Италия дели най-новата си история на Първа и Втора република,

Италия дели най-новата си история на Първа и Втора република, като границата е абсурдът Подкуполис и интервенцията Чисти ръце, която го разкрива . За 5 месеца са заровени 4 от 5 съществени остарели партии и цялата дотогавашна политическа класа, управлявала олигархично с бизнеса и мафията 45, а още по-точно 47 следвоенни години.

Разплитането на „ чорапа” стартира с разкрития за корупцията при градежа на миланското метро, последвани от нова порция следствия към държавната енергетика – компанията ЕНИ, която е нещо като нашата НЕК.
Предистория:

Края на 1991 - началото на 1992 година прокурорът Антонио ди Пиетро желае среща с американския консул в Милано, където магистратът работи, с цел да го запознае с огромно свое дирене, в което са намесени крупни политици и предприемачи на национално равнище. Дипломатът го изслушва и предава на посланика на Съединени американски щати, който приказва със упоменатите водачи и отклонява топката, само че предава във Вашингтон инфото. Скоро е заменен и новият дипломат дава знак на Ди Пиетро, че има тил.

Старт:

17 февруари 1992 година Гръмва абсурдът Подкуполис или Tangentopoli на италиански. Най-просто и малко разказано, огромен строителен бизнесмен, свикан от щерка си за почтеност, откакто за гадже й е внедрен младши следовател, да опише по какъв начин е изнудван от партиите, с цел да получава поръчки по миланското метро и по какъв начин се разпределят подкупите за тях – процентно съгласно въздействието на дадените сили – най-вече за ръководещите социалисти на Кракси, малко по-малко за християндемократите на Андреоти, още по-малко за либералите и социалдемократите и напълно да не е без никак за комунистите.

Скандалът медийно гръмва в цяла Италия.

От 5-те партии комунистите небрежно се преименуват на Демократична партия на левицата и единствени от 5-те оцеляват, като през днешния ден, както и през 23 от последните 30 години ръководят Италия.

Завръзка:
Към разкритията за градежа на миланското метро се прибавят още по-грандиозни разкрития за корупция в държавната енергийна компания ЕНИ по на процедура същата скица.

Връхна точка:
През юли в супер откровена тирада пред Народното събрание министър председателят Кракси афишира отдръпването си от политиката като обществено признава, че „ всички съгрешихме и заедно непотребни станахме”. Причакан, с цел да бъде замерян с всевъзможни предмети и по супер яростен метод от тълпата, събрала се на безусловно импровизиран митинг на омразата, той не избира задния вход, а гледайки през лупите на очилата си хората се качва на своя длъжностен автомобил и отпрашва. Оказва се, че прозорливо е обезпечил своя персонален План Б като се преселва на вилата си в тунизийския курорт Хамамет, където ще откри и гибелта си.
Резултати:

Кракси получава 2 присъди за общо 10 година в един от 42 процеса, водени за незаконното финансиране на партиите през публични поръчки, при които се схваща, че разкритите при 2-та абсурда 60 млрд.лири или тогавашни 60 млн.марки – нещо като най-малко 100 млн. евро през днешния ден, са единствено капка в морето на корупцията на партиите, медиите, бизнеса и мафията в Италия. Някои локални партийни организации, в това число комунистически в Тоскана и другаде, имат повече пари на сметките и в брой от централите си в Рим.

Осъдени са, а някои лежат и напълно действително зад решетките, многочислени министри, депутати, кметове, предприемачи, някои се и самоубиват.