Златоград пази тайните на Орфей и Света Неделя
Истории за храброст, религия и обич от сърцето на Родопите Гласът на митичния артист е претворен в каба гайдите
Родопа е приказна планина, където всеки - без значение дали е българин, или чужденец, ще откри " храна " за душата си. Сред най-красивите кътчета е регионът към Златоград.
-->
Градът е ситуиран по пътя на античен маршрут, свързващ Тракия с Беломорието, по който още преди хилядолетия овчарите водели големите си стада към лятната хладина на Родопите.
Златоград е и сцена на трагична история за храброст, неотстъпчивост и обич, възпята в националната ария за Делю бунтовник. Тя лети в Космоса, на борда на галактическата сонда " Вояджър ", в осъществяване на огромната певица Валя Балканска. В края на лятото и началото на есента в Етнографския комплекс се организират Делюви празници с театрални възстановки. За Златоград ще прочетете и в книгата на " Стандарт " - " Чудесата на Родопите. 50 митове ".
Екопътеката и най-вкусният пататник
Моите детски мемоари от Златоград са свързани с екопътеката " Св. Неделя ", която съм обхождал като дребен. Там съм ял най-вкусният пататник в механата " При воденицата ", който е неизменима част от типичната златоградска кухня.
Пътеката е прелестно място за разходка из природата. Дължината на самият проход е 12 километра, като дистанцията може да бъде преминато за към 3 часа с обикновено вървене. Със синя маркировка е, а табелите са дървени.
В самото начало на прохода ще се насладите на Воденицата - най-атрактивният обект на етнографския комплекс в Златоград. Към нея има три уреди - валявица (Дъща), тепавица и воденица (Караджейка).
Вървейки по пътеката, туристите стигат до чешма, където утоляват жаждата си с чиста планинска вода. Забележителности по пътя са Вила Бошнаков, Бункерът (защитено съоръжение), " Тъмната гора " и втора чешма с място за бивак. Специално място има, откъдето можете да се насладите на панорамна панорама. Следва отклонението за село Старцево и местността " Белото камене ", където е най-голямото по българските земи тракийско светилище на Бога Слънце. Крайната точка е връх Света Неделя с височина 865 метра. Оттам също има прелестна панорама. При хубаво време може да се види най-високият връх на остров Самораки в Гърция и Бяло море.
Гаази Сефедин паша и последният бранител
Освен да се насладите на прелестната панорама, на върха Света Неделя ще научите и чудна легенда. Там е имало укрепен манастир, в който се намирала църквата " Св. Неделя ". Сега там има параклис, а каменна плоча, поставена на видно място, споделя за подвига на локалното население. Хората от близките села оказали упорита опозиция на завоевателя Гаази Сефедин паша и ордата му, които месеци наред обсаждали манастира, обричайки хората вътре на апетит и жадност. Заповедта била: " Камък върху камък да не остане, а гяурите избийте до крайник! "
Един ден на стената излязъл човек - като сянка, изпълзяла от гроба. Изтръпнали от боязън и смут, под стената се струпали еничари. Тогава индивидът - скелет едвам чуто промълвил: " Всички са мъртви и аз ще умра. Но от нашата кръв ще се родят тези, които ще освободят земята ни ". Казал това старецът и паднал с отворени очи.
Параклисът е бил възобновен съвсем незабавно и като монумент на саможертвата на родопчани.
Кръстатата гора и дребният Ерусалим
Светото място " Света Неделя " е едно от четирите, ситуирани на всеки от върховете към Златоград. Те са под формата на кръст, по тази причина местността се назовава Кръстатата гора. Освен на св. Неделя, параклиси са отдадени на св. Константин и Елена, св. Атанас и св. Илия. Според локално поверие, който посети четирите параклиса, оздравява, в случай че е болен и става дребен хаджия - първа стъпка към хаджилъка, който се придобива при посещаване на Божи гроб в Ерусалим.
Много е впечатляваща и историята на храма " Св. Атанасий ". Според легендата, от руините на остарялата черква изхвърчат ята гарвани и изкълвават очите на агаряните, тръгнали през ХVII в. да изтребят последните християни в Златоград. Оттогава мюсюлманите от близките села треперят от това знамение и не смеят да закачат българите в селището, които одобряват за собствен настойник св. Атанасий. Сега църквата, която носи името на светеца, е възобновена с волните пожертвования на златоградчани и хора от цялата страна.
Мюсюлманинът Ахмед Куцов и християнската светица
Ахмед Куцов бил мохамеданин, само че доста вярвал в Света Неделя. Затова живеел в дребна къща покрай храма.
Но се разболял тежко и лекарите не му давали още доста живот.
Една нощ Ахмед се събудил и усетил лек ветрец, който го гали като женска ръка. Усетил и мощна светлина, която влизала през вратата. Излязъл на открито и видял красива жена - това била Света Неделя. Ахмед застанал на колене пред нея, а тя му споделила:
" Стани дребосъче, към този момент всичко е наред, вярата ти в мен те избави! " След тази преживелица Ахмед Куцов живял дълъг и благополучен живот още 19 години. Но не минавало и ден без да възпламени свещичка в храма на светицата и без да твърди, че " мястото не е празно. "
Орфей и змията
Любима легенда на локалните хора е, че митичният тракийски артист Орфей бил роден тук, измежду гънките на Родопите.
Според поверието, един път той през целия ден скитал из планината и изтощен, седнал на един връх да си почине. Неусетно потопен в сън. Тогава от зейналата канара излязла огромна змия и го събудила. Орфей помислил, че смъртният му час е пристигнал, тъй като на всички места го заобикаляли камъни и дървета и нямало къде да избяга. Тогава от боязън почнал да пее. И станало знамение - змията се заслушала в песента!
Така Орфей пеел без да спре три дни, редял ария след ария. Змията се навила в кръг и както слушала, на третата нощ заспала бездънен, непробуден сън. Щом забелязал, че змията спи, Орфей скочил и пъргаво се спуснал надолу по скатовете на Родопа планина. А родопчани са запазили в паметта си неговите протяжни мелодии. И през днешния ден, който желае да научи какви са били песните на Орфей, може да послуша родопската каба гайда.
Родопа е приказна планина, където всеки - без значение дали е българин, или чужденец, ще откри " храна " за душата си. Сред най-красивите кътчета е регионът към Златоград.
-->
Градът е ситуиран по пътя на античен маршрут, свързващ Тракия с Беломорието, по който още преди хилядолетия овчарите водели големите си стада към лятната хладина на Родопите.
Златоград е и сцена на трагична история за храброст, неотстъпчивост и обич, възпята в националната ария за Делю бунтовник. Тя лети в Космоса, на борда на галактическата сонда " Вояджър ", в осъществяване на огромната певица Валя Балканска. В края на лятото и началото на есента в Етнографския комплекс се организират Делюви празници с театрални възстановки. За Златоград ще прочетете и в книгата на " Стандарт " - " Чудесата на Родопите. 50 митове ".
Екопътеката и най-вкусният пататник Моите детски мемоари от Златоград са свързани с екопътеката " Св. Неделя ", която съм обхождал като дребен. Там съм ял най-вкусният пататник в механата " При воденицата ", който е неизменима част от типичната златоградска кухня.
Пътеката е прелестно място за разходка из природата. Дължината на самият проход е 12 километра, като дистанцията може да бъде преминато за към 3 часа с обикновено вървене. Със синя маркировка е, а табелите са дървени.
В самото начало на прохода ще се насладите на Воденицата - най-атрактивният обект на етнографския комплекс в Златоград. Към нея има три уреди - валявица (Дъща), тепавица и воденица (Караджейка).
Вървейки по пътеката, туристите стигат до чешма, където утоляват жаждата си с чиста планинска вода. Забележителности по пътя са Вила Бошнаков, Бункерът (защитено съоръжение), " Тъмната гора " и втора чешма с място за бивак. Специално място има, откъдето можете да се насладите на панорамна панорама. Следва отклонението за село Старцево и местността " Белото камене ", където е най-голямото по българските земи тракийско светилище на Бога Слънце. Крайната точка е връх Света Неделя с височина 865 метра. Оттам също има прелестна панорама. При хубаво време може да се види най-високият връх на остров Самораки в Гърция и Бяло море.
Гаази Сефедин паша и последният бранител
Освен да се насладите на прелестната панорама, на върха Света Неделя ще научите и чудна легенда. Там е имало укрепен манастир, в който се намирала църквата " Св. Неделя ". Сега там има параклис, а каменна плоча, поставена на видно място, споделя за подвига на локалното население. Хората от близките села оказали упорита опозиция на завоевателя Гаази Сефедин паша и ордата му, които месеци наред обсаждали манастира, обричайки хората вътре на апетит и жадност. Заповедта била: " Камък върху камък да не остане, а гяурите избийте до крайник! "
Един ден на стената излязъл човек - като сянка, изпълзяла от гроба. Изтръпнали от боязън и смут, под стената се струпали еничари. Тогава индивидът - скелет едвам чуто промълвил: " Всички са мъртви и аз ще умра. Но от нашата кръв ще се родят тези, които ще освободят земята ни ". Казал това старецът и паднал с отворени очи.
Параклисът е бил възобновен съвсем незабавно и като монумент на саможертвата на родопчани. Кръстатата гора и дребният Ерусалим
Светото място " Света Неделя " е едно от четирите, ситуирани на всеки от върховете към Златоград. Те са под формата на кръст, по тази причина местността се назовава Кръстатата гора. Освен на св. Неделя, параклиси са отдадени на св. Константин и Елена, св. Атанас и св. Илия. Според локално поверие, който посети четирите параклиса, оздравява, в случай че е болен и става дребен хаджия - първа стъпка към хаджилъка, който се придобива при посещаване на Божи гроб в Ерусалим.
Много е впечатляваща и историята на храма " Св. Атанасий ". Според легендата, от руините на остарялата черква изхвърчат ята гарвани и изкълвават очите на агаряните, тръгнали през ХVII в. да изтребят последните християни в Златоград. Оттогава мюсюлманите от близките села треперят от това знамение и не смеят да закачат българите в селището, които одобряват за собствен настойник св. Атанасий. Сега църквата, която носи името на светеца, е възобновена с волните пожертвования на златоградчани и хора от цялата страна.
Мюсюлманинът Ахмед Куцов и християнската светица
Ахмед Куцов бил мохамеданин, само че доста вярвал в Света Неделя. Затова живеел в дребна къща покрай храма.
Но се разболял тежко и лекарите не му давали още доста живот.
Една нощ Ахмед се събудил и усетил лек ветрец, който го гали като женска ръка. Усетил и мощна светлина, която влизала през вратата. Излязъл на открито и видял красива жена - това била Света Неделя. Ахмед застанал на колене пред нея, а тя му споделила:
" Стани дребосъче, към този момент всичко е наред, вярата ти в мен те избави! " След тази преживелица Ахмед Куцов живял дълъг и благополучен живот още 19 години. Но не минавало и ден без да възпламени свещичка в храма на светицата и без да твърди, че " мястото не е празно. "
Орфей и змията
Любима легенда на локалните хора е, че митичният тракийски артист Орфей бил роден тук, измежду гънките на Родопите.
Според поверието, един път той през целия ден скитал из планината и изтощен, седнал на един връх да си почине. Неусетно потопен в сън. Тогава от зейналата канара излязла огромна змия и го събудила. Орфей помислил, че смъртният му час е пристигнал, тъй като на всички места го заобикаляли камъни и дървета и нямало къде да избяга. Тогава от боязън почнал да пее. И станало знамение - змията се заслушала в песента! Така Орфей пеел без да спре три дни, редял ария след ария. Змията се навила в кръг и както слушала, на третата нощ заспала бездънен, непробуден сън. Щом забелязал, че змията спи, Орфей скочил и пъргаво се спуснал надолу по скатовете на Родопа планина. А родопчани са запазили в паметта си неговите протяжни мелодии. И през днешния ден, който желае да научи какви са били песните на Орфей, може да послуша родопската каба гайда.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ