Коалиционен ексхибиционизъм
Иван Стамболов – Сула, коментар особено за Tribune.bg
В събота се излъчи последният епизод от първия (и уповавам се последен) сезон на сериала „ Преговори за съдружно съглашение в мола “. Ако бях по-зъл, щях да го нарека „ сапунка “ или дори „ криминале “, само че не съм – с годините ставам все по-кротък и апатичен. В функциите видяхме както заслужили артисти от минисериалите „ Зимата на Виденов “ (Румен Гечев, Румен Овчаров), „ Непълната година на Димитър Попов “ (Емилия Масларова), „ Една тройната коалиция “ (Овчаров, Масларова) и „ Борисов 2 - Реформацията “ (Христо Иванов), по този начин и изгряващи звезди, преди малко приключили НАТФИЗ или Харвард, малко възбудени от дебюта си. Впрочем, като споделям „ видяхме “, не съм напълно почтен, тъй като някой може да е видял, само че не и аз – по принцип сходни сериали не виждам, тъй като ме нервират с евтиния си сюжет, некадърното осъществяване на актьорите и потискащия мизансцен. Те са като нискобюджетни сапунки за непретенциозна и доверчива аудитория в светлите елементи на денонощието. За мен FOX Crime е доста по-правдоподобен и задоволителен.
Какъв е този неукротим ентусиазъм към ексхибиционизъм у нашите дейци на обществено-политическия фронт! Може би това е духът на широколентовия интернет и обществените мрежи, който кара всевъзможни хорица да изливат душите си или просто да се гримират, готвят, шият или оправят педикюра си пред уеб камерата, та да ги гледа целия свят и да ги „ лайква “ и „ шерва “. Снимат какво са готвили, снимат какво са яли. Слава Богу, към момента не го снимат на идващия ден, когато излезе от другия завършек на онази дълга лигавица! Снимат си чиниите. Снимат си децата, внучетата и кучетата. Снимат си цветята. Снимат си краката, когато са на пажа – този сюжет по повсеместност конкурира фотосите на чиниите. Снимат се къде са били с приятелките си и какъв брой първокласно са прекарали. Снимат се пред творби на архитектурата и изкуството, с цел да забележим какъв брой културно са прекарали. Снимат се пред туристически забележителности, сиреч: вижте ме къде съм бил! Снимат се също и в разнообразни битови обстановки, в тесни холове и евтини кръчми, а очите им горят от горделивост. Абсолютен ексхибиционизъм! И политиците на Промяната не паднаха по-долу.
Попитали едно индийче какво желае да стане като порасне и то споделило: инженер. Попитали и китайче – космонавт, дало отговор то. Когато попитали холандчетата и германчетата, те не се замислили: ютюбър и тик-токър. Не знам, приказва се, че да си ютюбър от време на време можело да се окаже по-рентабилно от това да си космонавт. За инженер да не приказваме. Може би тъкмо този широколентов дух кара нашите политици да се държат като ютюбъри и тик-токъри. Ето това е новото (пък и остарялото потомство, което се пробва да е в крайник с времето) политици – ексхибиционисти.
Мои другари – общински съветници – ми разправяха по какъв начин през 2019, когато в Столичния съвет влязоха „ Спаси София “ и Демократична България, някои от най-иновативните новобранци ходели на всички места със смарт телефоните си и „ стриймвали “ каквото им се изпречи пред очите, та да видят всички какъв брой са транспарантни и публично дейни. Хората не можели умерено да отидат дори и в клозета, тъй като ги било боязън, е ще ги „ стриймнат “ по какъв начин пикаят. Това е широколентовият дух на новото време, това е духът на политическия ексхибиционизъм. Това е и духът на сериала „ Преговори за съдружно съглашение 2021 “ – майчице, какъв брой са транспарантни, какъв брой са почтени тези хора, по какъв начин нямат никакви секрети от нас, простите жители! Нима толкоз транспарантни политици са способни да ни причинят нещо неприятно било от нелепост, било от преднамереност, било от несръчност? Не! Не са способни. Та нали видяхме – всичко се реши пред очите ни! Те няма да ни излъжат! Те няма да ни подведат!
Такава в общи линии е концепцията. Какво схванаха от цялата работа простите жители като мен, дето не се задълбочиха изключително в сериала, най-много тъй като си имаха по-сериозни занимания? Политическите им възгледи и управническите им хрумвания евентуално можете да прочетете в предизборната стратегия на всеки от тях, само че и една стратегия да прочетете, отново ще е задоволително, тъй като те всичките преписват един от другиго (или от някаква хипотетична програма-майка), тъй че на процедура са идентични – „ По-добре добре в сравнение с зле и venceremos! “. Ето, на мен да вземем за пример ми е обичан претекстът за „ понижаване на въглеродния отпечатък в армията “. Какво значи това – да преминем на електрически танкове? Нима Тесла към момента не създават електрически танкове? Или пък правилото „ парите следват качеството “ – т.е. колкото по-слабо е едно образователно заведение, толкоз по-малко пари ще получава, с цел да стане още по-слабо. Любимо ми е също и по какъв начин ще се раздават повече пари на калпак и в същото време ще се понижат налозите. Любимо ми е също и по какъв начин за нас е изключително значимо Македония да влезе в Европейски Съюз, само че пък казусът с Крим, Русия и Украйна не ни интересува чак толкова. Любимо ми е най-накрая и по какъв начин ще имаме вицепремиер по климатичните промени. Но на другиго може да са обичани други моменти от сериала – на усет и цвет товарищ нет. Все едно. Не ни е това задачата – да проучваме наличието на епизодите. За какво са се договорили „ партиите на смяната “, в случай че въобще са се договорили за нещо пред смаяните ни погледи, в нашия случай няма безусловно никакво значение. Ако са се договорили за нещо значително, то не е станало пред погледите ни, вЕрвайте ми. Това е корпоративно-партийна просвета. Събират се, разискват, губят си времето, вършат брейнсторминги, водят мемоари, пишат протоколи и меморандуми, а най-после решението взимат един-двама души, които най-вероятно нито сме ги виждали, нито сме ги чували.
Като виждам фотосите от сериала, припомням си за една друга маса – Кръглата (на латински circus, цирк) маса от 1990. Започнахме с кръгла маса и се докарахме до ръбеста маса в мол. За жал, ръбестите неща постоянно са се оказвали по-болезнени от облите. Всъщност ексхибиционизмът, за който приказваме, може да се окаже не толкоз слабоумен и почтен. Сега си вършим подбив, само че един ден, когато следващите спасители се окафявят и народът се размрънка, няма да е толкоз занимателно. Тогава те ще кажат: „ Че за какво мрънкате чак в този момент? Тези неща ги говорихме тогава пред очите на всички ви. Защо тогава не се обадихте, а единствено се правихте на доста остроумни? “. То е като тези публични разисквания, дето са наложителни по закон – измиване на ръцете, връзване на гащите. Но при едно крепко насиране (моля да ме извините за тази дума), каквото се обрисува, никакво връзване на гащите няма да помогне.
А толкоз доста ми се желае да имаме обикновено държавно управление и да не му обръщам внимание. Не надарено, не симпатично, не нечувано и невиждано, а просто обикновено, за което не си заслужава да се приказва. Много ми се желае. Освен това ми се желае Картаген да бъде опустошен и дайте най-накрая да се съберем в някой мол и да свършим тая работа!
***
Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в Българска национална телевизия, БНР и „ Дарик “ до 1994, а по-късно се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до през днешния ден – най-вече в региона на медиите и политическото позициониране.
През последните години поддържа лични публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „ Безобразна лирика “ (пародия); „ Додекамерон “ (12 новели), романите „ Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск “ и „ Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха “; сборниците журналистика „ Дзен и изкуството да си обършеш гъза “, „ Картаген би трябвало да бъде опустошен “ и „ Тънкият гласец на здравия разсъдък “; систематичното управление „ Технология и философия на креативното писне “.
Бил е колумнист във вестниците „ Пари “ и „ Сега “, сп. „ Економист “ и уеб страниците „ Уеб кафе “ и „ Топ вести “, а понастоящем – във в. „ Труд “ и „ Нюз БГ “. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, притежател на огромните награди на Българската WEB асоциация и Фондация „ БГ Сайт”. Член на Обществения съвет на Българска национална телевизия и на Творческия съвет към Дирекция „ Култура” на Столична община.
В събота се излъчи последният епизод от първия (и уповавам се последен) сезон на сериала „ Преговори за съдружно съглашение в мола “. Ако бях по-зъл, щях да го нарека „ сапунка “ или дори „ криминале “, само че не съм – с годините ставам все по-кротък и апатичен. В функциите видяхме както заслужили артисти от минисериалите „ Зимата на Виденов “ (Румен Гечев, Румен Овчаров), „ Непълната година на Димитър Попов “ (Емилия Масларова), „ Една тройната коалиция “ (Овчаров, Масларова) и „ Борисов 2 - Реформацията “ (Христо Иванов), по този начин и изгряващи звезди, преди малко приключили НАТФИЗ или Харвард, малко възбудени от дебюта си. Впрочем, като споделям „ видяхме “, не съм напълно почтен, тъй като някой може да е видял, само че не и аз – по принцип сходни сериали не виждам, тъй като ме нервират с евтиния си сюжет, некадърното осъществяване на актьорите и потискащия мизансцен. Те са като нискобюджетни сапунки за непретенциозна и доверчива аудитория в светлите елементи на денонощието. За мен FOX Crime е доста по-правдоподобен и задоволителен.
Какъв е този неукротим ентусиазъм към ексхибиционизъм у нашите дейци на обществено-политическия фронт! Може би това е духът на широколентовия интернет и обществените мрежи, който кара всевъзможни хорица да изливат душите си или просто да се гримират, готвят, шият или оправят педикюра си пред уеб камерата, та да ги гледа целия свят и да ги „ лайква “ и „ шерва “. Снимат какво са готвили, снимат какво са яли. Слава Богу, към момента не го снимат на идващия ден, когато излезе от другия завършек на онази дълга лигавица! Снимат си чиниите. Снимат си децата, внучетата и кучетата. Снимат си цветята. Снимат си краката, когато са на пажа – този сюжет по повсеместност конкурира фотосите на чиниите. Снимат се къде са били с приятелките си и какъв брой първокласно са прекарали. Снимат се пред творби на архитектурата и изкуството, с цел да забележим какъв брой културно са прекарали. Снимат се пред туристически забележителности, сиреч: вижте ме къде съм бил! Снимат се също и в разнообразни битови обстановки, в тесни холове и евтини кръчми, а очите им горят от горделивост. Абсолютен ексхибиционизъм! И политиците на Промяната не паднаха по-долу.
Попитали едно индийче какво желае да стане като порасне и то споделило: инженер. Попитали и китайче – космонавт, дало отговор то. Когато попитали холандчетата и германчетата, те не се замислили: ютюбър и тик-токър. Не знам, приказва се, че да си ютюбър от време на време можело да се окаже по-рентабилно от това да си космонавт. За инженер да не приказваме. Може би тъкмо този широколентов дух кара нашите политици да се държат като ютюбъри и тик-токъри. Ето това е новото (пък и остарялото потомство, което се пробва да е в крайник с времето) политици – ексхибиционисти.
Мои другари – общински съветници – ми разправяха по какъв начин през 2019, когато в Столичния съвет влязоха „ Спаси София “ и Демократична България, някои от най-иновативните новобранци ходели на всички места със смарт телефоните си и „ стриймвали “ каквото им се изпречи пред очите, та да видят всички какъв брой са транспарантни и публично дейни. Хората не можели умерено да отидат дори и в клозета, тъй като ги било боязън, е ще ги „ стриймнат “ по какъв начин пикаят. Това е широколентовият дух на новото време, това е духът на политическия ексхибиционизъм. Това е и духът на сериала „ Преговори за съдружно съглашение 2021 “ – майчице, какъв брой са транспарантни, какъв брой са почтени тези хора, по какъв начин нямат никакви секрети от нас, простите жители! Нима толкоз транспарантни политици са способни да ни причинят нещо неприятно било от нелепост, било от преднамереност, било от несръчност? Не! Не са способни. Та нали видяхме – всичко се реши пред очите ни! Те няма да ни излъжат! Те няма да ни подведат!
Такава в общи линии е концепцията. Какво схванаха от цялата работа простите жители като мен, дето не се задълбочиха изключително в сериала, най-много тъй като си имаха по-сериозни занимания? Политическите им възгледи и управническите им хрумвания евентуално можете да прочетете в предизборната стратегия на всеки от тях, само че и една стратегия да прочетете, отново ще е задоволително, тъй като те всичките преписват един от другиго (или от някаква хипотетична програма-майка), тъй че на процедура са идентични – „ По-добре добре в сравнение с зле и venceremos! “. Ето, на мен да вземем за пример ми е обичан претекстът за „ понижаване на въглеродния отпечатък в армията “. Какво значи това – да преминем на електрически танкове? Нима Тесла към момента не създават електрически танкове? Или пък правилото „ парите следват качеството “ – т.е. колкото по-слабо е едно образователно заведение, толкоз по-малко пари ще получава, с цел да стане още по-слабо. Любимо ми е също и по какъв начин ще се раздават повече пари на калпак и в същото време ще се понижат налозите. Любимо ми е също и по какъв начин за нас е изключително значимо Македония да влезе в Европейски Съюз, само че пък казусът с Крим, Русия и Украйна не ни интересува чак толкова. Любимо ми е най-накрая и по какъв начин ще имаме вицепремиер по климатичните промени. Но на другиго може да са обичани други моменти от сериала – на усет и цвет товарищ нет. Все едно. Не ни е това задачата – да проучваме наличието на епизодите. За какво са се договорили „ партиите на смяната “, в случай че въобще са се договорили за нещо пред смаяните ни погледи, в нашия случай няма безусловно никакво значение. Ако са се договорили за нещо значително, то не е станало пред погледите ни, вЕрвайте ми. Това е корпоративно-партийна просвета. Събират се, разискват, губят си времето, вършат брейнсторминги, водят мемоари, пишат протоколи и меморандуми, а най-после решението взимат един-двама души, които най-вероятно нито сме ги виждали, нито сме ги чували.
Като виждам фотосите от сериала, припомням си за една друга маса – Кръглата (на латински circus, цирк) маса от 1990. Започнахме с кръгла маса и се докарахме до ръбеста маса в мол. За жал, ръбестите неща постоянно са се оказвали по-болезнени от облите. Всъщност ексхибиционизмът, за който приказваме, може да се окаже не толкоз слабоумен и почтен. Сега си вършим подбив, само че един ден, когато следващите спасители се окафявят и народът се размрънка, няма да е толкоз занимателно. Тогава те ще кажат: „ Че за какво мрънкате чак в този момент? Тези неща ги говорихме тогава пред очите на всички ви. Защо тогава не се обадихте, а единствено се правихте на доста остроумни? “. То е като тези публични разисквания, дето са наложителни по закон – измиване на ръцете, връзване на гащите. Но при едно крепко насиране (моля да ме извините за тази дума), каквото се обрисува, никакво връзване на гащите няма да помогне.
А толкоз доста ми се желае да имаме обикновено държавно управление и да не му обръщам внимание. Не надарено, не симпатично, не нечувано и невиждано, а просто обикновено, за което не си заслужава да се приказва. Много ми се желае. Освен това ми се желае Картаген да бъде опустошен и дайте най-накрая да се съберем в някой мол и да свършим тая работа!
***
Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в Българска национална телевизия, БНР и „ Дарик “ до 1994, а по-късно се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до през днешния ден – най-вече в региона на медиите и политическото позициониране.
През последните години поддържа лични публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „ Безобразна лирика “ (пародия); „ Додекамерон “ (12 новели), романите „ Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск “ и „ Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха “; сборниците журналистика „ Дзен и изкуството да си обършеш гъза “, „ Картаген би трябвало да бъде опустошен “ и „ Тънкият гласец на здравия разсъдък “; систематичното управление „ Технология и философия на креативното писне “.
Бил е колумнист във вестниците „ Пари “ и „ Сега “, сп. „ Економист “ и уеб страниците „ Уеб кафе “ и „ Топ вести “, а понастоящем – във в. „ Труд “ и „ Нюз БГ “. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, притежател на огромните награди на Българската WEB асоциация и Фондация „ БГ Сайт”. Член на Обществения съвет на Българска национална телевизия и на Творческия съвет към Дирекция „ Култура” на Столична община.
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ