Как СССР измерва Марианската падина – най-дълбоката точка на океана
Историята на покоряването на най-дълбоката точка на Световния океан е история за конкуренция, сравнима с покоряването на космоса, въпреки и не толкоз известна.
Каква роля изиграва Съветският съюз и какво откриват тогава на дъното на Марианската котловина?
Марианската котловина е хлътналост в западната част на Тихия океан, покрай Марианските острови. По форма падината прилича полумесец с дължина от 2500 км. Именно тук се намира най-известната от досега известните точки на Световния океан, наречена Бездната на Челинджър (по името на корветата, която я открива).
Изображението, направено на 28 май 2019 година, демонстрира „ градини на морското дъно “ в подводна планина на Марианската котловина, ситуирана в западната част на Тихия океан.Legion Media
Ако междинната дълбочина на Тихия океан е 4 км, то в Марианската котловина тя доближава близо 11 км. Налягането на водата на дъното ѝ доближава 1100 атмосфери, което е повече от 1100 пъти повече от естественото атмосферно налягане на повърхността на водата. Това място е по-малко изследвано даже от противоположната страна на Луната, а тук са достигали по-малко хора, в сравнение с в космоса. И въпреки всичко точно заради недосегаемостта си Марианската котловина става следващото „ предизвикателство “ за човечеството. Колко е дълбока? И може ли на такава дълбочина да има живот? Това са основни въпроси.
Надпревара по търсене на най-дълбоката точка
За първи път Марианската котловина е открита през 1875 година от английска експедиция. Тогава корветата „ Челинджър “ благодарение на дълбоководен лот открива дълбочина от 8367 метра. Пробата от земята се състои от мрачен вулканичен пясък, а температурата на водата не надвишава 1 градус. Всички принадлежности, спуснати на дълбочина дружно с лота, са извлечени почупени или развалени заради голямото налягане. Тази дълбочина към това време не е най-голямата. И въобще по това време светът е запленен от търсенето на това „ дъно на планетата “, изследвайки известните падини. Година по-рано американският транспортен съд „ Тускарора “ намира точка североизточно от Токио с дълбочина от 8513 метра.
Challenger IIАрхивна фотография
Следващите, които се пробват да намерят тази точка в Марианската котловина, са американците с транспортен съд „ Неро “ през 1899 година – корабът за слагане на кабели, който отбелязва 9636 м. дълбочина край Гуама, най-големият от Марианските острови. Но измерването с лота е изпълнено с голям брой неточности – като корекции за надолнище, прегъване, разпъване на кабела и така нататък
След повече от 30 години по-късно японските кораби „ Мансуи “, „ Косуи “ и „ Иодо “ благодарение на навигационни ехолотове „ напипват “ ново дъно – съвсем с 200 м по-дълбоко от предходното или 9814 метра. И въпреки всичко наподобява това не е лимит.
През 1951 година щафетата поема новият британски хидрографски транспортен съд „ Челинджър “ (наследява името на гореспоменатата корвета), който благодарение на тросове доближава 10830 метра. Това е безспорен връх. Дълбочината поразява въображението. Това е повече от височината на най-високия връх на земята – Еверест (8849 м). Учените са уверени: в тази черна дупка, където не прониква слънчева светлина, няма нито едно живо създание. Така си мислят чак до руската експедиция.
Корабът, измерил Марианската котловина
Изследователски транспортен съд „ Витяз “Николай Назаров/ТАСС
През 50-те и началото на 60-те години Съветският съюз също като доста други желае да откри по-голям лимит на океана. С тази задача се нагърбва „ Витязь “ – флагманът на руския експедиционен флот: немски товарен транспортен съд за плодове с 5,5 т водоизместимост, който Съветският съюз получава като репарация след войната. Като го приспособява за проучвателен нужни, от 1949 година той 18 години броди по Тихия, Индийския и Атлантическия океани.
През 1957-1958 година „ Витязь “ изследва 10 дълбоководни „ дерета “ в региона на Марианската котловина и намира точка с оптималната дълбочина – 11022 метра. Рекорд, който никой не е бил досега. Смята се, че точно това е оптималната дълбочина на международния океан.
„ Витяз “. Ехолотите поддържат непрестанен запис на дълбочините, като чертаят топографията на дъното по курса на кораба. Снимки на експерта по подводна снимка и подводно снимане Никита ЗенкевичНикита Зенкевич/Sputnik
„ В лабораториите, където се намира ехолотът, не можеше да се обърнеш: на всички им се искаше да участват на раждането на откритието, – спомня си събитието един от участниците на 25-я автобус на „ Витязь “ през 1957 година. – Ехолотът рисуваше острия скат на дерето. Дълбочинната линия ту изчезваше, ту се появяваше отначало. Всички нетърпеливо гледаха лентата: къде ли ще свърши скатът? Най-сетне равна площадка – най-дълбоката част на дерето. Чува се заповед: „ Стоп машна! “ – и „ Витязь “ се полюшва по вълните; под кила му има многокилометрова пропаст. Започва работата на хидролозите: от показанията на дълбоководните термометри и определението на наличието на силите на разнообразни дълбочини зависи какви ремонти ще бъдат нанесени към данните на ехолота. Часовете в очакване минават постепенно. Уредите се изкачват на борда. Остава да чакаме напълно малко: това ли е „ най-най “ дълбочината… Най-сетне всчико е готово, всички калкулации са приключени. Има нова, открита от „ Витязь “ оптималната дълбочина на Световния океан – 11022 метра! “.
Хидробиолозите пускат самостоятелна буйова станция, която изследва времевата колебливост на океанографските характерности, като прави дълготрайни измервания в една точка при всевъзможни метеорологични условияВ. Нарцисов/Sputnik
Впрочем, тази конкуренция измежду откривателите за няколкостотин спомагателни метра не е основното, за което се насочват многогодишните експедиции. Съветските океанографи вършат къде по-важно изобретение по време на тази експедиция.
Съветското изобретение
Преди руския поход към Марианската котловина догатките за съществуване на живот на дълбочина над 6 км се отнасят към региона на фантастиката – никой не има вяра, че живо създание е способно да се приспособи към такива условия.
Но „ Витязь “ опровергава и това. С помощта на тралове с особена структура учените раздират дълбоководните дерета на Тихия океан и откриват на самото му дъно микроорганизми. Това, като най-малко, опровергава догатките, че нищо живо не може да оцелее при такова налягане.
Trieste – проучвателен батискаф, на който е направено рекордно гмуркане в Марианската котловина през 1960 г.Свободни източници
А по-късно, през 1960 година, експедицията на швейцареца Жак Пикар и американеца Дон Уолш не просто удостоверява руското заявление за съществуване на живот на такива дълбочини. На 23 януари те стават първите хора в историята, които се спускат до дъното на Марианската котловина на дълбочина съвсем 11 км. Батискафът „ Триест “ се спуска до дъното на бездната съвсем пет часа. На тази невъобразима дълбочина организират 12 минути и, до момента в който си похапват шоколад за попълване на силите, виждат по какъв начин край илюминатора минават скарида и риба, сходна на писия.
Какво се случа по-нататък?
Изглежда историята с търсенето на най-дълбоката точка на океана рано или късно би трябвало да завърши, само че това не се случва. На процедура гонката за измерването ѝ към момента продължава.
След руската експедиция от 1984 година японските хидрографи се пробват да доближат дъното на Марианската котловина и стигат до извода, че дълбочината ѝ въпреки всичко е 10924 м, т.е. с 98 м по-малко от руските измервания.
Автономният подводен уред „ Витяз-Д “ след спускането му на дъното на Марианската падинаПресслужба на ФПИ/Sputnik
През 2020 година заместник-генералният шеф на Фонда за перспективни проучвания на Русия (ФПИ) Игор Денисов съобщи, че измерванията на руския транспортен съд „ Витязь “ може и да са неточни. Отново изпращат експедиция натам: пускат в падината актуалния дрон „ Витязь “, който фиксира дълбочина от 10 028 метра. „ Това ни споделя, че имаме информация, над която да поразмишляваме: дали предходният „ Витязь “ е измерил погрешно дълбочината, или се е трансформирало самото дъно. Всичко това предстои на осмисляне и разбор “, споделя Денисов.
„ Витяз “. Инженер Никита Зенкевич приготвя оборудването за работаВ. Нарцисов/Sputnik
Впрочем, в научните среди към момента се отнасят скептично към „ новата “ най-дълбока точка.
„ Това е просто несериозно от позиция на океанологията, – счита зам.-директорът на института по океанология на РАН Андрей Соков. – През 1957 година руският уред прави крупномащабни фотоси, тежка и рутинна работа. Ненапразно споделят, че дъното на океана е изследвано по-зле, в сравнение с противоположната страна на Луната. В това е вложен и дълбокият смисъл. Това е тежка, сериозна работа, всички тези потапяния, проучвания на дъното, проходи – всичко това е системно и би трябвало да се случва дълго. Силно се колебая, че при потапяне на уред (дронът „ Витязь “) е сложена такава задача. Изобщо разговарях с ФПИ и не чух да са се опитвали да открият някаква дълбока точка. Задачата им е била да изпитат апарата. Разбира се, никаква дълбочина не се е трансформирала, просто са се спуснали и са ревизирали координатите. За да открият най-дълбоката точка, през 1957 година е извършена доста сериозна подготвителна работа “.
източник: RUSSIA BEYOND
Каква роля изиграва Съветският съюз и какво откриват тогава на дъното на Марианската котловина?
Марианската котловина е хлътналост в западната част на Тихия океан, покрай Марианските острови. По форма падината прилича полумесец с дължина от 2500 км. Именно тук се намира най-известната от досега известните точки на Световния океан, наречена Бездната на Челинджър (по името на корветата, която я открива).
Изображението, направено на 28 май 2019 година, демонстрира „ градини на морското дъно “ в подводна планина на Марианската котловина, ситуирана в западната част на Тихия океан.Legion Media
Ако междинната дълбочина на Тихия океан е 4 км, то в Марианската котловина тя доближава близо 11 км. Налягането на водата на дъното ѝ доближава 1100 атмосфери, което е повече от 1100 пъти повече от естественото атмосферно налягане на повърхността на водата. Това място е по-малко изследвано даже от противоположната страна на Луната, а тук са достигали по-малко хора, в сравнение с в космоса. И въпреки всичко точно заради недосегаемостта си Марианската котловина става следващото „ предизвикателство “ за човечеството. Колко е дълбока? И може ли на такава дълбочина да има живот? Това са основни въпроси.
Надпревара по търсене на най-дълбоката точка
За първи път Марианската котловина е открита през 1875 година от английска експедиция. Тогава корветата „ Челинджър “ благодарение на дълбоководен лот открива дълбочина от 8367 метра. Пробата от земята се състои от мрачен вулканичен пясък, а температурата на водата не надвишава 1 градус. Всички принадлежности, спуснати на дълбочина дружно с лота, са извлечени почупени или развалени заради голямото налягане. Тази дълбочина към това време не е най-голямата. И въобще по това време светът е запленен от търсенето на това „ дъно на планетата “, изследвайки известните падини. Година по-рано американският транспортен съд „ Тускарора “ намира точка североизточно от Токио с дълбочина от 8513 метра.
Challenger IIАрхивна фотография
Следващите, които се пробват да намерят тази точка в Марианската котловина, са американците с транспортен съд „ Неро “ през 1899 година – корабът за слагане на кабели, който отбелязва 9636 м. дълбочина край Гуама, най-големият от Марианските острови. Но измерването с лота е изпълнено с голям брой неточности – като корекции за надолнище, прегъване, разпъване на кабела и така нататък
След повече от 30 години по-късно японските кораби „ Мансуи “, „ Косуи “ и „ Иодо “ благодарение на навигационни ехолотове „ напипват “ ново дъно – съвсем с 200 м по-дълбоко от предходното или 9814 метра. И въпреки всичко наподобява това не е лимит.
През 1951 година щафетата поема новият британски хидрографски транспортен съд „ Челинджър “ (наследява името на гореспоменатата корвета), който благодарение на тросове доближава 10830 метра. Това е безспорен връх. Дълбочината поразява въображението. Това е повече от височината на най-високия връх на земята – Еверест (8849 м). Учените са уверени: в тази черна дупка, където не прониква слънчева светлина, няма нито едно живо създание. Така си мислят чак до руската експедиция.
Корабът, измерил Марианската котловина
Изследователски транспортен съд „ Витяз “Николай Назаров/ТАСС
През 50-те и началото на 60-те години Съветският съюз също като доста други желае да откри по-голям лимит на океана. С тази задача се нагърбва „ Витязь “ – флагманът на руския експедиционен флот: немски товарен транспортен съд за плодове с 5,5 т водоизместимост, който Съветският съюз получава като репарация след войната. Като го приспособява за проучвателен нужни, от 1949 година той 18 години броди по Тихия, Индийския и Атлантическия океани.
През 1957-1958 година „ Витязь “ изследва 10 дълбоководни „ дерета “ в региона на Марианската котловина и намира точка с оптималната дълбочина – 11022 метра. Рекорд, който никой не е бил досега. Смята се, че точно това е оптималната дълбочина на международния океан.
„ Витяз “. Ехолотите поддържат непрестанен запис на дълбочините, като чертаят топографията на дъното по курса на кораба. Снимки на експерта по подводна снимка и подводно снимане Никита ЗенкевичНикита Зенкевич/Sputnik
„ В лабораториите, където се намира ехолотът, не можеше да се обърнеш: на всички им се искаше да участват на раждането на откритието, – спомня си събитието един от участниците на 25-я автобус на „ Витязь “ през 1957 година. – Ехолотът рисуваше острия скат на дерето. Дълбочинната линия ту изчезваше, ту се появяваше отначало. Всички нетърпеливо гледаха лентата: къде ли ще свърши скатът? Най-сетне равна площадка – най-дълбоката част на дерето. Чува се заповед: „ Стоп машна! “ – и „ Витязь “ се полюшва по вълните; под кила му има многокилометрова пропаст. Започва работата на хидролозите: от показанията на дълбоководните термометри и определението на наличието на силите на разнообразни дълбочини зависи какви ремонти ще бъдат нанесени към данните на ехолота. Часовете в очакване минават постепенно. Уредите се изкачват на борда. Остава да чакаме напълно малко: това ли е „ най-най “ дълбочината… Най-сетне всчико е готово, всички калкулации са приключени. Има нова, открита от „ Витязь “ оптималната дълбочина на Световния океан – 11022 метра! “.
Хидробиолозите пускат самостоятелна буйова станция, която изследва времевата колебливост на океанографските характерности, като прави дълготрайни измервания в една точка при всевъзможни метеорологични условияВ. Нарцисов/Sputnik
Впрочем, тази конкуренция измежду откривателите за няколкостотин спомагателни метра не е основното, за което се насочват многогодишните експедиции. Съветските океанографи вършат къде по-важно изобретение по време на тази експедиция.
Съветското изобретение
Преди руския поход към Марианската котловина догатките за съществуване на живот на дълбочина над 6 км се отнасят към региона на фантастиката – никой не има вяра, че живо създание е способно да се приспособи към такива условия.
Но „ Витязь “ опровергава и това. С помощта на тралове с особена структура учените раздират дълбоководните дерета на Тихия океан и откриват на самото му дъно микроорганизми. Това, като най-малко, опровергава догатките, че нищо живо не може да оцелее при такова налягане.
Trieste – проучвателен батискаф, на който е направено рекордно гмуркане в Марианската котловина през 1960 г.Свободни източници
А по-късно, през 1960 година, експедицията на швейцареца Жак Пикар и американеца Дон Уолш не просто удостоверява руското заявление за съществуване на живот на такива дълбочини. На 23 януари те стават първите хора в историята, които се спускат до дъното на Марианската котловина на дълбочина съвсем 11 км. Батискафът „ Триест “ се спуска до дъното на бездната съвсем пет часа. На тази невъобразима дълбочина организират 12 минути и, до момента в който си похапват шоколад за попълване на силите, виждат по какъв начин край илюминатора минават скарида и риба, сходна на писия.
Какво се случа по-нататък?
Изглежда историята с търсенето на най-дълбоката точка на океана рано или късно би трябвало да завърши, само че това не се случва. На процедура гонката за измерването ѝ към момента продължава.
След руската експедиция от 1984 година японските хидрографи се пробват да доближат дъното на Марианската котловина и стигат до извода, че дълбочината ѝ въпреки всичко е 10924 м, т.е. с 98 м по-малко от руските измервания.
Автономният подводен уред „ Витяз-Д “ след спускането му на дъното на Марианската падинаПресслужба на ФПИ/Sputnik
През 2020 година заместник-генералният шеф на Фонда за перспективни проучвания на Русия (ФПИ) Игор Денисов съобщи, че измерванията на руския транспортен съд „ Витязь “ може и да са неточни. Отново изпращат експедиция натам: пускат в падината актуалния дрон „ Витязь “, който фиксира дълбочина от 10 028 метра. „ Това ни споделя, че имаме информация, над която да поразмишляваме: дали предходният „ Витязь “ е измерил погрешно дълбочината, или се е трансформирало самото дъно. Всичко това предстои на осмисляне и разбор “, споделя Денисов.
„ Витяз “. Инженер Никита Зенкевич приготвя оборудването за работаВ. Нарцисов/Sputnik
Впрочем, в научните среди към момента се отнасят скептично към „ новата “ най-дълбока точка.
„ Това е просто несериозно от позиция на океанологията, – счита зам.-директорът на института по океанология на РАН Андрей Соков. – През 1957 година руският уред прави крупномащабни фотоси, тежка и рутинна работа. Ненапразно споделят, че дъното на океана е изследвано по-зле, в сравнение с противоположната страна на Луната. В това е вложен и дълбокият смисъл. Това е тежка, сериозна работа, всички тези потапяния, проучвания на дъното, проходи – всичко това е системно и би трябвало да се случва дълго. Силно се колебая, че при потапяне на уред (дронът „ Витязь “) е сложена такава задача. Изобщо разговарях с ФПИ и не чух да са се опитвали да открият някаква дълбока точка. Задачата им е била да изпитат апарата. Разбира се, никаква дълбочина не се е трансформирала, просто са се спуснали и са ревизирали координатите. За да открият най-дълбоката точка, през 1957 година е извършена доста сериозна подготвителна работа “.
източник: RUSSIA BEYOND
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ