Иво Христов: Ние сме в диктатура, която се представя за демокрация
Иво Христов е роден през 1970 година в Истанбул. Завършва приблизително обучение в " Атене Роаял " в Брюксел и висше в юридическия факултет на СУ " Св. Климент Охридски ". Работил е като редактор и публицист в редица български печатни и електронни медии. Преводач е на голям брой романи на френски писатели. Автор на политическата биография на Франсоа Митеран - " Митеран: Между Волтер и Русо ", издадена на български език през 2000 година
Създател на съдружие " Солидарна България ". През 2017 година става шеф на кабинета на президента Румен Радев. От 2019 година е народен представител в Европейския парламент. Владее френски, британски, съветски и испански език.
" Борисов лъже всички в името на своето оцеляване "
- Г-н Христов, преди дни станахме очевидци на офанзива против президента Румен Радев от страна на прокуратурата. В края на м.г. заявихте в изявление, във връзка на рецесията към избора на основния прокурор, че страната има потребност от нова конституция. Как виждате този нов главен закон - би трябвало ли да има преразпределяне на пълномощия сред главните центрове на властта?
- Категорично смятам, че сегашната Конституция е изчерпана. Ние сме в тирания, която официално се показва като парламентарна република. Опитът за дискредитиране на президента със СРС-та демонстрира, че правото към този момент е мъртва писмен знак и таман институциите, които би трябвало да са стожери на властта, го нарушават. Категорично офанзивата идва от Борисов, основният прокурор не би подхванал сходна акция без неговата глоба. За страдание дневният ред на България е натоварен с горещи рецесии: безводието в Перник, растеж на цените (свинското нарастна с над 50%), възходяща неустановеност. Всичко това отсрочва конституционните въпроси, само че те ще би трябвало да намерят решение в близко бъдеще.
Трябва да има преразпределение на властовите отговорности. Да речем, през годините президентските пълномощия бяха орязани, освен това по неприемлив метод. Той е най-легитимната фигура в страната, само че е с вързани ръце. Много скандални решения се прокарват посредством групови органи, което води до неспособност за осъществяване на наказателна отговорност. Всяка година Министерски съвет разпределя милиарден " бюджетен остатък " без оглед на закона за бюджета. България не действа съгласно закона, а като общ брой от корупционни и паралелни на институциите схеми. Тази власт не може да бъде санирана, би трябвало да бъде рестартирана. Това би дало и честен и поколенчески рестарт на българското общество.
- Властта в България стартира 2019 година с рецесията с евтините парцели на ръководещите, " Апартаментгейт ", а я изпрати и посрещна 2020 година с водната рецесия в Перник и рецесията с горенето на боклука. Как наподобява откъм Брюксел страна, която е в изискванията на перманентни политически рецесии?
- Режимът на Борисов се радваше на благонадежден чадър от комисията Юнкер. Брюксел се ядове за демокрацията в Полша и Унгария и се прави, че не вижда надалеч по-драматичната липса на правда в България. Правото на корупция ни е отпуснато против безрезервна поддръжка за дейностите на Европейска комисия. Нашенското безвластие обаче към този момент поражда филантропични рецесии като тази с водата в Перник. Или пък тази с горенето на боклука на мафиотски компании, която притегли вниманието на италианските управляващи. Не става дума за разделяне на пари под масата, за рутинно плячкосване, а за рецесии, които засягат директно стотици хиляди хора. Европейските институции би трябвало да излязат от хипнозата. Фон дер Лайен не би трябвало да позволява Борисов да я използва за статист в своите постановки за родна приложимост.
- Резултатите от локалните избори сякаш не оправдаха вашите, а и на други политици упования за завършек на ръководството на ГЕРБ. Как си обяснявате устойчивостта на режима на Бойко Борисов в тези условия? Само за незаинтересованост на българското общество ли става дума?
- Апатията е главен фактор. Но не трябва да подценяваме и всеобщите фалшификации. В комбиниране с разните форми на напън, заплашване, платен избор и впрочем към този момент мъчно можем да приказваме за избори в България. Отсъствието на свободни медии бетонира статуквото. Ще разберете кой обслужва ГЕРБ по тезата " няма опция ". Внушава се, че беззаконието, грабежът, корупцията, безводието и безправието са за предпочитане пред другото, тоест Българска социалистическа партия. Проповедниците на " няма -алтернатива " вършат невъзможна появяването на опция, тъй като обезпечават време и опция на олигархията да овладее изборния развой. Същевременно " няма опция " звучи кардинално, взискателно. Съдържа рекламация за високи упования. Всъщност обслужва статуквото. Диалектиката на демокрацията е таман в промяната във властта и санкционирането на прегрешилите. Дори да бъдат заместени от неубедителни съперници, тъй като тази промяна предотвратява построяването на едноличен режим, срастването на ръководещата партия с страната. Дава опция за периодическа проверка на хазната и дейностите на миналата власт. Действа дисциплиниращо на политическата класа. Но с общителната помощ на българските медии, на казионните ТВ коментатори, на десните и левите патерици на ГЕРБ, диктатурата е към този момент факт.
- Г-н Христов, казахте един път, че цялата външна политика на премиера Борисов е да разправя на руснаците по какъв начин лъже американците и противоположното. В светлината на заявката на зам. държавния секретар на Съединени американски щати Дейвид Хейл, че те са срещу " Турски поток ", може ли да кажете кого последно излъга Борисов? Как България би трябвало да построи политиката си по отношение на този енергиен план? Наблюдаваме ли фаворизиране на връзките ни със Съединени американски щати, за сметка на тези с Европейски Съюз?
- Борисов лъже всички в името на своето оцеляване. Цената плащаме ние, жителите. Външните фактори, Съединени американски щати, Русия, Европейски Съюз крепят Борисов, тъй като им е комфортен със своята взаимозависимост. Готов да обещае всичко на всеки. Но обещанията са взаимоизключващи се и часът на истината наближава. Знаете популярната мисъл на Линкълн: " Можеш да лъжеш целия народ за известно време. Можеш да лъжеш част от народа от самото начало. Но не можеш да лъжеш целия народ от самото начало ". Борисов лъга българите цели 10 години. Това е тъжна диагноза за нашия народ, който не разобличава и не глоби лъжата. Вече плащаме скъпа цена.
- Вие сте в центъра на европейската политика. Виждате ли смяна в трансатлантическите връзки, за които приказват редица наблюдаващи? Ако да, то каква политика би трябвало да има нашата страна в изискванията на избор сред Европа и Америка?
- Във външната си политика не би трябвало да избираме зложелател, даже когато някой ни тласка да го сторим. Трябва да търсим потребното съдействие. С всеки от сътрудниците - европейските страни, Съединени американски щати, Русия, Китай, Турция, страните от Близкия Изток - имаме терен за съдействие. В Европа сега се вихри гневна русофобия, а покълва и американофобията. И двете са зловредни, тъй като избуяват въз основата на безпросветност и преднамереност. Трябва да отстояваме европейския интерес и просвета. Това не става с уплахи, а с трезвомислие, доброжелателност и неотстъпчивост.
Що се отнася до България, тук сме в положение на държавен разпад и властта търгува с нашия суверенитет в името на своето оцеляване. Възстановяването на държавността минава през нова конституция, промяна на политическия личен състав, възвръщане на законността и правовата страна.
- Г-н Христов, в подтекста на посткримското напрежение сред Русия и Европейски Съюз, и Съединени американски щати въпреки това, сме очевидци на самобитна война на паметта. Страни от Източна Европа (основно Полша и Прибалтийските републики), сякаш посредством провокативни трактовки на аргументите и следствията от Втората международна война се опитат да преразгледат резултатите от този спор. Къде е мястото на Екологичен потенциал в този случай? Верни ли са трактовките, че Европарламентът е по-скоро русофобско институция, което разпалва злост, в сравнение с да помирява вековни съперници?
- Европарламентът упорства в грешките си. За разлика от Франция, да речем, чийто президент осъзна смисъла на Русия за Европа и подхвана градивен разговор, за разлика от Съединени американски щати, които от ден на ден градят връзките си въз основата на реалполитиката, в Народното събрание не се вижда трезва оценка. Декларацията във връзка пакта Молотов-Рибентроп е илюстрация на казуса. Впрочем вътрешната съпротива в Българска социалистическа партия се опита да направи от нея конспирация и посегна даже на свята тематика като антифашизма. Аз гласувах въздържал се и намирам, че това е верният метод. Най-напред декларацията осъжда фашизма, с което всички сме съгласни, това е и повода да бъде утвърдена с голямо болшинство от Народното събрание. Нали не твърдим, че Народното събрание е цялостен единствено с фашисти и ревизионисти? Но декларацията прави амалгама сред фашизма и комунизма и внушава, че Втората международна е разпалена от два тоталитарни колоса, а нейни жертви са останалите страни. Това е непростима и комфортна симплификация, която всеки образован човек отхвърля. Най-вече декларацията цели да върне историята на ВСВ в политическото поле. Моето мнение е, че Втората международна принадлежи на историците, които би трябвало да разказват, проучват и дискутират тематиката. Декларацията не може да зачеркне великите творби на литературата и киното - " Живот и орис " на Василий Гросман, дневникът на Ане Франк, книгите на Примо Леви, Виктор Франкл, дневниците на Константин Симонов, думите на Олга Бергхолц или филми като " Летят жерави " на Калатозов, " Списъкът на Шиндлер " на Спилбърг, " Извисяване " на Лариса Шапитко или " Иди и виж " на Елем Климов. Този културен масив ще оформи паметта за войната, а не манипулативните заявления. Такива постоянно е имало и те не трябва да бъдат превръщани в събитие. За страдание декларацията породи гневни реакции, каквито целеше, и разпали война за паметта. Тя реализира задачата си. Така Втората международна бе конфискувана от историците и върната за злободневна политическа корист.
За край да кажа добра дума за сътрудниците от ДУМА и БСТВ, които дават естрада на професионални историци и излъчват филми, които съхраняват паметта за войната в същото време на поголовни операции.
Създател на съдружие " Солидарна България ". През 2017 година става шеф на кабинета на президента Румен Радев. От 2019 година е народен представител в Европейския парламент. Владее френски, британски, съветски и испански език.
" Борисов лъже всички в името на своето оцеляване "
- Г-н Христов, преди дни станахме очевидци на офанзива против президента Румен Радев от страна на прокуратурата. В края на м.г. заявихте в изявление, във връзка на рецесията към избора на основния прокурор, че страната има потребност от нова конституция. Как виждате този нов главен закон - би трябвало ли да има преразпределяне на пълномощия сред главните центрове на властта?
- Категорично смятам, че сегашната Конституция е изчерпана. Ние сме в тирания, която официално се показва като парламентарна република. Опитът за дискредитиране на президента със СРС-та демонстрира, че правото към този момент е мъртва писмен знак и таман институциите, които би трябвало да са стожери на властта, го нарушават. Категорично офанзивата идва от Борисов, основният прокурор не би подхванал сходна акция без неговата глоба. За страдание дневният ред на България е натоварен с горещи рецесии: безводието в Перник, растеж на цените (свинското нарастна с над 50%), възходяща неустановеност. Всичко това отсрочва конституционните въпроси, само че те ще би трябвало да намерят решение в близко бъдеще.
Трябва да има преразпределение на властовите отговорности. Да речем, през годините президентските пълномощия бяха орязани, освен това по неприемлив метод. Той е най-легитимната фигура в страната, само че е с вързани ръце. Много скандални решения се прокарват посредством групови органи, което води до неспособност за осъществяване на наказателна отговорност. Всяка година Министерски съвет разпределя милиарден " бюджетен остатък " без оглед на закона за бюджета. България не действа съгласно закона, а като общ брой от корупционни и паралелни на институциите схеми. Тази власт не може да бъде санирана, би трябвало да бъде рестартирана. Това би дало и честен и поколенчески рестарт на българското общество.
- Властта в България стартира 2019 година с рецесията с евтините парцели на ръководещите, " Апартаментгейт ", а я изпрати и посрещна 2020 година с водната рецесия в Перник и рецесията с горенето на боклука. Как наподобява откъм Брюксел страна, която е в изискванията на перманентни политически рецесии?
- Режимът на Борисов се радваше на благонадежден чадър от комисията Юнкер. Брюксел се ядове за демокрацията в Полша и Унгария и се прави, че не вижда надалеч по-драматичната липса на правда в България. Правото на корупция ни е отпуснато против безрезервна поддръжка за дейностите на Европейска комисия. Нашенското безвластие обаче към този момент поражда филантропични рецесии като тази с водата в Перник. Или пък тази с горенето на боклука на мафиотски компании, която притегли вниманието на италианските управляващи. Не става дума за разделяне на пари под масата, за рутинно плячкосване, а за рецесии, които засягат директно стотици хиляди хора. Европейските институции би трябвало да излязат от хипнозата. Фон дер Лайен не би трябвало да позволява Борисов да я използва за статист в своите постановки за родна приложимост.
- Резултатите от локалните избори сякаш не оправдаха вашите, а и на други политици упования за завършек на ръководството на ГЕРБ. Как си обяснявате устойчивостта на режима на Бойко Борисов в тези условия? Само за незаинтересованост на българското общество ли става дума?
- Апатията е главен фактор. Но не трябва да подценяваме и всеобщите фалшификации. В комбиниране с разните форми на напън, заплашване, платен избор и впрочем към този момент мъчно можем да приказваме за избори в България. Отсъствието на свободни медии бетонира статуквото. Ще разберете кой обслужва ГЕРБ по тезата " няма опция ". Внушава се, че беззаконието, грабежът, корупцията, безводието и безправието са за предпочитане пред другото, тоест Българска социалистическа партия. Проповедниците на " няма -алтернатива " вършат невъзможна появяването на опция, тъй като обезпечават време и опция на олигархията да овладее изборния развой. Същевременно " няма опция " звучи кардинално, взискателно. Съдържа рекламация за високи упования. Всъщност обслужва статуквото. Диалектиката на демокрацията е таман в промяната във властта и санкционирането на прегрешилите. Дори да бъдат заместени от неубедителни съперници, тъй като тази промяна предотвратява построяването на едноличен режим, срастването на ръководещата партия с страната. Дава опция за периодическа проверка на хазната и дейностите на миналата власт. Действа дисциплиниращо на политическата класа. Но с общителната помощ на българските медии, на казионните ТВ коментатори, на десните и левите патерици на ГЕРБ, диктатурата е към този момент факт.
- Г-н Христов, казахте един път, че цялата външна политика на премиера Борисов е да разправя на руснаците по какъв начин лъже американците и противоположното. В светлината на заявката на зам. държавния секретар на Съединени американски щати Дейвид Хейл, че те са срещу " Турски поток ", може ли да кажете кого последно излъга Борисов? Как България би трябвало да построи политиката си по отношение на този енергиен план? Наблюдаваме ли фаворизиране на връзките ни със Съединени американски щати, за сметка на тези с Европейски Съюз?
- Борисов лъже всички в името на своето оцеляване. Цената плащаме ние, жителите. Външните фактори, Съединени американски щати, Русия, Европейски Съюз крепят Борисов, тъй като им е комфортен със своята взаимозависимост. Готов да обещае всичко на всеки. Но обещанията са взаимоизключващи се и часът на истината наближава. Знаете популярната мисъл на Линкълн: " Можеш да лъжеш целия народ за известно време. Можеш да лъжеш част от народа от самото начало. Но не можеш да лъжеш целия народ от самото начало ". Борисов лъга българите цели 10 години. Това е тъжна диагноза за нашия народ, който не разобличава и не глоби лъжата. Вече плащаме скъпа цена.
- Вие сте в центъра на европейската политика. Виждате ли смяна в трансатлантическите връзки, за които приказват редица наблюдаващи? Ако да, то каква политика би трябвало да има нашата страна в изискванията на избор сред Европа и Америка?
- Във външната си политика не би трябвало да избираме зложелател, даже когато някой ни тласка да го сторим. Трябва да търсим потребното съдействие. С всеки от сътрудниците - европейските страни, Съединени американски щати, Русия, Китай, Турция, страните от Близкия Изток - имаме терен за съдействие. В Европа сега се вихри гневна русофобия, а покълва и американофобията. И двете са зловредни, тъй като избуяват въз основата на безпросветност и преднамереност. Трябва да отстояваме европейския интерес и просвета. Това не става с уплахи, а с трезвомислие, доброжелателност и неотстъпчивост.
Що се отнася до България, тук сме в положение на държавен разпад и властта търгува с нашия суверенитет в името на своето оцеляване. Възстановяването на държавността минава през нова конституция, промяна на политическия личен състав, възвръщане на законността и правовата страна.
- Г-н Христов, в подтекста на посткримското напрежение сред Русия и Европейски Съюз, и Съединени американски щати въпреки това, сме очевидци на самобитна война на паметта. Страни от Източна Европа (основно Полша и Прибалтийските републики), сякаш посредством провокативни трактовки на аргументите и следствията от Втората международна война се опитат да преразгледат резултатите от този спор. Къде е мястото на Екологичен потенциал в този случай? Верни ли са трактовките, че Европарламентът е по-скоро русофобско институция, което разпалва злост, в сравнение с да помирява вековни съперници?
- Европарламентът упорства в грешките си. За разлика от Франция, да речем, чийто президент осъзна смисъла на Русия за Европа и подхвана градивен разговор, за разлика от Съединени американски щати, които от ден на ден градят връзките си въз основата на реалполитиката, в Народното събрание не се вижда трезва оценка. Декларацията във връзка пакта Молотов-Рибентроп е илюстрация на казуса. Впрочем вътрешната съпротива в Българска социалистическа партия се опита да направи от нея конспирация и посегна даже на свята тематика като антифашизма. Аз гласувах въздържал се и намирам, че това е верният метод. Най-напред декларацията осъжда фашизма, с което всички сме съгласни, това е и повода да бъде утвърдена с голямо болшинство от Народното събрание. Нали не твърдим, че Народното събрание е цялостен единствено с фашисти и ревизионисти? Но декларацията прави амалгама сред фашизма и комунизма и внушава, че Втората международна е разпалена от два тоталитарни колоса, а нейни жертви са останалите страни. Това е непростима и комфортна симплификация, която всеки образован човек отхвърля. Най-вече декларацията цели да върне историята на ВСВ в политическото поле. Моето мнение е, че Втората международна принадлежи на историците, които би трябвало да разказват, проучват и дискутират тематиката. Декларацията не може да зачеркне великите творби на литературата и киното - " Живот и орис " на Василий Гросман, дневникът на Ане Франк, книгите на Примо Леви, Виктор Франкл, дневниците на Константин Симонов, думите на Олга Бергхолц или филми като " Летят жерави " на Калатозов, " Списъкът на Шиндлер " на Спилбърг, " Извисяване " на Лариса Шапитко или " Иди и виж " на Елем Климов. Този културен масив ще оформи паметта за войната, а не манипулативните заявления. Такива постоянно е имало и те не трябва да бъдат превръщани в събитие. За страдание декларацията породи гневни реакции, каквито целеше, и разпали война за паметта. Тя реализира задачата си. Така Втората международна бе конфискувана от историците и върната за злободневна политическа корист.
За край да кажа добра дума за сътрудниците от ДУМА и БСТВ, които дават естрада на професионални историци и излъчват филми, които съхраняват паметта за войната в същото време на поголовни операции.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ