Всички ние имаме в себе си машини на времето. Някои ни връщат назад – те се наричат спомени. Други ни водят напред – те се наричат мечти
Историята в „ The Correspondence” наблюдава академични учител по астрофизика и негова студентка, които се влюбват един в различен, но събитията ги принуждават да поддържат връзка от дистанция… Саундтракът е дело на неповторимия Енио Мориконе, а филмовият откъс е „ подплатен” с кавър на Depeche Mode – паметната „ Enjoy The Silence “, изпълнена от Сю Елън.
Как ни се желае да се срещнем и с този облик на Джеръми Айрънс… по опция – незабавно, пишат от уеб страницата Artday.bg!
В галерията ни ТУК можете да видите 10 от най-великите цитати на Джеръми Айрънс
Но до момента в който това зависи от режисьора Джузепе Торнаторе, в този момент имаме опция да се срещнем с личността на самия артист. Днес Джеръми Джон Айрънс навършва 68 години.
Айрънс е роден на 19 септември 1948 година в Коус на остров Уайт, Англия. Като възпитаник е бил безгрижен, учителите и фамилията му са се чудели с какво ще се занимава като порасне. След като не съумява да влезе във ветеринарно учебно заведение, той взема решение да преследва кариера в театъра – интерес, който се е събудил, когато играл в учебни пиеси.
Първо работи като асистентрежисьор в дребен спектакъл, а по-късно се записва в двугодишната стратегия на Bristol OldVic Theatre School. След дипломирането си остава в Bristol за три сезона, като играе малолетните герои в пиесите на Шекспир, Ноел Кауърд и Джо Ортън.
През 1971 година Айрънс се реалокира в Лондон, с цел да преследва кариера в киното и на сцената на West End. Той печели ролята на Йоан Кръстител в лондонската продукция на мюзикъла „ Евангелието “ и скоро попада под вниманието на кастинг режисьори за киното и малкия екран. В пиесата на Саймън Грей „ The Rear Column “ е режисиран от известния драматург Харолд Пинтър, който го предлага на кинорежисьора Карел Рейз. След разглеждане на някои от артистичните му превъплъщения, Рейз му дава роля във кино лентата с Мерил Стрийп „ Жената на френския лейтенант “, за който Пинтър написа сюжета.
Edna предлага Влюбена в есента: с обемния вълнен пуловер с поло яка на HM
Преди да стартират фотосите обаче, Айрънс е определен и за друга основна роля – тази на Чарлс Райдър в 11-епизодната телевизионна акомодация на „ Завръщане в Брайдсхед “ на Ивлин Уо Гренада. Когато стачка на техниците прекъсва фотосите на „ Брайдсхед “, графикът е продължен. Айрънс е убеден, че ще завърши в точния момент, с цел да стартира работа по „ Жената на френския лейтенант “, само че когато идва това време, снимането на „ Брайдсхед “ към момента не е приключено и Гренада слага артиста пред сложен избор – или да се откаже от първата си основна роля в игрален филм, или да напусне телевизионната продукция. Излизане от поредицата би могло да значи да бъде вечно отхвърлен от професионална работа във кино и телевизионни продукции в Англия.
Той има вяра, че е в правото си, само че знае, че едно дълго правосъдно дело евентуално ще му попречи да снима и кино лентата. Айрънс обаче отхвърли да бъде сплашен – той напуща, а фотосите на „ Брайдсхед “ са спряни. Телевизионната компания се разкайва и създава съглашение, което разрешава на Айрънс да приключи и двата си плана. „ Завръщане в Брайдсхед “ има свръхестествен международен триумф. Когато „ Жената на френския лейтенант “ потегля по кината през 1981 година, позицията на Айрънс като интернационална звезда е затвърдена.
През 80-те години артистът продължава да работи на сцената, като се превъплъщава в разнообразни типичен функции в Royal Shakespeare Company. Той прави дебюта си на Бродуей през 1984 година, като играе дружно с Глен Клоуз в „ Истинското нещо “ от Том Стопард. Неговото осъществяване в тази пиеса му печели премия Тони за найдобър артист.
Айрънс и Клоуз работят още веднъж дружно в „ Превратности на ориста “ (1990) – филмът, с който той печели Оскар за найдобър артист. През 90те години кариерата на Айрънс се радва на найразнообразни функции, само че от време на време с друго качество. Сред помалко приветстваните му филми е „ Waterland “ (1992), в който взе участие дружно със брачната половинка си, Шинейд Кюзак. Сред приетите филми на Айрънс са психическата драма „ Вреда “ (1992 г.), „ Умирай мъчно 3 “ (1993), където изследва злокобната си страна в ролята на терорист, „ Открадната красота” (1996), в който играе ролята на обречен на смърт актьор и спорната акомодация на „ Лолита “ (1997).
През 2006 година артистът още веднъж е обсипан с похвали за работата си в историческата драма „ Елизабет I “ с Хелън Мирън, като печели и Златен глобус за поддържаща роля. През 2008 година влиза в кожата на безмилостен фермер в „ Апалуса “, а през 2011-а изиграва папа Александър VI в историческата поредицата „ Борджиите “.
Англичанин до последно, Айрънс е устоял на изкушението да се засели в Холивуд и продължава да обитава на острова. Той е женен за актрисата Шинейд Кюзак, като двамата си партнират в два кино лентата – „ Открадната хубост “ и „ Waterland “. Двойката има двама сина, Максимилиан и Самюел, които се снимат с татко си в „ Дани – първенец на света “.
Ето някои от откровенията на актьора-интелектуалец - вижте ги в галерията ни ТУК
Как ни се желае да се срещнем и с този облик на Джеръми Айрънс… по опция – незабавно, пишат от уеб страницата Artday.bg!
В галерията ни ТУК можете да видите 10 от най-великите цитати на Джеръми Айрънс
Но до момента в който това зависи от режисьора Джузепе Торнаторе, в този момент имаме опция да се срещнем с личността на самия артист. Днес Джеръми Джон Айрънс навършва 68 години.
Айрънс е роден на 19 септември 1948 година в Коус на остров Уайт, Англия. Като възпитаник е бил безгрижен, учителите и фамилията му са се чудели с какво ще се занимава като порасне. След като не съумява да влезе във ветеринарно учебно заведение, той взема решение да преследва кариера в театъра – интерес, който се е събудил, когато играл в учебни пиеси.
Първо работи като асистентрежисьор в дребен спектакъл, а по-късно се записва в двугодишната стратегия на Bristol OldVic Theatre School. След дипломирането си остава в Bristol за три сезона, като играе малолетните герои в пиесите на Шекспир, Ноел Кауърд и Джо Ортън.
През 1971 година Айрънс се реалокира в Лондон, с цел да преследва кариера в киното и на сцената на West End. Той печели ролята на Йоан Кръстител в лондонската продукция на мюзикъла „ Евангелието “ и скоро попада под вниманието на кастинг режисьори за киното и малкия екран. В пиесата на Саймън Грей „ The Rear Column “ е режисиран от известния драматург Харолд Пинтър, който го предлага на кинорежисьора Карел Рейз. След разглеждане на някои от артистичните му превъплъщения, Рейз му дава роля във кино лентата с Мерил Стрийп „ Жената на френския лейтенант “, за който Пинтър написа сюжета.
Edna предлага Влюбена в есента: с обемния вълнен пуловер с поло яка на HM Преди да стартират фотосите обаче, Айрънс е определен и за друга основна роля – тази на Чарлс Райдър в 11-епизодната телевизионна акомодация на „ Завръщане в Брайдсхед “ на Ивлин Уо Гренада. Когато стачка на техниците прекъсва фотосите на „ Брайдсхед “, графикът е продължен. Айрънс е убеден, че ще завърши в точния момент, с цел да стартира работа по „ Жената на френския лейтенант “, само че когато идва това време, снимането на „ Брайдсхед “ към момента не е приключено и Гренада слага артиста пред сложен избор – или да се откаже от първата си основна роля в игрален филм, или да напусне телевизионната продукция. Излизане от поредицата би могло да значи да бъде вечно отхвърлен от професионална работа във кино и телевизионни продукции в Англия.
Той има вяра, че е в правото си, само че знае, че едно дълго правосъдно дело евентуално ще му попречи да снима и кино лентата. Айрънс обаче отхвърли да бъде сплашен – той напуща, а фотосите на „ Брайдсхед “ са спряни. Телевизионната компания се разкайва и създава съглашение, което разрешава на Айрънс да приключи и двата си плана. „ Завръщане в Брайдсхед “ има свръхестествен международен триумф. Когато „ Жената на френския лейтенант “ потегля по кината през 1981 година, позицията на Айрънс като интернационална звезда е затвърдена.
През 80-те години артистът продължава да работи на сцената, като се превъплъщава в разнообразни типичен функции в Royal Shakespeare Company. Той прави дебюта си на Бродуей през 1984 година, като играе дружно с Глен Клоуз в „ Истинското нещо “ от Том Стопард. Неговото осъществяване в тази пиеса му печели премия Тони за найдобър артист.
Айрънс и Клоуз работят още веднъж дружно в „ Превратности на ориста “ (1990) – филмът, с който той печели Оскар за найдобър артист. През 90те години кариерата на Айрънс се радва на найразнообразни функции, само че от време на време с друго качество. Сред помалко приветстваните му филми е „ Waterland “ (1992), в който взе участие дружно със брачната половинка си, Шинейд Кюзак. Сред приетите филми на Айрънс са психическата драма „ Вреда “ (1992 г.), „ Умирай мъчно 3 “ (1993), където изследва злокобната си страна в ролята на терорист, „ Открадната красота” (1996), в който играе ролята на обречен на смърт актьор и спорната акомодация на „ Лолита “ (1997).
През 2006 година артистът още веднъж е обсипан с похвали за работата си в историческата драма „ Елизабет I “ с Хелън Мирън, като печели и Златен глобус за поддържаща роля. През 2008 година влиза в кожата на безмилостен фермер в „ Апалуса “, а през 2011-а изиграва папа Александър VI в историческата поредицата „ Борджиите “.
Англичанин до последно, Айрънс е устоял на изкушението да се засели в Холивуд и продължава да обитава на острова. Той е женен за актрисата Шинейд Кюзак, като двамата си партнират в два кино лентата – „ Открадната хубост “ и „ Waterland “. Двойката има двама сина, Максимилиан и Самюел, които се снимат с татко си в „ Дани – първенец на света “.
Ето някои от откровенията на актьора-интелектуалец - вижте ги в галерията ни ТУК
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ