Ивайло Димитров е пожарникар от 21 години, посветил живота си

Ивайло Димитров е пожарникар от 21 години, посветил живота си на другите и борбата с огнената буря. Това, че има белези, сложна специалност и отговорност за живота на другите е нещо, което му дава възприятие за смисъл и задоволство. Напоследък той стана известен около фейсбук страницата на Шеста районна работа, която осведоми жителите и употребява обществените мрежи по най-хубавия метод: да приближи институциите до хората, да им каже най-важното, да ги предизвести за заплахите. Ето какво сподели Димитров в особено изявление за Sofia Live.
Г-н Димитров, кое ви възпламени по специалността на пожарникаря? Спонтанен избор ли беше или някакво вътрешно чувство, което постоянно е било във Вас?
Винаги е било в кръвта ми. Изкарах военната си работа в пожарната преди години и то не в коя да е пожарна, а в сегашната ми – 6-та Районна работа. През 1996-1997 година бях в пожарникарска рота, на процедура бях настоящ пожарникар. Тогава бойците гасяга пожарите. Нямаше толкоз доста професионални пожарникари, както в този момент. Тогава на щат бяха само командирите, водачите и началниците.
Ако можехте да върнете времето обратно с целия опит, който имате досега, още веднъж ли бихте избрали тази специалност?
Младостта ми мина, практикувайки тази специалност. Щатен пожарникар съм от 21 години. Тя си стана метод на живот за мен. Стана табиет, а човек е мъчно да се раздели с навиците си. Ако имам същия опит, познания и умения, които имам сега, несъмнено, че бих избрал тази специалност, това предопределение. Тя ми даде доста. Цял един живот. Няма по какъв начин да се разделя с него, тъй като това за мен е все едно да умра. Няма по какъв начин. Живее ми се.
Както всяка работа, по този начин и вашата не е лесна. Коя е най-голямата компликация в пожарникарската специалност?
За един млад пожарникар сигурно най-тежкият случай е, когато се сблъска за първи път със гибелта очи в очи. А ние, за жалост, постоянно се сблъскваме с нея. На мен ми е най-тежко, когато видя болката в хората, болката от загубата на непосредствен човек и от нещастието, която ги е сполетяла. С дългите години процедура се основава една отдалеченост, в случай че желаете го наречете „ перде “, което аз персонално си поставям, с цел да не виждам тази болежка. За страдание обаче я чувствам и този нюх е пъклен сложен, тъй като въпреки всичко на първо място сме хора.
Кой е най-тежкият случай, с който сте се сблъсквали? Разкажете за някоя животоспасяваща преживелица.
За 21 години съм се сблъсквал с хиляди пожари. По-тежките пожари, произшествия, катастрофи, в които има гибел, болежка и страдалчество, напълно естествено ги отстранявам от съзнанието си и ги не помня. Или най-малко се пробвам.
Преди към 12 години беше придошла Владайската река и във водата беше попаднало едно детенце на почти 12-13 години. Спасяването му от нашия екип беше извънредно мъчно, рисковано за нас и за детето, тъй като то се държеше за някакъв корен или клон. И във всеки един миг реката можеше да го отнесе. Накрая обаче историята приключи с благополучен край. Това е случай, който си припомням с усмивка, тъй като беше доста сложна интервенция, само че се справихме. Момчето извади огромен шанс, че се задържа там до нашето идване.
Вашата специалност е много благородна, от време на време от Вас зависи даден човешки живот, както в историята, която разказахте доскоро. Всъщност хората признателни ли са ви за това или бързо не помнят оказаната помощ?
Не, не не помнят. Даже това момче, което щеше да бъде повлечено от Владайската река, доста постоянно идваше в пожарната. Даже е оказа, че живееше покрай нея. След всеки един случай, когато сме си свършили работата и хората са живи и здрави, те ни благодарят от сърце, проличава си. Дори ни дават някакви дребни дарове от признателност. Например припомням си последния път една жена ни даде една шепа с круши. Такава признателност е извънредно блага. Малките жестове са от най-голямо значение.

Снимка: Силва Тонева
Кое е по-опасно: димът или огънят?
Определено димът. Причината е, че огънят се усеща и се вижда. От него можеш напълно инстинктивно да се предпазиш или най-малко да се опиташ. Много зависи и какво тъкмо гори, от какво е този пушек. Има субстанции, които незабелязано могат да задушат човек – дюшеци, столове, техния заряд, всякаква мека мебел. Те отделят отровни циановодороди и въглеродния окис. Те нямат цвят и аромат, само че са животозастрашаващи. Важно е да се знае, че по-честата причина за гибел е задушаването с пушек, а не толкоз изгарянето. Едното предхожда другото. Затова е много по-опасно.
6-та Районна работа сътвори доста потребна Facebook страница, която оказва помощ на хората със препоръки по какъв начин да се оправят при зародил незабавен случай. Как се зароди концепцията? Сам ли я поддържате?
Тази страница е на съвсем 10 години. Скоро ревизирах и видях, че е основана през 2011 година. Когато видях първите фотоси се сетих и повода за нейното основаване. Много хора започнаха да основават свои фейсбуци, а измежду всяка пожарникарска работа стана съвременно да основава своя фейсбук страница. С горделивост споделям, че и преди и в този момент, нашата страница си е най-хубавата. Можете сами да се убедите в това.
Първоначалната концепция беше да се споделят фотоси и постове на бита в пожарната, по този начин да се каже. Тогава бяха ремонтирани и боядисани старите пожарни коли от нас самите и ние искахме дори да се похвалим с новите ни служебни коли. А сегашната концепция, която се зароди напълно непринудено в главата ми, е да обезпечим хората със значима и потребна информация за това по какъв начин да работят при незабавен случай.
Дори текстът ми за това за това по какъв начин да действаме, когато автомобилът ни се възпламени в придвижване, стана вайръл. Тя също се зароди непринудено, до момента в който четох мненията на публикация в една доста известна софийска страница.Снимката също е употребена от там. Тя е една от дребното ни неавторси фотоси в страницита.
Страницата не я подкрепям самичък. Двама души сме – аз и индивидът, с помощта на който са тези прелестни фотографии – Силва Тонева . Тя е професионален фотограф, който от години снима нашата специалност. Мога самоуверено да настоявам, че нейните фотоси са единствените, които са толкоз покрай пожарникарската специалност. И това е удивително. Тя има и няколко изложения, в центъра на които още веднъж е пожарната работа и пожарникарската специалност.




Силва Тонева - фотографът и вторият човек, който поддържа страницата на Шеста районна работа
Имате ли противоположна връзка от хора, които четат нещата, които публикувате в страницата и какво ви пишат?
Много постоянно имаме персонални известия от хора, които са прочели постовете ни във фейсбук страницата и са им харесали. След даден пост, публикация, фотография постоянно има хора, които ни пишат и питат неща по публикацията. Писали са ни и хора, които общително ни питат дали могат да доведат децата си в пожарната, тъй като им е забавно.
Най-хубавото е, че постовете ни са на понятен език без термини и терминологични изрази, с цел да може повече хора да схванат това, което желаеме да кажем. Има единични случаи, в които хора ме подлагат на критика в мнения, че не го изяснявам вярно единствено тъй като не е по учебник. Но за мен и за доста хора това е верният метод и по този начин ще продължаваме да го вършим. Държа да отбележа, че се прави не с европейско финансиране, не с държавни или служебни средства, а изцяло гратис. Постовете не се промотират, тъй като за това би трябвало да се заплати. Оставяме всичко на потребителите.

Снимка: Силва Тонева
Досега имаше всевъзможни инфлуънсъри, само че за пръв към този момент има и във ваше лице и несъмнено с доста по-голям смисъл - инфлуенсър-пожарникар? Всъщност, става известно, че обществените мрежи могат да оказват помощ доста за това, по какъв начин мислите?
Този термин ми е малко непознат, тъй като съм от друго потомство. Но в случай че смисълът му е на човек, който въздейства на хората посредством това, което споделя в обществените мрежи, да, бих се нарекъл инфлуенсър. Стремя се да въздействам положително на хората постоянно.
Кой е най-ценният съвет, който може да дадете на хората, с цел да се предпазят от пожари? Коя е най-честата причина за един пожар?
Ключът към всичко е спазването на разпоредбите и нормите. Една от най-честите аргументи за възникването на пожар е небрежността под всякаквите й форми – непрофесионално направена апаратура или техническа връзка, некачествено ремонтиран апарат, некачествено инсталиран употребен апарат и така нататък Правилата са писани от нещастия, от зародили произшествия. Затова ги има. Спазваме ли ги – ще понижим до най-малко неприятното да ни сполети.Там където има правила и закони за съответната активност, ВИНАГИ би трябвало да се съблюдават. Това е най-ценният съвет, който мога да дам. Смятам, че работи доста добре.

Снимка: Силва Тонева
Какво мислите за хората, които провокират пожари в горите или възпламеняват контейнери било то несъзнателно посредством хвърлена цигара или преднамерено? Вие самият написахте пост за това във фейсбук. Защо не би трябвало да паркираме наоколо до контейнери?
Един от постовете ми във фейсбук е точно за това – за какво не би трябвало да паркираме колите си покрай контейнери. Първо – те пречат на хората, които желаят да си изхвърлят боклука, пречат на служащите, виновни за сметопревозването. Второ – при зародил пожар в контейнера и в случай че колата е паркирана наоколо, тя сигурно ще бъде наранена.
Запалването на контейнерите става най-много от немарливост – някой не си е изгасил цигарата или си е изхвърлил там неизгасената сгур от печката. Малко са случаите, в които някой преднамерено отива и ги възпламенява. За хората, които палят горите, не знам тъкмо какво да кажа. Всички видяхме какво се случи в Австралия. Той предизвиква голям брой вреди и води до още по-глобални проблеми. Крайно налага се да се замислим, че тази планета е напълно наша, ние би трябвало да се грижим за нея и нейните запаси не са неизчерпаеми. А ние, хората, не сме безсмъртни. Недейте да живеете като такива. Трябва да се грижим за всичко – растения, животни, другите хора, тъй като ние живеем измежду тях. Всичко е от голяма важност.
По време на практикуването на тази специалност имали ли сте някакви пострадвания, изгаряния?
Да, целият ми врат е в белези от няколко пожара. Даже съм бил и в болница от интоксикция на битов пожар. Това са физическите ми белези. Не ги одобрявам за нещо неприятно, те са част от мен и носят мемоари, уроци, история, страсти, когато ги видя и се сетя за случилото се.
Какво Ви даде и какво Ви лиши тази специалност?
Дава ми и се надявам да продължава да ми дава смисъл на живот и горделивост от специалността. Отне ми доста моменти с околните хора. Когато е трябвало да бъда някъде и да споделя прекрасен миг с непосредствен човек, съм бил на работа, за което не скърбя, несъмнено. Така е трябвало да се случи.
Какво е чувството, когато спасите човешки живот?
Усещането е облекчение и задоволство от това, че съм съумял да си свърша работата по този начин, както е трябвало да я свърша.
Във филмите сме виждали доста случаи на котета, качили се на някое дърво, които не могат да слязат, идва пожарникар и я смъква. Често ли спасявате котета и имало ли е случаи, в които да откажете да съдействате за свалянето им?
Всяка година по няколко пъти отиваме да спасим някое животно. Най-често ни викат, когато има животно, попаднало в някаква дупка. Кучето, козата, овцата да вземем за пример не могат да излязат сами от там и се постанова да се намесим ние. Ходили сме, несъмнено, да спасяваме и котки на дървета, само че най-много, тъй като стопанинът ни е помолил и доста се тормози или котето мяука от няколко дни и съседите се оплакват, а не тъй като е рисково за неговия живот. Котките са такива животни, които сами могат да слязат и сами да се покатерят. Имат тези умения и интинкт. Ние ужасно доста обичаме животните, само че от време на време се случва да откажем да дойдем и да свалим коте, тъй като сме изпратени на различен адрес, на животоспасяваща интервенция.

Снимка: Силва Тонева
Пожарникарските коли развиват над 100км/ч при катастрофи. Как се кар хем бързо, хем безвредно за останалите водачи на коли?
Статията, която написах на нашата Facebook страница, беше за да покажа, че пожарникарските коли в действителност са бързи, само че в това време рядко се възползваме от оптималната му скорост. Това е по този начин, тъй като единствено пожарните коли са над 14 тона, има още 3 тона и половина гасителни субстанции и като включим и екипа вътре, автомобила става извънредно тежък. Тази маса се подчинява на физичните закони, както всяко едно нещо и мъчно може да се овладее при една сериозна обстановка и при висока несъобразена скорост. Затова ние доста рядко си разрешаваме да надвишаваме оптимално позволената скорост, само че даже когато го вършим, ние караме безвредно за нас и за другите участници в придвижването. Тоест ние бързаме постепенно и разчитаме най-много на специфичния ни режим на придвижване - светлинната и звуковата сигнализация. Много от водачите са толерантни и разбиращи и ни пускат да минем на натоварени пътища и кръстовища, когато видят тези светлини или чуят звука, за което желая да им благодаря.
Вие към този момент коментирахте във Facebook старницата пожар, зародил в самия автомобил по време на придвижване. Какво би трябвало да създадем, когато се случи такова нещо? С кое да бъдем най-внимателни?
При пожара в автомобил е значима най-много персоналната сигурност. Ако се случи такова нещо по време на придвижване, лидерът би трябвало да:
1. спре оптимално бързо по най-безопасния метод – отбивайки в дясно и без да пречи на останалите участници в придвижването. Не е целесъобразно просто да спрете по средата. Представете си многолюден бул. или автомагистрала. Така освен застрашавате живота на другите, само че и своя личен.;
2. да загаси двигателя;
3. да дръпне ръчната спирачка, и да освободи от скорост;
4. и чак тогава може да се стартира гасене на зародилото запалване с наличния пожарогасител.
Разбира се, преминаващите също могат да оказват помощ със своите пожарогасители. От особена значимост е оптимално бързо да се заяви на тел. 112, давайки допустимо най-точни данни за случая. И тъй като загатнах пожарогасители, приканвам всички водачи всяка година да ревизират своя пожарогасител и да го заверяват в пуктовете за годишен обзор. Струва към 15 лв., а може да избави човешки живот или скъпо имущество.
Огънят другар или зложелател е на пожарникаря и на хората?
Има една хубава сентенция: „ Огънят е добър прислужник, само че неприятен стопанин “. Аз имам вяра в нея.

Снимка: Силва Тонева
В Австралия излязоха едни нови календари за 2020-та година с предизвикателни пожарникари, прегърнали разнообразни животни. Какво мислите за съчетаването на специалността пожарникар и сексапила?
Коментирали сме тези календари с сътрудниците от службата. Може и да се дължи на метод на мислене, само че ми се коства прекомерно комерсиално. Ние имаме една концепция, която се надявам да изпълним тази година. Тя включва и нашите другари от Фондация „ Дивите животни “. С тях желаеме да създадем план, който в случай че бъде утвърден, ще създадем и ние календар с пожарникари, прегърнали животни от приюта, които са сираци, останали са на улицата. При всички положения ви убеждавам, че няма да има съблазън, а ще бъде напълно сериозен календар. Основната цел е по този метод да покажем нещастието на тези животни и да предизвикаме повече хора да осиновяват изоставени домашни животни, а не да купуват. Надявам се всичко да се развие по проект и доста хора да бъдат повлияни от тези календари.
 
Интервю на Илиана Симеонова