Защо можем да живеем в Хирошима и Нагасаки, но не и в Чернобил
Историите на тези две сходни, само че разнообразни бедствия са добре познати през днешния ден, само че си коства да бъдат припомнени небрежно. В началото на август 1945 година, в края на Втората международна война, Съединените щати взривяват две нуклеарни бомби (наречени надлежно Малчугана и Дебелака) над японските градове Хирошима и Нагасаки за интервал от три дни. В резултат на въздушната офанзива умират общо сред 129 000 и 226 000 души, множеството от които са цивилни. Хората, които отиват към градовете, с цел да оказват помощ на жертвите след детонациите, също скоро се поддават на радиацията.
Бомбардировките на Хирошима и Нагасаки към момента са единственото приложение на нуклеарни оръжия против вражеска страна. За разлика от тях злополуката в Чернобил е случай, който се случва през нощта на 26 април 1986 година, когато повреден реактор избухва и изпуска рискови радионуклиди (радиоактивни изотопи) в атмосферата. Така огромни елементи от Съветския съюз (днешни Беларус, Украйна и Русия) са нечисти с радиация. По време на детонацията умират 2 души, а към 28 други почиват в границите на една седмица. Но след това 600 000 души, взели участие в интервенциите по почистването (наречени „ ликвидатори “), са изложени на рискови равнища на радиация. Съветското държавно управление оповестява неверна информация за случая (след като най-сетне стопира да го потулва) и по тази причина точният брой жертви е неосъществим за определяне.
И по този начин, имаме две групи произшествия – две огромни детонации, довели до огромен брой жертви за относително къс интервал от време, и една по-малка детонация, която е имала по-малко директни жертви, само че доста по-голямо влияние върху околната среда.
Хирошима, август 1945 година
Основната разлика сред тези случаи е в естеството на самите бедствия – или по-конкретно, по какъв начин една нуклеарна детонация може да се разграничава от детонация на нуклеарен реактор. Бомбите върху Хирошима и Нагасаки са взривени надалеч над земната повърхнина. Това усилва оптимално мощността на гърмежите, причинявайки по-големи непосредствени вреди, само че също по този начин намява равнищата на радиация. За разлика от това, детонацията в Чернобил, която е доста по-малка и се случва на равнището на земята, изхвърля над 400 пъти повече радиоактивни материали в атмосферата, както и остави огромни части парчета от нуклеарни боклуци (части от реактора, нечисти с радиация) в региона към себе си.
Освен това има го и въпросът с количеството материал, употребен на всяко място. Повечето нуклеарни оръжия и нуклеарни реактори работят с обогатен уран, който съдържа високи концентрации на изотопа уран-235 (U-235). Този изотоп е горивото за реакторите и е материалът, който кара бомбите да избухват. Това се реализира посредством разделяне, при което неутрони се употребяват за делене на атомите на U-235, при което делене се освобождават огромните количества сила. Когато атомът на U-235 се разцепва, той освобождава и още неутрони, които по-късно разцепват още атоми U-235, освобождавайки още сила и още неутрони, които… и по този начин нататък в нуклеарна верижна реакция.
При нуклеарното оръжие задачата е да се усили количеството освободена сила, като се изразходва допустимо най-бързо уранът. Тази реакция не изисква толкоз доста от него, с цел да се реализира забележителен гърмеж – 1 кг U-235 може да освободи сила, еквивалентна на към 17 килотона тротил. Малчуганът съдържа 64 кг уран, а чистотата му (количеството U-235, което съдържаше) е към 80%.
За разлика от тях в нуклеарния реактор се употребяват пръти, които гълтам спомагателните неутрони, тъй че верижната реакция да може да се поддържа с по-нисък интензитет и за доста по-дълго време. Поради това за зареждането на един реактор са нужни доста по-големи количества обогатен уран – в Чернобил има към 180 тона.
Ядрените реактори също по този начин генерират доста боклуци, които са извънредно радиоактивни. Те нормално се класифицират като нискоактивни (LLW), средноактивни (ILW) или високоактивни (HLW) според от наличието им. В тях има разнообразни радиоактивни субстанции, само че най-вредни са цезият, йодът и графитът (който се употребява като модератор в някои нуклеарни реактори като Чернобилския).
Обикновено, когато нуклеарното гориво е изразходвано – към този момент не генерира сила – то се заменя и се съхранява в реактора, до момента в който не бъде безвредно изхвърлено или рециклирано за по-нататъшна приложимост. В случая с Чернобил обаче при детонацията този материал е изтърван в атмосферата и околната среда. Тези странични артикули имат дълъг интервал на полуразпад, което значи, че те остават нездравословни за хората за доста по-дълго време.
Затова Хирошима и Нагасаки са налични, до момента в който Чернобил още дълго време няма да бъде.
