Отвъд границите: Иван и Аксиния - за Аржентина и българите
Иван Цанков и Аксиния Иванова са в Аржентина от 18 години. След посещаване при другари се влюбват в латиноамериканската страна и вземат решение да продължат живота си от другата страна на Атлантическия океан. Днес са се посветили на това да опишат историята на българската общественост в Аржентина, която води началото си от първото десетилетие на 20 век. Как посрещат Коледа в Южна Америка, кой е Марио Несторов, къде се намира паметника на Христо Ботев в Аржентина и по какъв начин се прави радиопредаване за трето и четвърто потомство българи, които към този момент не владеят езика на предците си, четете в идващите редове.
Докато приказваме с Иван, в Европа температурите постоянно падат под нулата, а снегът предшества идните коледни празници. В Аржентина настроението също е празнично, освен тъй като хората там се приготвят за Коледа, само че и тъй като незабавно след нея стартира летния сезон.
Какво е времето в Буенос Айрес?
В момента е началото на лятото, денем е горещо, заран и вечер става “доста ” студено – до към 20 градуса. Настроението е предпразнично. За разлика от България, при нас след посрещането на Нова година идва лятната почивка. Всички мислят за почивки и пътувания.
Иван ми споделя, че греяната ракия и туршията мъчно се вписват в аржентинската коледна софра при температури над 30 градуса. Въпреки това те съблюдават традициите и на двете страни.
Как празнувате вие?
Ние в фамилията си съблюдаваме българските обичаи. Аржентинските са малко по-различни – греяната ракия и туршията не вървят при температура над 30 градуса, само че пък ние си подготвяме и тези неща. В Аржентина се чества цяла нощ с обичайна аржентинска скара, вършат се доста обилни и огромни трапези с доста телешко месо. Хората се събират, има доста танци, музика.
Аржентинската стопанска система е изправена пред съществени провокации сега – инфлация и покачваща се безработица. Въпреки това усмивката не слиза от лицата на хората там.
Тук е рецесия, усеща се по огромната инфлация. Особеното при Аржентина е, че тези рецесии, въпреки чести, не са доста дълбоки. Държавата бързо се измъква от тях. В характера на хората е да не обръщат изключително внимание на тези неща, те са доста приветливи, постоянно усмихнати.Миналата седмица приключи срещата на Г-20. Лидерите на най-големите страни бяха в Аржентина. Президентската двойка ги заведе на разнообразни обичайни места, да вземем за пример в Teatro Colón – най-големият оперен спектакъл в цяла Южна Америка. Там показаха един замайващ театър в чест на гостите. Впоследствие бяха подписани доста значими съглашения за Аржентина и те основават очакване, че нещата ще се подобрят стопански.
Лидерите от Г-20 заседават в Буенос Айрес
Лидерите на страните от Г-20 - 19-те най-развити страни плюс Европейския съюз се събраха в Буенос Айрес. Те ще разискват интернационалния дневен ред, търг...
Страната на усмихнатите хора и буйното танго
Успяхте ли да опознаете Аржентина за 18-те години, в които сте там?
Географски не е допустимо. Страната е пета по величина в света и има области, в които не сме били. Разстоянията тук са големи. За тях (аржентинците – б.а.) те не са нещо изключително, само че ние сме привикнали на други мащаби. Не бих споделил, че я познаваме толкоз добре, само че за наше утешение, мога да кажа, че и нашите познати аржентинци също не са били на всички места. Колкото до характера, бих споделил, че сме ги опознали. За това способства тяхната неприкритост и привлекателност. Когато дойдохме, бяхме обезпокоени, тъй като знаехме испански на равнище едномесечен курс и то езикът подобен, какъвто се приказва в Испания. После разбрахме, че има огромна разлика сред испанския според от това, в коя страна си. Никой не ни пренебрегва или не сподели неприятно отношение. Напротив, получавахме похвали още първоначално, колкото добре знаем езика, макар че ние си знаехме доста добре до какъв брой го владеем. След няколко месеца към този момент не изпитвахме никакви неудобства или спънки.
Разкажи ми малко за живота ви в България – с какво се занимавахте, по какъв начин решихте да заминете?
Аз съм работил постоянно в региона на електрониката и осведомителната техника, компютърен инженер съм. Аксиния е икономист. Една от последните ни работи в България беше в банка – аз бях систематичен админ, а тя – основен счетоводител на клон. По въздействие на разкази на наши другари от Аржентина, взехме решение да забележим какво е там. Разходихме се, хареса ни доста, тъй като тогава страната фактически процъфтяваше. Особено на фона на България в тези години – края на 90-те. Долар и песо бяха в съответствие едно към едно. В момента клони към едно към четиридесет. Ние кацнахме декември, когато в България беше зима, а тук лято, всички чакат настъпващите месеци на отмора. Животът продължаваше 24 часа. Живеехме в един от най-хубавите квартали в Буенос Айрес, където се намира и българското посолство. Животът тук не стопира и за момент. В началото това малко ни пречеше, само че по-късно свикнахме.
Как мина процесът писмено?
Между Аржентина и страните от някогашния соцлагер имаше едно съглашение – някогашните социалистически страни можеха да се реалокират в Аржентина с нещо като зелена карта. Това съглашение важеше до края на 2000 година, т.е. ние сме последните, влезнали посредством него в Аржентина. По това време имаше тълпи от чужденци – руснаци, поляци, арменци.
В първите месеци, Ася и Иван се посвещават на научаването на езика и опознавате на локалната просвета. Не след дълго стартират работа, през днешния ден Иван управлява личен бизнес, а Аксиния е избрала да смени специалността и работи в ново занятие.
След като поработихме, с Ася взехме решение да отворим личен сервиз за електроника. Наехме офис и нещата потръгнаха. Днес имам личен бизнес, който не е обвързван със сервизна активност. Ася работи в юридическа адвокатска фирма и сега приключва право. Тя реши да не продължава с стопанската система, а да стане юрист. Трудното беше, че сред Аржентина и България няма съглашение за образованието и на нея ѝ се наложи даже да отбрани междинното си обучение, тъй като това от България не се признава. От няколко години работи в юридическа адвокатска фирма.Резервният вид беше, в случай че не успеем да се осъществяваме или не ни хареса тук, да отидем в Щатите. После се оказа, че и други българи са мислели същото – и за Щатите, и за Канада. Впоследствие наши другари тук отпътуваха за Канада и до през днешния ден живеят там. С аржентинското поданство се оказа, че е по-лесно, в сравнение с от България. Тук се знае доста за Щатите. Аржентинците тогава (в годините, в които страната просперира с бързи темпове –б.а.) обичаха да вървят в Маями на отмора. Дори назоваха Маями “Малкият Буенос Айрес ”.
Пред паметника на Васил Левски в Буенос Айрес
Българите в Аржентина
Площта на Аржентина е близо 2 милиона и 800 хиляди квадратни километра, което я подрежда на осмо място по размери в света. В началото на 20 век, когато първите българи се насочат натам, огромни елементи от Аржентина са доста едва заселени.
Как разделяме имиграцията по години, по кое време отпътуват най-вече хора за Аржентина от България?
Има три талази на имигранти – 1906 година са първите всеобщи групи. Следващата вълна е след Първата международна война – 20-те години на предишния век. Третата вълна е след измененията през ’89-а, към която се числим и ние. Имигрантите внезапно понижиха с приемането на България в Европейския съюз, множеството хора избират да си търсят шанса в европейските страни. Хората, които отпътуват през 20-те години, са повлияни от една акция, която аржентинското държавно управление прави за да засели големи територии в страната, които са безлюдни. Кампанията, която те популяризират посредством всички свои посолства и в частност посредством делегация в София, е обещавала земя на всеки искащ да обработва гратис. Толкова, колкото той може да си разреши да обработва. Големи тълпи българи тогава се устремяват към Аржентина.
Около 20 хиляди се загатват във вашия филм, за който ми се желае да поговорим по-обстойно.
Да, само че формалните данни доста се разминават. До ден сегашен не се знае какъв брой са българите в Аржентина. Спрягат се от 50 хиляди до 150 хиляди. Ние предложихме преди няколко години на посолството една платформа за електронно броене. Имаше въпроси като да вземем за пример от кой регион са пристигнали вашите близки, когато са се преместили. Платформата не се одобри. След това като говорихме с институции в България разбрахме, че няма интерес да се знае какъв брой са българите. Освен това може и да се спекулира – при потребност да се споделя една цифра, при други потребности да се обявява друга. Но като цяло можем да приемем, че диаспората е някъде сред двете числа, т.е. 70-80 хиляди. Има обаче една друга специфичност. Голямата част от тези българи са наследници на български емигранти и стигат към този момент до четвърто потомство. Те не знаят български. Знаят малко за България, а още по-малко са ходили поради дистанцията и финансите. Тези като нас са незначително малко, може би в самия Буенос Айрес да наброяваме към 50 индивида. Най-голямата общественост е в Чако, една област, отдалечена на към 1500 км от Буенос Айрес. Тя е най-старата българска общественост. В Чако е трябвало да бъде центърът на памукопроизводството в Аржентина. Имало е непрекъсната потребност от работна ръка. Затова идващите българи в Буенос Айрес са били натоварвани на влакове и изпращани там.
Паметник на Христо Ботев в Чако
Една друга огромна група е отпътувала за Комодоро Ривадавия. Една още по-отдалечена на юг провинция. Климатът е много неподходящ, там е студено. Навремето е имало очаквания за огромни петролни находища там. Третата група е най-близко до Буенос Айрес – на 60-70 км в град Берисо. В него има огромни хладилни съоръжения поради едно от най-големите пера за експорт на Аржентина – месото. Всички тези общности си имат свои културни домове. Почти първоначално са почнали да работят, създали са си сдружения. Построяват си домове и те и до през днешния ден са центрове на българщината. Тези хора към този момент имат доста малко общо с България, само че ползата към България е доста огромен. След като те не познават България, те я идеализират и това още повече ускорява интереса и търсенето на всякаква информация за България.
Тази потребност от повече информация за България е една от аргументите да основават гражданска асоциация “Българите в Аржентина ”, вършат информативен уебсайт, през днешния ден и радиопредаване, както и разнообразни начинания.
Как започнахте с сдружението?
Вече имахме жилище и личен бизнес и можехме да си позволим да се занимаваме с това, което ни харесва. Бяхме докачани от това, че България е доста малко известна в Аржентина. Информация за страната ни тук съвсем няма. Трябва да е нещо доста куриозно, с цел да се появи в медиите. В същото време, за страни, които са надалеч по-малки от България – като територия, население, история и просвета, се знае и се приказва. А за нас – Стоичков и до там. Това ни подтиква да създадем един уебсайт, в който се постарахме да дадем всякаква информация за България – вести, просвета, празници и обичаи, известни персони и обичайна кухня, която за аржентинците е доста атрактивна. Сайтът е на испански и имаше замайващ триумф – получихме безчет мнения, писма. Всички бяха изпълнени с благодарности. Започнахме през 2012 година. След това създадохме секция на български, в която приказваме единствено за Аржентина.Всичко това ни подтиква да създадем сдружението – гражданска асоциация “Българите в Аржентина ”. След това се замислихме за някаква друга медия. Първоначално мислехме да се възползваме от една опция, която оферират някои радиа – да се употребява ефирно време и техника при тях. Говорихме и с Българското национално радио, откъдето ни окуражиха. Доста време ни лиши, само че в последна сметка радиото потегли в края на 2015 година, стартирахме го като онлайн радио.
Предаванията ни са единствено на испански и са на културни тематики. Първото беше отдадено на коледните празници. Наследниците на българи тук се интересуват извънредно доста от такива тематики. Всяка неделя от 11:00 до 12:00 тукашно време излъчваме и до през днешния ден. Правили сме излъчвания за именни дни, тъй като тук няма такива, за трети март и така нататък 1-2 месеца откакто стартирахме радиото, президентът Плевнелиев пристигна на посещаване в Бразилия и Аржентина. Пратихме молба до президентството, потвърдиха ни и когато той пристигна го записахме. Интервюто беше излъчено и по БНР.Малко по-късно, нямаше и година от старта на радиото, започнахме езикови курсове по български онлайн. За тях получихме безчет знания, тъй като тази липса на знания по езика е огромна преграда за българите в Аржентина.
Кой ви оказва помощ за това, което вършиме?
Другите членове от сдружението със събирането на информация, свързване с хора, когато вършим изявленията. Основната тежест обаче пада на моите рамене и на нежните рамене на Ася (смее се) В сдружението сме към 30 индивида.
С триумфа на интернет уеб страницата и радиопредаването, Иван и Ася вземат решение да започват една акция, която излиза оттатък границите на Аржентина и е ориентирана към българи в цяла Латинска Америка. Кръщават я “Открий български гений ”.
Ние започнахме да търсим и представяме създатели, които са дейни в разнообразни области на изкуството в Латинска Америка и са от български генезис. Тези дни получихме един алманах, в който са събрани известни български създатели във всички страни по света, където има български общности. В този алманах е включена една жена, която ние популяризирахме посредством акцията “Открий български гений ”. Тя е публицист, още първата ѝ книга имаше пет издания. Сега живее в Аржентина, само че татко ѝ, който е български бежанец, се е открил в Уругвай. Представихме и лекар Алфонс Емануилов Макс, който също живее в Уругвай. Той е политолог, напуснал България директно след 9 септември (1944 година – б.а.). Завършва образованието си в Англия, а по-късно се реалокира в Уругвай, където живее и до през днешния ден. Има 26 книги, написани на шест езика. Говори към момента съвършено български. Той се цитира като един от хората, предрекли разпадането на Съветския съюз в една своя книга, години преди то да се случи. Пътувахме особено до Уругвай, с цел да създадем изявлението. Той ни помоли да му гостуваме и бяхме посрещнати доста топло.
Популяризирали сме една пианистка, която дружно със брачна половинка си, който е диригент, изнася концерти в доста влиятелни зали и са много известно дуо в Аржентина. Изпълняват и български неща, да вземем за пример на Панчо Владигеров. Друг известен публицист, който може да се съпостави с ранга на Марио Несторов, е Омар Ценов. Той е многостранна персона. Освен публицист, е бил на високи позиции в локалното държавно управление на провинцията Чако. Представихме и един иконописец. Може да се каже, че е единственият в българската общественост. Иконописът е доста атрактивен тук, тъй като аржентинците са католици и нямат това изкуство. Интервюирали сме проектант, който е доста обвързван с паметника на Христо Ботев в Чако. Това е един паметник, който е доставен от България. Архитектът, който интервюирахме, е оформил цялостния комплекс към паметника, който и в този момент е едно българско кътче.
Марио Несторов
Марио Несторов – поетът с български генезис, за който цяла Аржентина е чувала, само че в родната страна на родителите му е малко прочут. Самият Марио е гостувал в България, даже е преподавал в Софийския университет през 60-те години на предишния век. “Певецът на Чако ” напуща този свят през 1980 година, само че през днешния ден Ася и Иван са решили да опишат неговата история и да го разпространяват – както в България, по този начин и по света.
Как стигнахте до концепцията да извършите филм за Марио Несторов?
В рамките на тази акция “Открий български гений ” взехме решение, че би трябвало да покажем най-популярния, най-изтъкнат създател измежду българската общественост в Аржентина. И това несъмнено е Марио Несторов. Много ни оказа помощ индивидът, който е написал една от книгите за Марио Несторов – може би най-пълната от всички книги за него. Той го е познавал. Наскоро преиздадени книгата си в ново разширено издание, в което е включена и цяла глава за нашата организация и за кино лентата.
Как би описал Марио за тези, които не го познават?
Бих го описал като една ексцентрична персона от всяка позиция. Той е бил доста изтънчен и учтив, имал е доста другари, само че е бил необикновено неудобен. Марио Несторов не е имал чувство за това, което прави. За него писането на лирика е било толкоз естествено нещо, че той не е мислил, че прави нещо кой знае какво. Често пъти е пишел в питейни заведения на салфетки, които е подарявал на приятелите си.
За какво става въпрос във кино лентата, който вие направихте?
Филмът е за Марио. Но както към този момент споделих, Аржентина не е доста позната страна, още повече българската имиграция. Затова вмъкнахме в първата част на кино лентата едно обобщение, в което описваме по какъв начин българите са се озовали в Аржентина, по какъв начин се е развила общността. Бащата на Марио е българин, имигрирал в Аржентина. Срещнал е майка му, която също е българка, в Аржентина. След тази част, в която се постарахме да осветлим историята на българската общественост в Аржентина, започнахме да описваме за Марио от самото му раждане. Трябва да кажа нещо, което е особено освен за фамилията на Марио, само че и за всички българи. Аржентинците са удивени какво внимание се обръща в българските фамилии на образованието. Дори хора без обучение са държали децата им да учат. Когато Марио приключва началното учебно заведение, той в началото е мислел да учи в родния си град (Лас Бренас – б.а.), само че отпътува да учи в влиятелен лицей в провинцията Ентре Риос. Там стартира да се занимава с лирика и първата му премия е от този лицей. След това отпътува за Буенос Айрес. Участва в книжовен конкурс, проведен от един от най-големите ежедневници “Clarín ”, и печели първа премия. В комисията е бил и Хорхе Луис Борхес (аржентински публицист, един от най-влиятелните испаноговорящи създатели на 20 век – б.а.). Марио получава предложение за работа в редакцията на вестника и стипендия за Юридическия факултет, където следва. Той работи за малко във вестника, когато напуща прекъсва и образованието си и след гибелта на татко си се връща в Чако. Филмът наблюдава по-нататъшния му живот, в това число визитата му в България през 1964-а, завръщането в Чако през 1966 година, както и проблемите с алкохола, които водят до трагичната му гибел в деня, в който навършва 44 години. Марио приживе не издава книга. Поезията му стартира да се цени главно след гибелта му. Известни музиканти като Фито Паес (аржентински поп и рок реализатор – б.а.) и Мерседес Соса (световно известна аржентинска певица – б.а.), които трансформират негови стихове в песни. Провеждат се литературни състезания на негово име, паметниците в родната му провинция са на няколко места, има музей и културен център на негово име.
Знае ли се задоволително за него или е относително чужд за българите?
Не е прочут в България. Неговият първи преводач Никола Инджов е правил изявления в профилираните издания за него. Стиховете, които той предлага обаче не са стиховете на Марио, а са му били преразказани. На първото показване на кино лентата в София преди две години, в публиката беше един негов другар. Аржентинец, който е професор по испанска литература в Софийския университет. Той също ни описа забавни неща за Марио
Къде последно представихте кино лентата?
Съвсем скоро показахме кино лентата по отношение на едно мероприятие, което организирахме дружно с аржентинския Център за ориентировка на мигранти и бежанци. Ние им предложихме концепцията на нашата акция “Открий българския гений ” да се трансформира в “Открий гений измежду мигрантите ”, измежду всички тези мигрантски общности, които сформират аржентинското общество. Така всяка една от тези общности, които сформират аржентинското общество, може да провежда показване на собствен създател. Целта е да се заздравят мултикултурните връзки сред общностите. Понеже ние сме създатели на концепцията, от центъра ни предложиха да създадем първото мероприятие, с което да открием акцията. Първо показахме видео послание от вицепрезидента на България, което получихме особено по този мотив. След това писателят Роберто Лоса, който загатнах, направи показване на своята книга за Марио, известни литературни критици приказваха за нея. Той с изключение на публицист е и артист, и изпя три тематики от диска, който съпровожда книгата, а песните бяха акомпанирани от танцьори. Танцьорите първо бяха облечени в обичайни за региона костюми, а по-късно облечени в български национални носии показаха три хора в чест на българския генезис на Марио Несторов. След програмата беше и прожектирането на нашия филм. Следващата година желаеме да покажем кино лентата в родната провинция на Марио Несторов. Показвали сме го в културния дом на провинция Чако в Буенос Айрес. Специално да открие тържеството преди кино лентата пристигна и индивидът с сан на културен министър в провинцията Чако. Сега следва да го покажем и в родния му край. Имаме и проекти за други планове, свързани с хора, които са изиграли значима роля в историята тук и са с български корени, само че не желая още да издавам повече елементи.
Докато приказваме с Иван, в Европа температурите постоянно падат под нулата, а снегът предшества идните коледни празници. В Аржентина настроението също е празнично, освен тъй като хората там се приготвят за Коледа, само че и тъй като незабавно след нея стартира летния сезон.
Какво е времето в Буенос Айрес?
В момента е началото на лятото, денем е горещо, заран и вечер става “доста ” студено – до към 20 градуса. Настроението е предпразнично. За разлика от България, при нас след посрещането на Нова година идва лятната почивка. Всички мислят за почивки и пътувания.
Иван ми споделя, че греяната ракия и туршията мъчно се вписват в аржентинската коледна софра при температури над 30 градуса. Въпреки това те съблюдават традициите и на двете страни.
Как празнувате вие?
Ние в фамилията си съблюдаваме българските обичаи. Аржентинските са малко по-различни – греяната ракия и туршията не вървят при температура над 30 градуса, само че пък ние си подготвяме и тези неща. В Аржентина се чества цяла нощ с обичайна аржентинска скара, вършат се доста обилни и огромни трапези с доста телешко месо. Хората се събират, има доста танци, музика.
Аржентинската стопанска система е изправена пред съществени провокации сега – инфлация и покачваща се безработица. Въпреки това усмивката не слиза от лицата на хората там.
Тук е рецесия, усеща се по огромната инфлация. Особеното при Аржентина е, че тези рецесии, въпреки чести, не са доста дълбоки. Държавата бързо се измъква от тях. В характера на хората е да не обръщат изключително внимание на тези неща, те са доста приветливи, постоянно усмихнати.Миналата седмица приключи срещата на Г-20. Лидерите на най-големите страни бяха в Аржентина. Президентската двойка ги заведе на разнообразни обичайни места, да вземем за пример в Teatro Colón – най-големият оперен спектакъл в цяла Южна Америка. Там показаха един замайващ театър в чест на гостите. Впоследствие бяха подписани доста значими съглашения за Аржентина и те основават очакване, че нещата ще се подобрят стопански.
Лидерите от Г-20 заседават в Буенос Айрес Лидерите на страните от Г-20 - 19-те най-развити страни плюс Европейския съюз се събраха в Буенос Айрес. Те ще разискват интернационалния дневен ред, търг...
Страната на усмихнатите хора и буйното танго
Успяхте ли да опознаете Аржентина за 18-те години, в които сте там?
Географски не е допустимо. Страната е пета по величина в света и има области, в които не сме били. Разстоянията тук са големи. За тях (аржентинците – б.а.) те не са нещо изключително, само че ние сме привикнали на други мащаби. Не бих споделил, че я познаваме толкоз добре, само че за наше утешение, мога да кажа, че и нашите познати аржентинци също не са били на всички места. Колкото до характера, бих споделил, че сме ги опознали. За това способства тяхната неприкритост и привлекателност. Когато дойдохме, бяхме обезпокоени, тъй като знаехме испански на равнище едномесечен курс и то езикът подобен, какъвто се приказва в Испания. После разбрахме, че има огромна разлика сред испанския според от това, в коя страна си. Никой не ни пренебрегва или не сподели неприятно отношение. Напротив, получавахме похвали още първоначално, колкото добре знаем езика, макар че ние си знаехме доста добре до какъв брой го владеем. След няколко месеца към този момент не изпитвахме никакви неудобства или спънки.
Разкажи ми малко за живота ви в България – с какво се занимавахте, по какъв начин решихте да заминете?
Аз съм работил постоянно в региона на електрониката и осведомителната техника, компютърен инженер съм. Аксиния е икономист. Една от последните ни работи в България беше в банка – аз бях систематичен админ, а тя – основен счетоводител на клон. По въздействие на разкази на наши другари от Аржентина, взехме решение да забележим какво е там. Разходихме се, хареса ни доста, тъй като тогава страната фактически процъфтяваше. Особено на фона на България в тези години – края на 90-те. Долар и песо бяха в съответствие едно към едно. В момента клони към едно към четиридесет. Ние кацнахме декември, когато в България беше зима, а тук лято, всички чакат настъпващите месеци на отмора. Животът продължаваше 24 часа. Живеехме в един от най-хубавите квартали в Буенос Айрес, където се намира и българското посолство. Животът тук не стопира и за момент. В началото това малко ни пречеше, само че по-късно свикнахме.
Как мина процесът писмено?
Между Аржентина и страните от някогашния соцлагер имаше едно съглашение – някогашните социалистически страни можеха да се реалокират в Аржентина с нещо като зелена карта. Това съглашение важеше до края на 2000 година, т.е. ние сме последните, влезнали посредством него в Аржентина. По това време имаше тълпи от чужденци – руснаци, поляци, арменци.
В първите месеци, Ася и Иван се посвещават на научаването на езика и опознавате на локалната просвета. Не след дълго стартират работа, през днешния ден Иван управлява личен бизнес, а Аксиния е избрала да смени специалността и работи в ново занятие.
След като поработихме, с Ася взехме решение да отворим личен сервиз за електроника. Наехме офис и нещата потръгнаха. Днес имам личен бизнес, който не е обвързван със сервизна активност. Ася работи в юридическа адвокатска фирма и сега приключва право. Тя реши да не продължава с стопанската система, а да стане юрист. Трудното беше, че сред Аржентина и България няма съглашение за образованието и на нея ѝ се наложи даже да отбрани междинното си обучение, тъй като това от България не се признава. От няколко години работи в юридическа адвокатска фирма.Резервният вид беше, в случай че не успеем да се осъществяваме или не ни хареса тук, да отидем в Щатите. После се оказа, че и други българи са мислели същото – и за Щатите, и за Канада. Впоследствие наши другари тук отпътуваха за Канада и до през днешния ден живеят там. С аржентинското поданство се оказа, че е по-лесно, в сравнение с от България. Тук се знае доста за Щатите. Аржентинците тогава (в годините, в които страната просперира с бързи темпове –б.а.) обичаха да вървят в Маями на отмора. Дори назоваха Маями “Малкият Буенос Айрес ”.
Пред паметника на Васил Левски в Буенос Айрес
Българите в Аржентина
Площта на Аржентина е близо 2 милиона и 800 хиляди квадратни километра, което я подрежда на осмо място по размери в света. В началото на 20 век, когато първите българи се насочат натам, огромни елементи от Аржентина са доста едва заселени.
Как разделяме имиграцията по години, по кое време отпътуват най-вече хора за Аржентина от България?
Има три талази на имигранти – 1906 година са първите всеобщи групи. Следващата вълна е след Първата международна война – 20-те години на предишния век. Третата вълна е след измененията през ’89-а, към която се числим и ние. Имигрантите внезапно понижиха с приемането на България в Европейския съюз, множеството хора избират да си търсят шанса в европейските страни. Хората, които отпътуват през 20-те години, са повлияни от една акция, която аржентинското държавно управление прави за да засели големи територии в страната, които са безлюдни. Кампанията, която те популяризират посредством всички свои посолства и в частност посредством делегация в София, е обещавала земя на всеки искащ да обработва гратис. Толкова, колкото той може да си разреши да обработва. Големи тълпи българи тогава се устремяват към Аржентина.
Около 20 хиляди се загатват във вашия филм, за който ми се желае да поговорим по-обстойно.
Да, само че формалните данни доста се разминават. До ден сегашен не се знае какъв брой са българите в Аржентина. Спрягат се от 50 хиляди до 150 хиляди. Ние предложихме преди няколко години на посолството една платформа за електронно броене. Имаше въпроси като да вземем за пример от кой регион са пристигнали вашите близки, когато са се преместили. Платформата не се одобри. След това като говорихме с институции в България разбрахме, че няма интерес да се знае какъв брой са българите. Освен това може и да се спекулира – при потребност да се споделя една цифра, при други потребности да се обявява друга. Но като цяло можем да приемем, че диаспората е някъде сред двете числа, т.е. 70-80 хиляди. Има обаче една друга специфичност. Голямата част от тези българи са наследници на български емигранти и стигат към този момент до четвърто потомство. Те не знаят български. Знаят малко за България, а още по-малко са ходили поради дистанцията и финансите. Тези като нас са незначително малко, може би в самия Буенос Айрес да наброяваме към 50 индивида. Най-голямата общественост е в Чако, една област, отдалечена на към 1500 км от Буенос Айрес. Тя е най-старата българска общественост. В Чако е трябвало да бъде центърът на памукопроизводството в Аржентина. Имало е непрекъсната потребност от работна ръка. Затова идващите българи в Буенос Айрес са били натоварвани на влакове и изпращани там.
Паметник на Христо Ботев в Чако
Една друга огромна група е отпътувала за Комодоро Ривадавия. Една още по-отдалечена на юг провинция. Климатът е много неподходящ, там е студено. Навремето е имало очаквания за огромни петролни находища там. Третата група е най-близко до Буенос Айрес – на 60-70 км в град Берисо. В него има огромни хладилни съоръжения поради едно от най-големите пера за експорт на Аржентина – месото. Всички тези общности си имат свои културни домове. Почти първоначално са почнали да работят, създали са си сдружения. Построяват си домове и те и до през днешния ден са центрове на българщината. Тези хора към този момент имат доста малко общо с България, само че ползата към България е доста огромен. След като те не познават България, те я идеализират и това още повече ускорява интереса и търсенето на всякаква информация за България.
Тази потребност от повече информация за България е една от аргументите да основават гражданска асоциация “Българите в Аржентина ”, вършат информативен уебсайт, през днешния ден и радиопредаване, както и разнообразни начинания.
Как започнахте с сдружението?
Вече имахме жилище и личен бизнес и можехме да си позволим да се занимаваме с това, което ни харесва. Бяхме докачани от това, че България е доста малко известна в Аржентина. Информация за страната ни тук съвсем няма. Трябва да е нещо доста куриозно, с цел да се появи в медиите. В същото време, за страни, които са надалеч по-малки от България – като територия, население, история и просвета, се знае и се приказва. А за нас – Стоичков и до там. Това ни подтиква да създадем един уебсайт, в който се постарахме да дадем всякаква информация за България – вести, просвета, празници и обичаи, известни персони и обичайна кухня, която за аржентинците е доста атрактивна. Сайтът е на испански и имаше замайващ триумф – получихме безчет мнения, писма. Всички бяха изпълнени с благодарности. Започнахме през 2012 година. След това създадохме секция на български, в която приказваме единствено за Аржентина.Всичко това ни подтиква да създадем сдружението – гражданска асоциация “Българите в Аржентина ”. След това се замислихме за някаква друга медия. Първоначално мислехме да се възползваме от една опция, която оферират някои радиа – да се употребява ефирно време и техника при тях. Говорихме и с Българското национално радио, откъдето ни окуражиха. Доста време ни лиши, само че в последна сметка радиото потегли в края на 2015 година, стартирахме го като онлайн радио.
Предаванията ни са единствено на испански и са на културни тематики. Първото беше отдадено на коледните празници. Наследниците на българи тук се интересуват извънредно доста от такива тематики. Всяка неделя от 11:00 до 12:00 тукашно време излъчваме и до през днешния ден. Правили сме излъчвания за именни дни, тъй като тук няма такива, за трети март и така нататък 1-2 месеца откакто стартирахме радиото, президентът Плевнелиев пристигна на посещаване в Бразилия и Аржентина. Пратихме молба до президентството, потвърдиха ни и когато той пристигна го записахме. Интервюто беше излъчено и по БНР.Малко по-късно, нямаше и година от старта на радиото, започнахме езикови курсове по български онлайн. За тях получихме безчет знания, тъй като тази липса на знания по езика е огромна преграда за българите в Аржентина.
Кой ви оказва помощ за това, което вършиме?
Другите членове от сдружението със събирането на информация, свързване с хора, когато вършим изявленията. Основната тежест обаче пада на моите рамене и на нежните рамене на Ася (смее се) В сдружението сме към 30 индивида.
С триумфа на интернет уеб страницата и радиопредаването, Иван и Ася вземат решение да започват една акция, която излиза оттатък границите на Аржентина и е ориентирана към българи в цяла Латинска Америка. Кръщават я “Открий български гений ”.
Ние започнахме да търсим и представяме създатели, които са дейни в разнообразни области на изкуството в Латинска Америка и са от български генезис. Тези дни получихме един алманах, в който са събрани известни български създатели във всички страни по света, където има български общности. В този алманах е включена една жена, която ние популяризирахме посредством акцията “Открий български гений ”. Тя е публицист, още първата ѝ книга имаше пет издания. Сега живее в Аржентина, само че татко ѝ, който е български бежанец, се е открил в Уругвай. Представихме и лекар Алфонс Емануилов Макс, който също живее в Уругвай. Той е политолог, напуснал България директно след 9 септември (1944 година – б.а.). Завършва образованието си в Англия, а по-късно се реалокира в Уругвай, където живее и до през днешния ден. Има 26 книги, написани на шест езика. Говори към момента съвършено български. Той се цитира като един от хората, предрекли разпадането на Съветския съюз в една своя книга, години преди то да се случи. Пътувахме особено до Уругвай, с цел да създадем изявлението. Той ни помоли да му гостуваме и бяхме посрещнати доста топло.
Популяризирали сме една пианистка, която дружно със брачна половинка си, който е диригент, изнася концерти в доста влиятелни зали и са много известно дуо в Аржентина. Изпълняват и български неща, да вземем за пример на Панчо Владигеров. Друг известен публицист, който може да се съпостави с ранга на Марио Несторов, е Омар Ценов. Той е многостранна персона. Освен публицист, е бил на високи позиции в локалното държавно управление на провинцията Чако. Представихме и един иконописец. Може да се каже, че е единственият в българската общественост. Иконописът е доста атрактивен тук, тъй като аржентинците са католици и нямат това изкуство. Интервюирали сме проектант, който е доста обвързван с паметника на Христо Ботев в Чако. Това е един паметник, който е доставен от България. Архитектът, който интервюирахме, е оформил цялостния комплекс към паметника, който и в този момент е едно българско кътче.
Марио Несторов
Марио Несторов – поетът с български генезис, за който цяла Аржентина е чувала, само че в родната страна на родителите му е малко прочут. Самият Марио е гостувал в България, даже е преподавал в Софийския университет през 60-те години на предишния век. “Певецът на Чако ” напуща този свят през 1980 година, само че през днешния ден Ася и Иван са решили да опишат неговата история и да го разпространяват – както в България, по този начин и по света.
Как стигнахте до концепцията да извършите филм за Марио Несторов?
В рамките на тази акция “Открий български гений ” взехме решение, че би трябвало да покажем най-популярния, най-изтъкнат създател измежду българската общественост в Аржентина. И това несъмнено е Марио Несторов. Много ни оказа помощ индивидът, който е написал една от книгите за Марио Несторов – може би най-пълната от всички книги за него. Той го е познавал. Наскоро преиздадени книгата си в ново разширено издание, в което е включена и цяла глава за нашата организация и за кино лентата.
Как би описал Марио за тези, които не го познават?
Бих го описал като една ексцентрична персона от всяка позиция. Той е бил доста изтънчен и учтив, имал е доста другари, само че е бил необикновено неудобен. Марио Несторов не е имал чувство за това, което прави. За него писането на лирика е било толкоз естествено нещо, че той не е мислил, че прави нещо кой знае какво. Често пъти е пишел в питейни заведения на салфетки, които е подарявал на приятелите си.
За какво става въпрос във кино лентата, който вие направихте?
Филмът е за Марио. Но както към този момент споделих, Аржентина не е доста позната страна, още повече българската имиграция. Затова вмъкнахме в първата част на кино лентата едно обобщение, в което описваме по какъв начин българите са се озовали в Аржентина, по какъв начин се е развила общността. Бащата на Марио е българин, имигрирал в Аржентина. Срещнал е майка му, която също е българка, в Аржентина. След тази част, в която се постарахме да осветлим историята на българската общественост в Аржентина, започнахме да описваме за Марио от самото му раждане. Трябва да кажа нещо, което е особено освен за фамилията на Марио, само че и за всички българи. Аржентинците са удивени какво внимание се обръща в българските фамилии на образованието. Дори хора без обучение са държали децата им да учат. Когато Марио приключва началното учебно заведение, той в началото е мислел да учи в родния си град (Лас Бренас – б.а.), само че отпътува да учи в влиятелен лицей в провинцията Ентре Риос. Там стартира да се занимава с лирика и първата му премия е от този лицей. След това отпътува за Буенос Айрес. Участва в книжовен конкурс, проведен от един от най-големите ежедневници “Clarín ”, и печели първа премия. В комисията е бил и Хорхе Луис Борхес (аржентински публицист, един от най-влиятелните испаноговорящи създатели на 20 век – б.а.). Марио получава предложение за работа в редакцията на вестника и стипендия за Юридическия факултет, където следва. Той работи за малко във вестника, когато напуща прекъсва и образованието си и след гибелта на татко си се връща в Чако. Филмът наблюдава по-нататъшния му живот, в това число визитата му в България през 1964-а, завръщането в Чако през 1966 година, както и проблемите с алкохола, които водят до трагичната му гибел в деня, в който навършва 44 години. Марио приживе не издава книга. Поезията му стартира да се цени главно след гибелта му. Известни музиканти като Фито Паес (аржентински поп и рок реализатор – б.а.) и Мерседес Соса (световно известна аржентинска певица – б.а.), които трансформират негови стихове в песни. Провеждат се литературни състезания на негово име, паметниците в родната му провинция са на няколко места, има музей и културен център на негово име.
Знае ли се задоволително за него или е относително чужд за българите?
Не е прочут в България. Неговият първи преводач Никола Инджов е правил изявления в профилираните издания за него. Стиховете, които той предлага обаче не са стиховете на Марио, а са му били преразказани. На първото показване на кино лентата в София преди две години, в публиката беше един негов другар. Аржентинец, който е професор по испанска литература в Софийския университет. Той също ни описа забавни неща за Марио
Къде последно представихте кино лентата?
Съвсем скоро показахме кино лентата по отношение на едно мероприятие, което организирахме дружно с аржентинския Център за ориентировка на мигранти и бежанци. Ние им предложихме концепцията на нашата акция “Открий българския гений ” да се трансформира в “Открий гений измежду мигрантите ”, измежду всички тези мигрантски общности, които сформират аржентинското общество. Така всяка една от тези общности, които сформират аржентинското общество, може да провежда показване на собствен създател. Целта е да се заздравят мултикултурните връзки сред общностите. Понеже ние сме създатели на концепцията, от центъра ни предложиха да създадем първото мероприятие, с което да открием акцията. Първо показахме видео послание от вицепрезидента на България, което получихме особено по този мотив. След това писателят Роберто Лоса, който загатнах, направи показване на своята книга за Марио, известни литературни критици приказваха за нея. Той с изключение на публицист е и артист, и изпя три тематики от диска, който съпровожда книгата, а песните бяха акомпанирани от танцьори. Танцьорите първо бяха облечени в обичайни за региона костюми, а по-късно облечени в български национални носии показаха три хора в чест на българския генезис на Марио Несторов. След програмата беше и прожектирането на нашия филм. Следващата година желаеме да покажем кино лентата в родната провинция на Марио Несторов. Показвали сме го в културния дом на провинция Чако в Буенос Айрес. Специално да открие тържеството преди кино лентата пристигна и индивидът с сан на културен министър в провинцията Чако. Сега следва да го покажем и в родния му край. Имаме и проекти за други планове, свързани с хора, които са изиграли значима роля в историята тук и са с български корени, само че не желая още да издавам повече елементи.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ