Изключително силният текст Защо напускам България взриви интернет и се

Изключително мощният текст „ Защо напущам България ” взриви интернет и се наложи като шлагер в обществените мрежи. Негов създател е Яна Добрева – публицист по обучение и драматург по предопределение. Яна е и щерка на артиста Илия Дорев, който преди време изигра Васил Левски.
Тя разказва България, в която не желае да живее, и се аргументира за какво я напуща. В края на текста ви предлагаме и къса визитка на авторката, носителка на голям брой награди, в това число и интернационалните.
Ако сте прочели текста – направете го още един път. Има какво да научим от Яна.
Представяме ви текста й без съкращения:

Когато на 9 юли мъжът ми изчезна от къщи. Когато на 10 юли вечерта го открих пребит и изхвърлен на един градеж. Когато лекарят от Бърза помощ съобщи, че няма да го качи в колата за спешна помощ, тъй като бил наркоман. Когато му сложи тази „ диагноза “, без изобщо да го прегледа, ей по този начин, от разстояние. Когато въпреки всичко успяхме да стигнем до „ Пирогов “. Когато там го държаха пет часа в коридора, прехвърляха го от кабинет на кабинет, крещяха му и не схванаха, че целият му мозък е в кръвоизливи. Когато даже твърдяха, че нищо му няма и бяха подготвени да не го одобряват в болничното заведение.
Когато молех санитарите да не блъскат количката с болното му тяло. Когато се оказа, че не става с молби, а с пари. Когато полицията отхвърли да води разследване, тъй като мъжът ми, който беше в безсъзнание, не желал да им спомага. Когато ги попитах, в случай че беше починал, отново ли щяха да чакат неговото подпомагане.

Когато следователите даваха погрешна информация на личния си министър и се опитваха да е прикрият случая. Когато страхът се настани измежду околните ми. Когато се оказа, че никой, никой, никой не може да те отбрани. Когато трябваше да наема защита сякаш сме нарушители.
И най-много когато не знаех какво да кажа на 10-годишния ни наследник – къде татко му, който в никакъв случай не отсъства от къщи. Когато недоумявах по какъв начин да обясня на дребното дете, че в този момент баща месеци няма да може да се грижи за него и да го обича, както преди. Когато сърцето ми беше раздробено на части, тъй като, когато пребиват до гибел положителните хора, сърцата елементарно се пръскат от тъга.

Тогава взех решение, че се отхвърлям от България

Отричам се от тази България, в която живеем през днешния ден и в този момент. Отричам се от тази България, из която нарушителите се разхождат необезпокоявани. Отричам се от тази България, която е парадайс за мошениците, далавераджиите, крадците, убийците. И пъкъл за честните и почтените хора. Отричам се от тази България, в която господства Абсолютната Безчовечност. Отричам се от тази България, в която към този момент няма полезности. Няма идеали. Няма задоволително смели хора и същински родолюбци. Не е останала никаква сензитивност и никакво почитание към личността. Има единствено изтребване на гении. И камари неистини. Като да вземем за пример, че престъпността е намаляла, както и емиграцията. Аз ви споделям, че не е по този начин. Ние с мъжа ми сме част от голяма емиграционна вълна. В момента отпътуват при тези, които като нас преди 10 години обичаха това място, наречено „ татковина “. Тези, които страдаха от идеали. Тези, които мислеха, че родината е свята и че е грях да я изоставиш. Тези, които изгубиха доста самолети с другари. Тези, които плачеха върху опустелите писти на аерогарата, само че настойчиво си повтаряха, че човек би трябвало да живее там, където се е родил. И че другото се споделя „ изменничество “. Тези, които тогавa тичаха по митингите на Съюз на демократичните сили и имаха вяра в новото бъдеще Тези, които желаеха да живеят тук и на никое място другаде. Тези, които имаха илюзии и смятаха, че в случай че всеки прекопае своята градина, нещата ще се оправят и всички ще живеем по-добре. Тези, които 10 години работиха, без да се занимават с политика, без да членуват в партии и без да влизат в никакви групировки. Тези, които сътвориха скъпи и потребни неща и ги сътвориха със личните си ръце. Тези, които не праха пари. Тези, които бяха капацитетът на България.

Тези, които при започване на 90-те взеха неверното решение! Да, при започване на 90-те години ние с мъжа ми искахме да живеем тук. Защото обичахме България. Преди две години, когато подадохме документи за емиграция, ние отново искахме да живеем тук. Защото обичахме България. Сега, когато отпътуваме, ние още веднъж желаеме да живеем тук. Но тук не може да се живее. Всеки, който не краде и не убива, всеки, който се е опитал да направи нещо в България и за България, знае истината – страната единствено пречи. Държавата непрестанно пречи.Всъщност страна няма. Няма и политика. Има единствено ръководещи, мафия и биячите на мафията. Има чудовищна, крокодилска незначителност, която се разпростря на всички места. Превзе цялата власт. Запрати интелигентните, мислещите, чувстващите и можещите хора в панелните им кутийки – да се чудят по какъв начин да изхранват децата си! Разположи се. Унищожи всичко построено до момента. Не построи нищо ново. И вместо мисионери, които да разпръскват светлина, разпрати на всички места безмозъчни същества, които размахват палки и гърмят с револвери, строят къщи с басейни, мъчно връзват две думи в изречение, слушат чалга и понякога на драго сърце пребиват някой от напълно оределите си сънародници.
Честито, господа Мутри! Победихте! Нанесохте се зад къщата ни, решихте, че един метър от задния ни двор бил ваш метър, подкопахте оградата ни, че дори и я поливате всеки ден, с цел да падне по-бързо, рязахте кабелите на тока и на телефона ни, плашихте съседите с револвери. И до момента в който наивно вярвахме, че се избивате единствено между тях, оказа се, че избивате изобщо наред. Който не ви е приветлив. Заради един метър от задния двор! И когато се опитвахме да решим разногласието по общини и по някакви ръководства по противозаконното строителство, всички подвигаха плещи и споделяха – „ Този го изпраща народен представител. За него ни звънят от Народното събрание. “
Господи, това ли е България! Всеки ден ние сме унизени, смазани, обезверени. Всеки ден изцяло изгубваме смисъла на нещата, тъй като всеки ден се случва по една история, която доста наподобява на моята юлска драма. Случва се на улицата, в трамвая, в магазина, в някое от милиардите чиновнически институции. Навсякъде. Историята се състои от разнообразни обстоятелства, от разнообразни оскърбления, само че в действителност това е една и съща история – тази на цялостното оскърбление на човешкото достолепие. В последна сметка сега се написа историята на заличаването на българския дух.

Е, господа Мутри и тези от Депутатите, които стоите зад тях. Наздраве! Подкопаната ни ограда ще падне всеки миг. И за мен тя е знак на подкопаната България, която скоро напълно ще рухне. Моята ограда, моята България, моите очаквания, моята отбрана, моята романтика, моите любови, моите наслади и болки, моят спектакъл, моите пиеси, моят дядо. Всичко, което беше мое. Е, господа Мутри и тези от Депутатите, които стоите зад тях! Разбихте фантазиите ни, както се разрушава човешка глава. Дали пък да не ви благодаря? Задето ме излекувахте от патриотизма ми. Вече не жаля за вашата България. Знаете ли, правя подарък ви метъра от задния ни двор Вземете си метъра, вземете си и цялата къща! Та вие по този начин и по този начин си взехте всичко. Взехте ни и силите да се борим да останем тук. Можете да ни довършите. Блъскайте бъбреците, удряйте, чупете, рушете, ритайте, размажете мозъците ни! Така по-бързо ще си останете единствено вие. И въпреки всичко ще има проблем. Един единствен проблем. Колкото и да не ви се има вяра, Ботев и Левски ще ви гледат отнякъде. Тях не можете да ги разстреляте още веднъж. Няма по какъв начин да ги обесите. Няма по какъв начин да ги пребиете. Няма по какъв начин да ги предадете. Те са тук. Те в никакъв случай няма да емигрират. Това е, господа Мутри и тези от Депутатите, които стоите зад тях.
Ние сме следващите българи, които напущат вашата България. Ние сме следващите, които се умориха да се пробват да създадат нещо за тази страна. Напускаме не по стопански, а по човешки аргументи. Тук не можеш да се развиваш. Тук не можеш да мечтаеш. Тук не е целесъобразно да следваш моралните си правила. Морал?! Губиш играта. Защото тук се играе друга игра. И тя е мръсна. Ние сме следващите българи, които отпътуват, макар че желаят да живеят тук. Ние сме следващите изгонени българи. Само че идеализмът евентуално е заболяване. А в това отношение моето семейство е фамилно обременено. Ето за какво отнасям със себе си една друга България. България на дедите ми. България на детството ми. България на родителите ми. България на брат ми. България на приятелите ми. България на моите илюзии. Вземам си слънцето на България. Вземам си и Родопите Ще се връщам в тази моя България.
Защото в последна сметка, господа мутри и тези от депутатите, които стоите зад тях – вашата България си е единствено ваша. Тя няма да е безконечна. Тя все в миналото ще свърши. Има естествени и духовни закони, господа. Има приказки, в които децата имат вяра. Има приказки, в които имам вяра и аз. В тях имат вяра и всички мои близки същества – тези, които ми оказват помощ да прекося живота си. Хората от моята кръвна група. Нашите сърца туптят в един темп. А нашите души приказват български. И в която и точка на света да се намираме, ще продължим да приказваме все този език – Българският на Ботев и Левски. Знаете ли защо става дума в приказките, господа? В тях Доброто най-после постоянно побеждава.

*Яна Добрева е публицист по обучение и драматург по предопределение. Написала е 8 пиеси до момента, поставяни в театри в цялата страна. И през този сценичен сезон в София не престават да играят две нейни пиеси – „ Пясъчен пъзел “ в Театър 199 и „ Да поиграем на чилик “ в Държавен пътуващ спектакъл. Най-новата й пиеса – „ Боже! Крокодили! “, се репетира сега в Държавния язвителен спектакъл. Режисьор на постановката е бащата на Яна – Илия Добрев. Майка й Нина Стамова играе една от женските функции. Добрева има две награди от интернационалните състезания за драматургия – в Германия през 1994 година, във Франция през 1995 година През 1997 година е номинирана в интернационален конкурс в Лондон. Международната фондация „ Гео Милев “ пък я награди предходната година за принос към националната ни драматургия. На 14 септември Яна, брачният партньор й и 10-годишният им наследник Вихър отпътуваха за Канадa.

Инфо: milleart