България на пазар за изтребители
Изборът зависи от равнището на упоритостите ни във военната област
Знаете ли, уважаеми, че нашенецът доста обича да ненавижда две неща – когато го лъжат, да си мислят, че им има вяра. И второто е: да му дават ум по какъв начин да си харчи парите. Нашенецът може да елементарни, в случай че преспят с жена му или с любовницата му, само че най-го боли, когато му бръкнат в джоба. Без той да знае. Ето с тази простовата увертюра ми се желае да обясня, за какво би трябвало да купим при открита и транспарантна процедура нови изтребители за родните Военновъздушни сили. Защото, уважаеми, това са моите и вашите пари. Става дума за 1,8 милиарда лева за 8 самолета. И то първоначално. През втория стадий – още толкоз, до момента в който се сдобием с ескадрила. С нашите левчета политиците ще вземат новите самолети. И по тази причина би трябвало да сме в час защо ще отидат. Властта е прислужник на народ, нали по този начин! По определението, нека не бъркам, на великия френски просветник Жан Жак Русо. Слуга, на който сме делегирали права в публичен контракт. Едно от отговорностите в него е да има прецизен доклад защо и по какъв начин се харчат общите пари. Щом става дума за публичен запас, картите би трябвало да се на масата. Тъй като властта е единствено медиатор, опериращ с парите ни, в тази договорка.
Не съм потенциал в други сфери, само че за защитата мъчно ще ме излъжат. Премиерът Бойко Борисов заявява, че процесът на придобиване на новите бойни самолети за Военновъздушни сили ще е транспарантен. Дори даде обещание, че ще бъдат поканени самите водачи да си кажат думата, тъй като те ще летят на тях. Защото би трябвало да разполагат с най-хубавото, и когато „ смъкват найлоните от седалките, да могат да се сборят във въздуха “. Абсолютно същото твърди и министър Красимир Каракачанов – бистрота на всеки стадий. Дори неотдавна сподели по малкия екран, че изборът ще е професионален, а не политически. Но ето какво съобщи зам.-военният министър Атанас Запрянов в МО пред публицисти, когато се отваряха офертите, в отговор на въпрос ще бъде ли оповестено кой какво предлага, ще има ли класиране, с цел да създадат хората съпоставяне. Та Запрянов сподели: „ Ще бъдат оценени всички предложения, само че решението ще е политическо. Няма да има класиране. Протоколът от работата на комисията няма да се афишира обществено, тъй като е класифицирана информация. “ Това е ситуацията, драги. Схващате ли разликата сред тези приказки и горните уверения за бистрота?
Естествено, никой не желае ведомството да афишира обществено непозволеното. Просто би следвало да уточни за какво е предпочетена дадена оферта пред другите. Толкова ли е мъчно? Най- елементарно е зад формулировката „ класифицирана информация “ да се прикриват неуместни истини. Неотдавна пуснах искане до МО по закона за достъп до социална информация какви суми са изразходвани за ремонт на кораби от Военноморски сили за период от 10 години. Интересуваха ме парите и нищо друго – нито технологии, нито какво е правено и от кого, нито какво е вложено или усъвършенствано. Просто какъв брой публични пари са изхарчени. Получих отговор, подписан от зам.-министър Запрянов, че това е класифицирана информация. Отговорът бе по-дълъг от въпроса с препратки към закони, параграфи, точки и алинеи. Интересно, от кой момент средствата, оповестени за даден тип услуга, която употребява МО посредством публични поръчки, са държавна загадка? По силата на тази логичност би следвало плановете за рационализация на Военновъздушни сили, на Военноморски сили и на Сухопътните войски, качени на уеб страниците на Народното събрание и на МО да са секретни. Защото, в случай че ги прочетете, в тях има такива данни, че в случай че сте експерт, може да си извършите съществени заключения.
Изборът на нов изтребител концентрира военно-технически, финансови, стопански и политически аспекти. И най-много военно-стратегически. На нас, които си даваме парите, би следвало да ни обяснят какво ни се предлага и какви причини стоят зад съответния избор. Никой не желае елементи и тайни. Политиката на свършените обстоятелства не е добър отзив за всяка власт. Няма значение коя от предлаганите предложения ще завоюва, щом е в конкуренция пред погледа на всички.
Първо би трябвало да си отговорим защо ще ни служи новият вид военен аероплан, откакто сме си изяснили равнището на упоритости във военната област? В какви спорове и войни ще участваме с него? Само за национални потребности ли ще го употребяваме: защита на въздушното пространство – или ще се включваме и във военни интервенции на открито. И тук разновидностите са различни- ангажимент по член 5 от Вашингтонския контракт за груповата защита или във формат, примерно, „ коалиция на искащите “ за дейности в Близкия Изток. Ако се позамислим – съвсем цяла Европа и съседите ни са в НАТО. Значи бойното потребление на новите ни изтребители може да е единствено в източна посока – Русия или държава/и/ от Близкия Изток. Ще пратим ли наши изтребители да се бият против съветски в избрана обстановка или да се включат в интервенция против цели в някоя близка арабска страна? Отговорите са за властта. От тях зависи какъв вид аероплан ни е нужен.
Вероятно няма да изненадам никого с постовете на някогашен фактор, който намерено лобира за една от офертите и е почитател да имаме самолети, с цел да сме със съдружниците „ в интервенции на други театри “. Сиреч – да водиме война на открито. А не е мъчно да се досетим, че наше присъединяване в удар против близкоизточна страна е директна покана към терористите да ни посетят. Същият фактор възкликна, че се задават празници и е време да помечтаем за самолети. Обикновено същинските мъже си мечтаят за дами, само че да не се отклоняваме.
Та в случай че ще водиме война и на открито, ни би трябвало изтребител за фронтови интервенции, който да разчиства небето. Той може и да е двудвигателен, аналог на МиГ-29, който е подобен. Ако ни е нужен основно за национални потребности, ни е необходим военен аероплан с по други параметри. Всичко е баланс от политически планове, действителности и благоприятни условия. Плановете са в този момент да купим 8-9 изтребителя, а на втория стадий останалите до16 броя – т.е. да имаме една ескадрила. С нея не може да водим нито отбранителна, нито настъпателна въздушна интервенция. Тя стига единствено за „ Еър полисинг “ – а това е военно-полицейска въздушна задача. Разчетите за нея са обикновени – 8 самолета не са задоволителни. Защото 2 броя дежурят, 2 броя са в запас, а с останалите 4 броя мъчно се поддържа тренинг на екипажите, защото 1 или 2 постоянно са за ремонт или обслужване. Затова се планува да имаме ескадрила.
Наивно е да се мисли, че с нея може да създадем освен това. За същинска война ни трябват най-малко 10 пъти по толкоз бойни самолети. За което нямаме и в никакъв случай няма да имаме запас. Тези времена са спомен. Сега би трябвало да си създадем тъкмо сметката. За да не хвърляме пари напразно. Преди нашите Военновъздушни сили имаха и 4 изтребителя МиГ-25 Република България – шпионин, бомбардировач. Те развиваха оптималната скорост от 3645км/ч. За съпоставяне: най-бързият от в този момент предлаганите ни 4 вида изтребителя развива 2410 км/ч. Тези мигове летяха в стратосферата и измежду съседите ни нямаха аналог. Бяха недосегаеми за Противовъздушна отбрана на Турция. Когато излитаха от базата в Добрич, турските зенитчици на Босфора се хващаха за главата. Можеха с една зарядка да отидат до Израел, да разузнаят и да се върнат. Казвам можеха, само че не са го правили. Но бяха извънредно скъпи за поддръжка. Един се разруши и ги върнахме на руснаците. В подмяна на това ни дадоха 5 броя Миг-23 последна трансформация. Припомням тези обстоятелства поради поуките с днешна проекция.
А Военновъздушни сили не са единствено изтребители. Те са и Противовъздушна защита (ПВО). Пред актуалния зенитно-ракетен комплекс и най-модерният изтребител е безпомощен. Зенитните ракети, които също считаме да развиваме, могат да компенсират от изчезнали качества на изтребителите и да се допълват взаимно. Това също има отношение към избора и цената. Затова е дилетантство по бакалски да се съпоставят индикаторите на самолетите, които ни се оферират. В смисъл: този лети по-надалече, носи повече бомби и ракети и така нататък Значи – купуваме го. Показателите на множеството модерни всеобщи изтребители са съвсем изравнени.
Малко откакто ни одобриха в НАТО, публицисти от България бяхме на аудиенция в централата на пакта в Брюксел по негова покана. Три дни ни четоха лекции. Казаха ни следното: „ Ваше суверенно право е да си харчите парите за защита, както желаете. Изтребителите са безценен разход. В случай на война няма да разчитаме на вас. В Алианса има пренасищане от изтребители. Трябват ви самолети да си охранявате небето. “ Това ни оповестиха в прав текст. Без заобикалки.
Знаете ли, уважаеми, че нашенецът доста обича да ненавижда две неща – когато го лъжат, да си мислят, че им има вяра. И второто е: да му дават ум по какъв начин да си харчи парите. Нашенецът може да елементарни, в случай че преспят с жена му или с любовницата му, само че най-го боли, когато му бръкнат в джоба. Без той да знае. Ето с тази простовата увертюра ми се желае да обясня, за какво би трябвало да купим при открита и транспарантна процедура нови изтребители за родните Военновъздушни сили. Защото, уважаеми, това са моите и вашите пари. Става дума за 1,8 милиарда лева за 8 самолета. И то първоначално. През втория стадий – още толкоз, до момента в който се сдобием с ескадрила. С нашите левчета политиците ще вземат новите самолети. И по тази причина би трябвало да сме в час защо ще отидат. Властта е прислужник на народ, нали по този начин! По определението, нека не бъркам, на великия френски просветник Жан Жак Русо. Слуга, на който сме делегирали права в публичен контракт. Едно от отговорностите в него е да има прецизен доклад защо и по какъв начин се харчат общите пари. Щом става дума за публичен запас, картите би трябвало да се на масата. Тъй като властта е единствено медиатор, опериращ с парите ни, в тази договорка.
Не съм потенциал в други сфери, само че за защитата мъчно ще ме излъжат. Премиерът Бойко Борисов заявява, че процесът на придобиване на новите бойни самолети за Военновъздушни сили ще е транспарантен. Дори даде обещание, че ще бъдат поканени самите водачи да си кажат думата, тъй като те ще летят на тях. Защото би трябвало да разполагат с най-хубавото, и когато „ смъкват найлоните от седалките, да могат да се сборят във въздуха “. Абсолютно същото твърди и министър Красимир Каракачанов – бистрота на всеки стадий. Дори неотдавна сподели по малкия екран, че изборът ще е професионален, а не политически. Но ето какво съобщи зам.-военният министър Атанас Запрянов в МО пред публицисти, когато се отваряха офертите, в отговор на въпрос ще бъде ли оповестено кой какво предлага, ще има ли класиране, с цел да създадат хората съпоставяне. Та Запрянов сподели: „ Ще бъдат оценени всички предложения, само че решението ще е политическо. Няма да има класиране. Протоколът от работата на комисията няма да се афишира обществено, тъй като е класифицирана информация. “ Това е ситуацията, драги. Схващате ли разликата сред тези приказки и горните уверения за бистрота?
Естествено, никой не желае ведомството да афишира обществено непозволеното. Просто би следвало да уточни за какво е предпочетена дадена оферта пред другите. Толкова ли е мъчно? Най- елементарно е зад формулировката „ класифицирана информация “ да се прикриват неуместни истини. Неотдавна пуснах искане до МО по закона за достъп до социална информация какви суми са изразходвани за ремонт на кораби от Военноморски сили за период от 10 години. Интересуваха ме парите и нищо друго – нито технологии, нито какво е правено и от кого, нито какво е вложено или усъвършенствано. Просто какъв брой публични пари са изхарчени. Получих отговор, подписан от зам.-министър Запрянов, че това е класифицирана информация. Отговорът бе по-дълъг от въпроса с препратки към закони, параграфи, точки и алинеи. Интересно, от кой момент средствата, оповестени за даден тип услуга, която употребява МО посредством публични поръчки, са държавна загадка? По силата на тази логичност би следвало плановете за рационализация на Военновъздушни сили, на Военноморски сили и на Сухопътните войски, качени на уеб страниците на Народното събрание и на МО да са секретни. Защото, в случай че ги прочетете, в тях има такива данни, че в случай че сте експерт, може да си извършите съществени заключения.
Изборът на нов изтребител концентрира военно-технически, финансови, стопански и политически аспекти. И най-много военно-стратегически. На нас, които си даваме парите, би следвало да ни обяснят какво ни се предлага и какви причини стоят зад съответния избор. Никой не желае елементи и тайни. Политиката на свършените обстоятелства не е добър отзив за всяка власт. Няма значение коя от предлаганите предложения ще завоюва, щом е в конкуренция пред погледа на всички.
Първо би трябвало да си отговорим защо ще ни служи новият вид военен аероплан, откакто сме си изяснили равнището на упоритости във военната област? В какви спорове и войни ще участваме с него? Само за национални потребности ли ще го употребяваме: защита на въздушното пространство – или ще се включваме и във военни интервенции на открито. И тук разновидностите са различни- ангажимент по член 5 от Вашингтонския контракт за груповата защита или във формат, примерно, „ коалиция на искащите “ за дейности в Близкия Изток. Ако се позамислим – съвсем цяла Европа и съседите ни са в НАТО. Значи бойното потребление на новите ни изтребители може да е единствено в източна посока – Русия или държава/и/ от Близкия Изток. Ще пратим ли наши изтребители да се бият против съветски в избрана обстановка или да се включат в интервенция против цели в някоя близка арабска страна? Отговорите са за властта. От тях зависи какъв вид аероплан ни е нужен.
Вероятно няма да изненадам никого с постовете на някогашен фактор, който намерено лобира за една от офертите и е почитател да имаме самолети, с цел да сме със съдружниците „ в интервенции на други театри “. Сиреч – да водиме война на открито. А не е мъчно да се досетим, че наше присъединяване в удар против близкоизточна страна е директна покана към терористите да ни посетят. Същият фактор възкликна, че се задават празници и е време да помечтаем за самолети. Обикновено същинските мъже си мечтаят за дами, само че да не се отклоняваме.
Та в случай че ще водиме война и на открито, ни би трябвало изтребител за фронтови интервенции, който да разчиства небето. Той може и да е двудвигателен, аналог на МиГ-29, който е подобен. Ако ни е нужен основно за национални потребности, ни е необходим военен аероплан с по други параметри. Всичко е баланс от политически планове, действителности и благоприятни условия. Плановете са в този момент да купим 8-9 изтребителя, а на втория стадий останалите до16 броя – т.е. да имаме една ескадрила. С нея не може да водим нито отбранителна, нито настъпателна въздушна интервенция. Тя стига единствено за „ Еър полисинг “ – а това е военно-полицейска въздушна задача. Разчетите за нея са обикновени – 8 самолета не са задоволителни. Защото 2 броя дежурят, 2 броя са в запас, а с останалите 4 броя мъчно се поддържа тренинг на екипажите, защото 1 или 2 постоянно са за ремонт или обслужване. Затова се планува да имаме ескадрила.
Наивно е да се мисли, че с нея може да създадем освен това. За същинска война ни трябват най-малко 10 пъти по толкоз бойни самолети. За което нямаме и в никакъв случай няма да имаме запас. Тези времена са спомен. Сега би трябвало да си създадем тъкмо сметката. За да не хвърляме пари напразно. Преди нашите Военновъздушни сили имаха и 4 изтребителя МиГ-25 Република България – шпионин, бомбардировач. Те развиваха оптималната скорост от 3645км/ч. За съпоставяне: най-бързият от в този момент предлаганите ни 4 вида изтребителя развива 2410 км/ч. Тези мигове летяха в стратосферата и измежду съседите ни нямаха аналог. Бяха недосегаеми за Противовъздушна отбрана на Турция. Когато излитаха от базата в Добрич, турските зенитчици на Босфора се хващаха за главата. Можеха с една зарядка да отидат до Израел, да разузнаят и да се върнат. Казвам можеха, само че не са го правили. Но бяха извънредно скъпи за поддръжка. Един се разруши и ги върнахме на руснаците. В подмяна на това ни дадоха 5 броя Миг-23 последна трансформация. Припомням тези обстоятелства поради поуките с днешна проекция.
А Военновъздушни сили не са единствено изтребители. Те са и Противовъздушна защита (ПВО). Пред актуалния зенитно-ракетен комплекс и най-модерният изтребител е безпомощен. Зенитните ракети, които също считаме да развиваме, могат да компенсират от изчезнали качества на изтребителите и да се допълват взаимно. Това също има отношение към избора и цената. Затова е дилетантство по бакалски да се съпоставят индикаторите на самолетите, които ни се оферират. В смисъл: този лети по-надалече, носи повече бомби и ракети и така нататък Значи – купуваме го. Показателите на множеството модерни всеобщи изтребители са съвсем изравнени.
Малко откакто ни одобриха в НАТО, публицисти от България бяхме на аудиенция в централата на пакта в Брюксел по негова покана. Три дни ни четоха лекции. Казаха ни следното: „ Ваше суверенно право е да си харчите парите за защита, както желаете. Изтребителите са безценен разход. В случай на война няма да разчитаме на вас. В Алианса има пренасищане от изтребители. Трябват ви самолети да си охранявате небето. “ Това ни оповестиха в прав текст. Без заобикалки.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ