Историята на бронзовата русалка от Копенхаген
Историята на бронзовата нимфа от Копенхаген. Символът на Копенхаген към този момент над 100 години безшумно стои на гранитната морена на пристанището и чака своя принц. Статуята, с размери близки до човешкия растеж, е изваяна в символ на респект към Ханс Кристиян Андерсен, радвал с вълшебните си приказки милиони дребни читатели.
Местните поданици имат вяра, че скулптурата носи шанс. Едно от поверията споделя, че в случай че докоснете статуята, тогава ще срещнете любовта си. Поради това от време на време я назовават монумент на безконечната обич . С особена респект към паметника се отнасят и моряците. Вероятно по тази причина красиви букети съвсем постоянно лежат на пиедестала на Малката нимфа.
В приказката на Андерсен дъщерята на морския цар се влюбва в принц, само че би трябвало да чака 300 години до момента в който се трансформира от морско творение в госпожица.
Андерсен написа за Малката нимфа през 1836 година, а през 1909 година е подложен едноименният балет от Кралския датски спектакъл – “Русалка ”. Синът на притежателя на пивоварната Карлсберг Карл Якобсен е удивен от спектакъла и любовта го връхлита в лицето на балерината Елен Прайс, която извършва основната роля в балета. Тя изглеждала прелестна и неподражаема освен на сцената, а и отвън нея.
Влюбеният Карл се обръща към надарения ваятел Едвард Ериксен с поръчка да извае скулптура на обичаната му Елен – излята от бронз нимфа. Първоначално балерината се съгласява да театралничи, поласкана от предлагането.
Но се случва нещо непредвидимо: Елен е омъжена и брачният партньор й упорства Елен да се откаже, другояче ще се разведе с нея. Тогава Едвард Ериксен намира и предлага компромисно решение – вместо балерината, да му театралничи неговата жена Елина, като дава обещание главата на русалката да е тъкмо копие на Елен. Карл Якобсен нямал различен избор, с изключение на да се съгласи.
На 23 август 1913 година скулптурата била показана пред аудитория. Паметникът е инсталиран по подобен метод, че за феновете е еднакво прелестно да му се възхищават и от брега, и от водата. Статуята е първото такова монументално изображение на тази приказна героиня в света. По-късно копия и аналози се появяват в доста градове.
Бронзовата нимфа има нелека орис, също като първообраза си. Забележителната статуя неведнъж е била обект на вандалски набези – няколко пъти е обезглавявана, чупена й е ръката, два пъти е увивана в бурка, заливана е с багра, а през 2003 година цялата е бутната във водата. В доста от случаите претекстовете за вандализма остават незнайни.
Хиляди туристи от целия свят идват всяка година в Копенхаген, с цел да видят паметника на тъжната нимфа. В ръката си бронзовата госпожица държи филиз водорасли и гледа корабите – дали чака на някой от тях да доплава нейният обичан?
- Учени потвърдиха, че Мачу Пикчу има друго име
Отидете ли в Копенхаген, безусловно докоснете бронзовата нимфа и си пожелайте нещо!
Вижте още:
Историята на бронзовата нимфа от Копенхаген