Пандемична срещу кризисна икономика
Ивелин Михайлов е създател на консултантската компания Together Bulgaria, както и идеолог и основен изпълнителен шеф на плана „ Исторически парк “ АД, чиято цел е да трансформира България във водеща страна в културния туризъм. Той има над 15-годишен опит в областта на продажбите, застрахователното и финансовото консултиране. Текстът е от неговия персонален блог и е оповестен с негово единодушие, с редакторска интервенция.
Много хора бъркат спешната стопанска система и пандемичната стопанска система, като с това бъркат и своята работа с парите в тези разнообразни обстановки. Каква е разликата сред тях и какво да създадем с нашите средства при пандемична стопанска система?
Започвам от парите и тяхната стойност. Ще разгледаме главните фактори, които въздействат на цената на парите, а не спекулативните. Парите ни служат да задържаме стойност на сътвореното от нас и да си закупим артикули или услуги в бъдеще. Всеки един от нас си образува изгоди от труда, който поставя, посредством придобивките, които има от своите родители. Тези изгоди, които той или те са дали на света, а не са ги консумирали.
Давам образец – един доктор в изискванията на пандемия работи по 16 часа дневно, а има време единствено да се храни. Той дава доста повече изгода на обществото и посредством парите тя му се съхранява за миг, в който той ще може да си я използва. Така ние не мислим дали сме се излъгали, като сме свършили освен това, без да вземем изгодите незабавно на момента, а се концентрираме да създадем изгода, която един ден ще употребим.
Функцията на парите е да улеснява процеса на замяна на богатства и хората да поставят труд, за който да са спокойни, че при потребност ще получат насрещна полза.
Двата съществени фактора, които играят роля за цената на парите, са тяхното количество и количеството на артикули и услуги, които подхождат на количеството пари. Това е повода цената на парите да се дефинира директно от количеството на артикули и услуги, които стоят против тях. Докато има равновесие сред тези два съществени фактора – брой на парите и количество на артикули и услуги, ние имаме равна стойност на парите, или можем да разчитаме, че с една единица пари ще можем да си закупим еднакъв брой стока или услуга.
Случва се да се промени цената на парите, като, естествено, на нас ни се желае цената на парите да се трансформира в наша изгода или да можем с единица пари да си закупим повече артикули и услуги, само че за жалост, се случва тъкмо противоположното. Ние губим цената на нашите пари и по този начин губим от направеното от нас или от нашите родители.
Какво съставлява рецесията?
При рецесия понижава потреблението, само че без да понижава паричната маса. Или ние имаме едно и също количество пари, само че хората купуват по-малко артикули и услуги, което за една година прави по този начин, че да се натрупа огромно количество артикули и да се смъкне цената на услугите, което за къс миг прави по този начин, че парите стават по-малко от стоките и услугите и тяхната цена нараства.
Това се назовава дефлация и за един къс миг сме по-богати с наличните пари, в сравнение с сме били в челен миг. В този интервал хората с пари в наличност (говорим за елементарните хора с пари) стават по-богати и изчакват положителната опция. Една част от бизнесите стартират да банкрутират и освобождават служащи, а друга част недоволстват поради създалата се конюнктура.
Тук се включва страната и пита хората дали желаят да направи нещо, с цел да се излезе от рецесията, и бизнесмени и служащи единомислещо споделят „ ДА “, тъй като желаят някой различен да свърши тяхната работа. Тогава страната инжектира средства в стопанската система, което става посредством отпечатване на още пари, и по този метод дава средства отново на компаниите на ръководещите. Медиите стартират да споделят, че се излиза от рецесията и заетостта, основана от околните до страната компании, провокира търсене, което стартира леко да покачва цените, а след това и повече.
Мобилизират се огромна част от бизнесмени и работещи да купуват, строят и вършат оборот в стопанската система, а медиите споделят по какъв начин всичко върви добре и времената са положителни, тръбят, че ни чакат положителни години. Започват да се покачват заплатите, с което се покачват и цените, и ето едно по какъв начин ръководещите са се сдобили с нови пари към техните, които са вкарали в активи, а елементарните хора са притежатели на обезценени парични средства.
Това се случва в общоприетата стопанска система, когато има рецесия и тя е провокирана от ръководещите, за да се обезценят парите и да вземат нови заеми. Първо в тези рецесии има повишаване на силата на парите, а след това те се обезценяват.
Как работят парите в пандемична стопанска система?
Парите би трябвало да са равни на стоките и услугите, с цел да имат равна стойност. В обстановка на пандемия имаме опасност за индивида. Не би трябвало да забравяме, че по този начин наречената стопанска система е това, което хората създават и употребяват, живеейки своя живот. Когато има опасност за него, тези, които създават, и тези, които употребяват, т.е. хората, понижават и от двете, тъй като те са заети и в произвеждането, и в консумирането. В един подобен миг парите са си едни и същи като количество, само че доста понижава количеството на артикули и услуги. Причината е, че кафенета, почивки, пътувания, козметики, групови събирания, образование, търговски центрове и улици, нощни заведения и празненства тотално стопират своята активност.
Тоест, огромна част от услугите ги няма изобщо. Започва да се лимитира и производството, тъй като са нарушени транспортните и снабдителни вериги. Срокът за доставка на съставни елементи внезапно се покачва, тъй като се затварят границите. В актуалното произвеждане, което е подчинено на ниската цена, съвсем никой производител не създава самичък нещата, нужни за производството, а създава най-много 20% от нужните му съставни елементи, другите ги внася. Така изброеното дотук води до неспособност да има приключен артикул или става по този начин, че и продуктите понижават, тъй като, колкото и да е понижено потреблението, то производството е още по-малко и последователно понижават стоковите и материални ресурси.
Също по този начин понижава и хранителната продукция, тъй като там отново се ангажирани хора за тяхното произвеждане, а потреблението на храна мъчно ще спадне. Това води до голяма смяна на съотношението пари – артикули и услуги, което прави по този начин, че да има доста пари и малко артикули и услуги. Тук също се намесват и страните, които стартират да печатат пари за да стимулират хората да работят в среда, рискова за живота им, и да се финансира цялата активност по време пандемията. Когато няма доходи в стопанската система, средствата, с които се заплаща, се печатат. Всичко изброено води до огромно обезценяване на парите и виждаме, че пандемичната стопанска система радикално се разграничава от общоприетата спешна стопанска система.
Как оперират ръководещите финансовата система в такава обстановка?
Банката взема пари от елементарните хора, за което дава дребни лихви, а събира големи такси за съхранения и преводи. По този метод банките даже печелят от средствата, които елементарните хора им дават. После те дават средствата отново на елементарни хора, на елементарни компании (много трудно) и на компаниите на ръководещите (което е доста елементарно, тъй като тази система е основана за тях), от което печелят. Печалбата на банката всяка година се разпределя на притежателите, които я вкарват в активи.
Те не държат свободни наличия. Това може да се види по метода на работа на банката – че тя не ръководи свои парични средства, а вкарва всичко в активи. Свободните парични средства са единствено на елементарните хора. Дали е рецесия, или не, банката не губи, тъй като тя прибира облага от оборота, придвижването и съхранението на средствата, а парите си ги губят хората.
Хората, които желаят да си задържат и умножат парите в такава конюнктура, е нужно да ги вкарат в активи, които ще имат огромна стойност след излизането от пандемията. Тогава паричната маса ще се възстановява на някакви равнища и ние можем още веднъж да си възстановим хартиените пари (ако искаме), само че в действителна тогавашна стойност и умножени. Още по-добре е, в случай че можем да ги вкараме в активи, които ще бъдат доста търсени след интервала на пандемията. Тогава ще излезем доста печеливши от обстановката и няма да сме изгубили две години от живота си поради изключителна обстановка.
Много хора бъркат спешната стопанска система и пандемичната стопанска система, като с това бъркат и своята работа с парите в тези разнообразни обстановки. Каква е разликата сред тях и какво да създадем с нашите средства при пандемична стопанска система?
Започвам от парите и тяхната стойност. Ще разгледаме главните фактори, които въздействат на цената на парите, а не спекулативните. Парите ни служат да задържаме стойност на сътвореното от нас и да си закупим артикули или услуги в бъдеще. Всеки един от нас си образува изгоди от труда, който поставя, посредством придобивките, които има от своите родители. Тези изгоди, които той или те са дали на света, а не са ги консумирали.
Давам образец – един доктор в изискванията на пандемия работи по 16 часа дневно, а има време единствено да се храни. Той дава доста повече изгода на обществото и посредством парите тя му се съхранява за миг, в който той ще може да си я използва. Така ние не мислим дали сме се излъгали, като сме свършили освен това, без да вземем изгодите незабавно на момента, а се концентрираме да създадем изгода, която един ден ще употребим.
Функцията на парите е да улеснява процеса на замяна на богатства и хората да поставят труд, за който да са спокойни, че при потребност ще получат насрещна полза.
Двата съществени фактора, които играят роля за цената на парите, са тяхното количество и количеството на артикули и услуги, които подхождат на количеството пари. Това е повода цената на парите да се дефинира директно от количеството на артикули и услуги, които стоят против тях. Докато има равновесие сред тези два съществени фактора – брой на парите и количество на артикули и услуги, ние имаме равна стойност на парите, или можем да разчитаме, че с една единица пари ще можем да си закупим еднакъв брой стока или услуга.
Случва се да се промени цената на парите, като, естествено, на нас ни се желае цената на парите да се трансформира в наша изгода или да можем с единица пари да си закупим повече артикули и услуги, само че за жалост, се случва тъкмо противоположното. Ние губим цената на нашите пари и по този начин губим от направеното от нас или от нашите родители.
Какво съставлява рецесията?
При рецесия понижава потреблението, само че без да понижава паричната маса. Или ние имаме едно и също количество пари, само че хората купуват по-малко артикули и услуги, което за една година прави по този начин, че да се натрупа огромно количество артикули и да се смъкне цената на услугите, което за къс миг прави по този начин, че парите стават по-малко от стоките и услугите и тяхната цена нараства.
Това се назовава дефлация и за един къс миг сме по-богати с наличните пари, в сравнение с сме били в челен миг. В този интервал хората с пари в наличност (говорим за елементарните хора с пари) стават по-богати и изчакват положителната опция. Една част от бизнесите стартират да банкрутират и освобождават служащи, а друга част недоволстват поради създалата се конюнктура.
Тук се включва страната и пита хората дали желаят да направи нещо, с цел да се излезе от рецесията, и бизнесмени и служащи единомислещо споделят „ ДА “, тъй като желаят някой различен да свърши тяхната работа. Тогава страната инжектира средства в стопанската система, което става посредством отпечатване на още пари, и по този метод дава средства отново на компаниите на ръководещите. Медиите стартират да споделят, че се излиза от рецесията и заетостта, основана от околните до страната компании, провокира търсене, което стартира леко да покачва цените, а след това и повече.
Мобилизират се огромна част от бизнесмени и работещи да купуват, строят и вършат оборот в стопанската система, а медиите споделят по какъв начин всичко върви добре и времената са положителни, тръбят, че ни чакат положителни години. Започват да се покачват заплатите, с което се покачват и цените, и ето едно по какъв начин ръководещите са се сдобили с нови пари към техните, които са вкарали в активи, а елементарните хора са притежатели на обезценени парични средства.
Това се случва в общоприетата стопанска система, когато има рецесия и тя е провокирана от ръководещите, за да се обезценят парите и да вземат нови заеми. Първо в тези рецесии има повишаване на силата на парите, а след това те се обезценяват.
Как работят парите в пандемична стопанска система?
Парите би трябвало да са равни на стоките и услугите, с цел да имат равна стойност. В обстановка на пандемия имаме опасност за индивида. Не би трябвало да забравяме, че по този начин наречената стопанска система е това, което хората създават и употребяват, живеейки своя живот. Когато има опасност за него, тези, които създават, и тези, които употребяват, т.е. хората, понижават и от двете, тъй като те са заети и в произвеждането, и в консумирането. В един подобен миг парите са си едни и същи като количество, само че доста понижава количеството на артикули и услуги. Причината е, че кафенета, почивки, пътувания, козметики, групови събирания, образование, търговски центрове и улици, нощни заведения и празненства тотално стопират своята активност.
Тоест, огромна част от услугите ги няма изобщо. Започва да се лимитира и производството, тъй като са нарушени транспортните и снабдителни вериги. Срокът за доставка на съставни елементи внезапно се покачва, тъй като се затварят границите. В актуалното произвеждане, което е подчинено на ниската цена, съвсем никой производител не създава самичък нещата, нужни за производството, а създава най-много 20% от нужните му съставни елементи, другите ги внася. Така изброеното дотук води до неспособност да има приключен артикул или става по този начин, че и продуктите понижават, тъй като, колкото и да е понижено потреблението, то производството е още по-малко и последователно понижават стоковите и материални ресурси.
Също по този начин понижава и хранителната продукция, тъй като там отново се ангажирани хора за тяхното произвеждане, а потреблението на храна мъчно ще спадне. Това води до голяма смяна на съотношението пари – артикули и услуги, което прави по този начин, че да има доста пари и малко артикули и услуги. Тук също се намесват и страните, които стартират да печатат пари за да стимулират хората да работят в среда, рискова за живота им, и да се финансира цялата активност по време пандемията. Когато няма доходи в стопанската система, средствата, с които се заплаща, се печатат. Всичко изброено води до огромно обезценяване на парите и виждаме, че пандемичната стопанска система радикално се разграничава от общоприетата спешна стопанска система.
Как оперират ръководещите финансовата система в такава обстановка?
Банката взема пари от елементарните хора, за което дава дребни лихви, а събира големи такси за съхранения и преводи. По този метод банките даже печелят от средствата, които елементарните хора им дават. После те дават средствата отново на елементарни хора, на елементарни компании (много трудно) и на компаниите на ръководещите (което е доста елементарно, тъй като тази система е основана за тях), от което печелят. Печалбата на банката всяка година се разпределя на притежателите, които я вкарват в активи.
Те не държат свободни наличия. Това може да се види по метода на работа на банката – че тя не ръководи свои парични средства, а вкарва всичко в активи. Свободните парични средства са единствено на елементарните хора. Дали е рецесия, или не, банката не губи, тъй като тя прибира облага от оборота, придвижването и съхранението на средствата, а парите си ги губят хората.
Хората, които желаят да си задържат и умножат парите в такава конюнктура, е нужно да ги вкарат в активи, които ще имат огромна стойност след излизането от пандемията. Тогава паричната маса ще се възстановява на някакви равнища и ние можем още веднъж да си възстановим хартиените пари (ако искаме), само че в действителна тогавашна стойност и умножени. Още по-добре е, в случай че можем да ги вкараме в активи, които ще бъдат доста търсени след интервала на пандемията. Тогава ще излезем доста печеливши от обстановката и няма да сме изгубили две години от живота си поради изключителна обстановка.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ