Ивана Димитрова Димитрова – ученичка от 10. „А” клас, получи

Ивана Димитрова Димитрова – ученичка от 10. „ А” клас, получи своята поощрителна премия от присъединяване си в Национален конкурс по предварителна защита на наркоманиите, проведен от Община Благоевград и Общински съвет по наркотични субстанции.

"Поздравяваме Ивана за достойното ѝ показване. Пожелаваме ѝ още креативен изяви и присъединяване в национални състезания, надпревари и конгреси ", споделиха от управлението на СУ "Св. Св. Кирил и Методий " - Симитли.

Нека да се потопим в част от есето на Ивана „ Човекът – свободен и независим”, дано да усетим персоналната ѝ позиция, предизвикана от поставения проблем:

"Животът е като книга, чиято корица е цветна и гланцирана, а наличието ѝ е пропито с болежка и горест. Както споделя поетът Пенчо Славейков: „ животът е огърлица от радостни и скръбни дни”.

Какъв е животът през днешния ден на нас, младото потомство?

В продължение на две години се страхувахме от вируса, наименуван COVID-19. В сегашния миг се опасяваме от войната сред Русия и Украйна.

Всекидневно се сблъскваме и с порока на 21. век - дрогата.

Ще се опитам редом да опиша и слънчевите, и мрачните страници от моята книга „ Човекът – свободен и независим”. Аз съм създателят на тази творба, аз съм основният воин в нея, аз съм индивидът – свободен и самостоятелен, най-малко по този начин се дефинирам, само че времето ще удостовери моята посока на развиване.

Дните ми са изпълнени със страхове и сякаш не остава време да се живее умерено, тихо… Отминаха години, седмици, дни… Вчера бяхме с маски – изкуствени, памучни; с ръкавици – гумени и платови; през днешния ден сме без тях, само че още веднъж е пусто и празно в душите ни. Дробовете ни желаят да дишат чистия въздух, ръцете ни желаят да усетят топлината на другата ръка, очите ни търсят погледа на обичания, устните ни желаят да нашепват по-често „ обичам те”, слухът ни се опълчва на шума на взривните бомби…

Имам свободата да предпочитам приятелите си по качествата, които имат – почтеност, искреност, невзискателност, усърдие. В сърцето си позволявам освен приятелите си, само че и враговете си, и знаете ли за какво? Защото съм на първо място човек, който мисли положително и доброжелателно. Имам свободата да намеря границата сред същинското и подправеното другарство, имам и свободата да се дистанцирам от същински и подправени другари.

Правя свободно избор на облеклата си - само че не по марки и фешън дизайн, а по комбиниране на цветовете – бяло с черно, бяло с тъмносиньо, бяло с кафяво; одобрявам облеклата, които са без ципове и без огромни дупки (имам поради дънковите панталони). Онези облекла - с елементарните черни копчета - ми прилягат повече; тези, които не блестят като злато под ярките слънчеви лъчи. Това съм аз. Обичам не лукса, а простите, елементарните неща. Чувствам се свободна и самостоятелна, когато върша избор на тези материални и духовни полезности.

Никакви окови не могат да удържат свободата, която извира в душaтa ми. И никакви блестящи надписи няма да донесат мир там, където душата е поробена. А моята душа е волна птица, разперила необятно криле, и лети свободно в небесата.

Човек е същински свободен, когато се бори и за свободата на индивида до него. Не мога да бъда щастлива, когато моят другар не е свободен човек, а е подвластен от опиатите и дрогата. Темите, върху които постоянно приказваме с него, не водят до никакъв резултат, а следствията - нездравословни за неговото здраве. Не в думите, а в делата се вижда подвигът ни през днешния ден. Както баба Илийца и Македонски направиха героизъм в името на едно свято дело, по този начин и аз се пробвам да оказа помощ на моя съученик, изпаднал в беда…

Ще ми зададете въпрос - по какъв начин оказвам помощ на моя другар, с цел да се откъсне от наркотичните субстанции?

Случката, която ще ви опиша, е по действителна история. Най-напред пробвах с богатствата дума, тъй като зная от поговорката, че тя отключва и стоманените порти. Последваха многочислени диалози и срещи, само че семената на знанието не съумяха да покълнат в почвата очевидно тъй като земята беше запустяла. Наложи се да я облагородя – трябваше да извадя плевелите с копача, трябваше да орежа трънките с ножицата и трябваше да полея с вода…

И стана знамение – семената на знанието поникнаха, пораснаха бързо, издигна се стъблото със зелените листа право нагоре, високо в небесата. Плодовете узряха и дадоха богата годишна продукция. Една протегната другарска ръка - във време на тестване - остава паметен спомен за цялостен живот. Зависимият от опиати човек се трансформира в една самостоятелна и свободна персона. Борете се, отстоявайте свободата си освен с думи, само че и с каузи.

Днес светът не е подобен какъвто беше по-рано – преживяхме и претърпяваме пандемията, в този момент е наред и войната сред Русия и Украйна да изстрадаме. Но нека тези неща, които ни сполетяха, ни накарат да създадем един по-добър свят, не подобен на ръба на Трета международна война, не оня алчният свят за власт, благосъстояния, имане и преразпределение на пазара за наркотични субстанции.

Вярвам, че ще излезем от карантината и от изключителното военно състояние едни по-добри хора, ще създадем един по-справедлив и човечен свят. И това ще се случи, в случай че индивидът е свободна и самостоятелна персона. Неслучайно обичаният стихотворец на една огромна част от нас, българите - Радой Ралин - приказва за свободата като полезност, като нещо сакрално; за него тя е като хляба – „ би трябвало всеки ден да е прясна / топла / сладка / достатъчна…”. Ако продължим да ядем вчерашния самун, огризките и подареното късче симид, няма да можем свободно да поддържаме връзка между тях - сухият и тестеният самун засядат на гърлото.

Драги ми читателю, срещнах ви с част от слънчевите и мрачните страници на книгата ми „ Човекът – свободен и независим”. Аз, като създател и основен воин в нея, съм в действителност една свободна и самостоятелна персона, която с времето няма да се промени в негативна светлина, а ще върви по пътя на знанието и напредъка, ще се образова и ще гради свободен и съразмерен свят без никакви зависимости ", приключва Ивана.

Припомняме, че Община Благоевград и Общинският съвет по наркотични субстанции – Благоевград годишно провеждат конкурс по предварителна защита на наркоманиите в две тематики: „ Моят обичан народен герой” за 1. – 4. клас и „ Човекът – свободен и независим” за 5. – 7. и 8. – 12. клас. И в двете възрастови групи учениците имат право да избират дали да творят в посока самостоятелният от опиати човек и това какво предизвиква дрогата на личността, или да показват персони и събития, които спомагат за освобождението на нашия край и България като цяло. Журито оцени над 800 произведения на участници от цялата страна. Тази година отличените получиха премиите си в зала „ 22 септември” – гр. Благоевград.