Как Наполеон обедини цяла империя
Италианската акция на Наполеон Бонапарт през 1796-7 година спомага за прекратяването на Френските революционни войни за Франция, само че е доста по-успешна във връзка с това, което прави за самия Наполеон. Тя го акцентира над връстниците му и го демонстрира като опортюнист, подготвен да употребява успеха за своя лична политическа полза. Основните му оръжия в това отношение бяха изкусно и деликатно потребление на пропагандата, до момента в който посредничеше за мир в своя изгода.
Наполеон През март 1796 година Наполеон застава отпред на италианската войска. По пътя за Ница той сменя семейството си по чисто политически цели – Германия трябваше да бъде във фокуса на Франция, а не Италия. Назначението му като водач на войска може да е било, с цел да го защищити от неприятности, само че тази работа не е изключително лесна за него. Той в този момент управлява гладна и обезверена маса от 40 000 бойци, само че в състава й има и доста опитни бойци, които се нуждаят от мел началник и съответно подсигуряване с хранителни запаси.
Наполеон обезпечава тези неща, както още и това, което ще трансформира армията по-късно в кариерата му. Въпреки че има податливост да преувеличава, най-много за да се самоизтъква, той също по този начин съумява и да даде нужното.
Първото предизвикателство на новaта му позиция изисква работа с две враждебни сили – едната австрийска, а другата от Пиемонт (италиански регион). Единственото преимущество, което има, е, че тези сили са враждебни и една към друга. Ако решат да обединят сили, той бързо ще бъде надвит, само че Наполеон първо нападна Пиемонт небрежно и ги отстранява напълно от всеобщия спор, като ги принуждава да се отдръпват и по-късно да подпишат Договора от Кераско.
След това той се обръща и към австрийците. След тяхното оттегляне по-малко от месец по-късно, Наполеон към този момент управлява Ломбардия, а в границите на първата седмица на май Наполеон преследва австрийска войска през река По и ги побеждава в борбата при Лоди, щурмувайки добре предпазен плацдарм без боязън. След това завзема и Милано, където откри републиканско държавно управление.
Моралът на армията на този стадий е висок, само че никой не е по-уверен от самия Наполеон, който вижда Лоди като насочна точка за по-големи дейности в бъдеще. Той има намерение да се хвърли в Мантуя, подготвяйки се за блокада, само че предстоящото немско настъпление даже не е почнало, когато е заставен да се въздържи. Вместо това той посредством заплашване, изнудване и други способи събира пари от останалата част на Италия, добавяйки 60 милиона франка в брой, кюлчета и скъпоценности към френската каса.
Дагоберт Зигмунд декор Вурмсер Следващото предизвикателство на Наполеон идва от Дагоберт Зигмунд декор Вурмсер, който разполага 18 000 души зависещ и самичък води още 24 000. Той нападна през септември, само че е обкръжен и надвит, след което събира силите си със бранителите на Мантуя.
Австрийците вършат финален опит да спасят Мантуя през 1797 година, само че той приключва в борбата при Риволи с безапелационна победа за армията на Наполеон. Австрийските сили са понижени на половина и те се отдръпват в Тирол. До февруари 1797 година Вурмсер и Мантуя към този момент се предават.
Сега Наполеон към този момент е превзел Северна Италия и папата би трябвало да му заплаща – или да одобри следствията. Недоволен от това, че ерцхерцог Чарлз разрешава на победените му врагове да се отдръпват и да оближат раните си, Наполеон води своята 40-хилядна войска в Австрия, с цел да се изправи против него.
Но моралът на Чарлз е невисок и Наполеон знае, че евентуално може да договаря за някакви приятни за него условия – и ги предлага, когато стига на 100 километра от Виена. Изпитвайки проблеми вкъщи във Франция, с изтощени мъже и евентуален италиански протест, той взема решение, че този вид може да е най-хубав от багра. В Италия пък той завзема Република Генуа и елементи от Венеция.
Дългият триумф на Наполеон поставя завършек на войната в Европа и затвърждава репутацията му на великолепен военачалник на Франция, видимо кадърен да направи и невъзможното. Неговите придвижвания и действия довеждат до действителна смяна, пренаписване на териториалните граници и обогатяване на Франция задоволително, с цел да помогне за поддържането на държавното управление, защото то губи както фискален, по този начин и политически надзор. В последна сметка Наполеон намира отговор и за двете.
