Историята на света е изпъстрена с разкази за слава и

Историята на света е изпъстрена с разкази за популярност и великолепие, проваляне и крах. Тези велики разкази се пишат от персони, надарени с смелост, хъс и упоритост, способни да разрушават империи и да заличават цивилизации. Имената на неколцина измежду тях са добре известни в целия свят, само че с изключение на хора като Кортес и Писаро, международната история пази загатна за още десетки велики откриватели, авантюристи и завоеватели, които пренаписват орисите на цели райони.

Тяхната история е показателна за методът, по който се развиват цивилизациите. Тя показва неограничените благоприятни условия на човешкия дух и упоритост. Съдбата на тези персони ни оказва помощ да разберем епохата, в която са живели и в която са изковали своята легенда и ни дава опция да потърсим героите на своята лична ера.

Лявото постоянно е било на мода. Още от най-ранните дни на човешката история, почитателите на това, което през днешния ден назоваваме леви хрумвания, са били знаци на битката за смяна, модерност и блян към напредък. Тези хрумвания увличат хиляди младежи, вярващи в утопичните благоприятни условия на човешкия колектив. Както отбелязва консервативният Чърчил, обикновено е да преживееш интервал на социализъм и демократизъм в своите юношески години – даже можем да кажем, че не е обикновено да не го преживееш.

Също както в поп-музиката, в политическите идеологии има кумири. През 60-те години на XX век, музиката е подчинена на няколко феномена – Елвис, Битълс, Роулинг Стоунс и Джими Хендрикс. В лявата политика и по-специално в дебрите на социалистическия интернационал има една в действителност велика икона, съпоставима по своето въздействие с Хендрикс и Ленън – Ернесто Че Гевара. Легендата на Че Гевара се ражда в джунглите на Латинска Америка – място на престъпност, принуждение, бедност, корупция и битка за оцеляване. В сходна среда човек или се трансформира в част от статуквото или се изпълва с неистово предпочитание да унищожи това статукво.

Че Гевара отдава целия си живот на концепцията за унищожаване на съществуващите режими и налагането на нов обществен ред чрез всеобщи революции. Макар наследството му на политик от дълго време да е заровено, неговият статус на поп-икона, притежател на концепциите за протест, смяна и обществена правдивост, остава да въодушевява младите генерации по света. Разбира се, добре е да се прави ясно разграничаване сред индивидът Еврнесто Че Гевара и символиката, с която генерации леви младежи са натоварили стилизирания му лик, рисуван по стени, отпечатван на тениски и чаши и показван по разнообразни медии.

Също както множеството социалистически водачи, Гевара произлиза от заможно семейство от междинната класа. Роден е на 14-ти юни, 1928 година в Росарио, Аржентина. Предците му са ирландци и испанци, като единият от дядовците му – Луис Перолта, е плантатор в Калифорния от края на XVIII век – представител на същата класа, с която Че ще се бори през своя живот. Бащата му – Ернесто Гевара Линч е уверен либерал, последовател на Републиканската партия от Испанската революция. Домът му се трансформира в леговище за голям брой бежанци от Испания (1936-39 г.).

Бащата от рано възпитава най-големия си наследник, именуван на галено Ернестито, в главните политически хрумвания на епохата и го насочва в концепциите за протекция на бедните и търсене на обществена правдивост. Макар здравословното положение на Ернесто да е надалеч от идеално – страда от тежки пристъпи на астма, момчето взема решение да бори физическите проблеми отдавайки се на голям брой спортове – плуване, колоездене, спортна пукотевица, футбол. Подобно на доста други забележителни персони в историята, физическите спънки се трансформират в нравствен, само че и физически тласък, който калява волята на младежа.

Интелектуалната среда, в която израства Гевара е в действителност богата. Семейството разполага със забележителна библиотека от над 3000 тома. Ернестито израства с книгите на Маркс, Енгелс и Ленин, само че също и с поезията на Уитман, Киплинг, Лорка, Неруда и Кийтс. Както всеки младеж, чете Жул Верн, Джек Лондон и Хърбърт Уелс, увлича се по Камю, Бъртранд Ръсел и Ницше.

В последна сметка взема решение да запише медицина и откакто няколко месеца работи като санитар, се записва в Университета на Буенос Айрес. Тъкмо навършил 22,  Ернесто взема решение да остави за една година своето следване и провежда две обиколки на Южна Америка. Първата е в родната му Аржентина, където на колело изминава общо 5000 км, а идната е 8000 километрова обиколка на Южна Америка, която включва и доброволческа работа в лагер за прокажени в Перу. Именно този конфликт със обществените и стопански действителности на родния му континент, трансформират вечно мирогледа на Гевара. По време на пътуването, той си води дневник, който в следствие издава под името „ Мотоциклетни дневници “.

Книгата става бест-селър на „ Ню Йорк Таймс “, а през 2004 година е приспособена и като филм със същото заглавие. Завръщайки се вкъщи, Ернесто взема две значими решения – да довърши образованието си и да посвети силите си на битката за обединяване и смяна в Латинска Америка. По време на своите обиколки, Гевара е запленен концепцията, че всички латиноамерикански страни не съставляват обособени детайли, а части от един общ пъзел, една Испанска Америка, в която хората би трябвало да живеят дружно, обединени от общото културно завещание.

Парадоксално, това културно завещание е основано посредством употреба на масите, колонизация от една имперска мощ и принудително налагане на един непознат език и просвета върху население, прекомерно разнообразно и своеобразно в етнически проект. С други думи, лявата политическа логичност на Гевара почива върху консервативното завещание на Испанската империя, само че това несъмнено няма по какъв начин да помрачи младежките му пориви. През 1953 година, той приключва своето здравно обучение и публично става „ доктор Ернесто Гевара “. По същото време, Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики раздират на две Корея, в Китай комунизмът побеждава дефинитивно, а Европа е на прага на нова политическа рецесия към образуването на двете Германии, основаването на НАТО и Варшавския контракт и проблемите, които скоро ще избуят в Унгария.

Веднага след дипломирането си, Гевара поема още веднъж на път. Сега концепцията му е да обиколи северните елементи на Южна Америка и да посети страните от Централна Америка. Пътешествието му го сблъсква с тежката икономическа реалност в Коста Рика, Хондурас, Ел Салвадор, Панама и Никарагуа. Голяма част от земите в тези страни са фактическо притежание на частни корпорации, които се възползват от корумпираните държавни управления, с цел да постановат в действителност брутална форма на употреба. Най-силна и съвсем вездесъща е Юнайтед Фрут Къмпани (ЮФК) – най-големият снабдител на тропически плодове (преди всичко банани) в света. Условията в които се трудят локалните са в действителност потресващи и в едно свое писмо, Гевара се заклева в името на неотдавна умрелия Сталин, че няма да откри покой, до момента в който „ тези зли октоподи не бъдат съкрушени “.

В Гватемала, Гевара е впечатлен от опита на демократично определения президент Якопо Гузман да реформира земеделието в страната, като отнеме земи от огромните корпорации (най-вече ЮФК) и ги раздаде на обезземлените селяни. Гевара се открива в град Гватемала и се свързва с политическите кръгове към президента, както и с кубински изгнаници и революционери, свързани с групата на Фидел Кастро. Именно по време на срещите си с тези леви дейци, Гевара получава прякора „ Че “, който идва от паразитната аржентинска дума „ че “, която постоянно вмъквал в изрече си.

През 1954 година държавното управление на Съединени американски щати, обезпокоеното от засилените връзки сред Гватемала и комунистическия блок в Европа, провежда огромна военна и пропагандна акция, която води до рухване на държавното управление на Гузман и издигане на военна хунта, поддържана чрез Централно разузнавателно управление на САЩ. Новата власт гледа да разчисти физически всички членове на комунистическата съпротива, връща назад земите, отнети от корпорациите (Гевара упреква държавния секретар на Съединени американски щати, че се грижи за своите дялове в ЮФК) и унищожава процъфтяващите до скоро работен синдикати.

Гевара е заставен да се крие в посолството на Аржентина, след което съумява да напусне Гватемала към Мексико. Събитията в Гватемала затвърждават концепцията му, че „ американския колониализъм, натрапен над Латинска Америка, може да бъде отстранен само посредством една марксистка гражданска война, която да докара на власт държавно управление, отговорно пред народа “.

В Мексико, Гевара продължава да работи като доктор, в същото време води лекции в медицинския университет в Мексико сити и също по този начин изкарва спомагателни възнаграждения като фоторепортер. В Мексико, Че възобновява дружбата си с кубинските имигранти и в последна сметка се среща с Фидел Кастро – основател на придвижването „ 26-ти юли “. След безсънна нощ на пури, алкохол и разгорещени диалози, Гевара афишира, че кубинската идея е концепцията, която е търсел да прегърне и на разсъмване публично се записва в придвижването на Кастро. Гевара се причислява към лагера за подготовка на партизани, проведен от Кастро и сполучливо минава подготвителната стратегия.

Бунтовниците прекосяват Мексиканския залив на един пробит крайцер и доближават Куба през ноември, 1956 година Прихванати от гранични елементи, правилни на диктатора Фулхенсио Батиста, партизаните са разрушени в завързалото се стълкновение, а от 82-та слезли на брега, единствено 22 оцеляват. Гевара е измежду водачите на избавилите се. Отрядът се изтегля в планината Сиера Маестра, където през идващите две години води непрекъсната партизанска война с държавните елементи. Гевара, въпреки и малтретиран от тежки алергични пристъпи в резултат на ухапванията от комари, е измежду най-дейните.

Създава манифактури за произвеждане на гранати и муниции, провежда полеви пекарни, основава медицински пунктове измежду локалното население, както и учебни заведения, в които да образова възрастните земеделци на четмо и писмо – неграмотността в региона надхвърляла 40%. Че изиграва основна роля в основаването на революционен вестник и революционно радио, с които партизаните стартират всеобща агитация измежду популацията.

Наричан „ Мозъкът на Кастро “, Гевара се издига да позицията на втори човек в командната конструкция. Безкомпромисен и невъзмутим, Ернесто е подложен отпред на отрядите, които ловят дезертьори и противников информатори. Че не се колебае да раздава смъртни присъди и да управлява взводове за екзекуция, които отстраняват голям брой хора, набедени за противников информатори или предатели.

По време на борба, Гевара се демонстрира като невъзмутим лидер. Често рискува живота си с цел да избавя ранените си подчинени. Печели и уважението на враговете с тези си действия – в един от случаите, невъоръжен скача да избавя ранен юноша. Силите на Батиста стопират стрелбата и му дават късмет да изнесе момчето на тил. Ролята му на пълководец пораства непрекъснато. В края на 1958 г, Гевара управлява брилянтна акция от тактически интервенции, ориентирани към преодоляването на централните елементи на Куба.

При съответствие 1:10 в интерес на врага, Че съумява да разгроми силите на Батиста и на Нова година, 1959 година да превземе основния град Санта Клара. Тази борба води до провал на държавните сили и де факто ознаменува цялостната победа на Кастро и неговото придвижване. Батиста напуща под паника Хавана в ранните часове на 1-ви януари, а Гевара влиза победоносно в столицата на 2-ри януари – шест дни преди идването на Кастро.

Първата задача на Гевара, отредена му от Кастро, е да бъде шеф на пандиза Ла Кабаня. В рамките на пет месеца, сред 55 и 105 политически пандизчии, членове на сваления режим, са екзекутирани по решение на трибунала, управляван от Гевара. Подобни трибунали са проведени в цялата страна, като публично, жертвите се правят оценка на няколко стотин – незначителна численост, съпоставена с над 20 000, убити от режима на Батиста.

В следствие, Гевара е подложен отпред на държавната организация за национализация, която преразпределя поземления фонд в Куба и се бори за основаване на икономически кооперативи. Едновременно с това съществено наранени са частните стопански ползи на американски корпорации, разполагащи с много земи и благоприятни условия по времето на Батиста.

Успоредно с аграрната реформена стратегия, Че Гевара се бори за ограмотяване на популацията. Така наречената „ Кубинска акция за ограмотяване “ дава своите резултати – в границите на към година (1960-61), на база всеобщо разкриване на учебни заведения и курсове за ограмотяване, % на хората с базова просветеност в Куба се усилва от 68% на 96%.

Реформите, както всички сходни опити на комунистическите режими, не носят предстоящите стопански облаги и това съществено ускорява напрежението в Куба. Съединени американски щати обаче изиграват допустимо най-лошата ръка – проваленият отпит за инвазия в „ Залива на прасетата “, циментира позициите на Кастро в Куба. По време на среща на Организация на обединените нации, Че изпраща на Кенеди благодарствена записка, в която декларира „ Преди нашествието нашето държавно управление беше разтърсено, само че в този момент е солидно като канара “.

Непрекъснатото усилване на западните ограничавания към Куба, кара Гевара, който поема контрола над министерствата на стопанската система и финансите, да затегне връзките със Съюз на съветските социалистически републики и Съвет за икономическа взаимопомощ. Именно Гевара е проектант на споразумението сред Хавана и Москва, довело до разполагането на руски балистични ракети в Куба. Залогът, който Гевара подвига, изправя света на ръба на нуклеарна злополука, избегната в последния миг от невъзмутимите политици, настоящи на фона на Кенеди и Хрушчов.

През 1964 година, на върха на своята популярност, Гевара изнася едночасова тирада пред общото заседание на Организация на обединените нации в Ню Йорк, взе участие в ефир на телевизия СиБиЕс, след което отпътува за Европа, Азия и Африка, посещавайки няколко десетки страни. Призивите му за тъждество на цветнокожите, за преустановяване на апартейда и за потребността от промени измежду бедното селско население, го трансформират в поп-икона от международна големина. По време на последната си огромна тирада на интернационален конгрес в Алжир, Гевара атакува по едно и също време и Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики, обявявайки че двете сили на Северното Полукълбо експлоатират хората в Южното полукълбо. Той се изрича енергично в поддръжка на битката на комунистите във Виетнам и за потребността от равноправност на популацията в Африка.

През 1965 година, Гевара отпътува за Конго, където продължава кървавата революция (т. нар. Бунт на Симба). Появата му съответствува с помитането на главните, про-комунистически сили от подкрепяното от Съединени американски щати държавно управление. Разочарован от неналичието на дисциплинираност и единение измежду локалните, Гевара се връща назад в Куба, подготвяйки се за пътешестване към Боливия. Пристигайки в Боливия, Гевара основава собствен военен отряд с концепцията за събаряне на подкрепяното от Съединени американски щати държавно управление.

Че не съумява да притегли на своя страна нито локалните политици-комунисти, нито към този момент съществуващите размирен отряди, опериращи в джунглите и планините. Освен това, Съединени американски щати съумяват да изпратят елитни елементи от Централно разузнавателно управление на САЩ, които да спомагат на боливийските управляващи в преследването на Гевара. Не бива да се подценява и желанието на Кастро да се отърве от своя втори човек – развой, почнал още през 1961 година, когато връзките на Че с Съюз на съветските социалистически републики стартират да тормозят Кастро с оглед обтегнатите му връзки със Съединени американски щати. Кубинските управляващи не обезпечават особена поддръжка за Гевара, а радио предавателите, с които е изпратен, са механически неизправни.

На 8-ми октомври, 1967 година, лагерът на Гевара е нападнат от боливийски познавач елементи. Ернесто е ранен и взет в плен. Според някои сведения, вдигнал ръце с цел да се съобщи с думите „ Аз съм Че Гевара и съм по-ценен за вас жив в сравнение с мъртъв “. Затворен е в учебно заведение в близко село. При опитите за разпит отхвърля да приказва с който и да е офицер и се съгласява да дава отговор единствено на елементарни бойци. Макар и вързан, съумява да изрита боливийски офицер, който се пробва да вземе лулата, която Че пуши. В следствие заплюва в лицето един контраадмирал, също дошъл да разпитва пленника.

Гевара е разстрелян с автоматизирана карабина М2 ок. 13:10 ч на 9-ти октомври от сержант Теран. Последните му думи били „ Знам че си пристигнал да ме убиеш – стреляй страхливецо! Имаш да убиваш просто един човек! “. Тялото му е пренесено в прилежащото градче Валегранде, където е изложено на показ, а няколко публицисти са поканени да снимат. Ръцете му са отрязани и изпратени за пръстово различаване в Буенос Айрес, след което са препратени в Куба.

В следствие, Че е заровен в необозначен гроб край пистата на летището във Валегранде. Мястото остава незнайно чак до 1997 година, когато интернационален екип открива гроба. Останките са изпратени в Куба, където са заровени с военни почести. През 2008 година, боливийското държавно управление разсекретява персоналният му дневник, който е бил конфискуван при ареста му.

Ернесто Че Гевара безспорно е един от героите на XX век, комбиниране от храброст, самообладание, примесени с фантазиите за един по-справедлив свят. Както мнозина радикални младежи от всяка ера, Гевара има вяра, че задачата оправдава средствата, а насилието е пътя към мира тогава, когато мирните средства за смяна са изчерпани. Макар политическите му хрумвания от дълго време да са изгубили съответност, неговият стилизиран облик остава знак на протеста, непокорността и нападателната фантазия за смяна на статуквото.

Снимки: Wikipedia