Ивановден е! Почитаме Свети Йоан Кръстител
Ивановден е един от най-тачените християнски празници. На този ден Българската православна черква уважава паметта на Свети Йоан Кръстител. Йоан Кръстител, именуван още Предтеча, е древен оракул, който е предсказал идването на Исус Христос.
Свети Йоан е проповядвал идването на Месията в Юдея и Галилея, а когато месията в действителност е пристигнал, точно този християнски светец го е кръстил в свещените води на река Йордан, оттова и името му - Кръстител.
Покаялите се езичници били кръщавани с вода и одобрявани в лоното на християнската черква. Стотици вярващи получили свето кръщение във водите на река Йордан.
За религиозната си активност Свети Йоан Кръстител бил преследван и хванат по разпореждане на тетрарх Ирод Антипа. Главата на Йоан Кръстител е поискана от изкусително красивата му доведена щерка Саломе. Замаян от прелестите ѝ Ирод Антипа сервира главата на християнския оракул на тепсия.
Ивановден е последният ден за кукерите или така наречен джамали. На този ден основният кукер или цар на чешмата се води на площада и ритуално се изкъпва, измива от греховете. След това в символ на признателност той устройва пиршество, на което участват всички. Краят на коледуването се поставя с празнично хоро.
Българската традиция повелява на този ден да се почитат кумовете. На Ивановден се върви на посетители на кръстниците, като кумът се подарява с баница, вино, краваи, кървавица, а който има опция – печено прасенце.
Ритуалното къпане, което стартира на Йордановден, продължава и през днешния ден. Традицията повелява да се изкъпят булките и младоженците, които са сключили брак в зимните дни преди Ивановден. Къпят се и именниците, които носят името Иван, Иванка, Йоан, Йоана и техните производни.
Вярва се, че кръстената и осветената точно на Ивановден вода има способността да лекува, да прогонва зли сили от фамилното огнище и да носи доста здраве през цялата година.
В предишното младите девойки са ставали в преди изгрев слънце и са ходили на извора, с цел да донесат вода. С водата се напълвал така наречен чибур, в който са къпели и младенците до 1-годишна възраст.
В някои елементи на България младите девойки, наречени водичарки, са ходели по къщите на околните си родственици. Едната от водичарките наложително е била облечена в невестини облекла. Тя носела бяло бакърено котле, в което стопаните пускали дребни монети за здраве, а водичарките благославяли дома им и всеки от членовете на фамилията им с нарочна ария.
Според Българския статистически институт името Иван е второто най-разпространено мъжко име в България. На този ден близо 300 000 българи имат мотив да почерпят. Вярва се, че е неприятна прокоба, в случай че на днешния ден никой не уважи именика или не му пристигна на посетители.
Така че да се приготвят да почерпят всички именици, които носят името Иван, Ваньо, Ваня, Йоана, Йоан, Ивайло, Ивайла, Иво, Ивона, Калоян, Жан, Жана, Яна!
