Последният терзия препаса чифте пищови
Иван Тонев е последният занаятчия терзия в Пловдив. Той поддържа и желае да съобщи на някого този античен поминък, който е на изгубване. Тонев е икономист по специалност, а в този момент той работи като финансов консултант в застрахователна компания. Винаги е бил подкрепян от фамилията си в своите родолюбиви инициативи.
Този античен поминък Тонев приема като естeствено продължение на активността, с която се занимава като съосновател и член на Сдружение “Хайдути ”.
Това е организация, която се бори да не изчезне патриотичният дух на българина. Наскоро организацията показа филмов откъс на кино лентата „ Смутни времена ” - най-новия им план. Носиите, с които са облечени някои от хайдутите в лентата, са правени персонално от Иван Тонев. Работата му по тях, както всички други действия на сдружението, е изцяло безкористна. Родолюбците нямат никакво външно финансиране и вършат всичко сами с вдъхновение и предпочитание.
Страстта на Иван Тонев е българската история. Най-голям интерес за него съставлява интервалът на 18. и 19. век, когато хайдутите се явяват като единствените покровители на поробения народ. През годините почнал да събира оръжия, пояси, навуща, потури и елеци, които са носили през тези смутни епохи. Оказало се, че мъчно се намират мъжки носии. Малкото, които съумял да открие, му били тесни или къси и по този начин неволята го предиздвикала самичък да се погрижи за това. Имал антерия, но с бедна облицовка, която решил да поправи. Да откри обаче занаятчия, който да практикува занаята в обичайния му тип, се оказало задача невъзможна. Така решил да преправи антерията самичък. След много търсене попаднал на човек, който му посочил съществени техники при шиенето на гайтана. Неоценима била помощта на баба Стана Кръстанова. Така лека-полека започнах да встъпвам в занаята, а през миналите две години получих и две огромни оценки, споделя той. На тематичен събор в Жеравна достигнал до почетното второ място, а отличник станал в конкурс за достоверна национална носия.
И преди двеста години не било елементарно да се изучи занаята на терзийството. Пътят до преодоляването на майсторлъка бил дълъг и сложен, единствено най-мотивираните и съобразителни чираци успявали да научат тогавашните характерни техники и умения. Обучението им траяло години. Първо чиракували в общото домакинство на майстора, по-късно дълго време единствено следили и най-сетне започвали да шият. От там идва и българската сентенция „ Занаят се краде, не се дава “. След като преминел през чиракуването, момъкът полагал изпит за калфа и чак по-късно можел да стане занаятчия. Терзиите в предишното обикаляли по селата и шиели облекла по поръчка. Стопаните ги подслонявали и хранели, до момента в който им изработят облеклата. Други занаятчии работели из родните си места, където отваряли дюкяни, продавали изделията си и предавали занаята на младите чираци и калфи.
За страдание съгласно настоящия закон терзийството не е записано като поминък. Приет е като гайтанджийство, което не е тъкмо. Абаджийство, гайтанджийство и терзийство са три занаята, които взаимно се преплитат, изяснява Тонев.
Абаджийстовото се характеризира с изработването на безредици плат аба, както и с шиенето на връхни облекла от ръчно изтъкания плат. Гайтанджията пък прави гайтана. Той на ръка изплита безредици връв, с който се украсяват обичайните облекла от аба или шаяк. Поради трудоемкостта си терзийството е напълно мъжки поминък, към който спада шиенето на достоверни мъжки горни облекла - антерии, елеци и потури, както и с пришиване на гайтана.
Според майстора ръчно направените носии не са евтини и са предопределени за ценители, които желаят да имат нещо неповторимо, направено по размер. Мераклиите да имат подобен достоверен уникат би трябвало да платят на занаятчия или да се научат да шият.
Иван се старае да предава историята на идващите генерации и да държи българския дух безсънен. За занаята споделя, че е заплашен от изгубване заради дребния брой на майстори, които го практикуват.
„ Ние не желаеме нашите деца да са „ еднодневки “, без мемоари за предишното и без визия за бъдещето. Един народ, който не знае своята история, е като дърво без корен. Ние се гордеем със своите корени и се стремим да опазим и предадем парченце от нашата история на идващите след генерации ”, споделя патриотът.
Една от формите, които употребяват, са уроци по родолюбие, които изнасят в учебни заведения и читалища в цялата страна - Хисаря, Карлово, Сливен. Патриотичното образование е част от процесите, които образуват личността. То стартира в фамилията, но през днешния ден, заради разбъркване на пластовете в ценностната ни система и неналичието на точни ориентири се реализира все по-трудно. Възпитанието в национализъм не е отживялост и ние се опитваме да го осъществяваме и под други форми, като организираме и участваме във възстановки на събития, празнувания на дати и герои, свързани с епизоди от нашата история и епохата, която пресъздаваме, споделя майсторът.
Пазителят на традициите: Шия както в 19. век
„ Моята най-голяма упоритост е да възкреся занаята и да го предам на младите. Смея да настоявам, че го упражнявам в най-чистия и достоверен тип от преди 200 години. Работя напълно ръчно, както е било при започване на 19. век, преди да патентоват шевната машина. Затова считам, че мога да предам достоверно традицията ”, споделя пловдивчанинът. Докато търси чирак за образование, се включва в самодейностите на съдружие „ Хайдути ”, чиито съосновател е. Главният блян на организацията е събиране, предпазване и разпространяване на българските обичаи, обичай и просвета и обвързваните с това облекло и оръжия от епохата на хайдутите.
Този античен поминък Тонев приема като естeствено продължение на активността, с която се занимава като съосновател и член на Сдружение “Хайдути ”.
Това е организация, която се бори да не изчезне патриотичният дух на българина. Наскоро организацията показа филмов откъс на кино лентата „ Смутни времена ” - най-новия им план. Носиите, с които са облечени някои от хайдутите в лентата, са правени персонално от Иван Тонев. Работата му по тях, както всички други действия на сдружението, е изцяло безкористна. Родолюбците нямат никакво външно финансиране и вършат всичко сами с вдъхновение и предпочитание.
Страстта на Иван Тонев е българската история. Най-голям интерес за него съставлява интервалът на 18. и 19. век, когато хайдутите се явяват като единствените покровители на поробения народ. През годините почнал да събира оръжия, пояси, навуща, потури и елеци, които са носили през тези смутни епохи. Оказало се, че мъчно се намират мъжки носии. Малкото, които съумял да открие, му били тесни или къси и по този начин неволята го предиздвикала самичък да се погрижи за това. Имал антерия, но с бедна облицовка, която решил да поправи. Да откри обаче занаятчия, който да практикува занаята в обичайния му тип, се оказало задача невъзможна. Така решил да преправи антерията самичък. След много търсене попаднал на човек, който му посочил съществени техники при шиенето на гайтана. Неоценима била помощта на баба Стана Кръстанова. Така лека-полека започнах да встъпвам в занаята, а през миналите две години получих и две огромни оценки, споделя той. На тематичен събор в Жеравна достигнал до почетното второ място, а отличник станал в конкурс за достоверна национална носия.
И преди двеста години не било елементарно да се изучи занаята на терзийството. Пътят до преодоляването на майсторлъка бил дълъг и сложен, единствено най-мотивираните и съобразителни чираци успявали да научат тогавашните характерни техники и умения. Обучението им траяло години. Първо чиракували в общото домакинство на майстора, по-късно дълго време единствено следили и най-сетне започвали да шият. От там идва и българската сентенция „ Занаят се краде, не се дава “. След като преминел през чиракуването, момъкът полагал изпит за калфа и чак по-късно можел да стане занаятчия. Терзиите в предишното обикаляли по селата и шиели облекла по поръчка. Стопаните ги подслонявали и хранели, до момента в който им изработят облеклата. Други занаятчии работели из родните си места, където отваряли дюкяни, продавали изделията си и предавали занаята на младите чираци и калфи.
За страдание съгласно настоящия закон терзийството не е записано като поминък. Приет е като гайтанджийство, което не е тъкмо. Абаджийство, гайтанджийство и терзийство са три занаята, които взаимно се преплитат, изяснява Тонев.
Абаджийстовото се характеризира с изработването на безредици плат аба, както и с шиенето на връхни облекла от ръчно изтъкания плат. Гайтанджията пък прави гайтана. Той на ръка изплита безредици връв, с който се украсяват обичайните облекла от аба или шаяк. Поради трудоемкостта си терзийството е напълно мъжки поминък, към който спада шиенето на достоверни мъжки горни облекла - антерии, елеци и потури, както и с пришиване на гайтана.
Според майстора ръчно направените носии не са евтини и са предопределени за ценители, които желаят да имат нещо неповторимо, направено по размер. Мераклиите да имат подобен достоверен уникат би трябвало да платят на занаятчия или да се научат да шият.
Иван се старае да предава историята на идващите генерации и да държи българския дух безсънен. За занаята споделя, че е заплашен от изгубване заради дребния брой на майстори, които го практикуват.
„ Ние не желаеме нашите деца да са „ еднодневки “, без мемоари за предишното и без визия за бъдещето. Един народ, който не знае своята история, е като дърво без корен. Ние се гордеем със своите корени и се стремим да опазим и предадем парченце от нашата история на идващите след генерации ”, споделя патриотът.
Една от формите, които употребяват, са уроци по родолюбие, които изнасят в учебни заведения и читалища в цялата страна - Хисаря, Карлово, Сливен. Патриотичното образование е част от процесите, които образуват личността. То стартира в фамилията, но през днешния ден, заради разбъркване на пластовете в ценностната ни система и неналичието на точни ориентири се реализира все по-трудно. Възпитанието в национализъм не е отживялост и ние се опитваме да го осъществяваме и под други форми, като организираме и участваме във възстановки на събития, празнувания на дати и герои, свързани с епизоди от нашата история и епохата, която пресъздаваме, споделя майсторът.
Пазителят на традициите: Шия както в 19. век
„ Моята най-голяма упоритост е да възкреся занаята и да го предам на младите. Смея да настоявам, че го упражнявам в най-чистия и достоверен тип от преди 200 години. Работя напълно ръчно, както е било при започване на 19. век, преди да патентоват шевната машина. Затова считам, че мога да предам достоверно традицията ”, споделя пловдивчанинът. Докато търси чирак за образование, се включва в самодейностите на съдружие „ Хайдути ”, чиито съосновател е. Главният блян на организацията е събиране, предпазване и разпространяване на българските обичаи, обичай и просвета и обвързваните с това облекло и оръжия от епохата на хайдутите.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ