост през 1974 година Повторно направените му проучвания през 80-те години потвърждават, че той няма странични резултати върху човешкото тяло. Днес аспартамът е най-широко употребяваният неестествен подсладител. Той е 220 пъти по-сладък от захарта. Среща се в безалкохолни питиета, бонбони и други. Препоръчителният му дневен банкет е до 3. 5 гр.
Ацесулфам К
Ацесулфамът е открит през 1967 година в Германия. Той е близо 200 пъти по-сладък от захарта, като сладостта ме е съвсем същата като на аспартама. Има леко горчив усет, само че той не се усеща, когато е смесен с други подсладители. Според някои учени ацесулфамът утежнява функционалностите на нервната и сърдечно-съдовата система. Препоръчителният му дневен банкет е до 1 гр.
Цикламат
Цикламатът е открит през 1937 година Той е към 50 пъти по-сладък от захарта, само че доста прилича усета ѝ. Цикламатът има от 2 до 8 пъти по-слаб усет от останалите подсладители. Често се употребява с композиция със захарин. Той е неразрешен в доста страни, защото не всички субстанции, влизащи в състава му, са добре изследвани. Препоръчителният му дневен банкет е до 0. 8 гр.
Ксилитол
Ксилитолът е считан за най-безопасният натурален сурогат на захарта. Той е сладостен съвсем колкото нея. Ксилитолът е постоянно препоръчван като сурогат на захарта. Смята се, че този подсладител може да забави стареенето, да помогне на тялото да построи имунитет към заболявания и да го защищити от редица болести. Ксилитолът се среща в редица артикули - пасти за зъби, дъвки без захар, някои печива, защото няма остатъчен усет.
