Ивайло Коралски Галерия Ако някой някога ти каже, че визията

Ивайло Коралски
Галерия
Ако някой в миналото ти каже, че визията в игрите не е от огромно значение, не му вярвай. Настоящият римейк на Shadow of the Colossus е знаков представител на различното изказване, че щипка качествено графично осъществяване може да даде нов живот на заглавия от началото на сегашния век.

Римейкът на класиката на Team Ico от 2005 година, създаден от изключително кадърните видове от Bluepoint Games , е претендент освен за най-хубаво съвременно пресъздаване на гейм класика, само че и кандидат за най-хубава игра за 2018 година

Прочетете още: IDC дефинира по-важните задания пред CIO в идващите няколко годиниРевю: Nokia 8 – огромното завръщанеКак се превърта Doom (2016) за 26 минути

Както загатнах, в основата на римейка стоят отвинтваща съвременна визия и гневен съраунд микс.

Геймплеят и изобщо цялостното чувство на оригинала са непокътнати и това също е общоприет плюс, тъй като през 2005 година Shadow of the Colossus беше нещо невиждано както от техническа позиция (PS2 издъхваше на равни шпации, а фреймът се лъкатушеше сред 15 и 30 кадъра), по този начин и като роман и геймплей на териториите на гейм промишлеността.

Shadow of the Colossus беше един от първите гейм софтуерни артикули, който се опита да наложи нападателна стрийминг система за гейм асети, използваше образни резултати (DOF, HDR осветяване, мъгли) които бяха необичайност за тези времена даже за множеството PC екслузиви.

Анимациите също бяха самобитна гражданска война за 2005, като с изключение на богатата костна система на конят Арго, основният персонаж и колосите, оригиналът използваше новаторска даже за 2018 година математическа система за пресмятане на съприкосновението на костите на персонажите с терена на играта.

Разбира се, с доста малко изключения всеки един детайл на Shadow of the Colossus беше на извънредно равнище.

В графата изключения мога да загатна странния надзор върху основния персонаж, който на моменти беше фрустриращ, само че пък на по-късен стадий помагаше за потапянето в света на играта.

За римейка Bluepoint Games дават на играчите ветерани опцията да употребяват остарялата контролна скица, само че оферират и напълно нов способ на надзор върху Wander и Argo . Не единствено нов, само че по-добър и в каноните на модерните контролни схеми. Което най-малко за мен е огромен плюс, тъй като не са една и две 3D класиките от края на предишния и началото на този век, които към днешна дата са съвсем неиграеми поради странния си метод на ръководство.

Що се отнася до историята на диаманта на Фумито Уеда , то тя продължава да бъде минималистична и извънредно красива. В нея младият момък Wander (озвучен от Кенджи Ноджима), дружно със своя жребец Agro, се пробва да възкреси нежната си половинка Mono. За задачата смелият юноша би трябвало да унищожи 16 колоса, „ живеещи “ на териториите на „ Забранената земя “. Признавам, че на хартия разказът не звучи кой знае какъв брой надъхващо, само че макар че „ тая история “ сме я чели, гледали и играли десетки пъти, цялостното премеждие и смазващият край на Shadow of the Collosus ще оставят осезаема диря в съзнанието на мнозина. Надявам се да не прозвучи като спойлър, само че в основата си Shadow of the Collosus споделя мрачна, вярно японска приказка.

Геймплеят, както към този момент загатнах, е неизменен и на йота по отношение на оригинала. Основните задачи, с които ще се сблъска играчът, са две – да открие и унищожи упоменатите колоси. Любопитният за отбелязване миг, е, че в някои случаи едното задание – издирването, е по-трудният детайл. Докато в други моменти откриването на едва звено в другояче «колосално» изглеждащите колоси, е по-предизвикателният детайл. Светът умерено може да мине и за open (world), а поради размерите си, всеки исполин е своего рода платформено равнище.

Освен с преждеспоменатият кон Agro, Wander разполага с магически меч, както и лък, който по-често единствено ядосва исполините в „ Забранената земя “. Разбира се, има случаи, в които лъкът е от голяма важност и само с негова помощ можеш да минеш през несъмнено затруднение.

Светът на Shadow of the Colossus е извънредно хубав, само че и празен. Благодарен съм на Sony и Bluepoint Games , че са запазили структурата на оригнала и не са добавили серия сайд куестове, включващи брането на цветя, търсене на златната пуйка на гиздав селяндур и така нататък

Shadow of the Colossus продължава да бъде изключително персонално прекарване и всякакво разводняване щеше да убие въпросното.

И по този начин, прибирам се още веднъж на образната направа на римейка, тъй като в тази ситуация приказваме за една от най-добре изглеждащите игри в механически и артистичен проект. Художниците на американците меко казано са надминали себе си, надлежно ставаме очевидци не просто на фамозна техническа направа, само че и игра, която улавя по идеален метод образното лъчение на оригинала. Цветовата гама, HDR осветлението, изключителна система за лодовете и горе-долу всички съвременни софтуерни резултати трансформират Shadow of the Colossus в игра, която няма да остарее образно и след 10 години. В предходното изказване образно да не се бърка с механически.

За притежателите на PS4 Pro новините са още по-добри. Докато на общоприетия PS4 римейкът наподобява прелестно в действителна 1080p резолюция при постоянни 30 фрагмента в секунда, то на Pro се оферират два режима – единият е високо резолюционният (играната рендва протичащото се на екрана в 1440p и 30 фрагмента ), до момента в който другият, производителният, върви в 1080p и 60 фрагмента . Прочее, даже и да разполагате с 4К тв приемник, поучавам най-малко първото изиграване да се възползва от упоменатите 60FPS. Предвид обстоятелството, че оригиналът оферираше извънредно вариращи фреймове, а ремастърът за PS3 „ единствено “ постоянни 30FPS, то скокът до 60 показва творението на Уеда в напълно нова светлина.

Музикалното оформление също доставя по извънредно безапелационен метод. Сигурен съм, че даже на остарял лампов тв приемник Shadow of the Colossus ще звучи чудесно, само че, в случай че разполагате със средностатистическа съраунд система, то SOTC ще погали ушите ви с несравним театър от мастерирани до съвършенство звуци. Изключителни оркестрални претекстове се съревновават с меко казано съответен ембиънт тон и даже минималното количество разговор (за играта е написан специфичен език) стои на място.
Shadow of the perfection
Независимо, че актуалният текст преглежда римейк на игра, подала глава на белия свят през далечната към този момент 2005 година, то Shadow of the Colossus версия 2018 умерено ще бъде номинирана в голям брой ранглисти за най-хубавите заглавия на 2018 година . Истината е, че приказваме за една от най-полираните механически и прочувствено стискащи те за гърлото игри в границите на актуалната генерация. В която компромис и качество нямат никакви допирни точки, а поради по-ниската ѝ цена по отношение на общоприетите ААА артикули, тя е и наложителна за играчите, любещи мощно прочувствените сингъл плейър прекарвания.

Bluepoint , умерено можете да се захващате с римейк на Ico...