Историята на света е изпъстрена с разкази за слава и

Историята на света е изпъстрена с разкази за популярност и великолепие, проваляне и крах. Тези велики разкази се пишат от персони, надарени с смелост, хъс и упоритост, способни да разрушават империи и да заличават цивилизации. Имената на неколцина измежду тях са добре известни в целия свят, само че с изключение на хора като Кортес и Писаро, международната история пази загатна за още десетки велики откриватели, авантюристи и завоеватели, които пренаписват орисите на цели райони.

Тяхната история е показателна за методът, по който се развиват цивилизациите. Тя показва неограничените благоприятни условия на човешкия дух и упоритост. Съдбата на тези персони ни оказва помощ да разберем епохата, в която са живели и в която са изковали своята легенда и ни дава опция да потърсим героите на своята лична ера.

Историята, съгласно известното факсимиле, се написа от спечелилите. Но дали?  В дебрите на предишното се крият безчет забележителни персони, които несъмнено не спадат в категорията „ спечелили “, въпреки животите им да са изпълнени с чудодейни победи и обрати. Един подобен човек е Клод Александър маркиз Боневал. Той е роден във Франция, само че французин ли е? Оставям на вас да преценете сами, откакто прочетете за живота му.

Клод е епитом на цяла една ера от европейската история. Аристократ, войник, публицист, приключенец и странник, който се бори из цяла Европа и живее из цяла Европа. Пил е на една софра с Казанова и е бил персонален другар на Волтер, с който са поддържали непрекъсната преписка. Бил се е и един до друг, само че и против най-великите пълководци на своето време – Ойген, Марлбъро, Катина и Вилар. Оженил се е за френска хубавица, бягал е от няколко пандиза, осъждан е на гибел няколко пъти и няколко пъти опрощение. Губил е всичко, което има три пъти и три пъти е възкръсвал като феникс от пепелта. Единственият въпрос е за какво още HBO не са създали сериал за този живот. А какъв живот единствено.

Клод проплаква за първи път на 14-ти юли, 1675 година Ако можем да цитираме известната ария Bad to the Bone, „ още от люлката акушерката сподели – Оставете го, тъй като е неприятен до мозъка на костите си “. Трети от шест деца, Клод не е съдбоносен да поеме наследството на античния жанр Боневал – остарял благороден жанр от Лимузин, далечни родственици на кралската династия Бурбон. Още от дребен Клод пораства шантаво хлапе. Физически мощен, съдбоносен и твърдоглав, естествено образован, само че в същото време твърдоглав, раздразнителен и експлозивен.

Ранните му години минават в непрекъснати крамоли по дворовете на фамилното шато. След гибелта на татко му фамилията взема решение, че е по-добре момчето да замине за някое духовно учебно заведение и е пратен в йезуитски лицей. Клод гълтам жадно нови и нови познания по латински и история, само че в същото време не жали думи и каузи с цел да се спречква със съученици и преподаватели. Изглежда непознатият престиж не коства за него пукната пара – това е качество (или недостатък), който остава с него до край. Логично, едвам навършил 12 е изхвърлен от учебното заведение. Клод е от хората които не поглеждат обратно, с изключение на с цел да напсуват за последно и да размахат междинен пръст към тези, които са ги отхвърлили.

Едва навършил 13, той постъпва във френския флот и като юнга се бори в три огромни борби в хода на Деветгодишната война (1688 – 1697 г.). Проявява се като смел и умел войник. Проявява се и като изцяло неподчиним бунтовник. В последна сметка съумява да бъде изхвърлен и от флота, откакто провокира на двубой своя пълководец граф Бомонт. Следва ново последно превръщане обратно за остри думи и жестове с ръце, след което Клод се връща вкъщи.  Няма обаче желание да остава. Взема заем от 33 000 ливри от своя по-голям брат, след което си купува личен пехотен полк и се включва във Войната за испанското завещание (1700 – 1714 г.) Заедно с бойците си отпътува за фронтовете във Фландрия и Италия, където се бие против англичани, холандци, австрийци и германци, савойци и кой ли още не. В борбата при Луцара (1702 г.) се бори по този начин яростно и почтено, че за него чува даже противниковия пълководец – именитият Ойген Савойски.

Кариерата му наподобява ще излети непосредствено към звездите – нараснал е в полковник, а на база уменията си генералския чин не наподобява надалеч. В тази обстановка обаче характерът му още веднъж се трансформира в препъни камък. Този път Клод съумява да се скара не с какъв да е с Мишел Шамляр – военният министър на Франция. Можем да гадаем какво е имал да му каже Клод, само че е реалност че каквото и да е наговорил или направил, Шамляр го дава на боен съд, който осъжда Боневал на гибел – ето това се споделя да засегнеш някого. За да се влошат нещата още повече, с изключение на персоналните нападки, Боневал е обвинил Шамляр в корупция и заграбване на средства, които е трябвало да отидат при елементарните бойци и полковите командири. Комбинацията от разритване на корупционни схеми и персоналните нападки се оказва смъртоносна за Клод.

Боневал може да е кибритлия, само че надалеч не е малоумен. Още до момента в който военния съд заседава, той урежда посредством другари канал за бягство към Германия. Когато през 1704 година смъртната присъда е прочетена, Клод бяга от Франция, размахвайки междинен пръст на своята татковина – първата му работа е да потърси метод да влезе на работа при враговете на родината си – Хабсбургите. За негово благополучие името му е познато на най-важния австрийски военачалник – принц Ойген. Ойген урежда Боневал да бъде създаден в чин военачалник и да му се даде команда на личен полк.

Вече като австрийски военачалник, Клод се бори против французите в поредност от акции, като още веднъж свети с смелост в борбите при Торино и Малплаке. След края на Войната за испанското завещание отпътува за Унгария, където се включва в походът на Ойген против османците. Бие се като лъв в борбата при Петроварадин (1716 г.). В записките си, Ойген Савойски написа че Боневал съвсем самичък стопира напора на еничарите – въпреки и пронизан с копие в корема, Клод, дружно със единствено 25 останали живи бойци изплаща скъпи минути преди врага да пробие фронта. Раната като че ли не пречупва неговото геройство – до момента в който е в отпуска съумява да се върне в родната си Франция, да завърти главата на прелестната Юдит-Шарлота, щерка на френския маршал Бирон и да се ожени за нея.  С новата невяста на ръце, Боневал се връща във Виена, само че напролет на 1717 година оставя младата си младоженка с цел да се хвърли още веднъж в борбата с османците.

Сражава героичен под стените на Белград в нова блестяща победа, извоювана от Ойген против войските на Портата. Изглежда Боневал се е устремил към фелдмаршалския сан, който да му подсигурява доживотно благосъстояние и безконечна популярност в Австрия. Точно когато животът му се е наредил, Клод съумява първо да се скара с Ойген, който го намалява в чин и го изпраща надалеч от фронта в Белгия, където да инспектира замъци. Това малко заточение би могло да отрезви някой различен, само че не и Боневал. Той съумява бързичко да се изпокара със своя директен шеф – маркиз де Приен. Боневал упреква маркиза в небрежност и несъответстващо командване.

Това визира Ойген, който тогава заема страната на Приен, въпреки в записките си по-късно да признава, че е сбъркал с назначението на Приен. Разяреният Боневал се обръща непосредствено с остра  рецензия към остарелия си настойник. Ойген е доста неща, само че не и търпелив. Заповядва на Приен да арестува Боневал и да го съди посредством боен съд. В рамките на петнадесет години, Клод се озовава два пъти в една и съща обстановка. И този път присъдата е смъртна. Разликата е че персонално император Карл VI се намества с цел да помилва Боневал. Въпреки че гибелта е сменена с 1 година затвор, императорът заповядва да се конфискува всичкото имущество на французина.

С нова доза жестове и слова, Боневал бяга от Хабсбургската империя и отпътува за Венеция, където се надява да се откри. Опитва се да се запише на работа в няколко европейски армии, само че репутацията му е добре известна, а сътрудниците на Хабсбургите работят против него, залагайки капани пред каквото и да е кариерно развиване. Виена е в зенита си и никой по-дребен европейски монарх не смее да вземе Клод на работа. Докато се бори с събитията във Венеция, Боневал завързва другарство с минаващият от там Монтескьо, който го разказва като деен и образован събеседник, изпълнен със забележителни истории за военните и аристократите, с които се е срещал.

Клод не е човек, който прекомерно дълго ще се стави да бъде мачкан. След като на вятъра губи години на блуждаене във Венеция, той обръща тил на целия християнски свят и отпътува за Босна през 1727 година Тук още веднъж хабсбургски сътрудници уреждат да бъде задържан, а френските сътрудници в Османската империя отхвърлят да му оказват помощ по експлицитна заповед на крал Луи XV. В тази безизходна обстановка, Клод взема решение да направи фрапантен ход, поради който името му пропада в забвение за епохи – приема исляма под името Ахмед и става пълновръстен гражданин на Османската империя.

В писмо до Волтер написа „ избирам да нося тюрбан, в сравнение с да изгубя главата си. “ През идващите години, Ахмед живее в Комотини (Гюмюрджина), а по-късно е свикан от великия везир Топал Осман паша като боен инструктор на османската артилерия. На този пост е причислен наново от идващият популярен везир Хекимоглу Али паша. През 1735 година, Боневал е назначен за пълководец на цялата постоянна артилерия с сан паша. Като повелява обичаят, всеки паша има право на почетен прякор, Ахмед заслужава прозвището Хумбърджъ – Бомбаджията. Псевдонимът отива освен на ранга му, само че и на характера, който предопределя живота му толкоз пъти.

Ахмед паша основава първото съвременно артилерийско учебно заведение в Османската империя. То е издигнато в квартала на Истанбул Юскюдар. За да му оказват помощ, Боневал докарва трима свои другари – благородници – един французин, един шотландец и един ирландец. В рамките на към година те съумяват да обучат първия кадър от 300 професионални артилеристи. Същевременно, Ахмед паша съумява да вкара леката полева артилерия като детайл от османските походни армии. Макар и консервативните политици в Истанбул да отхвърлят множеството му хрумвания, даже дребното направено от Боневал оказва въздействие. В Руско-австро-османската война (1735-1739 г.), османците съумява да употребяват съответно своята артилерия и в последна сметка да завоюват спора с австрийците и да завършат реми с руснаците.

Тежкият му темперамент и непрекъснатите пререкания с османските велможи му печелят ново заточение през 1738 година, когато е върнат в Комотини (Гюмюрджина). Година по-късно е върнат назад като боен консултант в столицата, само че в никакъв случай към този момент не печели престижа, който има преди 1738 година По-късно за малко е шеф на Хиос, само че ново сдърпване с османския хайлайф му печели заточение по крайбрежията на Черно море, преди отново да бъде върнат на работа. Вече на напреднала възраст прави опит да се завърне назад в родната си Франция, само че Бурбоните му отхвърлят достъп до владенията си. През 1744 година по време на визитата си в Истанбул, 19-годишният венециански дипломат Джакопо Казанова се среща с Ахмед паша и води с него дълъг и занимателен диалог. В последна сметка индивидът, който Волтер назовава шеговито граф-пашата умира на 23-ти март, 1747 г, шест години след брачната половинка си, в Истанбул.

Още приживе, Боневал се трансформира в легенда. Мненията за него са разнородни и спорни. Никой не оспорва две неща – храбростта му и воинските му качества. Характерът му обаче го прави нежелателен посетител във владетелските дворове. Склонен към експанзия и при най-малката засегнатост, самият Боневал постоянно обичал да тества рамките на непознатите нерви. Не търпял висшестоящи и не приемал непозната рецензия. В ера, в която все по-често се пробуждали първите пориви на национализма, Боневал станал прочут като човек, служил измежду враговете на всичките си предходни „ родини “.

Това му донесло славата на разпасан феодал-авантюрист без корени, кадърен във всеки миг да се трансформира в обърни-плащ. Въпреки това, в своите писма, Боневал декларира че постоянно се усеща французин и Франция е земята, в която желае да прекарва дните си. Потомците му се завръщат във Франция, където живеят и до през днешния ден. Пра-пра-пра-пра-пра внукът му Гуен Боневал е сценарист и създател на комикси. През 2012 година издава комикс, в който споделя историята на своя дядо.

Снимки: Wikipedia