Изискването за квалифицирано мнозинство при избора на членове на Висшия

Изискването за квалифицирано болшинство при избора на членове на Висшия правосъден съвет от парламентарната квота основава риск да не бъде определен някой или някои, разяснява депутатът от Българска социалистическа партия Крум Зарков в неделя пред БНР. Както е известно, тази седмица се очакваше Народното събрание да гласоподава своите 11 членове във Висш съдебен съвет, само че вотът бе отсрочен. Според депутати казусът е зародил поради нови пазарлъци, свързани с настояването на социалистите да имат не трима, а четирима представители от тяхната " квота ".

Законът не планува квотно систематизиране сред партиите, като се допуска, че Народното събрание би трябвало да избере най-хубавите претенденти, без значение от кого са номинирани. Политическите сили обаче се схванаха импровизирано още преди лятната почивка да си поделят местата по формулата 4-3-2-2 (съответно ГЕРБ-БСП-ДПС- " Обединени патриоти " – бел.ред.). ГЕРБ, Движение за права и свободи и Оперативна програма предложиха по толкоз претенденти, колкото им се " поставят ", единствено Българска социалистическа партия издигна шестима вместо трима.

Представители на ръководещата коалиция обявиха през седмицата пред Mediapool, че водачът на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова в този момент се е отметнала от сделката и сложила изискване партията й да получи още една численост във Висш съдебен съвет. Тъй като Българска социалистическа партия има 80 депутати, тя става незаобиколим фактор за реализиране на квалифицирано болшинство и съществено разбърква сметките на останалите играчи. Според някои източници Нинова имала проблеми и със личните си депутати, част от които споделили, че няма да се съобразят с нейните кадрови сделки с водачите на останалите партии, а ще гласоподават съгласно личната си преценка за претендентите.

Преди дни се появиха и подозрения, че Нинова се пробва да обвърже настояването си за повече претенденти на Българска социалистическа партия с решението на президента да подпише или не указа за новоизбрания ръководител на Върховния административен съд, който се употребява с поддръжката на ГЕРБ и Движение за права и свободи.

В неделя Крум Зарков напомни, че в качеството си на член на правната парламентарната комисия е взел участие в чуването на претендентите за членовете на Висшия правосъден съвет от парламентарната квота и изрази позитивно отношение към демонстрирания от тях потенциал. Той обаче акцентира, че решението за избора им с квалифицирано болшинство, взето за да не може една-единствена политическа мощ да наложи всички претенденти, " основава риск да не бъде определен някой или някои ".

" Помните – основен правосъден контрольор не беше избиран в продължение на 3 години поради това условие. Надявам се да не се стигне до такава степен ", означи депутатът от левицата.

Антикорупционният законопроект на ръководещите няма да проработи освен поради съществуване или не съществуване на политическа воля, а поради заложените в него процесуални клопки, счита още Крум Зарков, който взе участие интензивно в създаването на различния законопроект на левицата, който пък е подложен на критика от ГЕРБ.

" Корупцията се шири на всички места в България – това, за жалост, не е вест. Един закон може ли да я пребори " от раз "? Надали. Но в случай че сме правилни на поговорката " Рибата се вмирисва откъм главата ", може би би трябвало да стартираме оттова и то да стартираме твърдо ", разяснява Зарков пред БНР.

По думите му едно от най-съществените концептуални разлики сред антикорупционните законодателни оферти на ГЕРБ и Българска социалистическа партия това, че съгласно държавното управление би трябвало да се акцентира на предварителната защита, а съгласно левицата е належащо да се ускори наказателното следствие и гонене: " Защото за предварителна защита можем да приказваме за учениците и катаджиите, само че какво значи предварителна защита за министър, народен представител? Как се " превентира " някой, който към този момент е на върха на една кариера? "

Според Зарков е значимо да се отговори ясно на алтернативите дали антикорупционният орган ще може да проверява, както предлага Българска социалистическа партия, или не, както предлага ГЕРБ. Другите въпроси са дали този орган ще е предпазен, или ще се стреми към някакво наказване, дали неговият ръководител ще бъде назначаван от органи отвън контрола на изпълнителната власт, или не.

Българска социалистическа партия предлага ръководителят на антикорпуцинния орган да се назначава от президента, а президентът Румен Радев съобщи наскоро пред водача на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова, че е подготвен да поеме тази отговорност.