Иван и Александрина – или познатите на всички Ванката и

Иван и Александрина – или познатите на всички Ванката и Сани – са едни от най-любимите герои от „ Един за различен “. И въпреки и да не завоюваха техния сезон, несъмнено сграбчиха сърцата на феновете от ефира на NOVA. Как ли са през днешния ден те? Разбираме от присъединяване им в занимателния блиц „ Съм/Не съм “:

- Излагали ли сте се на обществено място?

Ванката: Само че... Кое да кажем по-напред?

Сани: Коя излагация първо?

Ванката: Давай, започни ти, до момента в който я измисля.

Сани: Излагали сме се. Все отново бяхме по народен ефир, няма по какъв начин. Обаче тъкмо кое ми е най-голямата излагация... Много си плачех аз и това за мен е излагане. Прекалявах и Ванката единствено ми се караше. После, когато се гледах в профил, в действителност е прекомерно. Една заран си гледах един епизод по какъв начин ставам с една нощница... оооо... то гледката е.. УЖАС, СРАМ.

Ванката: Аз, може би, по-рядко се посрамвам. Обаче, когато се замисля, това в ефир излагация ли е? То си е нещо напълно обикновено. Аз не го намирам за излагация. По-скоро... хммм. Сигурно съм се изложил в някой магазин. Много обичам в магазините, по този начин, аз тъй като приказвам малко по... На по-висок звук, по такива думи употребявам и продавачките все си мислят, че им се карам. Може би, когато съм бил с теб, тъй като, в случай че съм самичък, няма кой да разбере. Когато съм бил с теб са ме изкарвали от магазина... на тъгъдък.

- Лъгали ли сте половинката си?

Ванката: Няма по какъв начин да не сме се лъгали за 15 години. Може би... такива по-мънички неистини.

Сани: Да, такива, ние единствено такива вършим. Беше една дребна такава, благородна неистина, бих я споделил. И тя естествено е обвързвана с кой? С колата! Те с децата бяха на село, на селски туризъм. И аз си крещя... ще си легна да дремя. Преди това си бях запазил час, с цел да отида да си затъмня стъклата вътре. Задните стъкла, тъй като това доста желаех да го направя, само че до момента в който тя е в София, няма по какъв начин да стане. Качих се, възпламених колата. Отидох си при индивида, свършихме си работа. И към този момент 18:30 става, аз би трябвало да ставам, тя ми звъни. Пита ме: “Иване, къде си? ”. Абе, тука съм на едно място. Вика ми: “Ама къде си, бе, нали спиш? ”.

Сани: Аз незабавно го усетих, то дори...

Ванката: Казвам си, то към този момент е станало, няма какво да се вършим на забавни. Казах ѝ, че не съм спал днеска, излъгах леко. Обаче крещя, това е благородна неистина. Направил съм нещо хубаво за колата. И вие ще го оцените след време. Като седнеш, няма да ти пече в главата, няма да ти свети нищо, тъй че сещам се за тази неистина, само че тя е доста хубава. После го хареса, апропо.

Сани: Главно лъжеш за колата. Но първата ти по-сериозна неистина, няма да не помни... че не пуши! И го хванах по какъв начин пуши.

Ванката: Това беше още ранните времена.

Сани: Аз го неистина, почти, съвсем всеки ден, тъй като всяка заран аз карам колата и му споделям, че няма никакъв проблем, само че не постоянно е тъкмо по този начин. Засичам някои коли, само че всичко това му го икономисвам, с цел да не се тормози. Аз просто мисля за него.

- Бихте ли взели безлихвен заем, с цел да отидете на мечтана от вас дестинация?

Ванката: Да, да, изкажи се!

Сани: По принцип аз не си върша изключително доста сметката, по тази причина бих.

Ванката: Сухопътната, сухопътната кажи. Сухопътната дестинация!

Сани: Ние ще пътуваме настрана. Аз ще съм със аероплан, той ще се движи с колата. Ще тръгне три дни преди мен. До Италия желая да отида.

Ванката: Важното е да стигнем едновременно. Кой и по кое време ще тръгне, няма значение, значимото е да стигнем едновременно. Горе-долу да се уцелим, тъй като ти не искаш да дойдеш с мен. Еми... лети си!

- Изпускали ли сте телефона си в тоалетната?

Ванката: Не съм изпускал там, към момента. По принцип и не влизам с него вътре. Няма такава заплаха.

Сани: Аз влизам, само че... към този момент...

Ванката: Като се замислиш... Тези, които влизат, да внимават доста, тъй като... Кофти тръпка е!

- Псували ли сте по време на мач?

Ванката: Е, естествено!

Сани: Ние дружно си гледаме мачове.

Ванката: Дома си псуваме на дивана, обстойно и нашироко, няма кой да ни сопре, няма кой да ни чуе. Така че... ние рядко... дори май не сме посещавали мач онлайн дружно. Обаче по малкия екран, когато си гледаме, си псуваме. Както се вика... целият тим, че чак и аварийна пейка започваме, нищо че няма да играят.

Сани: И ум доста обичаме да даваме.

Ванката: Е, това е типично. Знаеш, че не може ум да не дадем. Акъл не се ли даде... Дай да забележим това по какъв начин щях аз да го изиграя, а?