Пътят на хероина – френската връзка от Лаос до САЩ
Историята е обвързана да се повтаря, няма значение дали ще я забравим или не. Архивите пазят някои секрети, само че от време на време или изчезват или просто в никакъв случай не се приказва за някои забавни събития. Мнозина бяха сюрпризирани от обстоятелството, че последната американска акция в Афганистан продължи повече от 20 години и по този начин и не стигна до някаква резолюция или установяването на народна власт. Държавата, която вечно ще остане в историята като територия без стопанин, живееща напълно на кланово ръководство, има единствено един интерес – хероин. Благодарение на дивата природа и фактът, че контролът се свежда до най-малко, тази страна е един от международните експортьори на този опиат.
След като Съединени американски щати публично се провали или просто в никакъв случай не е имала за цел да докара демокрацията в тази страна, умерено можем да стигнем до заключението, че ползата е бил за някои от най-големите канали в света, а тяхната стойност се мери в милиарди. Предстоящите договаряния просто ще довършат започнатото от преди 20 години, като в идващите години ще се чака сериозен растеж на тази търговия. Преди да се стигне до Афганистан, дано обърнем внимание на страната, която умерено може да носи купата „ Първият Афганистан “.
Малцина ѝ обръщат внимание, а и за какво, ситуиран сред Виетнам и Камбоджа, Лаос може да се счита за страната – рекордьор в бомбардировки. В интервала от 1964 – 1973 година ще открием, американските Военновъздушни сили слагат връх по въздушни офанзиви – до през днешния ден същият не е усъвършенстван. В интервала от 9 години можем да открием, че на всеки 8 минути, 24 часа в денонощието се разтоварват бомби. Според някои калкулации количеството надвишава умерено тежестта от над 2 милиона тона. Един гражданин на Лаос има към 0.833 тона бомби. Ако обърнете внимание на спора във Виетнам, може умерено да забележите, Лаос в никакъв случай не е взел участие, само че географски видяно е изтеглил късата съчка като разположение.
Твърди се, че това е загадка секретна задача сред Съединени американски щати и Кралското държавно управление в съпротива на Патхет Лао – комунистическото придвижване. Американското разузнаване няколко пъти удостоверява, че последователите на този режим са обвързани с виетнамските комунисти. Освен това през страната минава по този начин наречената пътека на Хо Чи Мин – една от основните артерии за доставка на военни запаси и продължаването на спора във Виетнам. Снабдителната линия се движи по източната граница на Лаос, затова единственият метод да се спре резултата на доминото, т.е. да не се разреши на комунистите да повлияят върху тази страна е с непрекъснати бомбардировки.
През 1975 година тротилът няма да бъде фактор и по този начин или другояче страната ще посрещне новия режим. За да можем да добием визия за осъщественото закононарушение, дано подчертаем, че и до през днешния ден в страната могат да се открият клъстерни бомби, които не са се взривили, разумно е, че жертвите толкоз години по-късно не престават да се усилват. Мисията се проваля, само че съгласно доста публицисти, откриватели и даже някогашни сътрудници, Лаос в никакъв случай не е бил привързан с демокрацията, в никакъв случай не е бил цел да се трансформира в страна, която да стане по-сериозен конкурент на Виетнам или Камбоджа, това от дълго време не е част от проектите. Имате потребност от доказателство?
Достатъчно е да обърнете внимание на кино лентата „ Air America “, в който Мел Гибсън и Робърт Дауни Джуниър ще влязат в ролята на водачи – част от формированието „ Еър Америка “. Същото е изцяло действително и съществува, само че до момента в който формалните сътрудници на Централно разузнавателно управление на САЩ ще декларират, че около бомбите са били натоварени със задачата да хвърлят помощи и да откриват учебни заведения, с които да пресекат процеса на комунизма – засилващ се с всеки идващ ден – мнозина пропущат обстоятелството, че самолетите са се товарили с доста съществено количество опиат. Същият минава към Европа, а по-късно доближава и до крайните консуматори в Съединени американски щати. Веднъж откакто вратите за демокрацията се затварят, страната продължава да работи и да бъде един от главните експортьори – това не е загадка.
Интересът и въздействието се ускорява при започване на 90-те години, когато рестриктивните мерки падат и достъпа до тази търговия стартира да се ускорява с невероятна скорост. Андрю Нет е прекарал доста време в столицата Виентян. Докато живее там си спомня, че преди рухването на режима са пристигнали чужденци, най-вече от Корсика. Хора като Джоузеф Панталачи летят под радара, влагат доста в заведения за хранене и нощния живот на столицата. На приблизителна възраст от близо 70 години, същият за малко време се снабдява с голяма къща по крайбрежията на Меконг, разполага с частен аероплан и в никакъв случай не отхвърля версията, че не може да напусне страната.
Често отговорът се е криел във обстоятелството, че има някои затруднения, които не му разрешават да напусне страната. За него се позволяват най-различни версии, само че Андрю счита, че е съумял да стигне до Сайгон с френските колониални сили през 30-те години, а по-късно в никакъв случай не си е тръгнал. Прекарва цялата война там и не се пробва да се върне назад в страната, малко по-късно стартира Виетнамската война. Не е самичък, прочее ще открием, че доста французи и най-вече тези от района на Корсика стартират своята нова активност, която не просто заплаща добре, а ги трансформира в един от най-богатите хора на света – тяхната загадка се крие в търговията с опиат, към това можем да прибавим проституция, експорт на злато и въртенето на най-различни бюра за продан на валута.
С рухването на Лаос под комунистически режим ще открием, че същите поданици съумяват още тогава да основат дребна авио компания, която носи занимателното име „ Еър Опиум “. Растението се придвижва от Лаос в лаборатории в Сайгон, където се преработва, а оттова пътят е Европа, Съединени американски щати и Канада. Историята на този маршрут стартира още от далечната 1937 г. в Марсилия. Повечето лаборатории там работят под контрола на Пол Карбоне, до момента в който подземният свят продължава да се занимава с укрепване на стоката от Лаос, а по-късно и с логистиката до Съединени американски щати. След като Марсилия се трансформира в съществена дестинация, не би трябвало да се изненадваме от името на канала „ Френската връзка “.
Пол Карбоне Корсиканските картели не престават да работят и след края на Втората Световна война, като най-сетне откриват задоволително положителни канали, освен това с протекцията на Централно разузнавателно управление на САЩ. Уговорката в този случай е, че подземният свят ще обезврежда френските комунисти, а в подмяна ще може да построи своята нарко империя. В началото материалът идва от Индокитай, а по-късно и Турция. Малко след Втората Световна война ще открием, че турските фермери имат правото да създават опиат и да го продават легално на разнообразни фармацевтични компании. Това обаче не им пречи да продават и на незаконните пазари, където облагата е в пъти по-голяма. С неналичието на каквато и да е интервенция, в този интервал марсилският хероин е с най-голяма качество.
През 60-те години Сицилианската мафия се среща с представители на Корсика, с цел да уреди договорката и да сътвори един по-сериозен канал. Това е първият път, след присъединяване на нацистите, които стопират свободния поток на опиати. В същият интервал Марсилия ще е виновна за 80% от доставката на хероин и пристрастяването му в Съединени американски щати. По това време на сцената един от дейните членове на френската мафия – Жан Жехан ще сътвори една от най-хубавите мрежи и няма в никакъв случай да бъде екстрадиран в Съединени американски щати, въпреки и неговото име постоянно да излиза при улавянето на колета в Ню Йорк.
Французинът е прочут със своето присъединяване във френската опозиция по време на Втората Световна война, като в историята може да се счита повече за воин, в сравнение с за трафикант. Спечеленият исторически имунитет му разрешава да почине вкъщи си на мира, като в никакъв случай преди този момент не е влизал в затвор. Някъде през 70-те години този канал се счупва благодарение на Американски и Френски управляващи. Не би трябвало да се изненадваме, че територия от близо 950 000 квадратни километра, разпростряла се сред Лаос, Тайланд и територия, която тогава беше известна като Бирма, е почнала своето произвеждане още през 30-те години. Локацията включва големи горски площи към северен Лаос.
Някои от главните проверяващи са на мнение, че още през 1971 година Турция излиза от играта и множеството лаборатории на Марсилия стартират да търсят стока от Югоизточна Азия. По това време и някои от французите в Лаос виждат по какъв начин самолетите на Централно разузнавателно управление на САЩ вършат постоянни курсове във вътрешната територия на Лаос, заради простата причина, че огромните самолети не могат да кацат на летищата, без някой да забележи какво тъкмо се товари в тях. Същата година представители на Марсилия, Сайгон, Виетнам, Пхном Пенх се срещат с американски мафиоти в хотел Континентал в Сайгон.
Още по времето на Виетнамската война ще се забележи по какъв начин някои фрагменти търсят нов фронт за развиване на канала, войната има своите позитиви и в този случай младите членове на проведената престъпност ще потърсят бързите пари. По това време каналът даже се оформя благодарение на Хонконг и Индокитай. Когато Андрю написа своите истории, никога не се среща с Панталачи и в никакъв случай не пита за неговото минало, по това време визата може да се отнеме с изключителна лекост, а не би трябвало да забравяме, че не е редно западен публицист да издава каквито и да е материали в Бангок.
Не е редно човек да се показва, изключително когато властта и най-много полицията са тренирани от Виетнамски специфични сили както и Източно Германските Щази. Срещите с Панталачи могат да привлекат неверното внимание и от време на време да завършат съдбовно за по-любопитните хора. След време Панталачи въпреки всичко да ва изявление и декларира, че в никакъв случай не е бил част от проведената незаконна група. Никога не се е занимавал с опиати, като години след прекараното време в Лаос не може да приказва френски, както се изисква.
Признава, че хората в този картел са извънредно диви и рискови, само че го прави, до момента в който показва сериозен и бляскав живот, окичен с бижута и облекла, които човек не може да открие в столицата. Въпреки това всяка вечер стои и продължава да раздава карти, следейки какво вършат неговите сервитьорки.
Никой не схваща каква е била неговата интервенция в хероиновия канал, само че и той самият не приказва. Няколко години след последното си изявление, Панталачи умира, като ресторантът се унищожава месеци по-късно. Що се отнася до Лаос и търговията с хероин, не можем да сме безапелационни дали продължава да се употребява. Не знаем и какви несъгласия ще има по отношение на Афганистан. Страната претърпява един от най-трудните си интервали, като през днешния ден продължава да съществува и се стреми да почисти бомбите завещани от американската народна власт, която апропо не съумя да се случи.
Снимки: Wikipedia
