Има изгубен древен континент, скрит под Южна Европа
Изгубеният континент Голяма Адрия се появява преди към 240 милиона години, откакто се откъсва от Гондвана, южния суперконтинент, формиран от Африка, Антарктида, Южна Америка, Австралия и други огромни сухоземни маси, както го разказва списание Science.
Голяма Адрия се е простирала от сегашните Алпи чак до Иран, само че не всичко е било над водата. Това значи, че това евентуално е било низ от острови или архипелази, декларира водещият създател Дуи ван Хинсберген, началник на катедрата по науки за Земята в университета в Утрехт, Холандия.
Хинсберген и неговият екип са прекарали десетилетие в събиране и разбори на скали, които са били част от този античен континент. Планинските пояси, в които са открити тези скали от по-голямата Адриа, обгръщат към 30 разнообразни страни, декларира Хинсберген пред Live Science. „ Всяка страна има лични геоложки изследвания и лични карти и свои истории „, споделя той. С това проучване „ ние обединихме всичко това в една огромна картина “.
Земята е покрита с огромни тектонски плочи, които се движат една по отношение на друга. Голяма Адрия е принадлежала на африканската тектонска плоча (но не е част от африканския континент, защото сред тях е имало океан), която постепенно се плъзга под Евразийската тектонска плоча, в сегашната Южна Европа.
Преди към 100 до 120 милиона години Голяма Адрия „ нахлува “ в Европа и стартира да се гмурка под нея – само че някои от скалите са били прекомерно леки и по тази причина не са потънали в мантията на Земята. Вместо това те са били „ изстъргани “ – по метод, който е сходен на това, което се случва, когато човек сложи ръката си под маса и по-късно постепенно я движи изпод: Ръкавът се мачка, споделя той. Това разрушение образува планински вериги като Алпите и в това време държи тези антични скали на място, където геолозите могат да ги намерят и през днешния ден.
Хинсберген и неговият екип преглеждат ориентацията на дребни, магнитни минерали, формирани от първоначални бактерии в тези скали. Бактериите създават тези магнитни частици, с цел да се ориентират посредством магнитното поле на Земята. Когато бактериите умират, магнитните минерали остават в утайката, изяснява Хинсберген.
С времето утайката към тях се трансформира в канара, запазвайки ги в ориентацията, в която са били преди стотици милиони години. Хинсберген и неговият екип откриват, че в доста от тези райони скалите са претърпели доста огромни ротации.
Нещо повече, екипът на Хинсберген събрал огромни скали, които са били в началото дружно, да вземем за пример в пояс от вулкани или в огромен коралов риф. Подвижните разломи ги разпръскват „ като части от счупена плоча “, споделя той.
„ Това е като огромен пъзел “, продължава Хинсберген. „ Всички късчета и части са преобърнати и аз прекарах последните 10 години в съставянето на пъзела още веднъж. “ След това учените са употребявали програмен продукт, с цел да основат подробни карти на античния континент и потвърдиха, че той се движи на север, до момента в който леко се усуква, преди да се сблъска с Европа.
Резултатите са оповестени на 3 септември в списанието Gondwana Research.
